Вратите на Рим

Глава 14

Марий почти грееше от удоволствие и жизненост. Вървеше сред хората си, тупаше ги по раменете и се смееше. Те се усмихваха неловко, като ученици, похвалени от учителя си.

— Направихме го, момчета! — викаше Марий. — Ще покажем на този град един ден, който ще се помни.

Те се развикаха въодушевено и той заповяда да донесат вино и храна. Нареди на робите да се отнасят към войниците му като към царе.

— Дайте им всичко, което искат!

Чаши от злато и сребро се озоваха в загрубелите ръце на всеки войник — чак до портите, чак до Гай и Марк. Тъмнопурпурното вино бълбукаше, докато се лееше от глинените кани. Александрия прислужваше заедно с другите роби и се усмихваше и на Марк, и на Гай. Гай й кимна, а Марк й намигна, когато тя мина край него.

Тубрук отпи от виното си и се засмя одобрително:

— От най-хубавото е.

Марий вдигна тържествено чашата си и се възцари пълно мълчание.

— За онези, които не доживяха днешния ден, които умряха за нас. За Таг, за Луций и Вег. И тримата бяха добри войници.

— Добри войници!

Гласовете отекнаха в гърлен хор; войниците пресушиха чашите и ги подадоха на чакащите роби, за да ги напълнят отново.

— Познава ги по име — прошепна Гай на Тубрук и той сниши глава и му обясни:

— Познава всички по име. Точно затова е добър военачалник. Затова всички го обичат. Може да ти разкаже по някоя история за всеки войник тук и за мнозина от легиона извън Рим. Наречи го както искаш, номер или евтин начин да направиш впечатление на хората, които ти служат. Знам, че така би казал той, ако го попиташ.

Млъкна и погледна към Марий, който стисна един огромен войник за врата и тръгна с него сред тълпата. Мъжът изръмжа, но не се опита да се изтръгне. Беше разбрал правилно жеста.

— Те са неговите деца, струва ми се. Виждаш колко ги обича. Този здравеняк сигурно би могъл да изтръгне ръцете на Марий, ако поиска. И сто на сто ще прободе някого, ако го погледне накриво. Но Марий може да го води насам-натам за врата и той само ще се смее. Не съм сигурен дали можеш да обучиш някого на това умение, мисля, че е вродено. Дори не си длъжен да го притежаваш, за да си добър пълководец. Тези хора ще следват Сула, ако са в неговия легион. Ще се бият за него и ще умират за него. Но те обичат Марий, затова не могат да бъдат подкупени, а в битка няма да избягат, докато не бъдат избити до крак. Във всеки случай не и докато той ги гледа. Някога имаше имотен ценз за постъпване в легионите, но Марий го отмени. Сега всеки може да направи кариера, като се бие за Рим или най-малкото за Марий. Половината от тези мъже нямаше да влязат в армията, ако той не беше прокарал закона си в сената. Дължат му много.

Хората започнаха да тръгват към банята, за да бъдат изкъпани и масажирани от най-хубавите робини в къщата. Няколко красавици вече ахкаха и се прехласваха на разкази за бойни подвизи. Когато Марий пусна огромния легионер, той веднага повика едно момиче — стройна брюнетка с очи като въглени. Едрият мъж се ухили хищно и я вдигна на ръце. Екотът на смеха й се разнесе сред тухлените стени, докато той я отнасяше тичешком навътре в къщата.

Един млад войник стисна с мускулестата си ръка рамото на Александрия и й каза нещо. Марк бързо се озова зад него и каза:

— Не това момиче, приятелю. Тя не е от тази къща.

Войникът го погледна и видя решителното му изражение. Сви рамене и повика друга минаваща в момента робиня. Александрия се обърна към Гай и го изгледа ядосано. После обърна гръб на Марк и влезе в хладните стаи оттатък открития двор.

Марк се обърна към приятеля си. Беше забелязал изражението на Александрия и лицето му стана замислено.

