Великата китайска зоологическа градина

58.

Лъки летеше високо над долината на Великата драконова зологическа градина на Китай, понесла Си Джей и Ли на гърба си. Беше почти пет сутринта, един час преди изгрев-слънце, и останалият без електричество зоопарк представляваше само неясни очертания. Дъждът беше спрял и буреносните облаци се бяха разсеяли, небето бе пълно със звезди.

След десетина минути във въздуха Си Джей забеляза постройки на няколко километра отвъд североизточния ъгъл на зоопарка.

Градът на работниците.

Гледан от въздуха, той сякаш изникваше от равнината – няколко жилищни и офис сгради, складове и паркове, през които лъкатушеше река, над която минаваха два моста.

За Си Джей гледката бе поредният пример на изумителната способност на Китай просто да създава онова, от което се нуждае. На китайците им трябваше миниатюрен град и те си го построяваха.

Няколко сгради все още бяха в строеж. Над тях се извисяваха кранове, а оголените им етажи бяха открити за стихиите.

Само че имаше един проблем.

Градът гореше.

Пламъците танцуваха навсякъде, от многоетажните сгради до магазините и преобърнатите коли и автобуси.

Драконите господари бяха минали оттук.

За разлика от зоопарка, градът на работниците все още имаше ток. Сред множеството пожари уличните лампи и сградите продължаваха да светят.

Си Джей погледна надолу.

Странни беше да видиш толкова пусти улици. Виеха автомобилни аларми, зовящи собственици, които никога нямаше да се появят. Не се виждаха никакви хора.

Градът на работниците вече беше станал град на .духове.

И тогава тя видя първия дракон.

Огромен сив император се покатери на най-високата сграда в града и се настани на върха ѝ. На оранжевия блясък на пожарите вдигна муцуна към небето и изрева.

Двайсет други сиви дракони, царе и принцове, покриха другите сгради, покатериха се върху тях и зареваха заедно с императора в нощта.

– Сиви дракони надушват Лъки... надушват Бяла глава... – каза електронният глас на Лъки в ухото на Си Джей. – Сиви дракони... зли дракони...

– Предупреждават ни да се махаме, но също така... – Си Джей млъкна.

Не всички дракони гледаха към нея. Някои се бяха обърнали на североизток.

Си Джей се заслуша по-внимателно и тренираният ѝ слух долови нещо допълнително в ревовете. В тях имаше някакъв скръбен тон, нещо като плач. Плач на популация дракони, които бяха завладели територия... само за да бъдат прогонени от по-голям противник.

В този момент вниманието ѝ бе привлечено от два внезапни огнени проблясъка в най-северната част на призрачния град – два пламтящи езика, които озариха нощта.

Погледът ѝ се спря върху индустриалния комплекс в тази посока – приличаше на електрическа подстанция с трансформатори и високи стоманени огради. От другата ѝ страна имаше дъга от петнайсет бетонни платформи, разположени на равно разстояние една от друга, които образуваха миниатюрна линия Мажино.

Малката армия червеногърди дракони от Центъра за гнездене, чиито червено-черни тела ясно се различаваха на светлината на огъня, се бе събрала малко зад подстанцията. Бяха четирийсетина, водени от двамата си господари, свръхцаря и свръхимператора.

Огнените проблясъци, които бе видяла току-що, бяха дело на господарите.

– Нищо чудно, че сивите дракони са смутени – каза Си Джей, – Червеногърдите са нахлули в града им и са го овладели.

Като се рееше високо над сцената и внимаваше да не бъде забелязана от двете групи, Си Джей погледна към платформите – лазерните генератори, поддържащи външния купол...

Осветени от огньовете и призрачната светлина на уличните лампи, те наистина приличаха на бункери от времето на войната – солидни, ниски и яки.

Си Джей спусна визьора на каската си, към който бе закрепила специалните си очила, и видя замайващата червена решетка на външния електромагнитен купол, който продължаваше под ъгъл към небето от петнайсетте платформи.

Вдигна визьора и насочи вниманието си към средната платформа, която бе обект на нападението на червеногърдите.

Само до нея водеше сервизен път, идващ от север. Пътят минаваше покрай канавка, в която се виждаше подсилената, бетонна тръба на високоволтовия захранващ кабел.

