Великата китайска зоологическа градина

По-голямото гнездо

63.

След трийсет секунди, докато Ли приключваше, Си Джей спусна визьора си.

Видя тънката червена решетка на купола, разделяща китайския електротехник от сивите дракони от другата страна.

И тогава решетката, изчезна.

Просто угасна.

Нямаше я.

Драконите се надигнаха и разпериха криле.

Ли беше погълнат от работа и изобщо не забеляза какво става.

– Последната връзка е... готова – извика той. – Натиснете копчетата!

Си Джей натисна първото копче, което изключваше камиона от основния захранващ кабел. После натисна голямото синьо копче с надпис ОТВАРЯНЕ НА ЛИНИЯТА.

Един сив цар изрева към Ли и понече да се хвърли върху него, но ослепителната червена решетка се появи отново помежду им и драконът рухна като проснат в нокаут боксьор.

– Еха! – възкликна Си Джей.

Пръстът на полковник. Бао беше само на милиметри, от първото копче, когато един техник извика:

Вижте! Куполът! Работи!

Ху Тан рязко вдигна поглед и видя как един летящ дра– кон рухна на земята. Куполът наистина работеше отново.

– Рестартиран е от града на работниците! – извика друг техник.

– Колко дракон и се измъкнаха? – остро попита Бао.

– Преброих три – каза някой.

– Аз също – обади се Ху Тан. – Един от огнедишащите и двама императори. Всичките червеногърди.

– Само три – каза Бао. – Можем да се справим е това.

Задейства се незабавно.

– Включете проследяващите чипове на измъкналите се дракони и пратете щурмови хеликоптери от Гуилин да ги убият! Възстановете захранването! Искам някой да ми каже как куполът заработи отново, по дяволите! И намерете шибани дресиращи устройства, за да зашеметим шибаните дракони и да ги върнем в долината!

Си Джей включи радиостанцията.

– Мечок, тук Катеричка. Куполът работи.

– Личи си. Само че някои дракони се измъкнаха през секундите, когато беше изключен. Един огнедишащ и двама императори.

– Един огнедишащ... по дяволите – изруга Си Джей.

– И кой знае накъде ще тръгнат.

– Аз знам накъде – с равен глас каза Си Джей. – Ще отидат при по-голямото гнездо и ще го отворят.

– Къде е това чудо?

– Имам идея. И трябва да побързам да ги спра, иначе целият свят ще си има непреодолим проблем с дракони.

64.

След двайсет минути Си Джей летеше с Лъки над живописния покрит с мъх ландшафт на Южен

Китай.

Все още носеше защитния си костюм и леката каска. И все още бе въоръжена с огнехвъргачката, чийто резервоар бе в раницата на гърба ѝ под костюма, както и с картечния пистолет със закрепения за него гранатомет.

Изгревът наближаваше.

Хоризонтът на изток бе озарен в розово. Прекрасният ландшафт, тучен, зелен и влажен, проблясваше на светлината на ранното утро. Мъгла се стелеше като река между възвишенията със стръмни склонове. Почти непроходимите джунгли в тази част на страната означаваха, че селата тук са малко.

Си Джей беше оставила Ли в града на работниците с инструкции да стигне до летището. Посъветва го да кара по заобиколния път, като опише широк кръг извън купола – и ако може, да поправи главната плат–форма там. Дори го посъветва да уведоми началниците си, че именно той е поправил платформата в града на работниците, но без да споменава, че го е направил с подбудата или помощта на Си Джей.

След няколко минути полет над зеления терен видя характерно ландшафтно образувание – широк метеоритен кратер. Беше идеално кръгъл, подобно на Метеоритния кратер в Аризона, само че по-малък. През хилядолетията отвесните му стени на места се бяха срутили и в средата му се беше образувало езеро. Около него, в подножието на вътрешната стена, растеше малка гора.

Ниската мъгла заобикаляше кратера подобно на гъста сива супа.

Спомни си обяснението на На, когато говореше със Сиймор Улф точно за това образувание;

„Кратерното езеро се е образувало от метеорит от никел, паднал тук преди триста милиона години”.

И обяснението на Шан по време на обиколката:

„Нашите дракони, нашите архозаври, са оцелели след сблъсъка с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, като са изпаднали в хибернация дълбоко под земната повърхност”.

Както и коментара на Ху Тан относно залежите от никел под Центъра за гнездене:

„Зоологическата ни градина е построена върху второто по големина находище на никел в този район. Най-голямото е при Кратерното езеро на петнайсетина километра на северозапад”.

Най-голямото находище на никел...

Си Джей предположи, че колкото по-голямо е никеловото находище, толкова по-голямо ще е и гнездото на драконите...

Оранжева светлина изригна нагоре от вътрешната стена на кратера и Си Джей видя дупка в основата му. Приличаше на входа на тунел.

Два червеногърди императора надничаха в тунела, обърнати с гръб към Си Джей,

От тунела отново изригна светлина и от него се появи черният свръхцар. Императорите моментално се вмъкнаха в тунела и от него незабавно се разлетяха големи парчета стопен никел.

– Мамка му! – изруга Си Джей. – Вече са започнали да копаят към. гнездото.

Надяваше се да не е закъсняла твърде много.

Изведнъж императорите се появиха отново, изреваха нещо на свръхцаря и той се втурна вътре в тунела. Императорите заеха позиции при входа, подобно на стражи.

– Какво правят? – попита на глас Си Джей.

– Господар... стопля яйца... – каза гласът на Лъки. – Събужда гнездо...

– Трябва да влезем вътре и да го спрем...

Мощен рев я прекъсна.

Императорите гледаха право нагоре към Си Джей и Лъки. Бяха ги забелязали.

Единият размаха могъщите си криле и се понесе право към тях, като ревеше яростно.

Си Джей се огледа и видя нещо. Накара Лъки да пикира и гонитбата започна.

С по-големите си криле императорът бе много по- бърз от Лъки, но тя бе по-маневрена и докато се носеше надолу към мъглата, направи рязък завой, който изненада императора и. той се оказа на триста метра пред тях.

Но после зави като аероплан и продължи да ги преследва.

