Великата китайска зоологическа градина

42.

Двата сребристи джипа се носеха по околовръстния път, ескортирани от камионите с войници.

Движеха се по източната страна на долината, над висока клисура, изсечена в източната стена на кратера. Профучаха през покрития с навес приемен район, на който имаше паркинг и асансьор, водещ нагоре към кацнал на скалите манастир, построен по подобие на Храма на Пурпурния облак.

Доктор Бенджамин Патрик седеше в кабината на водещия камион и се взираше загрижено в нощта, Китайският сержант до него шофираше.

Конвоят тъкмо излизаше от покрития район, когато цялото осветление на околовръстния път угасна.

Тъмнината изпълни всичко.

– Останахме без ток... – каза Бен Патрик.

– Резервните генератори ще... – започна шофьорът.

– Генераторите бяха унищожени при първото нападение – каза Патрик и бързо погледна часовника си, генериращ звуковия щит.

Лампичката му не светеше.

– Вече не сме защитени – зловещо каза той. – Всички сме изложени за атака.

Докато го казваше, нещо голямо и черно профуча покрай камиона. Вятърът, вдигнат от летящия звяр, бе толкова силен, че тежката осем тона машина се разклати.

– Загазихме – каза Патрик миг преди камионът да бъде ударен с невероятна сила и светът да се превърти и да потъне в пълен мрак,

Докато Си Джей се биеше с драконите в станцията на въжената линия и бягаше към въртящия се ресторант, Хамиш, Сайм и Сиймор Улф също бягаха – към малката постройка, която бяха видели в подножието на водопада.

Втурнаха се вътре и затръшваха вратата. В следващия миг нещо я удари силно отвън и се чуха яростните писъци на двата червеногърди безухи принцове, които ги преследваха.

Хамиш се огледа.

Намираха се в много стилно обзаведено кафене с панорамни прозорци, гледащи към водопада и разрушения замък от другата страна на езерото. На кея отвън бяха привързани шест туристически лодки със стъклени покриви.

Кафенето бе тъмно. Единствената светлина идваше от червения хладилник на „Кока–Кола” и витрината за сладкиши.

Драконите поблъскаха на вратата известно време, след което започнаха да обикалят едноетажната, постройка и да надзъртат през прозорците.

Претърпели временен неуспех, те се оттеглиха към калната горичка недалеч – макар Хамиш да имаше чувството, че не са си отишли. Сигурно наблюдаваха кафенето и чакаха жертвите им да излязат навън.

Си Джей, Ли и Го-Го стояха с вдигнати ръце, наобиколени от десетте китайски командоси във въртящия се ресторант на Драконовата планина. Джонсън още лежеше на пода.

Си Джей се огледа. Ресторантът явно не беше ставал обект на атаки от дракони – нямаше разбити мебели или прозорци, нито локви кръв. Командосите най-вероятно бяха кацнали на покрива и бяха проникнали през люк или нещо такова.

Малките лампи на всяка маса светеха. От луничките на тавана също се лееше мека светлина.

Изведнъж всички лампи угаснаха и целият ресторант потъна в мрак.

Си Джей видя, че екранът на компютъра в съседния кабинет също угасна.

И тогава видя, че всички източници на светлина навън – прожекторите около долината, осветлението на околовръстния път – също не работят.

Токът в зоологическата градина бе спрял.

Китайските командоси, насочили оръжията си срещу нея, моментално се превърнаха в сенки.

И тогава Си Джей чу крясъците и писъците отвън. Отначало бяха само няколко, но след това последва хор от отговори.

Крясъци на дракони.

Създанията общуваха помежду си.

Китайските командоси започнаха да се оглеждат нервно.

Нещо голямо профуча покрай прозорците и Си Джей видя корема на император, който с шокиращо мощно движение подбра в движение увисналия във въздуха „Чинук”.

Драконът просто грабна хеликоптера във въздуха – в един момент беше тук, а в следващия го нямаше. Си Джей не видя как се удря в склона на планината, но чу и усети експлозията, последвана от огнено сияние.

Обърна се и за миг погледна право в очите водача на командосите. Ловец и жертва, попаднали в развиващия се план на още по-опасно създание. Щеше ли да я екзекутира?

В отговор на безмълвния въпрос командосът стисна зъби, вдигна пистолета си и го насочи право в главата на Си Джей...

... точно когато цялата стъклена стена зад него се

пръсна и тежащ осем тона военен камион влетя в ресторанта.

43.

Си Джей се метна наляво и повлече ранения Джонсън със себе си, а камионът се плъзна по пода,

Си Джей успя да зърне червеногърдия император, който бе запратил машината по ресторанта – драконът зави и се издигна с широко разперени криле, след което кацна тежко на покрива, разтърсвайки цялата постройка.

Камионът разпердушини маси и столове, като се плъзгаше на една страна и мина право през кръга командоси, които заплашваха Си Джей. Помете командира и двама от хората му, след което смаза още двама, преди да се блъсне в стената.

Докато Си Джей се бе метнала наляво, Ли се хвърли надясно, но част от покрива се отчупи и рухна върху него. Викът на младия електротехник секна под отломките.

Камионът спря и едва когато грохотът от зрелищната му поява утихна, Си Джей чу стоновете на хората вътре.

Драконът явно го беше подхванал някъде – заедно с войниците в него – и го бе запратил по ресторанта.

Вятър и дъжд влизаха през зейналата деветметрова дупка в източната страна на ресторанта. От другата страна се ширеше открито небе. Долината се стелеше на триста метра надолу.

Си Джей лежеше но корем до Джонсън в тъмния ресторант и се взираше невярващо в преобърнатия камион.

Камион в ресторант. В ресторант, на върха на планина.

И тогава се появиха другите дракони.

Влетяха с писъци през отвора с размерите на камион.

Червено гърди принцове, пурпурни принцове, дори двойка източни сиви принцове – бяха най-малко двайсет.

Си Джей се облещи.

Това бе истинска инвазия на дракони.

Създанията се нахвърлиха върху китайските командоси. Двама успяха да стрелят, но драконите ги проснаха на пода и започнаха да ги ядат живи. Писъци изпълниха въздуха.

И точно когато Си Джей не вярваше, че лудницата може да стане по-голяма, цялата югоизточна част на ресторанта беше изтръгната.

Звукът на раздирана стомана заглуши писъците на командосите и там, където преди миг имаше прилежно нагласени маси, столове и лампи, сега зееше дупка с разпокъсани кабели, направени на трески подови дъски и трийсетметрова пустота!

Си Джей видя как императорът отлита с цялата част от ресторанта в ноктите си, Драконът я пусна, зави и напъха главата си през създадения отвор. Ревът му пръсна чаши за вино и разпиля чинии по пода.

Насред целия този пандемониум Си Джей метна Джонсън през тезгяха в кухнята и се хвърли след него точно когато един черен принц щракна с челюсти на милиметри от петите ѝ, Го-Го се хвърли през летящата врата с надпис ИЗХОД на кухнята, използвана от сервитьорите.

Озоваха се в стандартни кухня на ресторант – пет дълги блока с котлони и печки и цяла стена от

десет фурни. Тенджери, тигани и прибори висяха на куки от тавана.

Си Джей преметна ръката на Джонсън през рамото си и забърза навътре. Трябваше да намери някакво...

"Ето там!"

Зърна го от дясната страна. Тесен килер с още по тясна но яка врата. Доста сносно скривалище.

Джонсън я забавяше. Никога не би могла да избяга от драконите, докато го влачи. Ако искаха да.се измъкнат живи от зоологическата градина, трябваше да го скри на някое сигурно място и после да се върне за него.

Изблъска го в килера.

– Стой тук. Трябва да намеря начин да се свържа с външния свят. Ще дойда по-късно ясно?

– Добре. – Джонсън изстена. – Благодаря.

Си Джей сви рамене.

– Сигурно след пет минути ще съм мъртва така не храни особени надежди. И тъй като и с двама ни скоро може да е свършено... – Тя се наведе, изненадвайки донякъде самата себе си, и го целуна бързо по бузата.

Затвори вратата пред лицето на Джонсън.

Отстъпи назад и видя, че Го-Го върти копчетата на всички фурни.

– Какво правиш? – извика му тя. – Няма ток!

– Те може и да са умни, но ние сме по-умни – каза Го-Го. – Пускаме газта и взривяваме това място, докато се измъкваме.

Си Джей вече долавяше миризмата на газ. Планът не беше от най-добрите, но не бе и чак толкова лош.

Го-Го пристъпи към тезгяха за «сервиране през който Си Джей се беше хвърлила, за да се озове в кухнята.

– Го-Го – предупреди го тя, – не приближавай прекалено...

Случи се толкова бързо, че Си Джей едва го видя.

Черен нокът се появи над тезгяха, сграбчи Го-Го за едната ръка и го издърпа от другата страна.

Си Джей видя лицето на Го-Го, докато драконът го блъскаше в тезгяха. Животът напусна очите му и той се свлече. Беше мъртъв още преди да падне на пода.

Си Джей се втрещи.

– Господи...

И тогава друг принц нахълта през летящата врата до тезгяха.

Червеното лице.

От челюстите му канеше прясна кръв. Той изгледа свирепо Си Джей.

Бии-бип... Бии-бип.

Си Джей побягна.

Червеното лице се хвърли след нея.

Си Джей прескочи една маса точно когато драконът се метна към нея и също се плъзна по масата, разпилявайки тенджери и тигани.

Създанието за миг се изправи на крака и се хвърли с рев към нея, Си Джей се претърколи, но драконът се озова над нея и понечи да я захапе с огромните си челюсти – точно когато Си Джей грабна малката запалка за фламбе и я запали направо в устата му.

Драконът изпищя и се дръпна. Си Джей използва възможността и се хвърли през другата летя ода врата на кухнята е надпис ВХОД.

Излетя навън – и веднага се спъна в нещо и се просна на пода, взряна в безжизнените очи на мъртъв китайски командос, чиято долна половина на тялото липсваше, В едната си ръка той още стискаше автомата си.

Си Джей грабна оръжието, изправи се – и осъзна, че се намира насред бойно поле.

Дъжд и вятър шибаха доскоро спокойния ресторант. Принцове пируваха с мъртвите командоси, а два императора дърпаха и теглеха части от покрива, мъчейки се да срутят цялата сграда.

Един шкаф до нея беше разкъсан от драконите. Съдържанието му бе пръснато по пода – парцали, метли, бърсалки за прах, дори две прахосмукачки, които се носеха на гръб.

Ревът зад нея я накара да се обърне.

Червеното лице стоеше на вратата към кухнята.

Си Джей прецени за миг ситуацията.

Кухнята – не.

Асансьорите – също не, тъй като трябваше да изтича покрай драконите.

Погледна надясно и видя откъснатата част от ресторанта. Масите, които се бяха намирали уютно до прозорците, сега висяха на ръба на пропастта, шибани от дъжда.

Едната прахосмукачка беше пред нея. Беше проектирана да се носи на гръб и имаше захранващ кабел, дълъг около двайсет и пет метра.

Откъм кухнята се долавяше миризмата на газ.

„Прозорци, пропаст, захранващ кабел...

Така и така ще умреш...”

– Майната му – каза Си Джей на света като цяло грабна прахосмукачката и се втурна по широките нива на ресторанта, като прескачаше столове и буташе маси. Тичаше към зеещата южна част на постройката.

Червеното лице я подгони, като разхвърляше всичко по пътя си.

Си Джей спря при онова, което доскоро беше панорамен прозорец. Пропастта зееше пред нея – намираше се на триста метра над долината, но на около деветдесет метра точно под нея, малко по-надолу по склона, видя тунела на въжената линия...

Бии-бип... Бии-бип.

Обърна се.

Червеното лице беше зад нея. Приклекна, готов за скок.

Подът се разтресе. Си Джей се обърна и видя гигантски император от дясната ѝ страна – бе кацнал на ръба на ресторанта и я гледаше ухилено. Стоманените греди стенеха под тежестта му,

Си Джей отстъпи назад, като развиваше захранващия кабел на прахосмукачката.

Петите ѝ докоснаха ръба на пропастта.

Нямаше къде другаде да иде. Или сега, или никога.

Вече беше развила целия кабел и сега го уви около разбитата рамка на прозореца и го върза на възел. После сложи прахосмукачката на гърба си.

Отново надуши газта и погледна към драконите.