— Защо беше толкова ядосана? — попита раздразнено Гай. — Нали не искаше да отиде с оня бик! Ти я спаси.

Марк кимна.

— Можем би точно това е проблемът. Сигурно не е искала да го правя аз. Сигурно е искала ти да я спасиш.

— О! — Лицето на Гай грейна. — Наистина ли?

Марий се приближи към Гай и приятелите му. Смееше се, косата му беше залепнала на челото от излятото върху главата му вино. Очите му блестяха от удоволствие. Той хвана Гай за двете рамене и викна:

— Е, момче? Как ти се струва Рим?

Гай му се усмихна. Не можеше да се сдържи. Чувствата на този мъж бяха заразителни. Когато се намръщваше, тъмни облаци страх и гняв го следваха навсякъде и докосваха всички около него. Като се усмихнеше, и на тебе ти се искаше да се усмихнеш. Искаше ти се да си един от неговите хора. Гай чувстваше силата му и за първи път се запита дали и той би могъл да вдъхва такава вярност.

— Беше страшно, но и вълнуващо — отвърна той. Не можеше да спре да се усмихва.

— Добре! Някои не го чувстват. Просто добавят допълнителни цифри и пресмятат колко хора им трябват, за да бъде задържана някоя долина. Те просто не чувстват вълнението.

Изгледа поред Марк, Тубрук и Кабера.

— Напийте се, ако искате, намерете си жена, ако още има незаети. Днес няма да работим и докато не се стъмни, никой няма да си тръгне, след тези неприятности, които имахме. Утре ще започнем да планираме как да докараме пет хиляди мъже от петдесет левги разстояние и как да изминат безопасно целия път до Рим. Да сте чували нещо за обоз?

Марк и Гай поклатиха глава.

— Ще научите. Най-добрата армия на света е загубена без храна и вода, момчета. Това трябва да се знае. Всичко друго си идва на мястото само. Моят дом е и ваш дом, помнете. Сега ще ида да се напия.

Взе три неразпечатани кани с вино от стоящите в градината роби и се отдалечи — по вида му си личеше, че има важна работа.

Тубрук го загледа с крива усмивка как излиза от двора.

— Казват, че веднъж в Северна Африка в навечерието на една битка с диво племе Марий влязъл в неприятелския лагер, във всяка ръка с по една кана вино. Не забравяйте, това е бил лагер на седем хиляди от най-жестоките бойци, които е срещал легионът. Пил цяла нощ с вожда на племето, въпреки че никой не разбирал езика на другия. Вдигали наздравици за живота, за бъдещето и за смелостта. На сутринта се прибрал при своите.

— И какво станало след това? — попита Марк.

— Изтребили племето до последния човек. Вие какво очаквахте? — изсмя се Тубрук.

— Защо вождът не го е убил? — продължи Марк.

— Сигурно го е харесал. Повечето хора го харесват.

Метела влезе в двора и протегна с усмивка ръце към Гай и Марк.

— Радвам се, че се върнахте живи и здрави. Искам и двамата да знаете, че този дом е за вас място на спокойствие и сигурно убежище.

Тя погледна Марк в очите и той спокойно отвърна на погледа й.

— Вярно ли е, че си израснал без майка?

Марк леко се изчерви — питаше се какво ли й е разказал Марий. Кимна и Метела въздъхна.

— Горкото момче. Ако знаех, щях да заповядам да те доведат по-рано при мене.

Марк се питаше дали тя знае какво ще правят легионерите с нейните робини. Тази жена като че ли не се вместваше в грубия свят на Марий и неговия легион. Запита се каква ли е била собствената му майка и за първи път му хрумна, че иска да я намери. Марий сигурно знаеше коя е и къде е, но това не беше въпрос, който би искал да му зададе. Може би Тубрук щеше да му каже, преди да се върне в имението.

Метела пусна ръката му и посегна да погали бузата му.

— Изстрадал си много, но сега всичко е свършило.