– Лъки! Надолу! – извика Си Джей и се гмурнаха в мъглата, гонени от императора.

Си Джей имаше чувството, че се намира в ужасно бързо увеселително влакче без никакви релси и само с десет метра видимост.

Отвесните скали се появиха от гъстата мъгла с плашеща внезапност, но Лъки се справи великолепно и рязко зави.

Приведена над шията ѝ като жокей, Си Джей рискува да погледне през рамо...

... и видя разтворените челюсти на преследващия ги император! Намираха се само на трийсетина сантиметра от края на опашката на Лъки!

Си Джей рязко завъртя глава напред.

– Лъки! Нагоре! Веднага! – извика тя и дръпна поводите. Лъки полетя вертикално, избягвайки обвитата в мъгла скала точно пред тях.

По-големият и не така пъргав император не успя да го направи.

С пълна скорост драконът се блъсна в отвесната скала, с главата напред. Чу се ужасен трясък, разлетяха се камъни и Си Джей чу противно хрущене.

Императорът така и не се появи от мъглата,

Си Джей обърна Лъки и двете рискуваха да погледнат надолу към основата на скалата. Тялото на императора се беше свило на топка, с извита под неестествен ъгъл шия. Беше мъртъв.

– Един по-малко – каза Си Джей. – Остават още два,

Си Джей и Лъки описаха кръг над Кратерното езеро.

Лъки кацна на склона, на неколкостотин метра от втория император, охраняващ входа на тунела.

Си Джей се опитваше да измисли какво да правят, когато гласът на Лъки заговори в ухото ѝ.

– Лъки бие червен дракон... Бяла глава бие червен господар...

Си Джей се намръщи.

– Какво?

– Лъки бие червен дракон... Бяла глава бие червен господар... – повтори драконът. – Лъки... предизвика... червен дракон...

Си Джей не беше сигурна, че е разбрала правилно, докато Лъки не се размърда, давайки и да разбере, че трябва да слезе.

Си Джей се подчини.

Лъки незабавно полетя на откритото и се озова точно пред червеногърдия император.

Увисна във въздуха, наведе глава и изрева свирепо – предизвикваше го на двубой.

Императорът изсумтя презрително и изръмжа гневно.

Размаха лениво криле и се издигна във въздуха, като също наведе заплашително глава.

Предизвикателството беше прието.

Си Джей се разкъсваше. Никак не ѝ харесваха шансовете на Лъки срещу императора, но знаеше какво прави жълтодрехата – отвличаше вниманието на противника от тунела, така че Си Джей да може да влезе вътре... дори това да означаваше почти самоубийствен сблъсък.

И Си Джей се втурна през гората към зейналия отвор на тунела.

Докато тичаше, двата дракона във въздуха се гледаха свирепо, сякаш се мереха с погледи.

Си Джей беше почти при входа на тунела, когато императорът атакува със смразяващ кръвта писък,

В отговор Лъки се втурна напред.

Драконите се носеха един към друг – огромният император в червено и черно срещу мъничкия жълтодрех дракон.

Императорът сви и пак изпъна огромните си нокти.

Лъки полетя още по-бързо.

Си Джей стигна до входа на тунела и погледна нагоре точно когато драконите се сблъскаха.

Лъки се превъртя. Императорът замахна. Последва раздиране, експлозия от кръв и... за ужас на Си. Джей...

Лъки отхвърча безжизнено наляво, с неподвижни криле и опашка. Тялото ѝ полетя към езерото и падна в плиткото, вдигайки фонтан от пръски.

– Не... – изпъшка Си Джей.

65.

Много по-силен трясък накара Си Джей рязко да се обърне и да погледне в обратната посока.

Императорът, който също беше ранен, се блъсна в склона не много далеч от нея. Понесе се през дървета–та, като правеше стволовете им на трески, докато най- сетне не спря.

Дълбоко от него се изтръгна болезнен стон. Не беше мъртъв, но и не бе в най-добрата си форма. Опита се да се изправи, но не успя и се строполи тежко на земята.

Си Джей рискува да надникне зад дървото и видя, че грамадният звяр има свиреп разрез с неравни краища, минаващ по дължината на корема му. Огромните му вътрешности се изсипваха от раната.

Лъки буквално бе изкормила императора.

Но на огромна цена. Си Джей се обърна и видя смелия жълтодрех дракон да лежи неподвижно в плитчините на езерото. Не можеше да повярва на куража на Лъки. Беше го направила, за да даде на Си Джей шанс да спре свръх царя, и Си Джей нямаше да позволи тази саможертва да отиде на вятъра.

Внезапно императорът изстена отново и Си Джей скочи уплашено, но огромният звяр се строполи с по-следна въздишка и остана да лежи неподвижно.

Си Джей се обърна към зейналия отвор на тунела.

Бяха останали само тя и свръхцарят.

Забърза напред.

Тунелът се спускаше под стръмен наклон – бе абсолютно прав и прорязващ никела.

Си Джей включи фенерчето на каската си и тръгна решително.

Докато тичаше, оранжева светлина озаряваше от време на време долния край на тунела.

Когато приближи, видя източника на тази светлина.

Намираше се на корниз високо над огромна – огромна – подземна зала. Подобно на гнездото в зоопарка, тя бе с формата на фуния – широка горе, тясна долу, а корнизът се виеше по спирала по стените от никел.

И по тази спирала бяха наредени драконови яйца ~ стотици и стотици драконови яйца.

Си Джей ахна. В гнездото в зоологическата градина бе имало 88 яйца. А тук бяха най-малко 2000!

Насред всичко това беше червеногърдият свръхцар, който внимателно бълваше течен огън, като стопляше залата, създаваше условия яйцата да...

Едно яйце недалеч от Си Джей се спука и от него се появи малка муцуна.

Яйцето се излюпваше.

Погълнат от задачата си, свръхцарят не беше забелязал появата на Си Джей.

– Добре, вундеркинде – каза си Си: Джей. – Сега какво ще правиш? Как ще спреш десеттонен огнедишащ дракон?

Провери оръжията си – картечния пистолет с гранатомета и огнехвъргачката с резервоара с течен пропан.