– Не сте огнедишащи, нали, задници такива? Подишайте това!

Вдигна автомата и стреля... не по драконите, а към вратата на кухнята.

Трябваше ѝ само една искра от метал, искра, която щеше да...

Блесна искра...

... с разтърсващ рев пълната с газ кухня експлодира.

Огненото кълбо излетя от помещението, като из–кърти вратата от пантите ѝ и помете маси, столове и дракони.

А Си Джей скочи от прозореца.

44.

Пропадна в мрака.

Над нея прозорците на кръглия ресторант избухваха от натиска на гигантското огнено кълбо.

Ако на рамката имаше стъкло, то се пръсваше. Ако нямаше, огнените езици бълваха свободно навън.

Гледана отдалеч, за момент Драконовата планина заприлича на стар морски фар, неочаквано светнал в оранжево на върха.

Крясъците на дра коя и те изпълваха всичко.

Си Джей продължи да пада.

И изведнъж кабелът се опъна и падането ѝ рязко спря на двайсет и пет метра под ресторанта. Си Джей се залюля напред-назад, за да набере инерция, след което насочи люлеенето си към каменистия склон и стъпи на него.

Разкопча ремъците на прахосмукачката, свали я от гърба си и погледна нагоре...

Пламтящи дракони излитаха от горящия ресторант и с писъци се хвърляха към езерото.

Си Джей нямаше време да ги гледа. Втурна се надолу по склона към тунела на въжената линия, който се намираше точно под нея,

Дъждът я шибаше, докато тя се препъваше и хлъзгаше по склона. Най-сетне стигна до бетонния вход и скочи в него.

Тук бе сухо. Беше се махнала от дъжда.

Надникна навън. Все още се намираше високо над потъналия в мрак свят на Великата драконова зоологическа градина. На юг различи черния силует на сградата на главния вход и високата стена на кратера.

Запита се къде ли би могла да иде сега и как да стигне дотам.

Не можеше да открадне хеликоптер, Драконите ги нападаха, може би защото знаеха, че хеликоптерите са най-добрите оръжия на тъмничарите им срещу тях.

Би могла да се измъкне от зоопарка пе...

Нещо я блъсна. Рязък удар през лицето я запрати назад, а един дракон кацна в тунела пред нея,

Бии-бип... Бии-бип.

Червеното лице.

Втори, после и трети червеногръд принц се присъедини към него при отвора на тунела – Стопеното лице и четвъртият от групата на Червеното лице.

Си Джей запълзя отчаяно по-далеч от тях. От устата ѝ се точеше слюнка и кръв.

Беше замаяна от удара и светът пред нея се размаза. Тунелът беше дълъг поне осемдесет метра. Никога не би могла да. им: избяга.

Отпусна се на пода. Вече със сигурност беше прецакана.

Червеното лице пристъпи напред.

Бии-бип... Бии-бип.

Си Джей затвори очи и зачака края.

45.

Нищо не се случи.

Едва тогава Си Джей чу продължително, дълбоко гърлено ръмжане.

Отвори очи.

Червеното лице беше спрял на няколко крачки от нея и стоеше като замръзнал, гледаше я убийствено.

Всъщност не точно. Червеното лице се взираше покрай нея...

Ръмжането беше дошло зад Си Джей.

Тя се обърна...

... и с размазаното си зрение различи жълтодрех принц, стоящ в бетонния тунел зад нея.

Но не който и да е жълтодрех принц. Този имаше жълто-черно седло на гърба.

Лъки.

Лъки изръмжа отново и Си Джей усети, че ръмжането ѝ не е насочено към нея – а към Червеното лице и другите два червеногърди дракона.

Освен това забеляза, че звуците не са просто животински – бяха смесица от дълбоко гръдно гукане, гърлени вибрации и остри крясъци. Сякаш...

Със стряскаща бързина Лъки подскочи във въздуха и се приземи между Си Джей и червеногърдите.

Отнемаше им я. Или...

... Си Джей се намръщи...

... или я защитаваше.

Червеното лице изщрака с челюсти към нея но жълтодрехата замахна с нокът и фрасна червеногърдия принц по муцуната.

После отстъпи, като сумтеше тихо.

– Какво? – каза на глас Си Джей. Изправи се с мъка кървяща и изтощена, замаяна. Стори ѝ се, че драконът сумти на нея.

Лъки отново изсумтя рязко и след като не получи отговор от Си Джей, я хвана с нокът и я засили назад към седлото на гърба си.

Си Джей се удари в седлото. Нима драконът наистина искаше ...

Качи се с мъка. Лъки леко се размърда, сякаш да ѝ помогне, и изведнъж Си Джей се озова яхнала дракона.

Трите червеногърди се разгърнаха и пристъпиха напред.

На лъка на седлото имаше троен ремък.

– Какви ги вършиш, Касандра? – каза си Си Джей, докато се закопчаваше. После пъхна крака в стремената.

Лъки отстъпи още от тримата си противници.

Червеното лице и приятелчетата му изглеждаха абсолютно бесни. Изсъскаха и...

... скочиха напред с разперени нокти и оголени зъби, но Лъки се оказа по-бърза: обърна се и полетя и изведнъж Си Джей се понесе с главоломна скорост през хоризонталния тунел!

Стените се размазаха, докато профучаваше покрай тях на гърба на дракона.

Лъки летеше като ракета. Беше свила дори ушите си назад, за да подобри аеродинамичността си за максимална скорост. Дългата лъскава опашка леко се поклащаше зад нея, насочвайки я като корабно кормило.

Си Джей погледна през рамо и видя, че трите червеногърди ги преследват.

Лъки се понесе през тъмната станция на въжената линия в сърцето на планината, рязко зави надясно, профуча над разбитата кабина и се понесе по източния тунел, следвана от противниците си.

Стените на тесния тунел отново се размазаха, Си Джей имаше опит в езда на коне и сега се сниши и се наведе напред в седлото, мъчейки се да сведе до минимум съпротивлението и да не пречи на полета на Лъки.

И в следващия миг изхвърчаха в нощното небе и дъждът внезапно я зашиба отново в лицето, Си Джей се озова високо над света, на гърба на дракон!

Зави ѝ се свят, когато видя пейзажа далеч долу – по-малкият връх се намираше точно отпред, от дясната ѝ страна течеше река, а ръбът на кратера се извисяваше на нейното ниво.

Беше пълна лудница да се намира толкова високо и да не е в самолет или някакво друго летателно средство. Веднъж беше летяла с парапланер, но изживяването изобщо не можеше да се сравни с това.

Сега се носеше с бързината на ракета. .

Лъки рязко зави надясно и стомахът на Си Джей се преобърна. Светът се кил на и тя си помисли, че ще падне, но ремъците я държаха здраво в седлото.

Червеногърдите дракони продължаваха да ги преследват плътно.

Лъки пикира и зави около върха, но преследвачите не изоставаха. Тогава Лъки рязко зави безумно рязко наляво. Претоварването беше толкова силно, че Си Джей разбра, че всеки момент ще изгуби съзнание.

Правеше всичко възможно да остане с отворени очи, докато Лъки летеше към източната стена на кратера. Внезапно видя тялото на жълтодрех император да. се издига пред нея, изпълвайки цялото ѝ полезрение. Драконът изрева, докато Си Джей профучаваше под ципестите му крила. Тя се обърна в седлото и видя как императорът се нахвърля върху червеногърдите принцове.

При вида на много по-едрия противник Червеното лице и бандата му се пръснаха и отлетяха в дъждовна– та нощ.

Си Джей въздъхна с облекчение, наведе се напред и потупа Лъки по шията,

– Благодаря... – промълви тя. – Благодаря...

И изгуби съзнание.

46.

Хамиш, Сайм и Улф още бяха заврени в кафенето в подножието на водопада.

Вече двайсет минути не бяха виждали никакво движение откъм дърветата. Всичко бе притихнало и неподвижно, само дъждът плющеше.

Хамиш надникна през прозореца, после, без да се обръща, неочаквано попита:

– Как станахте посланик?

– Моля? – изненада се Кърк Сайм.

– Винаги съм искал да разбера. Как някой става посланик на Щатите в Китай? Да не би да сте дружки с президента или нещо такова?

– Горе-долу – каза Улф. – Беше приятел на бащата на президента.

– Да, бях. – Сайм леко се усмихна. – Бях летец от Военноморските сили. Летях с бащата на президента във Виетнам. След войната останах в Азия. Научих мандарин, започнах бизнес в Хонконг и по-късно го продадох за цяло състояние. Върнах се у дома и помогнах за финансирането на първата кампания на сина му за Конгреса. Когато синът стана президент и дойде време да назначи посланик в Китай, той искаше истински човек, а не някакъв партиен парашутист. И си спомни за мен.

– И вие се съгласихте? – попита Хамиш. – Щом имате толкова много пари, защо ви е да се захващате за подобна работа?

– Когато президентът те помоли за нещо, ще се изненадаш какво желание изпитваш да изпълниш молбата му – Каза Сайм. После кимна към прозореца. – Мислите ли, че са още навън?

– Можем да проверим.

Хамиш взе първата попаднала му чиния и я занесе при един от прозорците, гледащи към езерото.

Открехна прозореца, готов да хвърли чинията. Рамката едва чуто изскърца – и внезапно пред Хамиш изникна дракон, провесил глава от покрива.

Хамиш залитна назад от изненада.

Вторият червеногръд принц изникна при друг прозорец, също с главата надолу.

Явно бяха отлетели и се бяха спуснали абсолютно безшумно върху покрива на сградата – толкова меко кацане, че Хамиш, Сайм и Улф дори не ги бяха чули.

В нощта проехтяха писъци.

Двата дракона при прозорците се обърнаха и се заслушаха.

Отговориха с дълбоко гърлено гукане, запляскаха бързо с криле и отлетяха, зарязвайки кафенето.

– Какво става, по дяволите? – попита Сайм.

– Не мисля, че китайските ни приятели още контролират зоологическата градина... – каза Хамиш, които все още се взираше през прозореца към езерото.

И тогава ги видя.

– Леле-мале...

Два червеногърди императора се спуснаха над широкото езеро, подминаха разрушения замък и се понесоха към кафенето. За момент Хамиш с ужас си помисли, че идват за тях, но драконите кацнаха под ръба на водопада. Там огромните създания приклекнаха, гледайки с очакване нагоре към падащата вода.

– Какво е това? – попита Улф и се наведе напред.

– Капан... – ахна Хамиш.

Точно тогава два червеногърди принца – вероятно същите, които ги дебнеха допреди малко – префучаха над ръба на водопада от север, като летяха ниско и много, много бързо.

Покрай тях проблясваха оранжеви трасиращи куршуми, изстреляни от...

... два щурмови хеликоптера Z-10, които се появиха над ръба, преследвайки е пълна скорост принцовете.

Императорите скочиха от засадата си под водопада и сграбчиха двете машини.

Хамиш можеше само да си представи какво са изпитали пилотите – в един момент се носиш над водопад, а в следващия гледаш в очите дракон с размерите на бронтозавър!

Императорът отдясно хвана първия хеликоптер в могъщите си нокти, смачка го за миг и го захвърли. Другият успя само да перне втория Z-10, но това беше достатъчно, за да счупи перката на опашката му. Хеликоптерът се завъртя неудържимо към езерото, падна сред фонтан от пръски и се преобърна, преди да потъне.

Трети Z-10, който летеше зад първите два, видя капана на драконите и се помъчи да избяга с рязък завой... но беше нападнат от три червеногърди принца, които му налетяха от различни страни. Те се вкопчиха в него, допълнителната тежест се оказа твърде голяма и той започна да се спуска под опасен ъгъл към Драконовата планина. Миг преди сблъсъка със склона драконите го пуснаха и той се заби в планината и избухна.

– Свалят хеликоптерите – каза Хамиш.

Спомни си, че според Го-Го китайците имат в зоопарка четири Z-10; току-що бе станал свидетел на унищожаването на три от тях.

Го-Го беше казал също, че китайците имат два Ми-17, които вече бяха извън строя при другия водопад, както и един „Чинук”, който Хамиш още не бе виждал. Не знаеше колко от останалите хеликоптери в зоопарка са повредени или унищожени, но бе видял края на пет от тях през последния час.

– Драконите елиминират въздушните си противници – каза и Сайм.