Той лекичко докосна ръката й и двамата сякаш постигнаха някакво интимно разбиране. Изведнъж очите й блеснаха и тя се обърна и се отдалечи.

Марк погледна Гай и сви рамене.

— Тя те хареса — каза Тубрук, загледан след отдалечаващата се жена.

— Малко съм голям, за да ми трябва майка — измърмори Марк.

— Възможно е. Но тя не е толкова стара, че да няма нужда от син.

По пладне пред портите на дома се чу шум. Някои легионери наскачаха с извадени мечове — възможно беше това да е отмъщение заради събитията на форума. Гай и Марк скочиха заедно с останалите и зяпнаха.

Видяха Рений — ревеше с цяло гърло някаква пиянска песен. Държеше се за резето на портата, туниката му беше цялата в петна от вино и следи от повръщано. Един страж пристъпи напред и заговори с него. Гай и Марк бързо хукнаха нататък, последвани от Тубрук.

Изведнъж Рений хвана косата на мъжа, дръпна силно главата му и тя се удари в метала. Изпаднал в безсъзнание, войникът се строполи, другарите му се развикаха гневно.

— Вмъкнете го вътре и го убийте! — изрева един войник. Но друг каза, че това може да е клопка на Сула, за да ги накара да отворят портите.

Това ги поотрезви. Гай и Марк вече се бяха приближили към вратите.

— Можем ли да помогнем с нещо? — попита Марк и вдигна вежди в учтив въпрос.

Рений замърмори сърдито:

— Ще те пробода с меча си, курвенско изчадие.

Марк се разкикоти.

— Отвори вратите — извика Гай на другия войник. — Това е Рений, той е с мене.

Войникът не му обърна внимание, все едно че не беше казал нищо — даваше ясно да се разбере, че Гай не може да дава заповеди в този дом. Когато Гай пристъпи към вратата, легионерът направи крачка, сякаш да му препречи пътя, и поклати глава.

Марк се примъкна към портата и тихо каза нещо на стража. Мъжът понечи да му отговори — и изведнъж Марк го блъсна и го повали в прахоляка. После, без да обръща внимание на ръмженето му, вдигна тежката греда, залостваща портата, и я отвори.

Рений пльосна по очи в двора; здравата му ръка се тресеше в нервни тикове. Марк се изхили и се зае да затваря портата — и изведнъж чу гладкия съсък на нож, излизащ от ножницата. Извърна се тъкмо навреме, за да блокира удара на вбесения страж с дясната си ръка, и същевременно го цапна с лявата през устата и отново го повали. А след това затвори портата.

Двама мъже се втурнаха да го сграбчат, но един глас извика:

— Стойте!

Всички замръзнаха. Марий влезе в двора. Нищо във фигурата му не издаваше, че през последните два часа прилежно се е наливал с най-хубавото си вино. Когато се приближи, двамата войници впиха погледи в Марк, който ги погледна спокойно.

— Богове! Какво става в моя дом?

Марий се приближи и сложи тежката си ръка на рамото на единия от войниците, които се бяха изправили срещу Марк.

— Рений е тук — каза Гай. — Дойде с нас от имението.

Марий погледна проснатата фигура, мирно заспала на камъните.

— Никога не се напиваше, когато беше гладиатор. Разбирам защо сега се е напил така лесно. Какво ти е?

Последният въпрос беше отправен към стража, който отново беше заел мястото си. Устата и носът му бяха окървавени, а очите му блестяха негодуващо, но той не се реши да се оплаче на Марий.

— Блъснах се във вратата, докато отварях — бавно каза войникът.

— Ужасна небрежност, Фулвий. Трябваше да позволиш на племенника ми да ти помогне.

Посланието беше ясно. Мъжът кимна и изтри кръвта с опакото на ръката си.

— Радвам се, че изяснихме нещата. Сега вие двамата — той посочи с пръст Гай и Марк — елате с мене в кабинета ми. Трябва да обсъдим някои неща.