Свръхцарят избълва поредния огнен език.

Способността му да бълва огън беше най-голямата му сила... но може би и най-големият...

– Действай, Камерън – каза тя на глас. – Или ще победиш, или ще умреш.

И устрои капана си. Отне ѝ три минути.

След това пусна огнена струя от огнехвъргачката към залата и извика;

– Хей! Огнедишащият! Мен ли търсиш?

Червеногърдият свръхцар се обърна.

Си Джей стоеше при входа на тунела в горната част на огромната пещера и му махаше. Изстреля още една огнена струя.

Свръхцарят прие предизвикателството и полетя нагоре към нея.

Си Джей моментално се обърна и забърза обратно. по тунела. Успя да измине двайсетина метра, преди свръхцарят да стигне до отвора и да го запълни целия,

Драконът изрева оглушително в затвореното пространство.

Си Джей замръзна, както би направила всяка нормална жертва.

Свръхцарят отвърна по начина, по който би отвърнал всеки нормален хищник – сгъна криле, влезе в тунела, вдигна глава и избълва огромна струя огън право към. Си Джей.

И тогава се случиха две неща, които определено не се случват в обичайната динамика между хищник и жертва.

Първо, Си Джей вдигна качулката на костюма си, така че цялото ѝ тяло бе защитено, когато огънят я достигна.

Второ, огромният огнен език подпали локвата течен пропан, който Си Джей беше изляла на пода на тунела... локва, която продължаваше от нея до мястото, на което се намираше разбеснелият се дракон.

Пропанът моментално пламна и за миг свръхцарят беше погълнат от пламъци!

Драконът запищя, когато кожата и крилете му се подпалиха, и започна да се мята и блъска в стените на тунела.

Страховитата му горяща глава се обърна към Си Джей… която бе насочила картечния си пистолет право в лицето му.

Тр–р–р–р!

Куршумите се забиха в очите и челото на свръхцаря, раздробявайки черепа.

И огромният дракон рухна.

Строполи се в тунела с гръмовен тътен. Тялото му още гореше. Мускулите потръпнаха и накрая тялото му замря.

Свръхцарят бе мъртъв.

Си Джей издиша, напълно изтощена.

Но още не беше приключила.

Без никакво колебание мина покрай горящото тяло на свръхцаря и се върна в пещерата, все още с картечния пистолет в ръка.

Застана при отвора на тунела над залата и изстреля почти всичките си гранати.

Експлозиите разтърсиха пещерата. Яйцата пръскаха белтъка си, след което се запалваха. Писъците на умиращи новоизлюпени дракони изпълниха пространството. После Си Джей насочи гранатомета към тавана и изстреля още гранати.

От силата на експлозиите таванът се напука и от него заваляха огромни буци никел, които разбиваха и смазваха яйцата, а спиралният корниз се отчупи от стените на пещерата.

Яйца и никел се сипеха надолу в гигантската зала с форма на фуния. Поради формата на пещерата всички се събираха накуп и падащите скали ги премазваха още по-лесно.

Накрая Си Джей се върна в тунела, мина покрай останките на свръхцаря и изстреля последните няколко гранати там.

Таванът се срути, като смаза трупа на дракона и блокира отвора към залата. Си Джей остана сама в затрупания тунел, задъхана, с омазано със сажди и прахоляк лице, но победителка.

Останала без муниции, тя захвърли картечния пистолет и започна дългото изкачване към повърхността.

66.

Излезе от тунела точно когато слънцето надникна над източната стена на кратера.

Беше преживяла нощта.

Хвърли се към езерото и се отпусна на колене до Лъки.

Жълтодрехият дракон лежеше в плиткото и стенеше от болка.

Трепна при появата на Си Джей – вероятно я взе за друг дракон, дошъл да я довърши, – но после се отпусна, когато Си Джей започна да я гали по челото.

– Спокойно, момиче. Спокойно...

Видя голям разрез по дясното бедро на Лъки. Раната беше ужас на. Си Джей прегърна дракона и положи глава върху огромната му буза.

Лъки въздъхна болезнено.

– Бяла глава... бие господар...?

– Да – каза Си Джей. – Бяла глава бие господар. Бяла глава убива господар.

Лъки изсумтя.

– Лъки харесва Бяла глава...

И двете останаха просто да лежат заедно в плитките води на Кратерното езеро, докато първите лъчи на слънцето озаряваха хоризонта.

След известно време Си Джей се надигна да огледа по-добре раната на Лъки.

Беше ужасна, през цялата горна част на бедрото, но Си Джей реши, че ако успее да я зашие, раната ще попречи па Лъки само да ходи. Щеше да може да лети,

– Няма да е нито хубаво, нито много хигиенично – каза Си Джей, докато правеше игла от заострена пръчка и използва вървите на обувките си вместо конец. – И ще боли ужасно.

Болеше, и още как.

Лъки виеше през цялото време, но накрая Си Джей успя да зашие раната,

Лъки лежеше задъхана.

– Лъки стане? – попита Си Джей.

Драконът неуверено се изправи... и падна – кракът не понесе тежестта на тялото. Направи втори опит, като пазеше ранения крак, и успя да се задържи.

Си Джей се ухили,

– Кораво пиле си ти, Лъки.

– Лъки не разбира Бяла глава...

– Бяла глава харесва Лъки.

Драконът навря муцуна в лицето ѝ,

– Лъки харесва Бяла глава...

Си Джей я накара да изпробва крилете си. Оказа се, че драконът е в състояние да лети. Или по-скоро да се рее, но това беше достатъчно.

И не след дълго двете се носеха над горите и скалите на Южен Китай, обратно към зоологическата градина.

67.

Когато стигнаха огромния правоъгълен кратер на Великата драконова зоологическа градина на Китай, слънцето беше напълно изгряло.

На дневна светлина мащабите на разрушенията, причинени от драконите, бяха зашеметяващи. Колони черен пушек от унищожени хеликоптери и сгради се издигаха от много места из долината. Въртящият се ресторант на върха на Драконовата планина беше буквално разкъсан, двата му етажа зееха към стихиите.