– Именно – потвърди Хамиш. – Сега това място няма ток, а както изглежда, няма и въздушна защита. Драконите току-що превзеха зоологическата градина.

47.

На околовръстния път покрай източната страна на долината, на паркинга, откъдето се стигаше до манастира, лежаха останките на двата сребристи джипа и единия военен камион.

Вторият камион от конвоя – този на Бен Патрик – просто беше изчезнал. Навесът над паркинга също беше изтръгнат.

Атаката бе колкото бърза, толкова и безмилостна. Веднага щом токът в зоопарка спря и пътят потъна в мрак, група от пет червеногърди дракона – два принца, два императора и един цар – се спуснаха върху конвоя.

Императорите се нахвърлиха върху камионите, а царят пое джиповете, като ги запрати в скалите покрай паркинга.

Колата с Ху Тан, полковник Бао и директор Джоу се плъзна неуправляемо и се заби в стената до асансьора за гости, с който се стигаше до манастира; вторият джип с двамата членове на Политбюро, жената и Мини се преобърна.

Ху и Бао паднаха навън от колата, окървавени и замаяни. Директор Джоу се оказа заклещен. От удара вратата от неговата страна се бе смачкала и бе притиснала крака му, който вероятно бе счупен. Джоу отчаяно се мъчеше да се освободи, но напразно.

Докато се изправяше неуверено, Ху Тан се огледа.

Наоколо бе пълна касапница. Принцовете и царят атакуваха войниците в каросерията на камиона и ги разкъсваха на парчета, докато единият от императорите просто отлетя е втория камион в ноктите си. Другият император приближаваше тежко преобърнатия „Рейндж Роувър”.

Ху видя единия от членовете на Политбюро и момиченцето с шапката на Мини Маус. И двамата висяха с главите надолу в седалките си, задържани от предпазните колани. Бяха напълно неподвижни, мъртви или в безсъзнание.

Вик от другата страна на джипа накара Ху Тан да се обърне.

Другият член на Политбюро се опитваше да измъкне окървавеното и отпуснато тяло на съпругата си от колата. Жената очевидно бе убита от удара, но мъжът я дърпаше, опитваше се да я махне от приближаващия император.

Името на партийния функционер беше Сун Дианлон, председател на Централния секретариат – огромната бюрокрация, която контролираше Комунистическата партия. Постът го правеше много влиятелен във вътрешната политика на Китай.

– Другарю Ху! – извика Сун. – Помогни ми!

Ху Тан погледна към намиращия се недалеч асансьор. Не искаше да използва него, а аварийния изход вътре в шахтата. По него можеше да се излезе от долината.

Полковник Бао явно правеше същото – преценяваше дали да помогне на важния партиен другар, или да бяга.

Ху и Бао се спогледаха... и се втурнаха към асансьора.

– Мръсни страхливци! – изкрещя Сун след тях.

Бао намери аварийния превключвател в горната част на вратата и я отвори. Двамата с Ху влязоха, като хвърлиха последен поглед към паркинга.

Драконите, които атакуваха камиона, отстъпиха от него с окървавени муцуни. Бяха разкъсали всичко на парчета.

Гладните им погледи се насочиха към сребристите джипове.

Поглеждаха от директора Джоу, който още се мъчеше да се освободи, към другия преобърнат „Рейндж Роувър” с момиченцето и члена на Политбюро вътре и Сун до колата.

Докато драконите приближаваха джиповете, Бао затвори вратата на асансьора, заключи я и каза:

– Не можем да им помогнем. Трябва да ги оставим на съдбата им.

Ху последва полковника до тежката стоманена врата в задната стена на шахтата. Бао въведе код и вратата се отвори.

Бао извади радиостанция.

– Говори полковник Бао. Трябва ми хеликоптер на източния авариен изход след десет минути.

– Съжалявам, полковник – отвърна нечий глас. – Драконите извадиха от строя всичките ни хеликоптери.

– Тогава пратете кола, мътните да ви вземат! – викна Бао. – Джип, камион, каквото и да е! Трябва да стигна до втория команден център на летището! Бао, край.

И прекъсна връзката.

– По дяволите. Мога да върна контрола над зоопарка от летището, но ще ни трябва най-малко един час, за да стигнем дотам с кола. Мамка му!

– Тогава да вървим – каза Ху и двамата поеха по дългия тъмен тунел, един от малкото, водещи извън Великата драконова зоологическа градина на Китай.

48.

Си Джей сънуваше.

Шантави картини минаваха през ума ѝ. Видя се да лети високо над света. После се озова пред жълтодрех император, невъзможно грамаден, който се взираше в нея отблизо, разтваряйки челюсти...

Очите ѝ рязко се отвориха.

И видяха жълтодрех император, който се взираше в нея много отблизо.

Сепна се, но драконът не атакува. Лежеше съвсем небрежно пред нея, опрял брадичка на земята, и просто я гледаше.

За момент Си Джей се зачуди дали не продължава да сънува.

Огледа се и видя нещо, което можеше да се опише единствено като друг свят – лежеше на дървена платформа в древен на вид манастир високо над някаква пропаст.

Пред нея имаше широк дървен портал, от който се излизаше на балкон, гледащ към втори въздушен храм от другата страна на бездната.

Все още бе нощ и валеше. Си Джей не знаеше колко време е минало, откакто бе изгубила съзнание.

Фантастичната картина се завършваше от драконите.

Си Джей беше заобиколена от малка група жълтодрехи, общо пет, които образуваха тесен кръг около нея – императорът, двама царе и два принца.

Подобие на императора, всички те се взираха в нея много внимателно и с голямо любопитство.

Един от принцовете пристъпи напред. Лесно можеше да се познае по седлото на гърба – Лъки.

Когато се вгледа по-внимателно в тях, Си Джей започна да забелязва, че всеки дракон има уникална шарка по главата и шията.

Лъки приближи и за огромна изненада на Си Джей сведе глава.

Си Джей се дръпна объркана назад,

Лъки издаде серия ниски, подобни на магарешки рев звуци, излизащи дълбоко от гърлото ѝ.

Си Джей погледна другите жълтодрехи дракони, неуверена какво става.

Лъки се обърна към другите, явно също толкова объркана. Изгледа многозначително единия от царете. Той изръмжа, сякаш изобщо не беше впечатлен.

Лъки се обърна отново към Си Джей и повтори серията звуци.

Приближи толкова до нея, че зъбатата ѝ муцуна почти докосна лицето на Си Джей.

Си Джей не смееше да помръдне. Зъбите на дракона изглеждаха убийствено.

И тогава Лъки побутна слушалката в ухото на Си Джей.

Си Джей се намръщи. Слушалката. Същата, която бе взела от тялото на дресьорката в станцията за управление на отпадъци, когато бе спасила Лъки от бандата на Червеното лице.

Си Джей докосна устройството.

– Какво се опитваш да ми кажеш...?

И тогава видя металния имплант отстрани на главата на Лъки, устройството с форма на кутия, боядисано в жълто и черно, за да не личи на фона на кожата. От него излизаше малка, но ясно видима жица, която изчезваше в черепа на Лъки.

– Не може да бъде... – промълви Си Джей. – Китайците са измислили начин да общуват с вас...

Порой мисли и образи прелетяха през ума ѝ:

Им, дресьорката, дава команди на Лъки и Червеното лице по време на представлението.

Бей Патрик, който казва:”... Имам база данни с над триста отделни и разпознаваеми вокализации... Всеки крясък и сумтене означават нещо...”

И неясният електронен женски глас, който бе чула в слушалката, след като спаси Лъки от Червеното лице и бандата му: „Бягай... Бяла глава... Бягай...”

И мъжкият глас преди това: „черните дракони нападат...” И същият глас, когато Стопеното лице изкрещя към нея: „… Страхувай се... от мен...”

Дори начинът, по който Лъки беше ръмжала и сумтяла към Червеното лице и бандата му в тунела на въжената линия. Това беше общуване, преднамерено и артикулирано общуване.

„Дяволите да ме вземат!”

По време на шантавата гонитба е пикапа си беше помислила, че странните гласове от слушалката са сигнали от други радиостанции в зоопарка – гласовете на работници, изпаднали в паника при атаката.

Но сега, когато погледът ѝ се спря върху металната .кутия на главата на Лъки, ѝ хрумна друга идея. Женският глас бе на Лъки.

А мъжкият на Стопеното лице.

Металните кутии на главите им наистина бяха някакви импланти, свързани с мозъците и гръкляните на драконите, пълни със свръхмодерни чипове, които превеждаха сумтенето, крясъците и гукането в думи. Китайците дори се бяха досетили да използват мъжки и женски гласове за различните дракони – малка, но хитра подробност.

Като че ли не всички дракони в зоологическата градина имаха подобни импланти, а само изпълнителите – Лъки, Червеното лице и бандата му. Никой от останалите четири около Си Джей нямаше прикрепено към главата устройство.

Си Джей свали слушалката си и я погледна.

Беше включена на канал 4. Си Джей си спомни, че беше превключила канала, за да може да говори с Хамиш и Шан в боклукчийския камион.

Помъчи се да си спомни канала, на който беше преди това.

– Двайсет и две... – каза тя на глас и превключи на 22.

Погледна Лъки и въпреки всичко, въпреки мисълта, че това е пълна лудост, кимна.

Лъки загука...

... и електронният женски глас отново прозвуча в слушалката;

– Здравей... Бяла глава... Аз... Лъки.

49.

Си Джей едва не припадна. Чене то ѝ увисна.

Това беше невероятно.

Нямаше представа как работи системата за превод, но явно бе нещо невероятно сложно.

Предположи, че има някакъв сензор, свързан направо с говорния апарат на Лъки – той улавяше звуците, сравняваше ги с базата данни на Бен Патрик и изпращаше превода чрез компютризиран глас в слушалката на Си Джей. Имплантът в мозъка явно можеше да обръща процеса, така че драконът да разбира хората.

Създаването и усъвършенстването на подобно устройство би трябвало да отнеме години – хиляди човекочасове само за подреждане и превод на различните звуци на драконите. Но Бен Патрик го беше направил, подкрепен от Китай с всичките му ресурси.

На Си Джей ѝ трябваха няколко секунди да се окопити и да отговори.

– Ъ-ъ-ъ... здравей, Лъки – каза тя на мандарин.

Лъки се дръпна назад и очите ѝ се разшириха.

Главата ѝ с островърхите уши бе изненадващо изразителна, Погледът бе остър и вперен в Си Джей. Ушите ѝ се дръпнаха назад като на куче – много доволно изражение.

Доколкото можеше да се съди, драконът беше изключително удовлетворен от напредъка.

Закряска към другите дракони и най-вече към двамата царе – макар че в групата имаше император, като че ли те бяха водачите. Отвърнаха ѝ с ниско ръмжене.

Лъки се обърна към Си Джей и загука.

Устройството преведе:

– Лъки казва... Бяла глава... добър човек.

– Бяла глава ли? – Си Джей се намръщи неразбиращо.

И тогава ѝ просветна – заради русата ѝ коса. В свят на чернокоси китайци Лъки ѝ бе дала най-очевидното име – Бяла глава.

– О, ясно. – Тя се опита да отвърне на комплимента с най-простия синтаксис на мандарин, който бе в състояние да измисли: – Бяла глава казва... Лъки... добър дракон.

Ушите на Лъки отново се присвиха назад, а очите ѝ направо грейнаха.

„Ама че тръпка” – помисли си Си Джей. Общуваше си с дракон.

Лъки залая и замяука бързо:

– Червени дракони искат убие Лъки... Бяла глава по-мага Лъки... Бяла глава добър човек...

– Аха. – Си Джей разбра.

Лъки може и да я бе спасила преди малко но Си Джей бе спасила нея преди това от бандата на Червеното лице в станцията за управление на отпадъците. И Лъки ѝ се бе издължила,

– Е, все пак благодаря – рече тя.

– Лъки не разбира Бяла глава – изгука драконът.

– Няма значение – каза Си Джей.

След като вече разговаряше с дракона – и беше изненадана колко бързо беше приела това. – Си Джей почна да мисли за други неща.

– Лъки, а сега какво?

– Лъки не разбира Бяла глава.

Си Джей се наруга наум. Трябваше да използва прост език, без „какво”, „защо” и „сега”, а само прости съществителни и глаголи. Зачуди се дали устройството може да работи на английски – в края на краищата това беше преводач, пък и покрай участието на Бен Патрик в разработването му сигурно имаше подобна възможност. Затова продължи на английски.

