Вещерство

5.

Майкъл се събуди. Беше сутрин и светлината на слънцето се процеждаше през белите пердета в стаята му. Майкъл се пресегна до фотьойла, опрян на спалнята и напипа кутия цигари. Запали една папироса и дръпна няколко пъти. Така, миенето и бръсненето можеха да почакат. Първо щеше да погледне вратата.

Едж излезе и огледа входната врата на апартамента си. Под надписа който беше издълбал снощи имаше едно изречение издялано с остър предмет направо в дървото. Там пишеше:

Е, имаше малък напредък. Поне не му бяха закачили торбичка с човешка коса на бравата. Освен това се опитваха да го подиграват, което значеше, че неизвестните му врагове са склонни да общуват с него.

Майкъл се изми, обръсна се, закуси с няколко вида евтини кифлички, които откри в хладилника и пак се захвана с книгите за магия.

Някъде около 11 часа преди обяд реши да излезе. Трябваше да намери едно хубаво парче дъб. Така пишеше в една от книгите. Щеше да му трябва именно такъв вид дърво за да неутрализира Черната магия, с която го тормозеха.

Младежът се облече с тъмносиньо анцугово долнище „Адидас“, а нагоре навлече светлобежово горнище. На краката си нахлузи черни маратонки, марка „Пони“. Излезе пред блока и запали шевито.

Шофира около двайсетина минути, докато открие къщата на един познат дърводелец, който преди няколко месеца му беше сменял вратите вкъщи.

Къщата на дърводелеца се намираше в едно отдалечено предградие и беше леко отдалечена от останалите домове. Пред нея имаше силно занемарена ливада. На нея стоеше дърводелеца (Майкъл така и не можеше да спомни името му). Беше едър мъж на около шейсет години, висок, с широки рамене и силни ръце. Имаше също така достолепна бяла коса, топчест нос, и отпуснат и дебел корем. В момента гледаше към дома си и псуваше на висок глас. Наблюдаваше нервно къщата си, от чиито прозорци и врати излизаше пушек.

Майкъл спря шевито до него и излезе. Попита:

— Какво става? Пожар ли има във вас?

Дърводелецът беше три четвърти навахо по произход, говореше на страшно развален английски и не беше особено умен. Изкрещя:

— Новата печка, момше! Жената пуснала новата печка да готви и отишла при съседката. Не знам как да я спра, момше.

Майкъл пое нещата в свои ръце:

— Идвай с мен. Аз ще спра пушека.

Двамата влязоха в къщата и дърводелеца го заведе в кухнята. Оплака се:

— Гледам пуши много, поливам с вода, ама не спира. Много пуши, мойто момше!

Кухнята беше заприличала на бойно поле. Върху новата печка имаше тенджера от която се вдигаше смърдящ миризлив пушек, а по дъното на съда се виждаха леки искрички. Котлонът беше нажежен до червено. Майкъл изключи котлона и избута бързо тенджерата в края на плота на модерната печка. За щастие нищо освен яденето не се беше запалило. Младежът побегна навън, на чист въздух като извлече със себе си и дърводелеца. Двамата едновременно погледнаха към къщата, чиито врати и прозорци вече бълваха съвсем малко дим.

Едж се обърна към майстора:

— Искам да те помоля за услуга.

— Кажи каквото искаш, мойто момше. Ти спря пушака, Господ да те поживи!

— Ще ми трябва едно малко парче дъб. Имаш ли?

— Имам, момше, господ здраве да ти даде. Колко голямо искаш? В работилницата имам рулетка. — мъжът посочи една схлупена отровнозелена барака.

— Няма нужда да мериш. Трябва ми парче дълго един лакът и дебело колкото китката ми. Обаче дървото трябва да е дъб.

— Добре, мойто момше. Ей сега ще ти донеса. — дърводелеца се запъти към бараката.

Майкъл го последва. Настоя:

— Дъб ще е, нали?

— Да, господ да ни даде щастие и на двамата. Аз от печки не отбирам, ама от дървото си вадя хляба. Имам малко дъб.