Вратите на Рим

Глава 17

Марий спря пред вътрешните врати на залата на сената и каза:

— Не можеш да влезеш, преди да те поканят официално като гражданин, а после само като мой гост за деня. Ще те представя и ще изнеса кратка реч в твоя полза. Това е формалност. Ти чакай тук.

Гай кимна спокойно и отстъпи назад. Марий почука на вратата и когато тя се отвори, влезе.

След двадесетина минути Гай започна да се безпокои от закъснението на вуйчо си. Отиде до отворената външна врата, през която се виждаха събраните на форума войници. Бяха внушителна гледка — стояха мирно, въпреки че денят беше горещ. От височината на сенатските врати Гай имаше прекрасна гледка към оживения град.

След малко пантите на вътрешните врати изскърцаха и Марий излезе при него.

— Добре дошъл сред благородниците, Гай. Ти си гражданин на Рим и баща ти би се гордял с тебе. Ела седни до мене и изслушай дебатите по делата на деня. Мисля, че ще са ти интересни.

Гай го последва и срещна погледите на сенаторите, които наблюдаваха влизането му. Един-двама му кимнаха и той се запита дали са познавали баща му и се помъчи да запомни лицата им — в случай, че има възможност да говори с тях по-късно. Огледа присъстващите, като се опитваше да не се взира втренчено. Цял свят се вслушваше в думите, които изричаха сенаторите.

Залата приличаше донякъде на цирк в миниатюра, помисли той, докато сядаше на мястото, посочено му от Марий. Пет реда седалки се извиваха около централно пространство, откъдето ораторът можеше да отправя речта си към колегите си сенатори. От думите на учителите си Гай беше запомнил, че рострата, трибуната за говорителя, е направена от носовете на картагенски бойни кораби, и сега с наслада си представяше историята й.

Седалките бяха с тъмни дървени ръчки. Всички сенатори носеха бели тоги и сандали; залата изглеждаше като огромна работна стая — място, пращящо от енергия. Повечето мъже бяха с бели коси, но имаше и неколцина млади. Някои сенатори бяха прави и Гай предположи, че е защото имат да кажат нещо или да прибавят нещо към дебата. Самият Сула стоеше в центъра и говореше за данъци и зърно. Усмихна се на Гай, когато видя, че го гледа, и Гай усети силата му. „Ето още един като Марий“ — помисли той. Но имаше ли в Рим място за двама такива? Сула изглеждаше точно така, както Гай го беше видял на игрите — облечен в проста бяла тога, препасана с червен пояс. Косата му беше намазана с масло и блестеше в тъмни златисти къдри. Той сияеше от здраве и жизненост и изглеждаше съвсем спокоен. Когато Гай седна до вуйчо си, Сула деликатно се изкашля в шепа.

— Като се имат предвид сериозните дела за днешния ден, мисля, че тези дебати за данъците могат да бъдат отложени за следващата седмица. Има ли някакви възражения?

Мъжете, застанали прави, седнаха с невъзмутим вид. Сула отново се усмихна и се видяха равни бели зъби.

— Приветствам новия гражданин и изказвам надеждата на сената, че той ще служи на града така добре, както му служеше и неговият баща.

Разнесе се одобрителен шепот и Гай леко наведе глава, приемайки поздравленията.

— Но официалните ни приветствия трябва също да бъдат отложени. Тази сутрин получих сериозни новини за заплаха срещу града.

Сула замълча и търпеливо зачака сенаторите да спрат да говорят.

— На изток един гръцки пълководец, Митридат, е избил един наш гарнизон в Мала Азия. Неговите въстаници са може би около осем хиляди. Явно са разбрали, че военните ни сили са пръснати, и залагат на възможността да сме твърде слаби, за да си отвоюваме територията. Но ако не действаме и не го отблъснем, рискуваме армията на Митридат да стане по-силна и да заплаши сигурността на гръцките ни владения.

Няколко сенатори се изправиха и започна оживен спор. Сула вдигна ръце, за да призове към тишина.

— Трябва да вземем решение. Легионите, които вече са в Гърция, имат задача да контролират нестабилните граници. Те нямат достатъчно хора, за да отблъснат тази нова заплаха. Не можем да оставим града беззащитен, особено след последните размирици, но също толкова важно е да изпратим един легион, за да пресрещнем неприятеля. Гърция чака да види как ще отговорим — трябва да отговорим бързо и яростно.

Всички закимаха одобрително. Нито предпазливостта, нито компромисът бяха фундамент на Рим. Гай погледна към Марий. Вуйчо му седеше, стиснал ръце пред себе си, със сурово и студено изражение.