– Червени дракони убиват хора.

Лъки като че ли се замисли и електронният глас също премина на английски.

– Червени дракони... лоши дракони... Обича убива хора... Обичат убива дракони...

– А жълти дракони?

– Жълти дракони... добри дракони... Жълти дракони обича спи... яде...

– Започвам да ви харесвам, да знаеш – усмихна се Си Джей.

– Лъки не разбира Бяла глава.

– Няма значение.

После попита:

– Червени дракони искат да отлетят?

– Червени дракони искат освободи червени господари...

– Червени господари ли? – намръщи се Си Джей. Нямаше представа какво означава това. – Червени господари... императори?

– Не... – отвърна Лъки. – Господар голям голям дракон... Два червени господари... Два жълти господари... Два пурпурни господари... Два сиви господари... Един господар силен силен император... един господар силен силен цар. Черни глави държат господари... в гнездо.

Си Джей се опита да осъзнае чутото.

Щом тя беше Бяла глава, значи „черни глави” трябваше да са китайците. Предположи също, че повтаряните думи „голям голям” и „силен силен” означават много голям и много силен.

Това никак не ѝ хареса.

Идеята за някакъв дракон господар, по-голям и по-силен от другите, не беше толкова изненадваща – подобно нещо бе често срещано в животинското царство, като се започне от пчелите майки и се стигне до лъвовете. Ако разбираше Лъки вярно, всеки вид дракони имаше по двама дракони господари, един император и един цар.

По-тревожна обаче беше идеята, че китайците ги държат в плен в „гнездото”, което си го преведе като

Центъра за гнездене.

Китайците знаеха, че тези дракони са специални, и затова ги държаха там, отделно от другите.

Спомни си и стражите при Центъра за гнездене по време на първата атака – дори в тази екстремна ситуация те категорично бяха отказали достъп дори на Шан.

Центърът за гнездене бе недостъпен.

Но може би китайците бяха подценили колко важни са драконите господари – изглежда, че червеногърдите дракони искаха да освободят своите господари, може би дори повече, отколкото искаха да избягат от зоологическата градина.

– Господари много силни дракони? – попита Си Джей.

– Господари дракони силни силни дракони... големи големи... бълват огън...

– Какво–какво? – изуми се Си Джей. – Драконите бълват огън ли?

– Господари дракони бълват огън... Огън помага копаене... Огън убива дракони.

– Боже мой!

– Лъки не разбира Бяла глава.

Чутото изобщо не ѝ харесваше. Опита различен подход.

– Дракони искат... убива? Отлети? Да бъдат свободни?

Лъки като че ли се замисли.

– Дракони искат... открито голямо голямо гнездо...

Си Джей се намръщи.

– Голямо голямо гнездо ли?

Лъки отново загука. Устройството преведе:

– Две гнезда... Малко гнездо, голямо гнездо... Дракони спят дълго дълго... Лъки гнездо малко гнездо... Малко гнездо отворено... Дракони малко гнездо отива голямо голямо гнездо... отваря голямо голямо гнездо...

Си Джей пребледня.

– Да не искаш да кажеш, че в района има друго драконово гнездо? По-голямо? И че гнездото при зоопарка е всъщност малко?

– Лъки не разбира Бяла глава.

Си Джей излезе от сградата на манастира, като мина покрай жълтодрехите дракони. Впери поглед през потъналата в мрак, забулена от дъжда долина към Центъра за гнездене.

И тогава се сети за нещо – за военния таблет в джоба на панталона ѝ.

Извади го и го погледна.

След изключването на вътрешния купол картината се беше променила напълно:

Повечето червеногърди преди бяха скупчени около административната сграда, но сега се събираха при Центъра за гнездене. Червеногърдите черни дракони отиваха за господарите си.

В горния десен ъгъл на картата се виждаха сиви дракони, които отлитаха от долината в североизточна посока.

Докато Си Джей се взираше с ужас в екрана, в главата ѝ се оформи въпрос.

Червеногърдите бяха повели първоначалните атаки. А сега се събираха при Центъра за гнездене. Те движеха всичко това и явно не бяха приключили.

Си Джей се върна в манастира.

– Лъки. Червени дракони искат...?

– Червени дракони харесва червени дракони... убиват други дракони... харесва владее...

– И ако освободят господарите си – каза на себе си Си Джей, – ще бъдат единствените огнедишащи дракони. Ще станат най-силните дракони.

Тя се обърна към Лъки.

– Лъки помогне на Бяла глава?

– Лъки харесва Бяла глава...

– Лъки помогне Бяла глава бие червени дракони? – Си Джей посочи към Центъра за гнездене. – Лъки отнесе Бяла глава до гнездо?

Лъки се загледа в дъждовната нощ. към Центъра за гнездене. Като че ли обмисляше .въпроса много сериозно.

Ако не друго, идеята явно ѝ се виждаше обезпокоителна, дори плашеща.

Лъки се обърна и започна да гука и кряска към единия от царете. Големият дракон изгледа продължително Си Джей, сякаш я преценяваше. Накрая изсумтя одобрително.

Лъки се обърна към Си Джей.

– Лъки... Бяла глава... бие червени дракони.

50.

Лъки полетя над тъмния зоопарк, понесла Си Джей на гърба си.

Си Джей се взираше надолу – дъждът почти беше спрял и сега тя виждаше цялата долина. Без изкуствените светлини тя сякаш бе изгубила цветовете си; това бе свят на черните и сивите тонове,

Погледна към западния ръб на кратера. Много дракони се рееха в небето към тази посока. Досега не беше виждала Центъра за гнездене отвътре и се безпокоеше от мисълта е какво ще се сблъска там, в това число и големите дракони „господари”.

По пътя обаче трябваше да направи едно междинно спиране.

Насочи Лъки към останките от въртящия се ресторант на върха на Драконовата планина.

Дисковидната постройка беше буквално разкъсана на парчета от атаката на драконите и последвалата газова експлозия. Приличаше на консервена кутия с отворен капак. Половината покрив просто беше изчезнал, изтръгнат. По цялата южна страна спускащите се нива бяха открити към небето. Китайският военен камион още лежеше там, преобърнат на една страна, със забита в централния асансьор предница. Навсякъде бяха разхвърляни разкъсани трупове на войници и командоси, а до тях се търкаляха оръжия.

Лъки кацна леко на откритата част на ресторанта.

Си Джей слезе пъргаво и забърза към кухнята, където бе оставила Грег Джонсън.

Джонсън го нямаше.

По стените на килера имаше петна кръв.

– По дяволите... – промълви Си Джей.

Агентът на ЦРУ беше изчезнал.

Си Джей излезе от кухнята и видя, че Лъки души нещо под една съборена част от тавана,

– Какво си намери? – попита Си Джей, докато приближаваше.

Лъки избута плоскостта от гипскартон и разкри тялото на младия електротехник Ли.

Ли дойде на себе си със стон, който премина във вик на ужас, когато видя взиращия се в него дракон.

Си Джей се намеси бързо:

– Успокой се.. Тя е с мен.

Ли пребледня от изненада.

Лъки пък изглеждаше... ами, малко засегната от ужаса на човека. Не го заплашваше по никакъв начин. Изсумтя сърдито.

Си Джей клекна до Ли.

– Добре ли си? Можеш ли да се движиш?

Ли се намръщи от болка.

– Май... май си изкълчих рамото, когато покривът падна отгоре ми.

Си Джей огледа рамото му, Ръката наистина беше излязла от ставата.

– Ще те наместим. Хайде, наведи се напред и стой мирен,

– Ти лекар ли си? – попита Ли.

– Даже по-добре. Ветеринар съм. Ветеринарите се занимават с всичко – мозъчна хирургия, сърдечна хирургия, лабораторен анализ, изкълчвания...

И с рязко движение дръпна ръката му. Ли извика, но веднага задиша по-леко. Костта си беше отново в ставата.

– Какво става? – бавно попита той на английски, докато оглеждаше разрухата около себе си и потъналата в мрак зоологическа градина.

– Драконите прекъснаха електрозахранването. Изключиха вътрешния купол...

Стон накара и двамата рязко да се обърнат.

Лъки също се обърна и изръмжа.

Звукът идваше от кабината на прекатурения камион.

Си Джей приближи предпазливо. Друга част от падналия таван покриваше горната част на кабината и я скриваше от поглед.

Тя взе от пода един картечен пистолет МР-7 и го насочи напред. Половината предно стъкло на камиона

беше изскочило от рамката. Си Джей го издърпа и бързо се прицели, очаквайки отвътре да изскочи дракон...

... но вместо това видя доктор Бен Патрик, който лежеше в кабината с окървавено чело и счупени очила.

Си Джей свали оръжието.

Патрик седеше търпеливо, докато Си Джей превързваше челото му.

Лъки наблюдаваше с любопитство.

– Бяла глава... помага... Големи очи... – каза гласът на Лъки в ухото на Си Джей.

Си Джей едва не се разсмя. Големи очи. Как иначе един дракон би нарекъл човек с очила?

– Да – отвърна тя. – Хора помагат на хора.

Патрик – следеше разговора – отбеляза:

– Виждам, че си открила превеждащия чип на Лъки.

– Да, докато търсех радиостанция. Направо е изумителен – отвърна Си Джей. – Но работи само при нея и четирите червеногърди от представлението, нали?

– Да. Имплантът на главата е свързан направо с ларинкса ѝ и разчита точно звуците ѝ. След това устройството ги сравнява със стотиците вокализации в моята база данни и в крайна сметка чуваме онова, което казва.

В гласа на Патрик звучеше гордост.

– Лъки явно те харесва – добави той. – Много е придирчива. Не говори с всеки. Всъщност винаги е предпочитала жени.

– Помогнах ѝ в гадна ситуация – каза Си Джей. – Има възхитително чувство за благодарност. – Обърна се към дракона. – Бяла глава харесва Лъки.

Ушите на дракона отново се присвиха назад.

– Лъки харесва Бяла глава.

Си Джей се обърна към Патрик.

– Отиваме към Центъра за гнездене. Драконите прекъснаха тока и извадиха от строя вътрешния купол.

Сега червеногърдите се събират там. Искат да освободят някакви по-големи дракони, така наречените господари.

Патрик се облещи.

– Искат да освободят господарите? По дяволите, ако успеят...

Си Джей му показа военния таблет, на които червеногърдите се събираха при Центъра за гнездене.

– Разкажи ми за тези господари и как мога да ги спра.

– Не можеш.

– Мога да опитам – каза Си Джей.

– Не. Не можеш – отвърна Патрик. – Ако господарите се измъкнат, станалото досега ще изглежда като

детска игра.

– И все пак ми разкажи – настоя Си Джей.

Патрик въздъхна.

– Всеки клан има Двама господари – свръхимператор и свръхцар. Държат ги в Центъра за гнездене, обездвижени и с плътно затиснати муцуни. Причината за това е че господарите имат уникални жлези в долната част на гърлата, които изхвърлят някаква запалима киселина. За разлика от другите дракони в комплекса, те могат да плюят течен огън.

– Значи обяснението, че в зоологическата градина нямало огнедишащи дракони, е било лъжа – каза Си Джей.

– Не би трябвало да виждате господарите, така че може да се нарече и полуистина – отвърна Патрик.

– Това място май гъмжи от полуистини – отбеляза Си Джей. – Пак питам – как мога да ги спра?

– Нека се изразя ясно, Си Джей. Те бълват не просто огън А течен, основан на киселина огън. Само една капка да докосне кожата ти, ще разяде месото и костта. Ако киселината те напръска, ще превърне цялото ти тяло в каша. Гледката не е от приятните. Виждал съм я.

– Питам за трети път, Бен. Как мога да ги спра?

– Има два протокола, ако изгубим контрол над зоологическата градина – каза Патрик. – Основният е при тотален крах на сигурността и включва детонирането на няколко термобарични бомби на стратегически точки. Термобаричната бомба създава кислороден вакуум, който ще убие всяко живо същество в много голям радиус от епицентъра. Това е крайната мярка.

Си Джей не сметна за нужно да споделя е Патрик, че вече знае за трите термобарични бомби, държани някъде в зоопарка.