В 6:20 Си Джей включи радиостанцията на канал 20.

– Мечок? Чуваш ли ме? Мечок, приемам.

Прашене...

– Чувам те, Катеричке.

– Добре ли си.

– Спотайвам се след лайняната буря, но още не съм във вражески ръце. Каквото и да си направила, сестричке, подейства. Драконите са затворени. Външният купол работи. Да приема ли, че си извършила нещо героично?

– И още как – отвърна Си Джей. – Ами китайците? Те какво правят?

– Понесоха сериозни загуби, а оцелелите се раздвижиха. Преди десетина минути видях джипове да се отправят към. зоопарка. Какво ще правим сега, Катеричке?

Си Джей се питаше същото.

– Сега ще трябва да намерим начин да се махнем от това място...

– Си Джей! – разнесе се друг глас от радиостанцията. Мъжки глас, говорещ на английски. – Си Джей, ти ли си? Обажда се Бен Патрик.

Патрик. За последен път го беше видяла, във въртящия се ресторант, когато каза, че била луда да отива в Центъра за гнездене.

– Бен? Къде си? – попита тя.

– При главния вход. На покрива на сградата. Дойдох със сервизната кабина на въжената линия. Не мога да повярвам, че още си жива,

– На магия.

– Си Джей, зоологическата градина отново е овладяна, което означава, че китайците ще предприемат сериозни мерки за контрол върху последствията – каза Патрик. – Ще избият всички ни, за да запазят катастрофата в тайна. Време е да се пръждосваме оттук и аз знам начин. Ако още яздиш жълтата си приятелка, ела колкото се може по-скоро на покрива на сградата при главния вход.

Си Джей обмисли думите му.

– Добре. Тръгваме натам. Мечок?

– Да? – отвърна Хамиш.

– След малко ще се свържа с теб.

Си Джей и Лъки спряха на два пъти по пътя към главния вход – първо при Люпилния център, за да приберат Мини. Си Джей взе и хирургически комплект от лечебницата – скалпели, конци, упойка и спирт. Сложи Мини на седлото пред себе си и отлетяха.

Спряха набързо и при манастира на източната страна на зоопарка, където живееха жълтодрехите от групата на Лъки.

Семейството беше много развълнувано от последните събития, но след кратка размяна на крясъци между Лъки и групата Си Джей направи бърза операция на всеки от четирите дракона – на левите им очи.

След това Си Джей, Лъки и Мини отлетяха отново към сградата при главния вход.

Колосалната постройка все още се издигаше в южния край на долината, но не изглеждаше по най-добрия начин.

Огромната бяла сграда беше подложена на атака в някой момент – почти всичките ѝ прозорци бяха разбити. Широките панорамни прозорци на главната контролна зала бяха избити, а самата зала бе пуста, изпотрошена и омазана с кръв.

Внезапно по цялата сграда замигаха светлини... последвани от светлини по цялата зоологическа градина. Китайците явно бяха успели да докарат ремонтен камион до станцията за управление на отпадъци и бяха възстановили захранването.

Докато летеше към сградата, Си Джей видя големия амфитеатър на покрива – мястото, където за първи път беше видяла Лъки.

На просторната сцена на амфитеатъра стоеше мъж.

Бен Патрик, който ѝ махаше енергично.

Лъки кацна на сцената недалеч от него. Си Джей и Мини слязоха.

Полъхна слаб ветрец. Огромната долина се простираше на север зад Си Джей. Великолепната гледка на светлината на утрото беше достойна за пощенска картичка, ако не бяха всички пожари и разрушения.

Си Джей понечи да тръгне към Патрик... но Лъки внезапно я побутна и изсумтя.

– Лъки... не харесва... Големи очи. Големи очи лош човек...

Си Джей спря, погледна от дракона към бившия си колега и за миг се запита дали не е направила

огромна гре...

– Си Джей – каза Патрик, – Благодаря, че дойде.

Ужасно съжалявам.

Си Джей се намръщи.

– Съжаляваш? Защо?

Отговорът се появи от вратата до сцената – полковник Бао, Ху Таи и трима китайски войници с автомати.

68.

Преди Си Джей да успее да реагира, Бен Патрик извади тазер като онези, които беше видяла в наблюдателната постройка в Центъра за гнездене, и го опря в хълбока на Лъки. Полетяха искри и драконът рухна на колене, като изпищя от болка.

Си Джей клекна до Лъки и изгледа убийствено Патрик.

Внезапно си спомни кода, който ѝ беше дал за сейфа в Центъра за гнездене... и как той не проработи.

– Даде ми погрешен код за сейфа в кабинета на Бао, нали? – каза тя.

Лъки изстена. Мини се скри зад нея.

Патрик сви рамене.

– Честно казано, не мислех, че ще стигнеш дотам. Но не можех да позволя да се сдобиеш с детонатор. Залогът е твърде голям. Както за Китай така и за мен. Покрай тази зоологическа градина ще етана най-прочутият учен на света, Си Джей. Не бих могъл да ти позволя да избиеш драконите. Каквито и поражения да са нанесли, не можем да изгубим драконите.. Твърде много време и усилия бяха инвестирани в отглеждането им. Сградите могат да бъдат издигнати отново, но драконите са безценни. И винаги могат да бъдат дресирани отново, независимо колко жестоко. Китайците ще възстановят зоологическата градина, ще въведем нови и по-добри предпазни мерки и всичко ще изглежда така, сякаш нищо не се е случило.

Полковник Бао и Ху Тан застанаха до Патрик.

– И ще поканим нови журналисти, които да се възхищават на постиженията ни – каза Ху Тан.

Бао кимна на Си Джей,

– Доктор Камерън. Вие сте майстор в оцеляването, признавам ви го. Но сега е време да си върнем контрола. Един батальон лети насам с хеликоптери от Чонкин. Ще пристигнат след няколко часа и ще укротят останалите дракони. – Извади пистолета си. – Вие обаче сте дотук.

Си Джей погледна с ужас към Мини.

– И детето ли ще убиете?