Изчака Гай и Марк да тръгнат пред него и тръгна след тях, като подвикна през рамо:

— Занесете стареца някъде да се наспи и дръжте проклетата порта затворена.

Марк улови погледите на близките легионери и усети, че всички се хилят — дали от злоба, или искрено развеселени, не можеше да се разбере.

Марий отвори вратата на кабинета си и пусна двамата да влязат. Стените бяха отрупани с карти на Африка и на владенията на Рим. Затвори тихо вратата и се обърна към тях. Очите му бяха студени и Гай усети моментен пристъп на страх, когато Марий впери тъмния си поглед в него.

— Какви глупости правите? — изсъска Марий през зъби.

Гай отвори уста да каже, че е искал да пусне Рений, но премисли.

— Съжалявам. Трябваше да те изчакам.

Марий стовари тежкия си юмрук върху масата.

— Предполагам ви е ясно, че ако Сула беше изпратил двадесет мъже на улицата да чакат такава възможност, сега щяхме да сме мъртви.

Гай се изчерви силно.

Марий се извърна рязко към Марк.

— А ти? Защо нападна Фулвий?

— Гай заповяда да се отворят вратите. Войникът не му обърна внимание. Аз го накарах да го послуша.

Гледаше Марий право в очите, без да трепне. Марий вдигна вежди невярващо.

— И очакваш, че той — ветеран от тридесет сражения — ще се подчинява на заповедите на едно голобрадо четиринадесетгодишно момче?

— Аз… не помислих за това.

Марк за първи път изглеждаше несигурен в себе си и Марий отново се обърна към Гай.

— Ако застана зад вас сега, ще изгубя уважението на хората си. Всички знаят, че сте направили грешка, и чакат да видят как ще постъпя.

Сърцето на Гай падна в петите.

— Има начин да излезем от всичко това, но ще ви струва скъпо, и на двама ви. Фулвий е шампион по бокс на своята центурия. Лицето му днес претърпя сериозни поражения от теб, Марк. Смея да допусна, че ще участва на драго сърце в приятелски двубой, просто за да се прочисти атмосферата. Иначе може да ти забие някой нож, когато не съм наблизо, за да се намеся.

— Той ще ме убие — тихо каза Марк.

— Не и в приятелски двубой. Няма да използваме железните ръкавици, заради малката ти възраст, само ръкавици от козя кожа, за да си пазиш ръцете. Ти изобщо тренирал ли си?

Момчетата измърмориха, че са се обучавали — не споменаха, че ги е обучавал Рений.

Марий се обърна към Гай.

— Разбира се, независимо дали ще спечели, или ще загуби, ако приятелят ти покаже смелост, хората ще го обикнат, а пък аз не мога да допусна племенникът ми да остава в неговата сянка, нали разбираш?

Гай кимна. Усещаше какво ще последва.

— Ти ще излезеш срещу някой друг. Всички са шампиони по нещо, затова ги избрах да ме придружават, когато тръгнах към сената. Двамата ще изядете сериозен пердах, но ако се държите добре, инцидентът ще бъде забравен и дори може да си спечелите известни позиции и уважение пред хората ми. Повечето от тях са утайката на обществото; не се страхуват от нищо и уважават само силата. Разбира се, мога просто да им заповядам да се върнат към задълженията си и да не правят нищо, а вие да се криете в сянката на моя авторитет, но това няма да свърши работа.

Лицата им помръкнаха и Марий внезапно изсумтя.

— Усмихнете се, момчета. И това го можете. Няма друг начин да излезем от тая работа, затова защо да не плюем в окото на стария Юпитер, а?

Те се спогледаха и се ухилиха.

Марий отново се засмя.

— Ще се справите. Два часа. Ще кажа на войниците и ще обявя противниците. Това ще даде на Рений време да се посъвземе. Струва ми се, че би искал да ви види как се биете. Кълна се във всички богове, и аз искам да го видя! Сега сте свободни!