— Ние с Марий командваме по един легион. Ние сме много по-близо, отколкото другите легиони на север. Решението, което поставям на гласуване, е кой от нас двамата да се качи на корабите, за да се изправи срещу неприятелската армия.

Той погледна към Марий и за първи път Марк видя яркото пламъче на зложелателството в очите му. Марий стана и залата стихна. Хората, които стояха, седнаха, за да могат да позволят на другия консул да отговори. Марий сложи ръце зад гърба си и Гай видя как кокалчетата на пръстите му побеляват от стискане.

— Намирам, че предложеният от Сула начин на действие е правилен. Положението е ясно: силите ни трябва да се разделят, за да запазят Рим и външните ни владения. Трябва да го запитам дали той ще пожелае да бъде онзи, който ще прогони нападателя.

Всички очи се обърнаха към Сула.

— Ще се доверя на преценката на сената за това. Аз съм служител на Рим. Личните ми желания нямат значение.

Марий се усмихна мрачно. Напрежението между двамата се усещаше осезателно.

— Съгласен съм — каза Марий и седна.

Сула с явно облекчение хвърли поглед наоколо.

— Значи изборът е прост. Ще кажа името на единия легион и онези, които смятат, че той трябва да се бие срещу Митридат, ще станат, за да бъдат преброени. Другите ще станат, когато чуят другото име. Никой няма да се въздържи от гласуването за сигурността на града. Съгласни ли сме?

Триста гласа измърмориха официално съгласието си и Сула се усмихна. Гай усети, че го обзема страх. Сула замълча за един дълъг момент, явно наслаждавайки се на напрежението. Накрая произнесе една дума, която отекна в настъпилото мълчание.

— Първородните.

Марий сложи ръка на рамото на Гай.

— Днес можеш да не гласуваш, момче.

Гай остана седнал; заоглежда се, за да види колко души ще станат. Марий изгледа Сула право в очите, сякаш въпросът не беше важен за него. Изглеждаше, че всички около тях ще станат, и Гай разбра, че вуйчо му е загубил. После шумоленето на дрехи спря, повече никой не се изправи. Гай погледна надолу към уверения консул, застанал в центъра, и видя изражението на Сула да се променя от спокойно доволство в неверие, после в ярост. Той преброи гласувалите и накара още двама души да ги преброят.

— Сто двадесет и един гласуват с нашественика да се справят Първородните.

Сула прехапа устни и за миг изражението му стана жестоко. Погледът му се спря върху Марий, който сви рамене и отмести очи. Изправените мъже седнаха на местата си.

— Втори легион Алауда — прошепна Сула, но гласът му се чу съвсем ясно благодарение на добрата акустика на залата.

Мъжете отново се заизправяха — този път имаше мнозинство. Какъвто и план да беше замислил Сула, той явно пропадна и Гай го видя да махва на сенаторите да си седнат, без да позволи преброяването да бъде довършено докрай и записано. После Сула се стегна и когато заговори, отново беше очарователният мъж, когото Гай беше видял на влизане.

— Сенатът се произнесе, а аз съм слуга на сената — каза той официално. — Вярвам, че Марий ще използва градските казарми за собствените си хора в мое отсъствие?

— Ще ги използвам — каза Марий спокойно.

Сула продължи:

— С подкрепата на нашите сили в Мала Азия смятам, че кампанията няма да се проточи. Ще се върна в Рим веднага щом съкруша Митридат. След това ще решим бъдещето на този град.

И хвърли поглед към Марий. Посланието беше ясно.

— Ще кажа на хората си да опразнят казармите тази вечер. Ако няма нещо друго, пожелавам успешен ден на всички ви.

Сула излезе от залата с група свои сподвижници, които веднага го последваха. Напрежението в залата изчезна и изведнъж всички заговориха, чуха се смехове; вярно, някои се споглеждаха замислено.

Марий стана и веднага се възцари тишина.

— Благодаря за вашето доверие, сенатори. Ще пазя този град срещу всички нашественици.

Гай си помисли, че когато се върне, Сула би могъл да бъде един от тези, срещу които Марий ще пази града.

Сенаторите се натискаха около вуйчо му, няколко души дори му стиснаха ръката в открито приветствие. Марий привлече Гай към себе си с една ръка и посегна с другата да стисне рамото на един кокалест мъж, който им се усмихна.

— Крас, това е моят племенник Гай. Гай, няма да повярваш, като го гледаш, но Крас е може би най-богатият мъж в Рим.

Мъжът имаше дълъг тънък врат, голяма глава и топли кафяви очи, премигващи сред безброй бръчици.

— Вярвам, че боговете са ме благословили. Имам си две прекрасни дъщери.

Марий се изкикоти.

— Едната е доста привлекателна, Крас, но другата прилича по-скоро на баща си.