Ху Тан отиде в края на сцената и се загледа към великолепната долина. Няколко дра копа летяха над нея, подобни на петънца в небето. Си Джей остана с впечатлението, че той се извръща, за да не гледа екзекуциите, шито предстоят.

– Тя рано или къс но иде каже на някого – каза Ху.

А ние ме можем да допуснем това. Тази зоологическа градина е по-важна от отделните индивиди, дори от едно дете. Тя ще бъде възстановена и ще бъде най-голямото чудо на света.

После кимна на Бао и нареди:

– Убийте ги и вземете дракона за превъзпитание,

– Ах, ти, безсърдечен кучи... – започна Си Джей.

И млъкна насред ругатнята.

Бии-бип... Бии-бип...

Нямаше време дори да реагира.

В следващия миг нещо червено и черно скочи от–долу, захапа лицето на Ху Тан и предната част от главата на партийния функционер избухна в кръв. Ху Тан се обърна и Си Джей видя, че той вече няма лице.

Драконът беше отхапал шибаното му лице!

Предната част на главата му представляваше каша от кръв и оголена кост. Това бе може би най-ужасната гледка, която Си Джей бе виждала.

Тялото на Ху рухна на сцената и се загърчи, нито мъртво, нито живо. На неговото място стоеше драконът, който беше преследвал Си Джей от самото начало – принцът, когото бе кръстила Червеното лице.

Бао и войниците му нито знаеха, нито ги беше грижа за историята на Си Джей с Червеното лице и незабавно откриха огън по дракона. Червеното лице обаче моментално полетя и изчезна толкова бързо, колкото се бе появил.

Полковник Бао погледна безчувствено все още потръпващото тяло на досегашния си шеф Ху Тан.

– Ама че лош късмет – каза спокойно и пусна куршум в безликата глава. Тялото се отпусна.

Полковникът насочи пистолета си към Си Джей и Мини.

– Знаете ли какво, доктор Камерън? 1 очно преди да умре вашият наставник доктор Линч ми каза нещо за вас.

– Присъствали сте на смъртта на Бил Линч ли? – изненада се Си Джей.

– Аз бях онзи, който пусна дракона да го разкъса – каза Бао. – Той каза, че сте много по-корава от него. Може и наистина да е така, но в крайна сметка ще умрете също като него. Време е да намерите мир с вашия

бог, доктор Камерън, защото няма към кого другиго да се обърнете.

– Може и да не е точно така, полковник – неочаквано изрече глас в слушалката ѝ.

Мъжки глас.

Гласът на Грег Джонсън.

69.

Бао рязко се завъртя, търсейки източника на гласа. Си Джей направи същото, но Джонсън не се виждаше никакъв. Си Джей беше коленичила до Лъки, но се изправи, като се оглеждаше за агента на ЦРУ.

– Тук долу – каза гласът на Джонсън. – В Хижата по средата на пътя.

Си Джей и Бао погледнаха към стражевата кула, която се издигаше между сградата на главния вход и Драконовата планина.

На нея се виждаше малка фигура. Стоеше на платформа точно под станцията на въжената линия до някакво устройство с размерите на малък автомобил.

– Доктор Камерън може и да няма на кого да разчита, Бао, но аз имам. Термобаричната ви бомба е у мен.

Очите на Бао станаха като паници.

– Въведох отново кодовете за детониране – каза Джонсън. – Сега тя е моя. Трябва да унищожа това място и всичко в него.

– Нима ще убиете себе си, за да унищожите зоологическата градина? – усъмни се Бао.

– Да.

– Блъфирате.

– Ранен съм. Бесен съм. и нямам абсолютно нищо за губене – каза Джонсън. – Не можете да контролирате тези животни, Бао. Ще пратя всички ни на небето, за да защитя света от тези чудовища. И ако си мислиш, че блъфирам...

Джонсън доближи радиостанцията си до термобаричната бомба и натисна едно копче на панела. Таймерът започна да отброява времето, като издаваше звуков сигнал на всяка секунда;

10:00... 9:59... 9:58...

– ... помисли отново. Имаш десет минути да намериш мир с твоя бог, задник такъв.

Докато разговорът течеше, Си Джей пристъпи към катедрата на сцената и незабелязано включи контролния панел.

– Това е лудост! – беснееше Бао.

Си Джей намери копчето, което търсеше – онова, което беше видяла да натискат по време на представлението, Електрозахранването беше възстановено и тя се надяваше, че то още работи. Натисна го решително.

Пиротехниката веднага се включи и изхвърли огън във въздуха. Бял пушек обви сцената.

И тогава всичко се случи изведнъж.

Си Джей направи две крачки, хвърли се върху Бен Патрик и го събори от сцената на първия ред седалки. Тазерът отлетя от ръцете му.

Двамата най-близки войници вдигнаха автомати към нея, но бяха пометени от опашката на жълтия дракон. Стенеща и отслабена, Лъки беше успяла да се надигне, да замахне с опашката си и да събори китайците.

Последният войник стреля по Лъки, но тя се хвърли към него и със свирепо замахване с нокът раздра гърлото му. Изригна кръв и войникът рухна мъртъв на земята.

Мини изпищя.

Насред дима Си Джей се хвърли към Бао, събори го и изблъска пистолета от ръката му.

Двамата се затъркаляха към пропастта в северния край на сцената.

Краката на Бао увиснаха на ръба, на сто и двайсет метра над земята, а тялото му още лежеше на сцената. Беше се вкопчил отчаяно в огнеупорния костюм на Си Джей – единственото нещо, за което можеше да се хване.

Бао обаче бе много пo-тежък от Си Джей. И тежестта му бавно придърпваше Си Джей към ръба.

– Поне ще умрем заедно! – озъби се китайският полковник, докато продължаваха да се плъзгат към смъртта.

Си Джей отчаяно се съпротивляваше, но не можеше да се освободи от Бао.

Ръбът приближаваше.

Изведнъж тялото на Бао изчезна и Си Джей се озова на самия ръб, с глава и рамене увиснали над нищото!

Затърси някакво оръжие, нещо, с което да се освободи от хватката на Бао, но не намери нищо. Дори Лъки не можеше да ѝ помогне – тя беше в другия край на сцената, прекалено далеч от нея.