Гай и Марк се върнаха в стаите си. Първоначалното им въодушевление беше спаднало, стомасите ги свиваха от мисълта какво ги очаква след малко.

— Ей! Разбираш ли, че повалих по гръб един шампион на центурия? Така че ще се опитам да спечеля и тази битка. Ако мога да го ударя, значи мога и да го поваля. Един добър удар — и край.

— Този път обаче той ще го очаква — отвърна Гай. — На мен сигурно ще ми се падне оная огромна маймуна, дето Марий я влачеше за врата: вуйчо ми май си пада по такъв род шеги.

— Едрите мъже са бавни. Ти си бърз в краката, но трябва да се държиш далеч от него. Всички тези войници са трудно подвижни, но пък удрят по-силно от нас. Не преставай да му се изплъзваш и да го изтощаваш.

— Ще ни убият — отвърна Гай.

— Вероятно.

Тубрук прие новината спокойно.

— Очаквах нещо подобно. Марий обича състезанията и винаги урежда борби между собствените си хора и тези от другите легиони. Това му е присъщо — малко веселие, малко кръв и всичко се забравя. Добре е, че не сте изпили повече от една-две чаши. Елате. Два часа е много време, ще се разгреете и ще се подготвите. По-добре потренирайте един срещу друг. Накарайте някой роб да ви покаже къде са стаите за упражнения, а аз ще дойда, когато ви намеря ръкавици. И още нещо — не разочаровайте Марий. Особено ти, Гай. Ти си му роднина, трябва да се покажеш в добра светлина.

— Знам — отвърна унило Гай.

— Тръгвайте. Аз ще накарам робите да залеят Рений със студена вода — отдалече, разбира се, за да не се разбеснее пак.

— Какво е станало с него? Защо се е напил толкова рано? — попита Гай.

— Не знам. Дайте да се оправяме с нещата едно по едно. Ще имате възможност да поговорите с Рений тази вечер. Сега вървете!

Докато останалият Рим спеше през горещите следобедни часове, войниците от легиона на Първородните се събраха в най-голямата зала за упражнения и застанали покрай стените, се смееха, приказваха, пиеха студена бира и плодови сокове. След схватките Марий им беше обещал угощение с десет ястия и добро вино, затова настроението беше весело. Тубрук стоеше при Марк и Гай и масажираше последователно раменете им. Кабера седеше на една табуретка с неразгадаема физиономия.

— И двамата са десняци — каза тихо Тубрук. — Фулвий го познаваш; другият, Децид, е шампион по хвърляне на копие. Много е як, макар че не изглежда бърз. Дръжте се далече от тях, нека те да ви нападат.

Марк и Гай кимнаха. И двамата бяха пребледнели.

— Помнете, трябва да се задържите на крака достатъчно дълго, за да покажете, че имате здрави нерви. Ако паднете, веднага се изправяйте. Ще спра боя, ако сте загазили наистина, но на Марий това няма да му хареса, така че трябва да внимавате.

Той ги потупа по раменете.

— И двамата притежавате умения и смелост. Рений ви наблюдава. Не ни разочаровайте.

Двете момчета погледнаха към мястото, където седеше Рений, с вързана към пояса лява ръка. Косата му беше още влажна, в очите му се четеше убийствено изражение.

Щом Марий влезе, се разнесоха приветствени възгласи. Той вдигна ръце, за да прикани към тишина, и каза високо:

— Очаквам всеки да даде най-доброто от себе си, но знайте, че залагам на племенника си и неговия приятел. Два залога, всеки от по двадесет и пет ауреуса. Някой ще заложи ли срещу мене?

Тишината се задържа за момент. Петдесет ауреуса бяха голям залог като за частни състезания, но кой би могъл да устои? Мъжете изпразниха кесиите си, някои изтичаха до стаите си, за да донесат още пари. След малко парите бяха събрани и Марий прибави собствената си кесия, така че сто златни монети легнаха в огромната му шепа — достатъчни, за да купят малко имение или боен кон плюс пълно въоръжение и броня.