Драконите се бяха насочили директно към източника на захранване на купола.

– Ли! – надвика вятъра тя. – Къде се намират ремонтните камиони?

– В един склад в подстанцията! – отвърна Ли, който я държеше здраво през кръста. – Какво смятате да правим?

– Точно сега нищо – каза Си Джей.

– Нищо ли? Не разбирам...

– Искам да кажа, че за да победим в тази битка, първо трябва да се провалим – обясни Си Джей.

Си Джей накара Лъки да кацне на едно хълм че с изглед към генераторите на купола и оттам тримата загледаха как червеногърдите атакуват средната платформа.

Драконите работеха с почти плашеща ефективност.

Господарите бълваха киселинен огън към платформата – или по-точно към пръстта под нея, като я втечняваха. След това някой цар пристъпваше напред и изтребваше стопената пръст с огромните си нокти. Разположените зад него принцове разчистваха пръстта още по-надалеч. После господарите се връщаха, бълваха още огън и упражнението се повтаряте. Това си беше организирано копаене.

Драконите вече бяха направили значителен изкоп пред средната платформа, дълбок четири етажа или около дванайсет метра.

След още малко копаене успяха да оголят основите на платформата – дебела стена от сив бетон. Господарите насочиха огъня си към нея.

Двата гиганта избълваха огнени езици към бетона и го размекнаха, след което четири императора изиграха своята роля. като долетяха с някакви автобуси и камиони и ги запратиха право в оголения фундамент.

Колите се блъснаха в бетонните стени и ги напукаха.

Господарите избълваха още огън и упражнението продължи, докато на четвъртия път сред скърцане на огъната арматура и трясък на разпукан бетон основите на платформата не издържаха.

Полетяха искри.

И там, където се беше намирала средната платформа, зейна огромна дупка, от която излизаше високоволтов кабел и някакви други второстепенни проводници.

Поражението беше нанесено.

Си Джей отново спусна визьора със специалните очила.

Куполът още си беше на място, но не така замайващ, колкото бе доскоро. Яркостта му бе намаляла наполовина, тъй като се поддържаше само от генераторните платформи при летището.

Господарите изреваха тържествуващо и излетяха.

Понесоха се на югозапад. Армията червеногърди полетя след тях към летището от другата страна на зоологическата градина – единствената преграда, останала между тях и свободата.

Си Джей ги гледаше как отлитат от хълмчето.

Извади радиостанцията си.

– Мечок, тук Катеричка, Драконите летят към вас. Искам да ги задържиш колкото се може по-дълго.

– Дадено, Катеричка – отвърна гласът на Хамиш. – Почти стигнахме летището.

– И гледай да останеш жив, брат ми. – Си Джей прекъсна връзката и се обърна към Ли. – Време е да се включим и ние.

Скочиха на гърба на Лъки и се понесоха към града на работниците.

59.

Хамиш Камерън караше като бесен по пътя, свързващ станцията за управление на отпадъци и военното летище, седнал зад волана на абсолютен звяр.

Сред целия хаос и разрушение в станцията един камион беше останал почти невредим от касапницата.

Пожарна.

Една от двете, паркирани в огромната зала, когато Хамиш за първи път бе влязъл в станцията.

Сега, карам от Хамиш и с Кърк Сайм до него, огромният камион се носеше устремно през равнината между кратера на зоологическата градина и летището. Телескопичната стълба на покрива му подскачаше при всяка неравност; докато летяха в нощта.

Летището се приближаваше.

Беше осветено като коледна елха – белите лъчи на осемдесет прожектора осветяваха товарни самолети и реактивни изтребители, хангари, кулата за управление на полетите, някаква поддържаща сграда и...

... около трийсетина армейски джипа и камиони, подредени в отбранителна линия пред летището, с повече от сто китайски войници, насочили автомати и РПГ-та към пътя, по който се носеше Хамиш. Имаше дори четири танка Тип-99.

– На какво се натресохме? – ахна Сайм.

Хамиш се подаде през прозореца и погледна нощното небе зад тях.

Рояк дракони, може би около четирийсет, затулваше звездите като някакви черни летящи призраци.

