Вещерство

3.

Беше около осем вечерта, когато Майкъл реши да отиде до магазина да си купи нещо за ядене и цигари, разбира се. Беше намерил скъпите витамини, предписани му от лекаря и сега се чувстваше добре. Утре щеше да отиде на работа, въпреки че имаше болничен лист, който да му оправдае три дена почивка. Не искаше обаче персонала или собственика на заведението да го считат за слабак, който бяга от работа при най-малкото неразположение.

Когато се върна от кварталния хранителен магазин, Майк видя нещо да виси на вратата. Беше полиетиленова торбичка. Отново беше закачена за дръжката на вратата и в нея тъмнееше нещо. Майкъл я вдигна и я разгледа на слабата светлина на електрическата крушка, осветяваща етажа. Вътре в торбичката отново имаше човешка коса.

Майкъл се ядоса. „Който и да се бъзика, вече прекалява!“, каза си. Взе торбичката, но този път без да я отваря. После слезе надолу един етаж и я закачи на дръжката на вратата на съседите, с които най-малко се разбираше. Не можеше твърдо да ги обвини. Те живееха в този блок от четири години и никой не би казал, че се занимават с черна магия. Въпреки това Майкъл не се разбираше точно с тези съседи и предпочиташе да прехвърли каквато и да е зла енергия насочена срещу него, върху тях.

Около един и половина Майкъл все още не можеше да заспи. Зяпаше безцелно телевизора и се чувстваше подтиснат. Който и да се опитваше да му прави мръсно, щеше да си го получи. Майкъл имаше приятел (лошо момче), който можеше да му даде назаем не един, а цели два пищова. И при това единият от тях беше със заглушител.

Въпреки това Едж не считаше това за решение на проблема. На непознатият или непознатата (а защо не непознатите), които се опитваха да го тормозят, трябваше да се отвърне точно по същия начин.