— Ще пазиш ли парите, Рений? — попита Марий.

— На драго сърце — отговори той тържествено.

Като че ли беше напълно изтрезнял, но Гай забеляза, че не се опита да стане и изчака да му донесат парите.

Фулвий и Децид влязоха в залата, посрещнати от одобрителните възгласи на войниците. Нямаше съмнение кого подкрепят.

Двамата легионери бяха облечени в прилепнали дрехи, препасващи слабините и горната част на бедрата им, привързани от широк колан. Децид имаше фигура, каквато можеше да се види само у мраморните статуи на форума. Гай го загледа внимателно, но не откри явни слабости. Фулвий не помаха на тълпата. Носът му беше превързан с лента, вързана отзад на главата, устните му бяха подути, лицето му беше сърдито.

Гай смушка Марк.

— Ти май си му счупил носа. Той явно ще очаква пак да го удариш там, нали разбираш. Изчакай удобна възможност.

Марк кимна. Съсредоточен също като Гай, той изучаваше противника си.

Марий отново вдигна ръце, за да накара оживилите се войници да млъкнат.

— Марк и Фулвий ще се бият първи. Няма ограничения за времето, но рундът свършва, когато един от двамата докосне земята с едно коляно или и с двете. Ако някой не може да стане, борбата е свършена и ще започне другата. Застанете на местата си.

Фулвий и Марк застанаха от двете страни на пълководеца.

— Когато чуете рога, започвате. Късмет.

Марий тръгна спокойно към страничната линия, застана при войниците и даде знак на един мъж да надуе рога, който обикновено се използваше в бой. Войниците си зашъткаха, възцари се тишина и рогът изсвири.

Марк разтърси рамене, бавно се огледа на двете страни и пристъпи напред. Държеше ръцете си високо, както го беше учил Рений. Фулвий беше отпуснал юмруци, ръцете му бяха само леко присвити. Залюля се, когато Марк го нападна с лявата ръка, и ударите заваляха. Един юмрук удари Марк в гърдите, точно в областта на сърцето. Той изпъшка от болка и отстъпи, после стисна зъби и нападна. Заби един бърз удар, последван веднага от къс прав, но Фулвий се отмести само на една стъпка и нанесе удар като чук на същото място с облечената си в ръкавица дясна ръка. Марк усети как въздухът излиза от дробовете му.

Войниците започнаха да викат; само Гай, Тубрук и Кабера насърчаваха по-младия боец. Фулвий се усмихваше и Марк започна да мисли. Мъжът беше бърз и труден за улучване. За момента Марк поемаше цялата тежест на схватката, но не печелеше нищо. Изръмжа от ярост и скочи напред с присвита дясна ръка. Видя Фулвий да вкопава крака в земята и изведнъж се дръпна внезапно, като остави удара, който трябваше да го повали, да мине покрай брадичката му. Марк удари бързо и силно носа на Фулвий и с наслада чу хрущенето. В тази секунда един страничен удар го улучи над слепоочието и той тупна тежко на дървения под, замаян и останал без въздух.

Изпъшка, надигна се на едно коляно и вдигна очи към Фулвий, който стоеше на няколко крачки от него. Кръв течеше отново от носа му и на лицето му се бе изписало убийствено изражение.

Щом се изправи, Марк беше посрещнат от дъжд от удари. Опита се да се пази и отби най-силните, но Фулвий непрекъснато го атакуваше, удряше го с юмруци в корема и бъбреците, кълцаше го на парченца и когато болката го караше да се превие, му нанасяше бързи удари в главата и го отпращаше назад. Марк отново падна. Дишаше тежко. В устата си усещаше вкус на кръв, лявото му око се беше подуло и затворило.