Това бе ятото червеногърди, което се насочваше към летището.

– Ще ти кажа на какво се натрисаме – отвърна Хамиш. – На последния отпор.

Четири малки изтребителя се вдигнаха с рев във въздуха и се понесоха пад равнината към приближаващите дракони.

Откриха огън, пращайки трасиращи куршуми в черния рояк.

Три дракона полетяха с писъци към земята. Останалите се пръснаха и изтребителите профучаха през множеството.

Но после няколко дракона, водени от свръхцаря, рязко завиха и се впуснаха след изтребителите. Разрази се въздушна битка, докато останалите дракони, повече от трийсет на брой начело със свръхимператора, връхлетяха върху летището.

Хамиш погледна към приближаващия рояк. Драконите изглеждаха страховито, подобни на гигантски прилепи в небето.

И тогава забеляза още нещо. Нещо странно.

Всички по-едри дракони – царете и императорите – носеха някакви неща в ноктите си,

Хамиш присви очи да види какви са тези неща и ахна.

– Ох, ще стане голяма каша!

Царете носеха коли и микробуси от зоологическата градина. Товарът на императорите бе много по-голям – боклукчийски камиони, цели парчета от въртящия се ресторант, секция от пътя; един император дори беше понесъл разбитите останки на контролната кула, която се беше издигала над административната сграда.

Драконите прелетяха над пожарната на Хамиш, все още на около осемстотин метра от летището, И битката започна.

Китайците откриха огън.

Реактивни снаряди полетяха в небето. Затрещя стрелба. Мощните 125 мм оръдия на четирите танка задумкаха, изпращайки противовъздушни снаряди към връхлитащия рояк.

Попадналите под обстрел дракони пищяха, ревяха, въртяха се и експлодираха. Но продължаваха напред.

Пет дракона паднаха, но останалите пробиха вълната от огън. Едрите полетяха бързо и ниско и пуснаха импровизираните си бомби.

Изведнъж от небето заваляха автомобили, микробуси и боклукчийски камиони. Изсипаха се върху редиците военни коли, като смазваха войниците и преобръщаха машините. Тежките боклукчийски камиони нанесоха най-много поражения.

А след това дойде ред на още по-големите неща.

Парчето от въртящия се ресторант направи един бронетранспортьор на палачинка. Секцията от околовръстния път се стовари с колосален трясък върху два танка и три камиона и ги смаза, Контролната кула падна върху един хангар и го изравни със земята.

И тогава, след като изразходваха бомбите си, драконите влязоха в битката...

... и започна истинска кървава баня.

Свръхимператорът се стовари върху един танк и го смаза с ноктите си, след което избълва невероятен огнен език, който унищожи три китайски джипа и два камиона.

Войниците изпопадаха на земята, кожата им се топеше.

Царете награбваха джипове и ги запращаха настрани. Императори вдигнаха танковете и ги пуснаха върху пистата.

Изтребителите се върнаха, като сееха огън, но този път три дракона – свръхцарят, един император и един обикновен цар – се понесоха към тях отстрани с изпънати тела и прибрани назад криле.

Летяха с феноменална скорост но идеален курс за прехващане.

Щом траекториите на драконите и изтребителите се пресякоха, свръхцарят избълва огън по две от машините и той стопи пилотите в кабините им. Двата изтребителя експлодираха.

Императорът замахна с нокът и откъсна дясното крило на друг изтребител, който се понесе към земята и се заби в нея с мощна експлозия.

Обикновеният цар просто се сблъска с последния изтребител и се вкопчи в него, така че за ужас на пилота самолетът изгуби цялата си аеродинамичност и започна да се спуска на свредел надолу. На трийсет метра от земята царят го пусна и изтребителят се заби в склона на кратера, а драконът просто отлетя при другите два, за да се включи в сражението при летището.

Ху Тан и полковник Бао гледаха всичко това от един бункер непосредствено от външната страна на електромагнитния купол. Бяха пристигнали с кола само преди петнайсет минути.

Подсиленият бункер, който представляваше двуетажен команден пункт, се намираше точно зад петнайсетте генераторни платформи на купола.

Вътре кипеше трескава суматоха – техници работеха на конзоли, войници говореха по радиостанции, офицери гледаха през бинокли касапницата отвън. Монитори и плазмени екрани показваха различни изгледи от атаката на драконите.