– Има обаче и втори протокол, който не отива толкова далеч – продължи Патрик. – Той е свързан с имплантите в главите на драконите, с чиповете в мозъците им, които излъчват електрошок, ако драконът влезе в контакт с някой от електромагнитните куполи. Когато дресираме драконите, използваме така наречените „дресиращи устройства” за задействане на имплантите. Болката е много ефикасен учител.

Си Джей си спомни представлението и момента, когато Червеното лице не искаше да изпълни номер. Дресьорката Им му бе показала някакво жълто дистанционно и драконът се бе подчинил. Значи Им го беше заплашвала с електрошок. Си Джей разбра също защо Червеното лице бе стъпкал същото дистанционно, когато Им бе посегнала към него в станцията за управление на отпадъците секунди преди да умре.

– Дресьорката на Лъки имаше някакво жълто дистанционно – каза Си Джей. – Това ли е така нареченото дресиращо устройство?

– Да. Както си видяла, всеки дракон има идентификационен код на лявото бедро. Въвеждаш кода в устройството и така можеш да накажеш отделен дракон.

– Колко такива устройства има и къде мога да ги намеря?

– He са много, може би пет или шест. Държат ги в Люпилния център и Центъра за гнездене, тъй като младите дракони се дресират там.

– Електрошокът е временна мярка, Бен. Няма ли начин да бъдат убити?

– Остави ме да довърша – каза Патрик. – Имплантите имат второ приложение, ако драконът или драконите станат изключително агресивни или неконтролируеми.

– И какво е то?

– Всеки имплант съдържа два грама мощен пластичен експлозив. Не е много, но е достатъчно да пръсне главата му отвътре.

– Сега вече си дойдохме на думата – каза Си Джей. – И как можем да задействаме експлозивите?

– Обикновеното дресиращо устройство не може да го направи – каза Патрик. – Нужен е специален детонатор. А детонаторите са само два в цялата зоологическа градина. Изглеждат точно като дресиращите устройства, само че са червени, а не жълти. Поради очевидни причини се пазят в много сигурни сейфове, комбинациите за които са известни само на най-старшите.

– Кои са те?

– Директор Джоу, полковник Бао... и аз.

– Защо ти?

– Защото Джоу е само администратор, а Бао е просто мускул – пренебрежително отвърна Патрик. – Благодарение на проучванията си знам за драконите повече от всеки тук. Всъщност повече от всеки човек на света.

– И къде са въпросните сейфове? – попита Си Джей.

– Единият е във военното летище на югозапад от зоологическата градина. На практика летището е вторият команден център и всичко може да се ръководи от него. Предполагам, че полковник Бао е отишъл именно там, ако все още е жив.

– Трудно бихме могли да стигнем дотам, А вторият детонатор?

– Намира се в Центъра за гнездене,

– Естествено, че ще е в Центъра за гнездене – каза Си Джей. – Но къде по-точно?

– Бао има кабинет там, в наблюдателната постройка над главната зала на центъра. В тази зала се намират господарите и входът към първоначалното гнездо на драконите,

– Каква е комбинацията на сейфа?

– 9199 – отвърна Патрик.

Си Джей кимна и запомни кода. Започна да обикаля преобърнатия камион, като гледаше разхвърляните около него неща,

– Бен, драконите извадиха от строя вътрешния купол, като унищожиха генераторите и прекъснаха основния захранващ кабел – каза тя. – Ако искат да се справят с външния купол, как биха могли да го направят?

– Вътрешният купол имаше само един набор от лазери – обясни Патрик. – Тъй като е резервна бариера, външният има два набора. Единият е при летището, а вторият е разположен при града на работниците на североизток, в противоположната посока. И двата набора имат отделно захранване,: така че ако единият излезе от строя, другият ще продължава да поддържа купола.

– Разкажи ми повече – каза Си Джей от другата страна на камиона. – Опиши ми ги, за да ги позная, когато ги видя.

Патрик сви рамене.

– Всеки набор има петнайсет платформи. Те проектират външния купол както в небето, така и в земята, образувайки около зоопарка ромбовиден щит. Платформите са изградени от дебел два метра бетон и са е размерите на къща. Приличат на бункери от Втората световна война.

– А има ли някакъв централен бункер?

– Да. Един от петнайсетте е най-важният – този в средата. Само той е свързан с основната захранваща линия, след което изпраща електричество на останалите. Ако централният бункер бъде унищожен, всички платформи от неговата страна на зоопарка ще изгубят захранване.

Си Джей се появи иззад камиона с каска, оръжия и ролка тиксо.

– Драконите долавят електрически импулси – каза тя. – Ще могат да забележат големите количества енергия, влизаща в централните платформи. И ще ги атакуват.

Сложи си каската. Беше я взела от тялото на един командос – олекотен модел с монтиран отстрани фенер и спускащ се визьор. После счупи рамките на специалните си ултравиолетови очила и ги залепи с тиксото за визьора.

Освен това беше намерила руска огнехвъргачка PОKC–5. Намести раницата с резервоара на гърба си и хвана мундщука с лявата си ръка. Закрепи гранатохвъргачка М79 за картечния пистолет и прибра оръжието в кобура на бедрото си. Накрая с помощта на тиксото закрепи грубо военния таблет за левия ръкав на коженото си яке.

Екипировката ѝ беше меко казано импровизирана, но въпреки това Си Джей изглеждаше готова за битка.

– Огнехвъргачка? – изненада се Патрик. – Използвала ли си някога подобно нещо?

– Неотдавна си направих една – отвърна Си Джей. – Какво му е трудното? И тъй като не мога да говоря с драконите в Центъра за гнездене, може би ще разберат езика на огъня.

– Сериозно ли ще отидеш в Центъра за гнездене? – не повярва Патрик.

– Все някой трябва да го направи, И ще ми е нужна помощ.

– Нима искаш да дойда с теб? Да не си се побъркала? Та там има поне четирийсет червеногърди! Плюс господарите! Няма да оцелеем и десет секунди. Няма да ида...

– Аз ще дойда – каза тих глас.

Си Джей се обърна. Младият електротехник Ли пристъпи напред.

– Аз ще дойда с вас – каза той на английски.

– Благодаря, Ли – каза Си Джей, – Вземи си оръжие, каска и фенерче.

После отиде при Лъки и пъхна крак в стремето.

– Недей, Си Джей – каза Патрик. – След половин час ще си мъртва.

– Е, поне вече няма да ме е страх – отвърна Си Джей.

Ли се върна е каска с фенерче и МР-7 и се качи на седлото зад Си Джей.

– Дръж се здраво – каза тя. – Усещането е шантаво.

Ли я хвана през кръста, все едно се возеше на мотоциклет.

Лъки нададе остър крясък,

– Лъки... отива гнездо – каза електронният глас. После драконът се обърна леко и изсумтя още нещо. – Лъки... не харесва... Големи очи. Големи очи... лош човек.

– Какво каза тя? – попита Патрик.

Си Джей погледна мъжа със счупените очила и мръсната лабораторна престилка.

– Каза, че и на нея не ѝ се отива в гнездото, но въпреки това ще го направи.

51.

Лъки полетя от разбития ресторант със Си Джей и Ли на гърба. Издигна се над зоологическата

градина с широко разперени криле.

Когато Лъки зави на запад, Си Джей видя сенките на много червеногърди дракони – всички летяха на запад, над ръба на кратера, към Центъра за гнездене.

Лъки също прелетя над ръба и Центърът се появи пред тях.

Си Джей затаи дъх.

Центърът за гнездене беше покрит с дракони!

Червеногърди от всички размери – принцове, царе и императори – пълзяха по него като огромна гърчеща се маса от тела и ципести криле.

Центърът беше голям. Заемаше площ около четири самолетни хангара, беше с квадратна форма и с кръгла, подобна на клетка структура на покрива – полусферичен купол от яка стомана.

Когато приближиха – но не прекалено. – Си Джей видя как шест императора атакуват купола отвън и го разкъсват. Писъкът на раздрана стомана прониза ушите ѝ, докато огромните дракони, работещи в унисон, изкъртваха стоманените греди и отваряха огромна дупка в металното покритие.

Когато дупката стана достатъчно широка, в Центъра влязоха първо принцовете. После дойде ред на царете; накрая ги последваха и императорите.

Си Джей преглътна с мъка. Не можеше да повярва, че го прави. Буквално влизаше в леговището на драконите.

„Добре – помисли си тя, – Как да стигна там?”

Погледна надясно, видя Люпилния център и си спомни, че има тунел, който го свързва с Центъра за гнездене. Това беше начинът да влезе. Надяваше се, че входът не се пази от червеногърди дракони.

Насочи Лъки надолу и надясно, към околовръстния път и входа на Люпилния център.

Люпилният център пустееше.

Си Джей и Ли влязоха, Ли с готов за стрелба автомат. Си Джей водеше с огнехвъргачката. Лъки подскачаше последна, като им пазеше тила.

Си Джей погледна смартборда с картата и труповете. Женските крокодили в ямата още ревяха и стенеха. Видя и трупа на червеногърдия дракон, е който се бе сблъскала. Ядеше го масленозеленият блатен дракон, който го бе атакувал. Създанието погледна нагоре към Си Джей, изръмжа и продължи пиршеството си.

Мина покрай стъклен шкаф. Беше разбит. На пода пред него се търкаляха парчетата от пет жълти дресиращи устройства. Драконите много добре знаеха какво могат да им причинят тези неща и се бяха погрижили за тях.

– Умни сте – каза Си Джей на глас.

Тръгна към вратата в отсрещния ъгъл отляво, безшумно и предпазливо.

Вратата беше отворена.

Зад нея имаше коридор. От другия му край долитаха ревове на дракони. Все едно чуваше гладиаторска арена.

Пристъпи настръхнала в коридора. Ли и Лъки я следваха предпазливо.

Коридорът завършваше с друга врата, която беше изкъртена от пантите. Зад нея имаше голямо тъмно пространство.

Си Джей стигна до вратата точно когато откъм Центъра за гнездене се разнесе оглушителен хор от ревове и за неин ужас към небето изригна огромна, висока трийсет метра колона от жълт пламък.

Си Джей се долепи до стената.

Затаи дъх и надникна.

И ахна:

– Майко Божия.

52.

Ако успееше да преживее по някакъв начин това, нямаше да забрави гледката в Центъра за гнездене до края на дните си.

Вратата се намираше на три етажа над пода на основната зала, така че имаше добър изглед. Отляво имаше малка постройка със стъклени прозорци, също триетажна. Тя бе единственото изкуствено съоръжение в залата – несъмнено наблюдателницата, спомената от Бен Патрик.

Подът на плата беше от бетон, а в самия му център имаше широка кръгла дупка с диаметър поне десет метра.

Приличаше на чудовищен кладенец.

„Първоначалният тунел на драконите – сети се Си Джей. – Тунелът, изкопан от самите тях, през който излизат от гнездото си дълбоко долу”.

Именно тук китайците бяха изградили своя капан, за да залавят драконите, когато излизат от гнездото си на два километра под земята.

Но не всичко това, а ужасяващата сцена около огромната дупка я накара да ахне от изумление.

Сякаш гледаше самия ад – огнени отблясъци, оковани във вериги пленници, крещящи дракони, които ги бяха наобиколили като тълпа демонични зрители, ревящи и пляскащи одобрително с криле на онова, което ставаше.

А ставащото изобщо не беше приятно.

Си Джей видя деветте „господари”, лежащи в дълга редица. Но те не лежаха там по свой избор.

Всеки беше окован с дебела стоманена верига, закрепена за бетонния под. Яките брънки държаха шиите, телата, крилете и краката на животните, обездвижваха ги. Специални метални намордници държаха устите им плътно затворени.

А самите дракони бяха просто гигантски.

Имаше по един цар и един император от всеки тип – два жълтодрехи, два пурпурни, два зелени речни и два източни сиви. Нямаше масленозелени блатни господари – Си Джей предположи, че това се дължи на факта, че те са нов вид, създаден от програмата на китайците за развъждането на дракони от крокодили. Всеки господар беше по-голям от обикновените царе и императори.

Имаше и два червеногърди господари, но само свръхимператорът все още лежеше прикован. Свръхцарят беше освободен от оковите си и ревеше към небето. И отново избълва огнена колона нагоре в нощта.

Докато чудовището беснееше, трима червеногърди царе атакуваха оковите на свръхимператора. Внезапно те се счупиха и господарят император се надигна и също изрева към небето, бълвайки струя течен огън.