Марк стана и отстъпи с три бързи крачки, за да има време да се съвземе. Фулвий го атакува, без да престава да движи главата и тялото си насам-натам — търсеше най-доброто място, където да нанесе удар. Приличаше на змия, готова да нападне, и Марк разбра, че следващия път, когато го удари, той най-вероятно няма да успее да се изправи. Гняв нахлу в него и той се сниши и избегна първия удар, благодарение на рефлексите си, като го парира с ръка. Усети ръката на Фулвий да се плъзва под пръстите му и изведнъж хвана китката му. Десният му юмрук се заби в корема на мъжа с всичка сила. Противникът му изпъшка.

Без да пуска ръката му, Марк се опита да повтори удара, но Фулвий изнесе лявата си ръка напред и заби юмрук в носа му. Причерня му пред очите и той падна на твърдите дъски. Краката му сякаш бяха загубили всякаква сила; можа само да се изправи на лакти и колене и запълзя като животно.

Фулвий размаха ръкавица, за да го накара да се изправи — все още не беше удовлетворен. Марк погледна пода и се запита дали ще може. Кръв капеше от устните му и той я гледаше как образува малка локвичка.

„Добре — помисли той, — последен опит“.

Този път Фулвий не го притискаше много. Само му се хилеше и го подканваше с ръце да се приближи. Марк стисна зъби. Щеше да го просне по гръб още веднъж, дори това да го убиеше. Представи си, че Фулвий държи и в двете си ръце ками, което означаваше, че контактът с тях ще е смърт. Усети, че се въодушевява. Знаеше как да се бие с мечове и ножове, защо сега да е по-различно? Олюля се леко, искаше Фулвий да се приближи. Повечето от уменията му да борави с нож се градяха върху контраатаките и той искаше боксьорът да го нападне с нов удар. Фулвий бързо изгуби търпение и се втурна към него със свити юмруци.

Марк следеше с очи юмруците и когато един се насочи мълниеносно към него, той го блокира с предмишницата си и нанесе ответен удар в корема на Фулвий. Легионерът изгрухтя и левият му юмрук отново се изнесе по инерция нагоре, но този път Марк наведе глава и ударът премина покрай него. Фулвий остана открит за част от секундата и Марк вложи цялата си сила в прав ляв удар. Главата на Фулвий отлетя назад. Когато легионерът се изправи, десният удар го очакваше и Марк заби юмрука си право в носа му. Фулвий изведнъж седна по задник и от смазания му нос потече прясна кръв.

Още преди Марк да се зарадва, Фулвий скочи и му налетя с дъжд от удари — движеше се сякаш два пъти по-бързо отпреди. Марк падна след първите два и отби други два, докато падаше. Този път не стана и не чу изсвирването на рога, когато Марий кимна, за да даде край на битката.

Фулвий вдигна ръце триумфално и Марий тъжно даде знак първите петдесет от стоте златни монети да бъдат раздадени на войниците. Те се събраха за момент и после, когато настъпи тишина, един отново подаде кесията на Марий и каза:

— Залагаме печалбата за следващата битка, ако разрешиш.

Марий направи гримаса на привиден ужас, но кимна и каза, че ще покрие залога. Войниците се развикаха радостно.

Тубрук плисна чаша вино в лицето на Марк и той се свести.

— Спечелих ли? — успя да изфъфли със смазаните си устни.

Тубрук се изкикоти и изтри кръвта и виното от лицето му.

— Не беше много близо до победата, но въпреки всичко беше невероятен. Не се очакваше да можеш и да го докоснеш.

— Но го докоснах както трябва — измърмори Марк, усмихна се и примигна от болката в устните. — Тупна по задник.

Марк се огледа къде да плюе и като не видя нищо подходящо, изплю на пода лепкава смес от слюнка и кръв.

Всичко го болеше, по-зле от преди години, когато Светоний го беше вързал на дървото. Запита се как ли ще изглежда, като пооздравее, но мислите му бяха прекъснати от Фулвий, който се приближи — сваляше ръкавиците си.