Един техник се обърна към. Бао.

– Полковник! Телеметрията потвърдена – външния г електромагнитен купол работи с половината си мощност, Драконите са успели по някакъв начин да извадят от строя платформите в града на работниците. Ако разрушат платформите тук, куполът ще се изключи.

Ху Тан зяпаше невярващо. Не беше вярвал, че нещата могат да се развият толкова зле, но ето че се случваше.

Обхванат от паника, той се обърна към Бао.

– Чухте ли? Извадили са от строя платформите от другата страна! Направете нещо!

– Млъкнете, господине – спокойно отвърна Бао. – Все още имаме възможности. – Обърна се към стоящия зад него офицер. – Майоре. Пригответе термобаричните бомби на летището, в града на работниците и в Хижата по средата на пътя.

– Слушам.

Ху Тан се опули.

– Нима ще унищожите всичко?!

Бао го изгледа сурово.

– Запазихме останалите яйца другаде, министре. Разполагаме с всичко необходимо за построяване на друга зоологическа градина. Не можем да възстановим само едно – репутацията на държавата,

– А ние ще се спасим ли? – попита Ху.

Разбира се, че ще се спасим, глупак такъв – изръмжа Бао. – Този команден бункер продължава десет етажа под земята. Достатъчно як е, за да издържи на термобаричен взрив на прага му, докато всичко отвън се задушава във вакуума. Министре, чуйте ме добре – в мига, в който драконите извадят купола от строя, ще взривя и трите бомби и ще унищожа всяко живо същество в и около зоологическата градина.

60.

Военното летище се рушеше под атаката на драконите. Цареше пълен хаос, пандемониум – ураган от огън, експлозии и смърт.

А Хамиш Камерън караше пожарната към всичко това.

Беше стиснал волана толкова силно, че кокичетата му бяха побелели. Сайм седеше до него с пистолет в ръка – беше го намерил в станцията, за управление на отпадъци. Предвид обстоятелствата оръжието изглеждаше жалко и безполезно, но въпреки това той продължавана да го стиска с мрачна решимост.

Цялото летище пред тях гореше. Овъглените останки на армейските коли бяха пръснати покрай частите от въртящия се ресторант, околовръстния път и разбитата контрол на кула. Всички джипове, камиони и танкове бяха смачкани или преобърнати.

На трептящата оранжева светлина на пожарите драконите приличаха на чудовища от подземния свят с техните червени кореми, черни мършави гърбове, лигави пасти и пронизителни писъци – същинско въплъщение на думата „ужасяващ”.

– Все едно караме към Мордор – промърмори Хамиш.

– Какво е Мордор? – попита Сайм.

– Няма значение.

Хамиш натисна газта до дупка.

Голямата червена пожарна стигна до пистата, рязко зави, за да заобиколи един смазан танк, и с огромната си тежест мина право през останките на горящ камион.

Хамиш посочи напред.

– Насочват се към платформите на купола!

Наистина беше така. След като се бяха справили

със защитата, драконите се събираха при редицата платформи зад летището и хангарите,

Хамиш видя как свръхцарят избълва огнена струя и извика:

–Леле! Поеми кормилото.

Американският посланик се премести на мястото му, а Хамиш отвори вратата и се измъкна навън.

– Къде отиваш! – извика Сайм.

– Си Джей ми каза да задържа драконите колкото се може повече, така че смятам да направя точно това – отвърна Хамиш. – Карай към платформите!

С тези думи Хамиш се измъкна от кабината и затръшва вратата след себе си.

Пожарната се носеше през горящото летище покрай останките на камиони, джипове и товарни самолети.

Хамиш Камерън запълзя по покрива ѝ и стигна при огнеборната станция в задната част.

Огнеборната станция приличаше на оръдейна кула – въртящо се гнездо, което вместо снаряди или куршуми изстрелваше вода.

Хамиш се настани в стола на станцията, намери копче с надпис ПОМПА и погледна нагоре тъкмо когато два червеногърди принца кацнаха върху камиона точно пред него и изреваха гневно.