– Да. полетим към гибелта... – каза Бао.

– Но не днес... – мрачно отвърна Си Джей.

Посегна към единственото, за което можеше да се сети – зъба на соленоводния крокодил, който носеше на каишка на шията си. Бръкна в защитния костюм, дръпна рязко и зъбът се озова в ръката ѝ.

– Бил Линч ми го даде – каза тя. – Това ти е от него!

Хванала зъба като нож, Си Джей замахна към юмруците на Бао и започна да ги ръга.

Бао изрева от болка, пусна костюма и полетя...

... но в последния момент я сграбчи за ръкава и я повлече със себе си в пропастта!

Си Джей рязко се пресегна и се хвана за ръба на сцената с две ръце.

Бао изпусна ръкава ѝ, но успя да хване десния ѝ крак и сега висеше от Си Джей, а Си Джей висеше, от сцената.

Пръстите ѝ се напрегнаха до скъсване от допълнителната тежест. Нямаше да може да издържи в това положение повече от няколко секунди.

– Както казах, ще умрем заедно! – извика Бао.

Лявата ръка на Си Джей изпусна захвата си.

Тя се държеше с една ръка за ръба на бездната, а Бао висеше на десния ѝ крак.

И тогава Си Джей започна да се гърчи странно; измъкна лявата си ръка от костюма и разкопча ципа. После протегна ръка и отново се хвана за ръба.

След това започна да измъква дясната си ръка от костюма и тя внезапно се освободи...

... костюмът се свлече напълно от Си Джей...

... и тя остана да виси,, а Бао се понесе надолу, все още сграбчил предпазния костюм. На лицето му бе изписана огромна изненада.

И докато Си Джей висеше от ръба на сцената, Бао падаше през всичките сто и двайсет метра покрай фасадата на грамадната сграда при главния вход. След осем секунди се размаза с противен звук на земята. Крещеше с цяло гърло по целия път надолу.

Задъхана, бореща се да изстиска и последната капка сили от себе си, Си Джей се надигна и опря лакти на сцената. Краката ѝ още висяха над главозамайващата пропаст.

Точно пред нея лежеше тялото на един китайски войник.

Бии-бип... Бии-бип...

Глава на дракон се вдигна зад трупа и погледна Си Джей право в очите – червената безуха глава на стария ѝ враг Червеното лице.

Лъки бе твърде далеч, за да ѝ помогне – намираше се в предния края на сцената.

Полуувисналата на ръба Си Джей бе беззащитна.

И тогава тя видя колана на мъртвия войник между нея и Червеното лице.

На него бяха окачени две...

– Искаш да изядеш нещо ли? – попита тя. – Опитай това.

С тези думи протегна дясната си ръка, сграбчи едната граната, извади предпазителя и я метна право в отворената паст на Червеното лице.

Драконът преглътна объркан и шокиран, а Си Джей извика: „Лъки!” и се пусна от ръба, политайки далеч от Червеното лице миг преди главата му да експлодира.

Си Джей полетя покрай сградата, а над нея взривът на гранатата отнесе ръба на сцената, в облак от дим. и отломки.

Не видя как главата на Червеното лице се пръсна, не видя как обезглавеното му тяло се гърчи няколко секунди и от шията му бликаше кръв.

Надяваше се Лъки да я е чула.

Падаше бързо, ужасно бързо. Прозорците на сградата профучаваха шеметно покрай нея,

И изведнъж Лъки летеше вертикално до нея, с изпънато тяло и прибрани криле!

Драконът настигна Си Джей и докато летяха или падаха с еднаква скорост, Си Джей протегна, ръка, сграбчи седлото и успя да седне в него точно когато Лъки рязко се издигна на не повече от десетина метра от земята.

Си Джей преглътна.

– Това вече беше на косъм.

Полетяха обратно към амфитеатъра да приберат Мини.

Сцената представляваше ужасна гледка с цялата кръв, пушек и трупове.

Си Джей скочи от седлото и изтича да вземе Мини, която се беше свила уплашено на първия ред. Подбра, я и тъкмо се обръщаше към Лъки, когато някой се изпречи на пътя ѝ.

Бен Патрик. Насочил пистолет право към нея.

– Бен... – каза Си Джей частица от секундата преди тялото на Патрик да се огъне на две, блъснато със страшна сила отзад. Чу се противни хрущене, когато гръбнакът му се счупи от удара.

Лъки го беше изритала със задния си крак.

Бен Патрик рухна на колене, след което се просна по очи пред Си Джей. Изстена, но не помръдна» Ритникът беше счупил няколко прешлена. Колкото и да му оставаше да живее, Бен Патрик никога вече нямаше да проходи.

Си Джей поклати глава.

– Ти избра на чия Страна да бъдеш, Бен. Съжалявам, но трябва да тръгвам.

Метна Мини на седлото на Лъки и се качи след нея.

– Дръж се, хлапе. Ще летим бързо. Лъки, давай!

70.

С широко разперени криле Лъки летеше към Хижата по средата на пътя.

Кацна на платформата под станцията на въжената линия и ноктите ѝ се вкопчиха в металната мрежа на пода.

Грег Джонсън беше там – окървавен, ранен и пребледнял. Седеше облегнат на термобаричната бомба и се усмихна мрачно на пристигналата Си Джей,

– Виж се само – рече той. – Яхнала проклет дракон,

– Мислех те за мъртъв – каза Си Джей, – Върнах се в ресторанта, но те нямаше.

– Не можех да остана там – отвърна Джонсън, – Трябваше да продължа. Слязох до станцията и намерих задвижвана от бензинов двигател кабина. С нея стигнах дотук, – Той кимна към термобаричното устройство. – И преди час видях това бебче да се издига от земята. Най-сетне открих една от бомбите, които търсех.

Си Джей погледна бомбата.

Таймерът на таблото ѝ продължаваше да отчита времето: 5:02... 5:01... 5:00...

– Блъфираше ли? Можеш ли да я спреш?

