Вещерство

2.

Майкъл завари в заведението обичайния безпорядък. Едната сервитьорка беше седнала на „щъркел“ пред бара, беше разхвърлила листи отгоре и учеше нещо от тях. Явно се подготвяше за някакви изпити, вместо да си гледа работата и да сервира. Барманът крещеше нещо на сервитьора и го заплашваше, че ще го набие. От кухнята се беше подала готвачката и викаше, че са свършили бананите, кивито, портокалите и крушите, и как очакват тогава от нея да направи плодова салата.

Майкъл набързо скастри бармана и сервитьора да не се дразнят, взе листите на сервитьорката и и обясни, че ако иска да работи тук, не може да си седи на бара и да зубри. После запали шевито си и отиде да купи липсващите цитруси.

Когато се върна и зареди кухнята с плодове, наново огледа заведението. Всички си вършеха съвестно работата без да се разсейват.

Майкъл седна на бара и си поръча дълго кафе със сметана. Нарочно бе заел такава позиция, че да може да наблюдава и клиентите и персонала.

По някое време усети, че го засърбява дясното око. Чак го болеше. После Едж усети, че челюстите му започват да се схващат. Чак не можеше да ги разтваря. После го заболя и главата.

Майкъл проломоти на бармана:

— Кажи на шефа, че ми е зле. Ще се прибирам вкъщи — прилоша ми.

Барманът беше кльощав, любопитен и многословен тип. Веднага почна да философства:

— Ей, целия си пребледнял! Тука зад бара има аспирин. Да ти разтворя ли едно-две хапчета?

— Не. Кофти ми е. Тръгвам. Кажи на шефа, че като се пооправя, ще дойда на работа.

Майкъл Едж изхвърча от заведението и се качи на белия си шевролет. Отдалеч дочу коментарите на сервитьорките: „К’во му е? Изглежда все едно е в мензис?“ Колежките му взеха да се хилят неудържимо.

Майкъл се прибра вкъщи и веднага влезе в банята. Първо се наплиска с вода. После започна да рови в аптечката, висяща точно под огледалото. Намери разтворими витамини и извади едно хапче. Видя и аспирин, също разтворим. От него взе една таблетка, поколеба се и прибави още една. Точно преди да зареже аптечката, видя пластмасова тубичка, съдържаща разтворими хапчета, съчетаващи калций, магнезий и цинк. Извади и от нея една таблетка.

Майкъл отиде до кухнята и взе три чаши. В едната разтвори витамините, в другата — двата аспирина, а в третата — таблетката с калций, магнезий и цинк. Последователно изпи и трите чаши на екс, макар че му натежа на корема.

Почувства се по-добре. Не съвсем идеално, но чувстваше, че ако полежи малко и после ще може да отиде на лекар.

Докторът каза на Майкъл, че е здрав като бик и че му е чудно как такъв млад и едър мъж като него може да се превзема. Майкъл възрази и каза, че наистина му е било зле. Тогава лекарят промърмори, че според него причините за неразположението му са психосоматични, и че вероятно Майкъл се преуморява от работа. Майкъл потвърди, че наистина прекарва по дванайсет часа на ден като управител на едно заведение, и че персоналът понякога го ядосва твърде много. Лекарят му предписа три дена почивка и му даде болничен лист за да го представи пред работодателя.

После докторът промърмори, че Майкъл е здрав, неимоверно силен физически мъж и че каквото и лекарство да му изпише, то ще е най-вероятно хомеопатично. Едж все пак помоли да му изпише нещо. Лекарят му изписа някакви витамини, които много трудно се намирали в аптеките и освен това стрували шейсет долара. Младежът му каза, че ще ги купи до края на работния ден, колкото и трудно да се намират.

Майкъл Едж се надяваше всичко да е наред.