Хамиш завъртя водното оръдие, натисна спусъка и мощна струя вода под налягане удари драконите и ги изхвърли от пожарната!

– На ви, влечуги гадни! – извика той,

И тогава точно пред камиона с трясък се приземи един император.

Сайм рязко завъртя волана и пожарната зави надясно и влезе в един хангар.

Профуча покрай разбитите останки на два самолета и Сайм. се сниши, когато камионът изхвърча през задната стена на постройката.

Вдигна глава отново и видя, че редицата платформи е точно пред него.

– Не беше точно по предвидения маршрут, но все пак стигнахме – промърмори той,

Драконите вече бяха тук.

Двамата господари бълваха огън към земята пред средната платформа, а другите дракони копаеха.

Сайм ги видя и му хрумна идея. Огледа копчетата на конзолата над него и намери онова, което му трябваше.

Червените светлини на пожарната пронизаха тъмнината, а сирената зави оглушително.

Пожарната се понесе сред събралите се дракони и всички те се обърнаха, изненадани от появата на шумния едър звяр.

Камионът профуча покрай свръхимператора точно когато огромното животно се дръпна назад, приготвяйки се да избълва още течен огън – и точно в този миг Хамиш се озова пред него и натисна спусъка на водното оръдие!

Огънят на свръхимператора бе угасен в гърлото му. Звярът изскимтя объркано, а Хамиш завъртя оръдието и стреля в муцуната на свръхцаря.

Сайм отново натисна газта до дупка и сред крясъците на господарите червеногърдите принцове полетяха след досадната пожарна.

61.

Докато Хамиш профучаваше през летището с пожарната, Си Джей се носеше в камион от друг тип.

След като видя как червеногърдите извадиха от строя генераторните платформи край града на работниците и отлетяха, тя, Лъки и Ли полетяха от наблюдателния си пост на хълма.

Насочиха се направо към подстанцията при подредените в дъга платформи.

Сградата беше пуста, с омазани с кръв стени.

Лъки кацна пред един голям склад и Си Джей и Ли слязоха от гърба ѝ. Ли отвори плъзгащата се врата и видяха вътре няколко ремонтни камиона.

Насочиха се към най-големия. Бялата машина имаше нормална кабина и обемиста специализирана задна част с контейнери, пълни с резервни части.

– Това е главният ремонтен камион – каза Ли и отвори един контейнер, който се оказа пълен с макари дебел меден кабел, черна изолация и един сребрист сандък с дисплеи. – Високоволтов кабел и комплект за поправка на изолацията.

Си Джей впери поглед в частите и каза;

– Драконите са умни. Достатъчно умни да извадят от строя куполите. Но не осъзнават, че докато те унищожават нещата, ние можем да ги възстановяваме. Можем да поправим външния купол. Исках драконите да постигнат целта си и да се насочат към летището. И докато го атакуват, ние ще поправим платформите тук. Трябваше да се провалим, преди да успеем.

– Стига другите да удържат летището достатъчно дълго – каза Ли,

– Точно така. Което означава, че не разполагаме с много време. Ти карай. – Си Джей отвори вратата на шофьора. – Трябва да стигнем до средната платформа.

Камионът излезе с рев от склада.

Разстоянието до средната платформа бе само километър, но движението на камиона по пустите улици на града привлече вниманието на източните сиви дракони.

Те излетяха от позициите си върху околните жилищни блокове и се спуснаха към него,

Един принц кацна върху камиона, наведе се над ръба на кабината и разби предното стъкло, но докато стъклото се сипеше отгоре му, Ли рязко зави и вкара камиона под бетонен надлез; драконът се удари в долната му част и беше пометен от покрива.

Щом излезе на открито, камионът продължи по финалната отсечка към платформите – и втори принц се понесе с рев към него, но беше пресрещнат от Лъки, която го атакува отгоре, и сивият принц рухна на пътя и се загърчи от болка, докато вътрешностите му се изсипваха на асфалта.

До платформата оставаха само петдесет метра.

Ли се осмели да се усмихне.

– Ще успеем...

И докато го казваше, камионът бе блъснат със зверска сила от сив император, останал незабелязан от Си Джей и когото Лъки никога не би могла да спре.

Огромният дракон се спусна с рев от небето и замахна към камиона с ноктите си.