– Не – каза Джонсън. – Блокирах системата за отмяна на броенето в случай, че пратят някого да ме убие. Това нещо ще гръмне независимо дали го искаме, или не. Не можем да го спрем,

– Значи разполагаме е пет минути, за да се махнем.

Си Джей преметна здравата ръка на Джонсън през раменете си и го отведе при Лъки. После каза по радиостанцията:

– Хамиш?

– Да.

– На онова летище имаш ли нещо с криле и работещ двигател?

– Абсолютно нищо, сестричке ~ отвърна Хамиш. – Това място е същински гювеч.

Си Джей се замисли.

– Ами кола или джип?

– Има джип.

– Скачай в него и излез на пистата. Тръгваме и след малко сме при теб.

Лъки се понесе над долината, натежала от тримата човеци на гърба ѝ. Изпищя пронизително и минута по-късно към нея се присъедини групата ѝ от четири жълтодрехи – императора, двамата царе и принца.

Спуснаха се на пистата на летището, където Хамиш и Кърк Сайм им махаха от един открит джип.

Таймерът на бомбата продължаваше да отброява: 1:00... 0:59... 0:58...

Лъки кацна първа и стовари Джонсън и Мини в джипа миг преди жълтодрехият император да грабне цялата кола в мощните си нокти и да я понесе във въздуха.

Водена от Лъки и Си Джей на гърба ѝ, групата се понесе на юг с максимална скорост, за да се отдалечи колкото се може повече от Великата драконова зоологическа градина.

0:30... 0:29... 0:28...

Драконите размахваха мощните си криле.

Брулени от вятъра, Хамиш и Сайм гледаха към земята далеч долу. Огромното тяло на императора затулваше небето над главите им.

0:20... 0:19... 0:18...

Си Джей погледна назад към правоъгълния кратер на зоопарка, който вече бе само далечно петънце на хоризонта.

0:10... 0:09... 0:08...

Си Джей потупа Лъки по шията.

– Лети, Лъки. Лети.

Таймерът продължаваше да отброява.

0:02... 0:01... 0:00...

Взрив.

71.

Ослепителна бяла светлина блесна от Хижата по средата на пътя.

Последва я хоризонтал на вълна от нажежен до бяло огън, който изпепели всичко в околностите на Хижата.

След това дойде ред на ударната вълна.

Прекършваха се дървета, срутваха се сгради, разпадаха се стени, рухваха замъци. Фасадата на сградата при главния вход просто отлетя, откъсната от ударната вълна.

Огромната Драконова планина се разпадна в облак прах.

Унищожителната вълна се разпространяваше във всички посоки. Понесе се на север, изравнявайки казиното със земята. На изток и запад мина по склоновете на кратера, като поваляше дървета и запращаше канари високо в небето.

И докато се разширяваше, ударната вълна изсмука целия кислород от въздуха. Всички летящи дракони просто изпопадаха от небето, задушени на мига. Всички китайски войници в или около долината бяха убити на място.

Същата участ сполетя и Бен Патрик.

С пречупен гръбнак и парализирано тяло Патрик видя как фасадата на сградата при главния вход изчезва. Щеше да е по-добре да беше паднал с нея и да умре по този начин.

Защото след това вакуумът го връхлетя... и изсмука белите му дробове през устата. Последното усещане на Патрик бе как повръща две месести торби, които бяха собствените му дробове, и ги вижда с очите си. Едва след това светът потъна завинаги в пълен мрак.

Всеки дракон – онези в долината и другите в града на работниците беше сполетян oт подобна съдба. Внезапно въздухът просто бе изсмукан от телата им и те падаха мъртви.

Когато видя яркия проблясък в далечината, Си Джей въздъхна.

Всичко беше приключило.

Великата драконова зоологическа градина на Китай вече не съществуваше.

72.

Бивша военноморска база „Магелан”

Провинция Минданао, Филипините

20 март (две седмици по-късно)

При изригването си през 1991 г. вулканът Пинатубо беше изхвърлил огромни количества пепел, която се бе изсипала върху голяма част от Филипините. Оттогава местните мусонни дъждове бяха примесени с тази пепел и тя покриваше много от по-отдалечените острови със зловонна черна киша, която ги правеше почти необитаеми.

По тези острови имаше няколко стари американски бази, повечето изоставени след края на Втората световна война.

Една от най-малките и най-затънтени бе базата „Магелан”. Намираше се на 150 км западно от остров Василан в южния край на Филипините.

Тормозен шест месеца в годината от проливни дъждове и от задушаваща влажност през другите шест месеца, островът нямаше с какво да се похвали. Старото му летище беше цялото изровено и покрито с бурени. Кишата от изригването на Пинатубо покриваше хълмовете и ги правеше негодни за каквато и да било селскостопанска дейност.

Именно затова нито едно човешко същество не забеляза петте странни жълти звяра, които кацнаха на буренясалата писта.

Цели два дни летяха от остров на остров, за да стигнат дотук от Южен Китай. Драконите се нуждаеха от множество спирки за почивка след дългите полети над открито море.

Шест часа преди пристигането им в базата същите тези дракони бяха оставили открит джип с трима мъже и едно китайско момиченце на носа на друг остров, на който имаше действаща снабдителна база на Военноморските сили на САЩ.

Само един човек остана с драконите в база „Магелан” – самотна русокоса жена.

От самолета слязоха трима души – Хамиш Камерън, Грег Джонсън и Сайм. Всички бяха облечени неофициално. Лявата ръка на Джонсън още беше превързана,

Си Джей и Лъки ги чакаха, застанали до една ръждива постройка на старата база.

– Е, как е новият дом? – попита Хамиш.

Си Джей се усмихна.

– Има всичко, от което се нуждае един съвременен дракон – прясна вода от хълмовете и много риба в лагуните. Лъки и семейството ѝ се справят чудесно.

Три от другите дракони надникнаха предпазливо от околните дървета. Императорът лежеше в пресноводната лагуна наблизо и единствено муцуната му се подаваше на повърхността.

– Не искат да бъдат откривани – каза Си Джей.

– И ние нямаме нищо против да оставим нещата така – отвърна Сайм.