Събралата се тълпа червеногърди дракони закрещя ликуващо.

Двамата им господари бяха свободни.

Си Джей гледаше със страхопочитание как драконите се кланят пред господарите си.

Подобие на майките в кошер, господарите бяха видимо по-големи от останалите. Гребените им бяха по-високи, шиите им по-дълги, гърдите им по-широки, крилете им по-могъщи. И, разбира се, те можеха да бълват огън.

Свръхимператорът беше повече от огромен. Издигаше се като нещо от друг свят. Всеки път, когато бълваше огнена колона, подчинените му надаваха радостни ревове.

Свръх царят бе поразителен по друг начин.

Освен че беше малко по-едър от останалите царе, той бе и някак по-гаден. В погледа му имаше острота, намекваща за по-голяма интелигентност, от която Си Джей я побиха ледени тръпки. Създанието оглеждаше залата хладно и пресметливо.

Погледът му падна върху другите пленени господари и той нададе пронизителен яростен писък.

Всички дракони се умълчаха. В залата се възцари зловеща тишина.

Двамата червеногърди господари тръгнаха към. прикованите към пода жълтодрехи. Жълтодрехите бяха напълно обездвижени и безпомощни. Не можеха да отворят дори устите си.

Без абсолютно никакво бавене червеногърдият свръхцар наведе глава, отвори паст и избълва хоризонтална струя течен огън.

Свръхимператорът направи същото.

Двете огнени струи обвиха жълтодрехите господари и ги подпалиха.

Те запищяха и се загърчиха в оковите си. Виковете отекнаха в залата, докато двете създания изгаряха живи.

Тълпата наблюдаващи дракони нададе ликуващ рев.

– Господи... – промълви Си Джей,

Зад нея Ли стоеше с увиснало чене.

Лъки тихо заскимтя, когато видя как убиват господарите ѝ по такъв жесток начин.

Жълтодрехите бяха в пламъци. Дърпаха веригите, бореха се с всички сили, но бяха приковани за пода. Бяха обречени да изгорят и горяха.

Червеногърдите господари продължиха по редицата пленени свръхдракони и спряха пред следващата двойка, двамата сиви господари. И също ги изгориха със струи течен огън.

„Елиминират конкуренцията – помисли Си Джей. – Двойка след двойка”.

Стана. Не искаше да гледа този ужас, пък и докато тълпата дракони беше погълната от зрелището, можеше да успее да се добере незабелязано до наблюдателната постройка,

– Лъки, стой тук – каза тя, – Ли, ела с мен.

Докато сивите господари се гърчеха в пламъците, Си Джей и Ли забързаха към наблюдателницата.

Минаха приведени по откритото мостче, изкачиха няколко метални стъпала и влязоха вътре.

В този миг светът отвън се озари отново и се чуха нови ревове. Си Джей надникна и видя как пламва следващата двойка – пурпурната. Жълтодрехите господари вече лежаха неподвижно, от труповете им се вдигаше пушек.

Последната двойка беззащитни господари, зелените речни дракони, бяха подпалени от нови струи огън и сега Центърът за гнездене съвсем заприлича на ада – писъци, горящи оковани същества, тържествуващи ревове от тълпата дракони. И в центъра на всичко това бяха безмилостните червеногърди господари.

– Трябва да намерим детонатора – каза Си Джей на Ли и започна да търси. – Намира се в сейф някъде тук.

Наблюдателницата приличаше на офис. Имаше бюра с компютри и принтери, както и различни шкафове. Няколко тазера с различни дължини и размери бяха окачени на куки; най-малките бяха ръчни, а най-големите бяха с размерите на остени. В шкафовете имаше каски, окачени до четири дебели жълти противопожарни костюма, изработени от дебела огнеупорна материя и е дебели бронирани визьори. Приличаха на кръстоска между костюмите на работещите с опасни материали и сапьорско предпазно облекло, Си Джей и Ли започнаха да отварят шкафовете. Не намериха никакъв сейф.

Към наблюдателницата имаше два кабинета, Си Джей влезе в единия.

Вътре имаше лавица, на която бе оставено малко дистанционно, подобно на онова на Им по време на представлението – дресиращо устройство, способ но да накаже с електрошок всеки дракон. Тя го взе.

Но и тук нямаше сейф.

Отиде в другия кабинет. В него имаше широко махагоново бюро, хубав килим и прозорец, гледащ към залата. Кабинет на важна клечка като полковник Бао. Отвън се чуваха ревовете на пламъците и драконите. Бяха плашещо близо.

И тогава го забеляза – под махагоновото бюро.

Малък сейф.

Имаше малък захранван с батерия цифров екран и циферблат. А вътре в него – дано! – се намираше червеният детонатор.

Си Джей клекна и въведе дадения ѝ от Бен Патрик код:

9199

На екрана се появи надпис.

НЕВЯРНО ВЪВЕДЕН КОД.

Си Джей се намръщи.

Въведе кода отново.

НЕВЯРНО ВЪВЕДЕН КОД.

Нима беше въвела кода погрешно? Или Патрик не го беше запомнил правилно? Или може би имаше друг сейф...

В този миг до ушите ѝ долетя различен писък.

Писъкът на малко момиче.

Си Джей скочи и погледна през прозореца.

На пода на залата, заобиколени от орда зъбещи се дракони, бяха изведени четири пленени човешки същества – директор Джоу, двамата висши партийни функционери, все още облечени в ловните си екипи, и малката Мини.

53.

– Хранителен ритуал... – промълви Си Джей, докато се взираше в сцената.

Четири принца бутаха пленниците към двамата господари.

Наистина беше хранителен ритуал като онзи, който беше видяла на околовръстния път, когато червеногърдите принцове бяха предложили китайските работници на своя цар. Младшите дракони поднасяха храна на по- високопоставените.

Двамата господари погледнаха надменно надолу към четирите треперещи човешки същества.

Свръхимператорът се хвърли напред, захапа Джоу в челюстите си и директорът на зоологическата градина изчезна за миг, погълнат целият.

Свръхцарят се позабави. Наведе се да разгледа партийните функционери и наклони глава настрани. Двамата мъже се тресяха от ужас. Драконът изсумтя, издиша през ноздрите си и дъхът му ги събори на земята. Те се опитаха да се изправят, но свръхцарят просто се наведе и ги глътна и двамата.

И ето че пред драконите остана единствено Мини.

Стоеше пред двете гигантски чудовища, невъзможно малка, хлипаща, вее още с шапката на Мини Маус на главата.

Драконите съскаха и се зъбеха. Беше като оживял детски кошмар.

Свръхимператорът наведе огромната си глава. Мини трепереше пред гигантските му лигави челюсти и плачеше.

Създанието отвори уста.

От горните зъби се проточиха лиги.

Внезапно между драконите и момиченцето блъвна огнена струя и свръхимператорът се дръпна назад.

Всички дракони в просторната зала също отстъпиха назад, когато някакъв човек на гърба на жълтодрех дракон кацна дръзко пред червеногърдите господари.

Си Джей Камерън и Лъки.

Си Джей приличаше на рицар на бойния си жребец, само че вместо копие държеше огнехвъргачка и вместо броня носеше жълт огнеупорен костюм.

Още щом видя Мини, заряза сейфа.

Директорът Джоу и партийните клечки не я интересуваха. Те бяха наясно с рисковете, когато бяха дошли на това място.

С Мини обаче беше различно. Тя бе невинна. Не заслужаваше да умре по този начин – изоставена, сама и обхваната от ужас.

И затова Си Джей изскочи от кабинета и грабна жълтото дистанционно и костюма.

Навлече го, яхна Лъки, спусна се в залата и стреля с огнепръскачката пред муцуната на свръхимператора.

Сега седеше върху Лъки пред двамата огромни господари, В дебелия костюм приличаше на човечето на „Мишлен”.

Двамата господари я изгледаха свирепо.

Си Джей скочи от Лъки, застана между тях и Мини и им извика:

– Назад!

Господарите изръмжаха.

Армията дракони около тях засъска заплашително... и бавно пристъпи напред.

Без да откъсва очи от свръхцаря, Си Джей пусна още една струя от огнепръскачката.

Господарите се дръпнаха назад. Си Джей се надяваше да са си помислили, че всяко друго огнедишащо животно следва да бъде уважавано. Кръгът спря да се стяга. Драконите бяха стреснати от пламъците.

Си Джей побутна Мини към Лъки и каза:

– Здрасти, Мини. Качвай се.

Лицето на момиченцето бе мокро от сълзи, но то кимна. Пристъпи към Лъки...

... а свръхцарят внезапно вдигна глава и избълва огнен гейзер.

След това наведе глава към Си Джей...

... отвори челюсти...

... и очите на Си Джей се изцъклиха, когато видя зейналата паст с безбройните зъби, розовия език, дълбините на гърлото – и надигащата се от тях огнена топка.

В следващия миг драконът избълва струя огън право по Си Джей и Мини.

54.

Си Джей стегна качулката си, блъсна Мини към Лъки и се завъртя с гръб към дракона.

Огнената струя я блъсна и я обгърна. Беше невероятно гореща, непоносимо гореща.

А после адският огън спря и когато димът се разсея... Си Джей продължаваше да стои на крака.

Господарите я гледаха изненадано, потресени, че е възможно да е оживяла. Явно досега нито едно животно не бе оцелявало след подобна атака.

– Още съм тук, кретени такива – каза тя.

Докато го казваше, погледна лявото бедро на свръхцаря и видя идентификационния му номер – R-02.

Бързо извади жълтото дресиращо устройство, набра кода и натисна копчето ШОК.

Свръхцарят запищя от агония и замята глава, при което всички насъбрали се дракони се спогледаха объркано.

Си Джей се втурна към Мини и я метна на гърба на Лъки,.

– Не можем да останем тук.

Щом Си Джей също я яхна, Лъки подскочи и полетя – миг преди огненият език от устата на свръхцаря да стопи пода на мястото, където бе стояла преди секунда.

На Си Джей не ѝ пукаше накъде ще отлети Лъки, стига да е някъде другаде. Но тъй като от всички страни бяха заобиколени от дракони, посоката можеше да е само една – надолу.

Лъки се гмурна в отвесния тунел и полетя надолу с главозамайваща скорост.

Стиснала Мини с колене, Си Джей бързо закопча ремъците. Закопча и колана на Мини, но докато го правеше, изпусна дистанционното и то полетя надолу в тунела.

– По дяволите!

Обърна се назад – нагоре всъщност. Три червеногърди принца ги преследваха.

Но не и двамата господари.

Стените на кръглия тунел се носеха покрай тях с феноменална скорост. По тях светеха слаби оранжеви светлини.

Отначало тунелът бе зашеметяващо отвесен, но след това продължи под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Си Джей държеше здраво Мини. Лъки изпъна тялото си за максимална скорост.

Си Джей отметна качулката и включи закрепеното отстрани на каската фенерче.

Изведнъж стените на тунела изчезнаха и се озоваха в огромно открито пространство над гигантска подземна зала.

Пещерата бе осветена от слабото оранжево сияние на стотици светещи пръчки. Използвани предимно от военните и пещерняците, тези пръчки бяха добър избор за осветление – захранвани от бавно протичаща химическа реакция, те не изискваха външно захранване или кабели, а освен това не вдигаха шум, така че не можеха да разтревожат яйцата на драконите. Животът им обаче беше към края си и много от тях бяха угаснали. Все още работещите хвърляха само мъждива светлина.

Пещерата беше с формата на гигантска фуния, широка горе и тясна долу. По скосените ѝ стени на широка спирала минаваше подобна на корниз пътека, на която имаше десетки драконови яйца. На. самото дъно на фунията Си Джей видя малко димящо езеро, някакъв естествен извор, който държеше залата влажна сигурно от хилядолетия.

„Първоначалното гнездо на драконите” – помисли си тя.

Въпреки че летяха бързо Си Джей забеляза, че яйцата са с различни размери и предположи, че по-големите са на императори и царе, а по-малките – на принцове.

Всички се бяха излюпили.

В горната част на пещерата, до отвора на тунела, имаше малка сглобяема постройка, която изглеждаше отдавна изоставена, покрита с прах и мръсотия. След като всички дракони се бяха излюпили, тя бе изгубила значението си и китайците просто я бяха изоставили, също като светещите пръчки,

Преследващите ги принцове влетяха в пещерата, Два останаха да пазят тунела, а третият закръжи във въздуха и изрева яростно към Си Джей, Лъки и Мини.

