Влюбени ангели

Първият разрез е най–дълбоки

ят

Никога.

Никога.

Никога.

Душата на Ариана бе натежала, докато летеше. Трябваше да знае, че това се задава! Беше знаела. Нещо в душата й отдавна бе чувствало, че наближаваше ден като този, когато Луцифер щеше да призове Тес обратно.

Но никога не беше очаквала Тес да поиска от нея да се откаже от мястото си в Рая – да го замени за огньовете на Ада!

Сега гневът й се разпали и крилете й се огънаха и изопнаха в отговор.

Понякога, когато Ариана останеше твърде дълго в образа на простосмъртна, тя забравяше колко огромни бяха крилете й, колко силни, колко дълбока беше насладата, когато ги оставеше да се разперят от раменете й. Би трябвало да изпитва възторга, който чувстваше винаги, когато се издигаше из небето, но сега сребристите й криле бяха само печално напомняне за това, коя беше и каква бе нейната любима, и как тя и Тес не можеха никога да бъдат заедно.

Никога.

„Помня първия път, когато се сбогувах с теб – беше й казала Тес в обора. – Толкова се страхувах, че няма да те видя никога повече.“

Ариана също го помнеше: преди хиляди години. Тя, Анабел и Габ кръжаха в тъмен дъждовен облак в покрайнините на място, наречено Ханаан, гледайки празненство на простосмъртни, начело с мъж на име Авраам, когато ангелът се появи от нищото и закръжи пред тях в небето.

– Коя си ти? – Габ беше враждебна, обръщайки се към момичето–ангел с яркочервената коса и кристално сините очи. За Ариана крилете на непознатия ангел бяха прекрасни, а тялото й изглеждаше меко като кълбест облак. По сияещата й бяла кожа проблесна мълния. Ариана си спомняше как й се искаше да посегне и да я докосне, сякаш за да се увери, че момичето–ангел е реално.

– Аз съм Тесриел, някогашната ви сестра в Рая. – Непознатият ангел беше свел почтително глава. – Ангел на гръмотевицата, която тътне из Евразия.

Тесриел гледаше Ариана и нещо в някакво далечно кътче на душата на Ариана си спомни този ангел. Сестра й. Да. В Небесата не се бяха познавали добре – между тях бе имало съюз от други ангели, – но винаги беше съществувала връзка. Тази необяснима загадка, наречена привличане.

– Нося новини за брат ти Роланд – каза Тесриел на Ариана, която беше ахнала при звука на името му.

– Роланд обитава владенията на Луцифер – каза Габ остро. – Носиш ни вести от Ада?

– Нося ви новини… – Гласът на Тесриел потрепери и сърцето на Ариана се изпълни със съчувствие към нея. Не беше виждала Роланд от Падението насам и той отчаяно й липсваше. Това момиче–ангел беше дошло със съобщение. Ариана тромаво излезе напред, съпротивлявайки се на Габ, която я възпираше с белия край на крилото си.

– Върви си сега, остави ни на мира – заповяда Габ. Нареждането бе категорично.

Тесриел поклати печално глава, когато се обърна да си върви. Погледна веднъж назад към Ариана, кратко и с огромна тъга.

– Сбогом.

– Сбогом!

Но не беше сбогуване. Години по–късно, сама, докато вървеше по плитчините на една река в света на простосмъртните, тя отново се натъкна на червенокосия ангел.

– Тесриел?

Тесриел вдигна поглед от реката, където се къпеше. Беше гола, целомъдрено белите й криле докосваха една–едва повърхността на водата, а дългата й червена коса се спускаше като лъскав шлейф по гърба й.

– Това ти ли си? – прошепна Тес. – Мислех, че няма да те видя никога повече.

Когато момичето–ангел се показа от реката, видът на простосмъртната й „маскировка“ дойде твърде много на Ариана, която извърна поглед, развълнувана и смутена. Чу лекото шумолене на криле, излизащи от водата, почувства лек полъх на топъл вятър, а после, секунда по–късно, най–сладките устни се притиснаха върху нейните. Мокри ръце и криле я обгърнаха.

– Какво беше това? – Ариана примигна удивено, когато Тес се отдръпна. По пръстите й полазиха тръпки на неочаквано желание.

– Целувка. Обещах си, че ако все пак те видя отново, ще направя точно това.

– А ако си тръгна точно в този миг и после се върна зачуди се Ариана на глас, – би ли ме целунала така отново?

Тес кимна с огромна усмивка на лицето.

– Сбогом – прошепна Ариана, затваряйки очи. Когато ги отвори, каза: – Здравей.

И Тесриел я целуна отново.

И отново.

В един тъмен фиорд северно от Норвегия… на кораб, отплаващ за Индиите… на прашно пустинно плато в Персия… или в дъждовна буря в дъждовна гора – когато светът беше неусложнен и млад и никой паднал ангел все още не бе свърнал в посоката, в която в крайна сметка щеше да свърне всеки. Ариана и Тесриел непрекъснато се сбогуваха, за да се поздравят отново, непрекъснато се отдаваха на целувка или се отдръпваха от нея.