— Добра борба. Спечелих три ауреуса. Много си бърз… след няколко години можеш да станеш наистина много опасен.

Марк кимна и протегна ръка. Фулвий я погледна за миг, стисна я и я разтърси за кратко, после се върна при войниците, които продължаваха да го поздравяват.

— Вземи кърпата и попивай кръвта — продължи весело Тубрук. — Ще трябва да те зашият около окото. Трябва да направим и разрез, за да престане да се подува.

— Още не. Първо ще гледам Гай.

— Е, разбира се.

Тубрук се отдалечи, все така усмихнат. Марк го изгледа кръвнишки в гърба, присвил здравото си око.

Гай стисна юмруци и зачака Тубрук да се приближи. Противникът му вече беше излязъл и се разкършваше, разтягайки мускулестите си крайници.

— Огромен звяр е тоя — измърмори Гай.

— Така е, но не е боксьор — каза Тубрук. — Имаш шанс срещу него, стига да не влизаш в обсега на юмруците му. Само да те докопа, ще те помете, все едно че ще духне свещ. Дръж се далече и използвай краката си, движи се непрекъснато около него.

Гай го изгледа въпросително.

— Нещо друго?

— Ако можеш, удари го в слабините. Той ще ги пази, но това въпреки всичко не е против правилата.

— Тубрук, ти не си почтен мъж.

— Аз съм бивш роб и гладиатор. Заложил съм две златни монети на тебе срещу този и искам да спечеля.

— А заложи ли на Марк?

— Разбира се, че не. За разлика от Марий, не си хвърлям парите напразно.

Марий излезе в средата и даде знак за тишина.

— След тази разочароваща загуба парите остават за следващата битка. Децид и Гай, заемете местата си. Правилата са същите. Когато чуете рога, започвате.

Той изчака, докато двамата се измерваха с очи, после отиде до стената и скръсти яките си ръце на гърдите си. Когато рогът отекна, Гай пристъпи напред и заби юмрук в гръкляна на Децид. Едрият мъж издаде задавен стон и вдигна ръце към гърлото си. Гай го нападна с къс прав удар, който го улучи в брадичката. Легионерът се строполи на колене, после рухна напред с изцъклени очи. Гай бавно се върна до столчето си и седна. Усмихна се студено и Рений, който го наблюдаваше, си спомни кога беше виждал у него такава усмивка — когато Гай беше още момче и той го беше извлякъл от ледените води на потока. Старият гладиатор — очите му блестяха — кимна одобрително, но Гай не го видя.

Мълчанието трая може би цяла секунда, после внезапно сякаш избухна вулкан — предимно въпроси и тук-там по някоя внимателно подбрана ругатня, когато войниците разбраха, че са се простили със залозите си.

Марий отиде до падналия легионер и опипа шията му. Отново настъпи тишина. Марий се изправи и каза:

— Сърцето му бие. Ще оживее. Трябваше да си наведе брадичката.

Мъжете нададоха унили приветствени викове за победителя, макар че всъщност никак не им се искаше да го правят.

Марий се обърна усмихнат към хората си.

— Ако имате апетит, в трапезарията ви очаква пир. Ще си погуляем тази вечер, защото утре трябва да правим планове и да поработим.

Свестиха Децид и го изнесоха. Останалите се изнизаха след тях и Марк и Гай останаха сами с Марий. Рений още не беше станал от мястото си, Кабера също седеше и в очите му се четеше интерес.

— Е, момчета, днес благодарение на вас изгубих доста пари! — изгърмя Марий и се разсмя.

Трябваше да се облегне на стената, защото цял се тресеше от смях.

— Ама какви физиономии имаха само! Две голобради момчета и едното да просне Фулвий по гръб!

И избърса очи. По почервенялото му лице се стичаха сълзи.

Рений се изправи, олюля се, дойде при тях, потупа Марк и Гай по раменете и каза тихо:

— Започвате да си градите име.