Си Джей моментално го позна.

Червеното лице.

– Ох, пак ли ти!

Лъки кацна на спиралната пътека.

– Бяла глава... слиза.

Си Джей се подчини с неохота.

– Какво правиш?

– Лъки... бие... червени принцове... Лъки помага Бяла глава...

И преди Си Джей да успее да възрази, Лъки литна срещу преследвачите и изрева. Си Джей просто не можеше да повярва, че е способна да издаде такъв ужасяващ рев.

– Предизвикателство... – преведе електронният глас в слушалката.

Си Джей гледаше изумена. Лъки беше увиснала до стената на пещерата, а високо горе, на входа на тунела, бяха трите червеногърди дракона.

Червеното лице се озъби на Лъки, после изви глава към един от спътниците си и той полетя напред.

Си Джей познаваше и този червеногръд принц. Нямаше начин да го обърка с ужасно обезобразена му муцуна – Стопеното лице. Трябваше да му се признае, че бе майстор в оцеляването.

Стопеното лице се спусна надолу към Лъки.

Лъки отвърна на рева и полетя нагоре към него.

Двата дракона се носеха един срещу друг и Си Джей осъзна, че вижда нещо, което Шан беше нарекъл „рицарски турнир”.

Драконите летяха със смайваща скорост и при разминаването си замахнаха с нокти.

Разнесе се писък – Си Джей не успя да определи дали изпищя Лъки, или Стопеното лице – и в следващия миг двамата противници се бяха разминали и се обръщаха за втори сблъсък.

Понесоха се отново един към друг, този път още по-бързо. Лъки изпъна тялото си и запляска с криле. Стопеното лице сви и отпусна нокти.

Сблъскаха се отново... само че този път Лъки се превъртя в последния момент... отново се разнесе писък... и отново драконите продължиха да летят... само че този път Стопеното лице не спря и не се обърна. Просто продължи към. стената, блъсна се в нея – безжизнен, мъртъв – и тялото му се понесе надолу и падна в малкото езерце.

Си Джей рязко завъртя, глава към Лъки.

Лъки държеше в ноктите на дясната си предна лапа раздрано парче месо. Беше нанесла смъртоносен удар.

Червеното лице изрева и зае позиция.

Лъки се подготви за нова битка.

А третият червеногръд дракон зае позиция до Червеното лице.

Си Джей ги гледаше с ужас. Бяха двама срещу един.

– Лъки! – извика тя.

Драконът се обърна.

– Бяла глава и Лъки бият! – извика Си Джей,

В отговор Лъки рязко зави и позволи на Си Джей да скочи на гърба ѝ, след което отново се обърна, към противниците си.

Сърцето на Си Джей сякаш туптеше в главата ѝ. Тя бръкна в огнеупорния си костюм и извади картечния пистолет. Не можеше да повярва, че го прави.

Участваше в битка между дракони...

Трите дракона полетяха устремно, двама срещу един.

Лъки полетя невероятно бързо, Червеногърдите принцове се носеха към нея от другата страна на огромната пещера. Щяха да минат от двете страни на Лъки и да я атакуват едновременно,

Си Джей видя как Лъки протяга лявата си предна лапа; Червеното лице нападаше от тази посока, така че Си Джей насочи оръжието към дракона вдясно. Не беше точно копие, но в този въздушен двубой бе най- добрият му заместител,

Сблъскаха се сред вихър от нокти и рев – Лъки летеше между приближаващите се дракони, а Си Джей стреля, като се целеше в главата на десния дракон.

Видя как кръвта изригва от муцуната, устата и очите му, видя как от другата страна Лъки и Червеното лице разпериха нокти и замахнаха един срещу друг, след което двата червеногърди префучаха покрай тях.

Десният дракон, улучен в очите, се тресна в стената и си счупи врата.

Червеното лице изпищя, докато завиваше, и Си Джей видя как от гръдния му кош се лее кръв. Той кацна на пътеката, вдигна глава и изкрещя в агония.

Лъки продължаваше да лети...

... а после трепна и изгуби скорост.

Разтревожената Си Джей погледна надолу и видя, че цялата лява страна на дракона е окървавена.

– О, не...

Лъки беше ранила противника си, но Червеното лице също ѝ бе нанесъл сериозен удар.

Сърцето на Си Джей се сви. Какво да направи? Лечебницата в Люпилния център! Ако можеха да стигнат там, може би щеше да успее да зашие Лъки, Но това означаваше, че трябва да минат през всички дракони горе.

Си Джей запретна ръкава си и погледна военния таблет, закрепен за лявата ѝ ръка, за да провери какво е положението с Люпилния център.

Картината я изненада:

Червеногърдите вече не се трупаха около Центъра за гнездене. Сега там имаше само три, Си Джей предположи, че изобразяват Червеното лице и двете му приятелчета.

Останалите червеногърди летяха на североизток, в посоката, където се намираше градът на работниците.

Планът им вече бе ясен – след като бяха освободили господарите си, те се насочваха към първия от двата източника на външния електромагнитен купол, този в града на работниците.

Лошо. Много лошо.

Си Джей се обърна към Лъки.

– Лъки боли?

– Да...

– Лъки лети?

– Лъки... лети...

– Ако Лъки лети сега, Бяла глава помогне Лъки после... – каза Си Джей.

В отговор Лъки запляска още по-силно с криле.

Си Джей насочи Лъки към мястото, където бяха оставили Мини, и взе момичето. И докато Червеното лице остана на пътеката да си ближе раните, те полетяха към тунела и се понесоха обратно към повърхността.

Скоро изходът на тунела се появи пред тях.

Си Джей намали скоростта. Беше предпазлива, макар таблетът да показваше, че горе няма дракони.

Когато се издигнаха до ръба на дупката, се огледа.

Центърът за гнездене беше пуст.

С изключение на димящите останки на осемте мъртви господари, чиито овъглени трупове все още бяха приковани към пода, не се виждаше нито един дракон.

Вик я накара да се обърне и тя видя Ли да тича по стълбите при наблюдателницата и насочи Лъки да кацне до него.

– Всички отлетяха веднага щом полетяхте надолу към гнездото! – каза Ли.

Си Джей се загледа към отвора,

– Освободиха господарите си и сега се заемат с външния купол. Насочили са се към платформите в града на работниците.

Лъки изстена от болка и Си Джей я погледна загрижено. Видя раната ѝ – зейнал кървав разрез.

– Трябва да им попречим да извадят от строя външния купол – каза тя на Ли, докато слизаше от седлото. – Но първо трябва да се погрижа за този храбър дракон, Хайде.

55.

– Безполезно е просто да седим тук – каза Хамиш Камерън. – Трябва да намерим радиостанция и да се свържем със Си Джей.

– Ако още е жива – кисело рече Сиймор Улф.

– Сестра ми е костелив орех, господин Улф – отвърна Хамиш.. – И е адски трудно да я убиеш. Питайте онзи алигатор, дето опита.

– Освен това трябва да напуснем долината преди китайците да са си върнали контрола над нея – обади се посланик Сайм. – Не го ли направим, те просто ще ни намерят и ще ни убият.

Хамиш надникна през прозореца, гледащ на запад. Видя руините на административната сграда зад замъка на отсрещния бряг.

– Има. изход при станцията за отпадъци – каза той. – Това е начинът да се измъкнем. Пресичаме езерото и стигаме до станцията за управление на отпадъците.

– И как по-точно ще пресечем езерото? – поинтересува се Улф,

Хамиш кимна към шестте широки лодки със стъклени покриви, завързани на кея до кафенето.

– С една от онези там.

– Няма ли да се превърнем моментално в мишени за всеки дракон? – попита Улф.

– Ще се превърнем – отвърна Хамиш. – Но аз имам план. Да се размърдаме.

След пет минути тримата изскочиха от кафенето и затичаха по кея към шестте лодки.

Никакви дракони не се нахвърлиха върху тях.

Запалиха двигателите на лодките, развързаха ги и ги пуснаха да отплават. После скочиха в последната лодка и бързо се отдалечиха от кея.

Шестте лодки се отдалечаваха от кафенето, навлизайки ветрилообразно в езерото.

Отново не ги атакуваха никакви дракони,

Хамиш огледа тъмното небе. Беше пусто.

Лодката им беше специално проектирана за разходки и наблюдения. Освен просторния стъклен покрив, който позволяваше да гледат драконите, имаше и стъклено дъно. През средата на корпуса минаваше дълъг жлеб, дълбок около два и половина метра, със заоблени стъклени стени и прозрачни седалки, на които гостите можеха да седнат и да съзерцават подводния свят.

Точно сега, в средата на нощта, този свят бе мастиленочерен.

Хамиш продължаваше да гледа небето.

– Къде са се дянали всички?

– Може би са се измъкнали? – предположи Сайм.

– Нищо против – каза Хамиш. – Щом ги няма, няма да имаме проблем с прекосяването на езерото.

Тъкмо каза това, когато една от другите пет лодки внезапно се пречупи на две и рязко бе завлечена под повърхността от някаква невидима сила.

– Мамка му! – извика Сайм.

Хамиш пребледня.

– Не са над нас, а под нас...

Започна да разглежда контролния панел, намери копчето, което търсеше – ПОДВОДНИ ПРОЖЕКТОРИ – и го натисна.

Моментално зловещият подводен свят около лодката оживя и Хамиш видя недалеч огромната глава на зеленокож император, сграбчил току-що потопената лодка. Създанието погледна Хамиш като дете, хванато да краде сладкиши.

Драконът беше приклекнал на дъното на езерото, с прибрани криле и опашка. До него лежеше зелен цар, който също гледаше право към прожекторите на Хамиш, а три зелени принца се носеха през мътилката като някакви огромни гущери – краката им бяха прибрани до тялото, а опашките ги задвижваха във водата.

И тогава императорът се раздвижи.

Отвори паст и Хамиш видя два реда ужасяващи зъби. Животното се понесе нагоре, оттласквайки се от дъното, и стомахът на Хамиш се преобърна, когато създадените от движението на звяра вълни изхвърлиха лодката високо във въздуха.

Огромният зелен император се надигна от езерото в цялото си ужасяващо великолепие.

Издигна се в целия си ръст от шейсет метра на фона на прекрасния водопад и разпери криле. Движенията му създадоха огромна вълна, която отблъсна микроскопичната лодка на Хамиш към разрушения замък на западния бряг.

Хамиш се мъчеше да овладее управлението. Без да забелязва, че е помогнал на бягството им, императорът се завъртя, грабна най-близката от празните лодки с лапа и я смачка за миг.

Изрева и захвърли останките.

След това останалите зелени дракони – речни дракони, предположи Хамиш – се нахвърлиха върху другите лодки. Принцовете ги вземаха на абордаж. Царете ги разбиваха. Императорът беснееше между тях, изправен до кръста в езерото.

Лодката на Хамиш се носеше на запад и когато вълната отслабна, той изключи прожекторите и даде газ.

Брегът беше само на петдесет метра.

– По-бързо! По-бързо! – подканяше Улф.

Една от празните лодки, хвърлена от разярения император, падна с плясък точно пред тях, на метри от носа им.

Хамиш рязко зави.

– По-бързо, човече! – извика Улф.

– Движим се с максималната скорост! – отвърна Хамиш. – Това нещо не е създадено за състезания!

До брега оставаха само двайсет метра... но лодката изведнъж спря, Хамиш натисна газта до дупка. Двигателят зарева, но лодката си остана на място.

– Защо не...? – извика Сайм и се обърна,

И млъкна насред изречението, когато видя отговора – императорът стоеше зад тях, сграбчил кърмата им.

– Скачайте! – извика Хамиш, отвори един от предните прозорци и се метна през него.

Сайм и Улф последваха примера му и всички скочиха от лодката в мига, когато тя се издигна над повърхността. Цопнаха във водата, а императорът вдигна лодката на двайсет метра височина и я разтресе като счупена играчка. Надникна вътре в нея, сякаш ги търсеше.

Хамиш заплува към брега. Сайм също,

Улф се насочи към един пристан надясно. Стигна до него, пресегна се и започна да се набира на дъските, когато нещо сграбчи крака му и рязко го дръпна надолу. Силата беше такава, че главата му се удари в ръба на пристана.