– Проверих документацията – каза Джонсън. – Тази база вече дори не се смята за американска собственост. Местните жители стоят настрана от този район. Островът е извън радара. Със същия успех може и да го няма на картата.

– Какво стана със зоопарка? – попита Си Джей.

73.

Бивша военноморска база „Магелан”

Провинция Минданао, Филипините

1 май (шест седмици по-късно)

Месец и половина по-късно малка „Чесна Караван” без транспондер кацна на отдалечения остров. В седалката на пилота седеше Кърк Сайм.

– Следихме почистването – отвърна Сайм. – Всички дракони са убити при взрива, изпепелени или задушени. Китайските власти излязоха е някаква дивотия как Улф и Пери загинали в автомобил на катастрофа на планински път и телата им изгорели до неузнаваемост. Подхвърлили ДНК на мястото на „трагедията” и медиите се вързаха.

– А вие какво направихте? – попита Си Джей.

– Какво бих могъл да направя? – отвърна Сайм. – Какво да кажа? Че са загинали, защото китайското правителство открило, отгледало и извадило на показ двеста дракона, след което изгубило контрол над тях ли? Изнесох специален доклад само пред президента в Овалния кабинет – устен, разбира се. Вашите усилия и тези на брат ви бяха отбелязани специално. Напиша ли нещо за всичко това, мога да се сбогувам с кариерата си. Така или иначе. Великата драконова зоологическа градина на Китай е история.

– А какво стана с Мини?

– Върнахме я на родителите ѝ в Нандзин – каза Джонсън. – Тъй като всички ключови фигури в зоопарка са мъртви, би трябвало да е в безопасност.

Джонсън смени темата.

– Този остров може и да има всичко необходимо за драконите, но как може да изкара тук една съвременна жена?

Си Джей се усмихна.

– Китайската военна палатка едва ли може да се нарече „Риц”, но става. Освен това се уча да харесвам печена на огън риба. На острова има някакви птици, които си изкараха акъла при вида на драконите. На вкус са като кокошки, – Тя кимна към Лъки. – Но пък, от друга страна, не съм тук заради добрите условия. А заради компанията.

Хамиш свали от самолета два контейнера.

– Донесохме ти някои удобства и инструменти. Решихме, че може да поискаш да поправиш някоя от старите постройки и да се изнесеш от палатката.

Хамиш отвори контейнерите. Вътре имаше кутия с инструменти, бормашина, винтове и пирони, барбекю и преносима печка, както и множество пакети зеленчукови семена.

– Благодаря, Хамиш – каза Си Джей, – Много предвидливо от твоя страна, но колкото и да ми се иска, не мога да остана за постоянно тук. Не мисля, че драконите и хората са създадени да живеят заедно. Говорих с Лъки и тя ме разбира. Казах ѝ, че тя и семейството ѝ трябва да избягват човеците. Изкопаха си дълбоко леговище под хълма и ще се скрият там, ако пристигнат хора, колкото и малко вероятно да е това. Те просто искат да живеят на спокойствие.

Тя погали с обич Лъки по муцуната. Драконът замърка.

– Въпреки това бих искала да минавам от време на време на гости на приятелката си и не бих имала нищо против да имам покрив над главата.

– Как ще стигаш дотук? – попита Сайм.

– Помислих си дали да не си намеря работа в Даруин в Австралия. Там търсят много специалисти по крокодилите, а дотук има само няколко часа път по въздуха. Мога да запиша пилотски курсове и ако успея да се уредя със самолет...

– Знаете ли, президентът изрично ми спомена, че усилията ви трябва да бъдат възнаградени по някакъв начин, доктор Камерън – каза Сайм. – Мисля, че ще успея да намеря излишни средства в бюджета си, които да са достатъчни за приличен самолет. В края на краищата трябва да получите някаква награда за спасяването на живота на американския посланик в Китай и за предотвратяването на световна чума от дракони. Изобщо, ако ви трябват някакви пари за каквото и да било, просто трябва да ми се обадите.

Си Джей се усмихна.

– Благодаря, ще го направя.

Прекараха остатъка от деня във възстановяване на една от бараките под любопитните погледи на семейството жълтодрехи дракони.

По едно време Грег Джонсън се обърна към Си Джей.

– Чудех се, ако се случи да сме от една и съща страна на света, дали ще се съгласиш да пийнем кафе някога?

– Възможно е.

Си Джей прибра немирен кичур коса зад ухото си.

– Да не би да ме каните на среща, агент Джонсън? Рядко ми се случва да получавам подобни покани.

– Може би.

– С най-голямо удоволствие – с усмивка рече тя.

Когато денят отмина, всички отидоха при самолета. Време беше да си тръгват.

Си Джей отиде при Лъки и я прегърна. Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Бяла глава харесва Лъки – рече тя.

– Лъки... харесва харесва... Бяла глава... Лъки тъжна...

– Бяла глава също тъжна. – Си Джей целуна дракона по муцуната. – Но Бяла глава ще се върне.

И с тези думи тръгна към самолета.

74.

Месец по-късно Си Джей Камерън напусна работата си в зоопарка на Сан Франциско и стана главен специалист по соленоводните крокодили в Национален парк Какаду в Северна Австралия, недалеч от Даруин.

Много от студентите ѝ коментираха как безстрашно се държи с големите влечуги. Си Джей просто свиваше рамене и отговаряше, че е виждала и по-големи.

А колегите ѝ шеговито подмятаха забележки за красивия американец с прошарената коса, който се отбиваше да я види на. всеки няколко месеца.

Освен това Си Джей се записа на пилотски курсове.

Не след дълго летеше сама в малък „Пилатус РС– 12”, купен на старо от Австралийската служба за въздушна медицинска помощ. Малкият самолет бе известен с големия си обхват. Често отлиташе неизвестно къде – „просто да прекарам няколко дни сама”, както обясняваше Си Джей.

Никой от колегите ѝ не забеляза, че самолетът винаги се насочва на север от Даруин, към Източен Тимор, Индонезия и далечните южни острови на Филипините.

Забелязваха обаче, че Си Джей винаги се връща от тези пътувания с отнесена, но много доволна усмивка.