Камионът бе вдигнат във въздуха» падна на една страна и продължи да се плъзга с пълна скорост по пътя.

Си Джей и Ли си бяха сложили предпазните колани, така че останаха по местата си, когато светът около тях се килна под прав ъгъл..

Си Джей се залепи за прозореца. Пътят се носеше само на сантиметри от лицето ѝ.

Продължиха да се плъзгат напред – междувременно камионът им се завъртя напречно – и когато най-сетне скоростта им намаля, бяха обърнати назад към града на работниците.

Накрая преобърнатият камион спря.

Все още закопчана с колана, Си Джей гледаше през разбитото предно стъкло в посоката, от която бяха дошли.

Бум.

Огромни нокти се стовариха пред нея – грамадните предни лапи на сивия император.

Невъзможно гигантската му глава се появи от другата страна на разбитото предно стъкло, само на две стъпки от лицето на Си Джей. Създанието изръмжа. Между зъбите потекоха лиги.

– Почти успяхме – каза Си Джей. – Почти...

Затвори уморено очи и зачака края.

62.

Но поради някаква причина императорът не атакува. А само изрева яростно в лицето на Си Джей.

Си Джей отвори очи.

Драконът беше тук. Беше ги пипнал, но защо...

Си Джей спусна визьора си и видя ослепителни червени лъчи, които я отделяха от дракона. Камионът се беше плъзнал па сантиметри зад електромагнитния купол.

Си Джей издиша с облекчение.

– Ето на това му викам разминаване на косъм.

Лъки стоеше до камиона, също от другата прана на купола, Жълюдрехият вече нямаше генериращия болка чип в главата си и можеше да минава свободно през преградата.

Си Джей разкопча колана си.

– Хайде, Ли, да изправим камиона и да си свършим работата.

Имаха нужда от помощта на Лъки да изправят камиона, но не след дълго караха покрай ръба на гигантската яма, в която беше пропаднала средната платформа.

Обгорени кабели с търчаха от три страни на ямата – основният кабел от север и два второстепенни, които го свързваха е останалите платформи.

Благодарение на втората система при летището пулсиращият лазерен купол все още отделяше Си Джей и Ли от сивите дракони, които ги гледаха жадно от другата страна.

Ли докара камиона до ръба на ямата и се захвана за работа.

Си Джей му помагаше, доколкото можеше, като развиваше резервния кабел и държеше изолацията, докато Ли вършеше техническата, работа.

Както бе казал китаецът, свързването на кабела не беше чак толкова трудно. Най-продължително бе изолирането на поправения участък. Ако новата връзка не се изолираше идеално, без въздушни мехури и други дефекти, кабелът нямаше да предава достатъчно ток.

Именно това беше работата на високотехнологичния сандък – устройството полагаше изолационния пласт върху новите връзки. То обаче работеше бавно, а те трябваше да го използват на три места.

Докато Ли работеше, Си Джей държеше под око групата сиви дракони от вътрешната страна на купола.

Приличаха на ято гигантски лешояди, които се взираха в жертвите си.

Бяха двайсетина, от всички размери, и можеха само да гледат свирепо двамата човеци, работещи по кабела само на няколко крачки от тях.

– Добре – каза Ли. – Първата връзка е готова.

– Само първата ли? – изненада се Си Джей. – Не можеш ли по-бързо?

– Опитвам се... – каза Ли, докато вървеше по ръба на ямата.

Си Джей погледна разтревожено сивите дракони и се запита какво ли се случва на летището. Ако платформите там паднеха преди двамата е Ли да възстановят кабелите тук, всички дракони от зоологическата градина щяха да бъдат свободни, а сивите щяха да се нахвърлят върху тях на мига.

Всичко се свеждаше до състезание с пределно ясни правила.

Или щяха да успеят... или да загинат.

Тя включи радиостанцията,

– Мечок? Чуваш ли ме? Как е при теб?

Радиото изпращя. Гласът на Хамиш зазвуча на фона на ревове и експлозии.

– Здрасти, Катеричке! Тук става мазало в гигантски пропорции! Опитват се да видят сметката на средната платформа! Досаждаме им, но няма да можем да ги задържим още дълго! При теб как е?