Хамиш видя как вратът на Улф се счупи от удара, който го уби моментално. Ужасен начин да умреш, но все пак по-добър от това да бъдеш изяден жив от дракон.

Заплува с нови сили. Още не беше стигнал до брега.

С всяко загребваме очакваше ноктите на някой дракон да се свият около крака му и да го дръпнат назад, но след това стигна до сушата, излезе от водата и се втурна към дърветата до разрушения замък. Сайм тичаше до него.

Погледнаха назад. Един принц запрати безжизненото тяло на Улф на пристана и започна да го яде. Захрущяха кости.

Зад тази ужасна картина огромният зелен император потъна обратно в езерото – спускаше се бавно, докато след него не останаха само вълнички. Не се виждаше нито една от шестте лодки.

Всички бяха унищожени.

56.

Си Джей поведе Лъки, Ли и Мини през тунела, който свързваше Центъра за гнездене с Люпилния център.

Излязоха в Люпилния център и го откриха пуст – разбира се, с изключение на крокодилите в ямата и масленозеления блатен дракон. След като беше приключил с червеногърдия принц, той бе разбил една от клетките и в момента поглъщаше крокодил.

Цифровият часовник на стената показваше 3:30 след полунощ.

„Нима е станало толкова късно?” – помисли Си Джей. Беше ужасно уморена и караше само на адреналин.

В стаята за прегледи имаше метална маса с улеи и канал, както и няколко колички с хирургически инструменти. Приличаше на ветеринарната ѝ клиника в зоопарка на Сан Франциско, само че беше по-голяма във всяко отношение, пригодена специално за дракони.

Тя накара Лъки да легне на масата върху дясната си страна и погледна раната ѝ, като си светеше с фенерчето на каската.

Изглеждаше ужасно – страховит разрез, дълъг поне шейсет сантиметра. От оголената плът течеше кръв и лимфа.

Си Джей си сложи гумени ръкавици и предпазни очила и взе комплект за зашиване от една от количките. Започна да почиства раната. Ли намери фенерче в един шкаф, включи го и започна да свети над рамото ѝ, за да може Си Джей да вижда по-добре.

Мини гледаше.

– Ти лекар ли си?

– Да, животински лекар – отвърна Си Джей, намери ампула с местна упойка в един шкаф и я инжектира близо до зейналата рана.

Намръщи се. Трябваше да зашие раната, но разрезът беше толкова широк, а кожата на Лъки така дебела, че конецът просто нямаше да ѝ свърши работа. Трябваше да използва скоби.

А това щеше да боли въпреки упойката.

– Лъки, Бяла глава съжалява... голяма голяма болка... – каза тя и рязко заби първата скоба.

Лъки изпищя от болка.

След малко раната беше затворена с двайсет и четири скоби и Лъки лежеше задъхана и изтощена, отпуснала глава на металната маса.

Си Джей я погали по челото. Лъки я погледна жал но.

– Това ще ти помогне да се почувстваш малко по- добре – каза Си Джей и ѝ би инжекция ксилазин. Мускулният релаксант подейства бързо – драконът въздъхна и видимо се отпусна.

Си Джей докосна малката кутийка, закрепена за лявата страна на главата на Лъки, и се загледа в жиците, които влизаха в мозъка ѝ.

Замисли се.

Имплантът на Лъки беше специален. Той правеше възможна комуникацията между нея и хората.

Но като всички други дракони Лъки имаше и стандартния чип в мозъка си – онзи, който активираше центъра за болка, когато докосва куполите, и в който имаше пластичен експлозив. Си Джей си спомни рентгеновите снимки на черепа на дракон, които беше видяла при обиколката и които показваха чипа зад лявото око на дракона.

Наведе се над главата на Лъки и погледна в лявото ѝ око.

То беше с размерите на софтбол, огромно влажно кълбо с ирис на петна и зеница във формата на цепка.

Погледът на Си Джей се премести от окото към жълточерния череп. С гребена и плочките главата на Лъки беше здраво бронирана още преди да се стигне до черепа. Поставянето на чипа би трябвало да е трудна задача.

– Освен ако не са го направили през окото... – каза тя на глас.

Взе още една ампула местна упойка и я би до веждата на Лъки. После взе подобни на ножици щипци и извит сребрист хирургически инструмент.

Лъки изсумтя уплашено.

– Бяла глава... нарани Лъки.

– Бяла глава харесва Лъки. Бяла глава помогне Лъки. Лъки трябва да се довери на Бяла глава – каза Си Джей,

Драконът не отговори. Си Джей не беше сигурна дали думата „доверие” фигурира в речника му. Лъки обаче се отпусна и макар да въздъхна недоволно, изви глава така, че Си Джей да може да работи,

Доверяваше ѝ се.

С помощта на щипците Си Джей задържа клепача ѝ отворен, след което взе извития инструмент и...

... внимателно извади окото на Лъки!

Ли ахна.

Мини запуши устата си с длан, за да не повърне.

Окото висеше на оптичния нерв. Си Джей внимателно го постави върху муцуната на Лъки и без дори да забелязва неописуемата грубост на постъпката си, взе фенерче и надникна в черепа на Лъки.

– Ето го... – каза тя.

Виждаше го в предната част на мозъка, точно зад окото – малък метален чип с размерите на монета. Приличаше на паяк с осемте жици, които излизаха от него и се забиваха в мозъка.

Като цяло чипът бе доста груб. Имаше някакви електрически вериги по него и малък сребрист цилиндър, в който вероятно се намираше пластичният експлозив.

Си Джей взе дълги хирургически ножици.

– Не мърдай – каза на Лъки и бръкна с ножиците в очната кухина на дракона.

Ръката ѝ влезе лесно – кухината беше достатъчно ши–рока. С няколко ловки движения Си Джей сряза осемте жици. После взе форцепс и по-скоро като сапьор, отколкото като ветеринар, внимателно отдели чипа.

И го извади.

Постави го внимателно на една маса в другия край на помещението.

Върна се при Лъки и внимателно постави окото ѝ в кухината, като най-напред вкара очния нерв. Огромното око се намести и се завъртя, след което Лъки примигна няколко пъти.

– Ти, жълта моя приятелко, вече не си уязвима за електромагнитните куполи – каза Си Джей. – И китайските мръсници няма да могат да ти пръснат главата.

Лъки само изпръхтя като много уморен кок.

Докато сваляше ръкавиците си, Си Джей се обърна към Ли,

– Така. Ли, имам нужда от лекция по електрозахранването на зоопарка.

Докато Лъки се възстановяваше в лечебницата, Си Джей и Ли седяха в съседния кабинет.

Беше 4:15 сутринта.

На светлината на фенерчетата Ли взе лист и нахвърля бърза скица на зоопарка и околностите му... към която добави няколко пунктирани линии.

– Това е зоологическата градина – каза той на мандарин, – заедно с военното летище долу вляво и градчето на работниците горе вдясно. Двете пунктирани линии, които влизат в картата от ъглите, са основните захранващи кабели.

– Ясно – каза Си Джей, също на мандарин. – Искам да знам едно. Ако драконите прекъснат основен кабел, той може ли да се поправи?!

– Иа теория да, ако имаш подръка подходящ кабел и комплект за поправка на изолацията – отвърна. Ли. – Проблемът всъщност не е в поправянето на самия кабел, колкото на изолацията му.

– Как така?

– Основните захранващи кабели не са просто жици, които просто да запоиш. Те представляват проводници на прав ток с високо напрежение с дебела изолация от полиетилен. Поради високото напрежение кабелите силно се нагорещяват, поради което е нужна и изолацията. И именно тя трябва да бъде поправена правилно, без никакви въздушни джобове и дефекти. За целта е необходим комплектът за поправка, който поставя новата изолация върху кабела без никакви дефекти. Ако не го направиш пра– вилно, няма ток.

– Имате ли нужните кабели и комплекти в зоопарка?

– Не, не и в зоопарка – каза Ли. – Както можете да си представите, подобни прекъсвания са рядкост, ако изобщо се случват. Все пак имаме напълно екипирани, камиони в града на работниците и на летището. В тях има макари с кабел и комплекти за възстановяване на изолацията.

– Ясно. – Си Джей се замисли за момент. – По дяволите, трябват ми още хора...

И сякаш по даден знак захранваната от батерия радиостанция, окачена на една кука, изпращя.

– Катеричке, Мечока съм. Чуваш ли ме? Двайсет на двайсет. Опитах в три и двайсет, но не получих отговор. Чуваш ли ме?

Беше Хамиш.

57.

Си Джей грабна радиостанцията. – Мечок, чувам те!

Гласът от другата страна се оживи.

– Катеричке! Жива си!

– Едва-едва, Къде си?

– В станцията за управление на отпадъците. Сайм е с мен, но изгубихме Улф. На два пъти се разминахме на косъм и измъкването ни не беше от най-изящните, но нали знаеш какво казваше татко? Трябва да се провалиш няколко пъти, преди да успееш.

Си Джей примигна и унесено повтори:

– Трябва да се провалиш, преди да успееш...

В главата ѝ започна да се оформя идея.

– Обаждаш се тъкмо навреме, Мечок. Драконите се канят да унищожат външния купол и трябва да ги спрем,

– Какво ще кажеш да оставим преебаната градинка на кретените, шито са я построили, и да се разкараме оттук? Не си падам по идеята да спасявам техните задници, докато се опитват да ни убият.

– Има друго гнездо, Хамиш. По-голямо – каза Си Джей.

Последва мълчание.

– Китайците са намерили малкото гнездо – добави Си Джей. – Ако се измъкнат, драконите ще събудят другото и тогава ще има много повече чудовища. Всички населени места наоколо ще бъдат унищожени. После драконите ще отлетят и ще намерят още и още гнезда, докато не залеят всичко. Не можем да позволим да се случи подобно нещо.

Хамиш преглътна с мъка.

– Добре. Какво искаш да направя?

– Можете ли да стигнете до военното летище?

Хамиш стоеше до огромната външна порта на станцията за управление на отпадъци. През решетките се виждаха светлините на летището на няколко километра път по откритата равнина.

Обърна се назад към залата, затърси някакво превозно средство и го откри.

– Мисля, че ще успеем.

– Искам да отидете там и да защитавате платформите. Те са петнайсет и приличат на бетонни бункери. Няма да можете да отблъсквате вечно драконите, но искам да удържите купола колкото се може по-дълго.

– Ами ти? Къде отиваш?

– В града на работниците – каза Си Джей. – О, Хамиш?

– Да?

– Има два нови дракона, които... ами, огнедишащи са – каза Си Джей.

– Естествено – иронично отвърна Хамиш, – Си Джей, откъде знаеш за това по-голямо гнездо и тъй нататък?

– Един дракон ми каза. – просто отвърна сестра му. – А сега трябва да отлитам. Край.

Си Джей прекъсна връзката и се замисли. После повтори:

– Понякога трябва да се провалиш, преди да успееш...

Сви устни и се обърна към Ли.

– Ли?

– Да?

– Имам нужда от теб и от един от онези камиони за поправка. Искам да дойдеш с мен в града на работниците. Съгласен ли си?

Ли се замисли за момент.

– Наистина ли мислите, че драконите ще станат повече, ако се измъкнат? Че ще отворят други гнезда?

– Да – отвърна Си Джей. – И тогава освободените дракони ще отворят още гнезда. Броят им ще се увеличи многократно и много бързо.

Ли кимна.

– В такъв случай идвам с вас в града.

Си Джей се обърна към Мини.

– А. ти, мъничката ми, ще трябва да стоиш на сигурно място, докато всичко това не приключи. – Хвана момиченцето за ръка и го поведе към една клетка в ъгъла. – Тук ще си в безопасност. Не излизай от клетката, докато не се върна да те взема, става ли?

– Да, Си Джей – отвърна Мини.

Си Джей взе още едно фенерче и храна и вода от съседния кабинет, даде ги на Мини, след което затвори клетката.

После се върна при Лъки в стаята за прегледи.

Драконът вече се беше изправил, проверявате скобите и разперваше криле, които почти изпълваха помещението.

– Лъки добре? – попита Си Джей.

Лъки измяука.

– Лъки силна... Бяла глава добър човек...

– Лъки,., бие?

Драконът се обърна към нея и на изразителната му муцуна се изписа решимост.

– Лъки... Бяла глава... бият.