Вещерство

6.

Майкъл се прибра вкъщи и моментално се напъха в банята. Пътем остави в антрето парчето дъб, което майсторът му бе завил в стар вестник.

Младежът се изкъпа и хвърли дрехите си пералнята понеже воняха на дим. После се преоблече и отново се зае с книгите за магия. По някое време се сети за дърводелеца и почна да се смее. Човечецът за малко да се подпали, понеже не знаел как да изключи новата си печка. На всичко отгоре поливал с вода от чешмата за да спре пушека.

Хилейки се като малоумен, Майкъл заразгръща езотеричните страници.

Беше някъде около полунощ, когато младежът реши да си измие зъбите. Внезапно реши да издълбае един надпис на вратата. Един последен надпис. И без туй ще трябва да вика дърводелеца да сменя вратата.

Майкъл издраска на вратата следното:

Майкъл Едж се събуди. Беше третия ден откакто му направиха магия. Беше премахнал всички негативни ефекти от заклинанието, което бяха хвърлили над него. Почти всички. Все още главата го наболяваше малко от дясната страна, а също и чувстваше някакво леко парене в дясното око. Но не се чувстваше така зле както първия ден, когато откри косата. Тогава го болеше всичко от врата нагоре, даже и зъбите.

Време беше да си отмъсти на неизвестните врагове, които го бяха нападнали с Черна магия.

Майкъл закусва набързо с някакво нелепо подобие на хот-дог. После се сети, че трябва да провери входната си врата. Отвори я и хубавичко я огледа отвън. Под неговия нов надпис беше издраскано следното:

Думата „това“ беше издълбана по-дълбоко от другите.

Добре, значи се досещаха как точно смята да им отмъсти.

Майкъл взе едно сиво пластмасово кошче и го сложи в спалнята пред фотьойла. После донесе парчето дъб, което бе взел от дърводелеца, един кухненски нож с тясно острие и торбичката с човешка коса, която му бяха закачили на вратата. Майкъл седна над фотьойла и започна да стърже с ножа по парчето дърво. Видя, че се получава трудно и затова по някое време стана колкото да вземе една брадвичка за да разполови парчето дъб. После взе едното парче и започна да го оформя с ножа като човешка фигурка.

Малко по-късно Майкъл огледа доволно творенията си. Беше оформил и издълбал с ножа и брадвичката две човечета от дъб. Не им бе придал някакви конкретни детайли, затова не можеше да се разбере дали са мъжки или женски фигурки. Просто две малки човечета от дъбово дърво.

Време беше за косата.

Младежът разтвори внимателно найлоновата торбичка и погледна в нея. Вътре имаше два вида черна коса — едната бе ситно къдрава, а другата — с прав косъм и много гъста. Майкъл отдели внимателно по два кичура от двата вида и ги сложи върху стар вестник. По-късно щеше да изхвърли остатъка от торбичката в течаща вода или да го изгори.

Младежът намери в килера дълго парче стар светлокафяв и здрав канап. С него привърза от двата вида коса от торбичката на главите на двете дървени човечета. Погледна ги.

Магията беше готова.

Сега щеше да им покаже как се закалява дърво.

Майкъл започна да остъргва с ножа фигурата на едното човече. Знаеше какъв ще ефекта на заклинанието, затова го правеше бавно. Спря едва, когато фигурката значително побеля и беше изстъргал цялата й повърхност с острието на ножа. После Майкъл извърши същата процедура и с другото дъбово човече. През цялото това време четеше на глас заклинание от една от езотеричните книги. Беше изписано с английска транскрипция, но всъщност думите бяха на древноарамейски и щяха да осъществят Психическата Верига.

Време беше за същинското закаляване на дървото.

Младежът отиде до кухнята и донесе стар, дебел тиган от чугун, който и без това беше за хвърляне. Постави на дъното му няколко вестника. После взе от банята една пинсета и защипа с нея краката на едната фигурка.

Майкъл запали вестника на дъното на тигана. После взе дъбовото човече с пинсетите и го сложи на разгарящия се огън.

Стаята се запуши страшно.

Майкъл изчака огъня в тигана да изгасне и едва тогава стана и отвори всички врати и прозорци в апартамента.

После щеше да повтори същото с другата фигурка.

Магия срещу магия.