– Работим колкото се може по-бързо. Край.

Си Джей разви още кабел и Ли се захвана с втората връзка. Това налагаше да застане още по-близо до сивите дракони и те заръмжаха зловещо към него. Младият електротехник обаче запази хладнокръвие, докато работеше на по-малко от метър от лигавите им пасти. Зачака търпеливо изолиращото устройство да покрие връзката. Накрая апаратът издаде звуков сигнал.

– Втората връзка е готова... – каза той, отиде в другия край на ямата и се захвана с последната връзка.

– Госпожице Камерън, застанете до камиона. След като свържем последния кабел, ще можем да пуснем отново захранването. За целта първо трябва да изключим камиона от основния кабел. Прави се с копчето е надпис ОТДЕЛЯНЕ НА ВЪНШНИЯ ИЗТОЧНИК. После трябва да натиснете голямото синьо копче с надписа ОТВАРЯНЕ НА ЛИНИЯТА.

Си Джей видя копчетата на таблото.

– Разбрано.

Ли продължи да работи. Съедини кабела и включи изолиращото устройство.

– Почти приключихме...

Си Джей местеше поглед от него към драконите и обратно и шепнеше:

– Хайде, хайде...

Заобиколена от пожари и преследвана от дракони, пожарната на Хамиш профуча покрай един хангар.

Погълнати от сражението, нито Хамиш на водното оръдие, нито Сайм зад волана не видяха как един панел в пода на хангара се плъзна настрани и от земята се издигна платформа.

Върху платформата имаше тежаща 6100 кг термобарична бомба, пълна с алуминиева прах и етилен оксид.

Беше дълга шест метра, с остър нос и опашни перки.

Отстъпващо единствено на ядрена бойна глава, това бе най-мощното конвенционално оръжие, познато на света. Взривът щеше да изпари всичко в радиус от 300 метра, а ударната вълна щеше да изсмуче кислорода, задушавайки всичко живо в радиус от шестнайсет километра.

В същото време други две термобарични устройства се появиха от подземните си силози около Великата драконова зоологическа градина – едното в подстанцията на града на работниците, а второто се издигна от скривалището си на 90 метра под Хижата по средата на пътя, подобната на стражева кула станция на въжената линия, намираща се между Драконовата планина и главния вход на зоопарка.

Това устройство се издигаше от хидравличен асансьор, чиято платформа запълзя между подпорите на кулата, докато не стигна точно под станцията. От тази височина щеше да нанесе максимални поражения.

– Полковник Бао – докладва един техник в бункера зад летището. – Трите термобарични устройства са по места и готови за детониране.

Бао стана.

– Целият личен състав да се оттегли в резервния команден център на най-долното ниво на бункера.

Полковникът и екипът му, заедно с Ху Тан, взеха специалния асансьор до резервния център на десет етажа под земята.

Серия екрани показваха в реално време летището над тях – драконите, пожарната, горящите хангари. Върху картините имаше ултравиолетов филтър, така че да се вижда и червената лазерна решетка на електромагнитния купол, който все още работеше,

Бао пъхна ключ в конзолата. Светнаха три червени копчета под прозрачни похлупаци.

Полковникът махна защитата.

Пръстите му увиснаха над копчетата за задействане на бомбите,

Кърк Сайм обърна пожарната за втора атака срещу насъбралите се при средната платформа дракони. Големият червен камион се понесе напред с включени сирени и светлини.

Междувременно драконите бяха успели да изкопаят доста голяма яма и фундаментът на платформата беше открит.

Хамиш приготви водното оръдие, но точно тогава се случи нещо неочаквано.

Платформата се килна настрани.

Разлетяха се искри, когато платформата се откъсна от кабелите и падна в изкопаната от драконите яма.

– Не! – викна Хамиш. – Не!...

Включи радиостанцията.

– Катеричке! Втасахме я! Драконите току-що видяха сметка на главната платформа!

Ху Тан видя как червената мрежа угасва...

... и за негов ужас свръхцарят и двама императори прелетяха над платформите.

Куполът не работеше.

Драконите бяха на свобода.

– Бог да ни е на помощ – промълви Ху Тан.

Стоящият до него полковник Бао посегна към червените копчета.