* * *

Сега, чувствайки се по–отдалечена от всякога от устните на демона, когото беше обичала, Ариана подмина двойка чапли в небето. Те бяха двойка, но тя трябваше да бъде сама. Заради старите клетви за вярност, които никоя от двете не би предала. Това я караше да обезумява от безсилен гняв. Имаше нужда да бъде на някое самотно и отдалечено място, където сърцето й можеше да страда на спокойствие.

Сълзи замъгляваха зрението й, докато се изкачваше над ниските ливади на долината отдолу. Не искаше да напуска Тес; нямаше търпение да си тръгне. Скоро се измъкна от кравефермата в малката й тучна долина, която бе заобичала.

Любов. Какво беше тя, във всеки случай?

Даниел и Лусинда, изглежда, знаеха. Беше имало мигове, когато Ариана мислеше, че започва да осъзнава любовта: нежни, мимолетни мигове, заключени в някоя целувка с Тес, когато и двете души се изгубваха напълно. Ако само можеха да си останат вечно така, лъжейки себе си в безкрайно блаженство.

Може би любовта означаваше да лъжеш себе си.

Не. Светът връхлиташе върху тях с цялата си тежест и на чистата, ясна дневна светлина Ариана знаеше, че онова, което изпитваше към Тес, едновременно беше и не беше любов. То беше всичко – и бе невъзможно.

Именно затова вече веднъж бяха преживели подобно сбогуване, от онези, ужасните.

Беше няколкостотин години след Падението. Ариана най–накрая беше направила избора си. Беше отново в Небесните равнини и, след известно време, се бе помирила с Трона. Крилете й блестяха във великолепен, преливащ се сив цвят знакът, че е приета отново – и Ариана гореше от нетърпение да се похвали с тях на любимата си. Откри Тесриел под амазонския водопад, където се бяха уговорили да се срещнат.

– Виж какво направих…

– Какво си направила?

Точно както крилете на Ариана излъчваха чисто ново сребристо сияние, крилете на Тесриел бяха потъмнели – биещо на очи, лъскаво златисто.

– Никога не си ми казвала, че обмисляш да… – гласът на Ариана заглъхна.

– Ти също никога не ми каза. – Очите на Тес се наляха със сълзи, но в мига щом ги избърса, тя придоби гневно изражение.

– Но защо? Защо би взела неговата страна?

– Не е ли твоят избор толкова предубеден, колкото и моят? Твоят повелител има власт само защото ти казваш, че има.

– Поне е добър, за разлика от твоя господар!

– Добро. Зло. Това са просто думи, Ариана. Кой би могъл да им се довери, във всеки случай?

– Как – как мога да те обичам сега? – прошепна Ариана.

– Просто е – каза Тес, като поклати тъжно глава. – Не можеш.

* * *

Роланд беше този, който ги събра отново. Сега на Ариана почти й се искаше да не го беше правил. Но навремето тя се бе нуждаела от Тес повече, отколкото някога би признала. Роланд уреди един откраднат миг между двете в Йерусалим, след онова, което трябваше да е сватбата на Кам с Лилит.

Тази сватба не се бе състояла.

Срещата на Ариана и Тесриел обаче се състоя. В мига, щом се видяха, спорът им се превърна в нова неудържима целувка.

– Всяка от нас трябва да е свободна да бъде себе си, независимо от другата – беше й казала Тес, – но винаги ще бъдем най–силни, когато сме заедно.

– Внимавай – винаги казваше Роланд, когато тя се измъкваше тайно, за да бъде с Тес. И Ариана внимаваше. Нито веднъж не ги хванаха. Нито веднъж ангелите не заподозряха тайния романс на Ариана с една от най–приближените демони на Луцифер. Внимаваше за толкова много неща – с изключение на съдбата на собственото си сърце.

Просто никога не беше очаквала Тесриел да я накара да избира.

Но сега се беше стигнало до това и имаше само един избор.

Това сбогуване трябваше да бъде завинаги.

* * *

Ариана не можеше да диша. Сълзите струяха по бузите й сега, когато ахна и сляпо литна нататък, без да знае къде ще отиде.

Щеше ли изобщо да види любимата си отново?

Остра болка сякаш пронизваше сърцето й, мъчителна агония си проправи път в цепнатините на костите й. Какво ставаше? После мрачно предчувствие проникна в душата й и Ариана извика от страх.

Хвана се за сърцето, но това не беше просто сърдечно терзание.

Нещо не беше наред.

Тес.

Насред полета си през планините на Северна Италия Ариана рязко се завъртя, за да смени посоките в небето. Крилете й потръпваха, а сърцето й почти спря и единственото, което знаеше, беше, че трябва да се върне в кравефермата. Това бе интуиция на влюбен, бавно осъзнаване, което се разпространяваше из мозъка й…

Докато вече беше напълно сигурна…

Нещо се беше случило…

Нещо неописуемо.