Гай вътрешно трепна, но Крас като че ли не възразяваше. Засмя се малко тъжно.

— Вярно, малко е кокалеста. Трябва да й дам голяма зестра, за да изкуша някой римски младеж. — Погледна Гай и протегна ръка. — Радвам се да се запозная с тебе, младежо. Ще бъдеш ли пълководец като вуйчо си?

— Ще бъда — каза сериозно Гай.

Крас се усмихна.

— Значи ще ти трябват пари. Нали ще дойдеш при мен, когато ти потрябва подкрепа?

Гай пое протегнатата ръка и я стисна. После Крас се отдалечи.

Марий се наведе към него и му прошепна на ухото:

— Добре. Той винаги ми е бил верен приятел и е невероятно богат. Ще уредя да посетиш имението му, то е безкрайно пищно. А сега искам да те запозная с един друг човек. Ела.

Гай го последва през групичките сенатори, които разискваха събитията от деня и унижението на Сула. Марий се здрависваше с всички, казваше по няколко думи, питаше как са семействата и отсъстващите приятели. Оставяше всяка групичка усмихната.

От другата страна на залата на сената трима мъже говореха тихо и замълчаха, когато Марий и Гай се приближиха към тях.

— Това е мъжът, с когото искам да те запозная, Гай — каза весело Марий. — Гней Помпей. Последователите му го описват като най-добрия генерал, който Рим има понастоящем — когато аз съм болен или съм извън страната, разбира се.

Помпей се здрависа с двамата; усмихваше се приветливо. За разлика от Крас, той беше масивен, но беше висок колкото Марий и това го правеше да изглежда много едър. Гай предположи, че едва ли е на повече от тридесет години, което правеше положението му във войската доста внушително.

— Нямаш никакъв шанс, Марий — отвърна Помпей. — Наистина много ме бива на бойното поле. Силни мъже плачат, като видят красотата на моите маневри.

Марий се засмя и го потупа по рамото.

Помпей изгледа Гай от глава до пети и каза на Марий:

— Една по-млада твоя версия, а, стара лисицо?

— Какво друго да е, щом моя кръв тече във вените му?

Помпей хвана ръце зад гърба си.

— Вуйчо ти днес пое огромен риск, като изкара Сула от Рим. Ти какво мислиш?

Марий понечи да каже нещо, но Помпей вдигна ръка.

— Остави го да говори, стара лисицо, нека да видя дали има нещо в него.

Гай отвърна без колебание — думите идваха изненадващо леко.

— Много опасно е да предизвикаш Сула, но вуйчо ми харесва такива рискове. Сула е служител на града и ще се бие добре срещу този чужд цар. Когато се върне, ще трябва да се съобразява с вуйчо ми. Може би трябва да разширим казармите, така че и двата легиона да пазят града.

Помпей премига и се обърна към Марий.

— Този младеж да не би да е глупак?

Марий се изсмя.

— Не. Просто не знае дали ти вярвам, или не. Подозирам, че вече е разгадал плановете ни.

— Какво ще направи вуйчо ти, когато Сула се върне? — прошепна Помпей на ухото на Гай.

Гай се огледа, но наоколо нямаше никой, който да ги подслуша, освен тримата, на които Марий явно вярваше.

— Ще затвори вратите. Ако Сула се опита да влезе насила, сенатът трябва да го обяви за неприятел на Рим. Или ще трябва да предприеме обсада, или да се оттегли. Предполагам, че ще се постави под командването на Марий, както всеки пълководец трябва да постъпи спрямо римски консул.

Помпей кимна, без да мига.

— Опасна пътека, Марий, както казах. Не мога да те подкрепя открито, но ще направя всичко възможно неофициално. Поздравления за официалния ти марш. Изглеждаше великолепно.

Махна на другите двама и тримата се отдалечиха.

Гай тъкмо щеше да заговори, но Марий поклати глава.

— Да излезем навън. Тук въздухът тежи от интриги.

Тръгнаха към вратите и когато излязоха, Марий сложи пръст на устните си, за да възпре въпросите на Гай.

— Не тук. Твърде много уши слушат.

Гай се огледа и видя, че някои от сенаторите на Сула са наблизо и ги гледат с неприкрита враждебност. Последва Марий навън на форума и двамата седнаха на каменните стъпала, далеч от всички, които можеха да ги подслушват. Легионът на Първородните още стоеше мирно — бойците изглеждаха непобедими в блестящите си брони. Странно усещане — наоколо ти да има хиляди души и да седиш спокойно с вуйчо си на стъпалата на сената.

Гай не можа да се сдържи повече.

— Как обърна гласуването срещу Сула?

Марий се засмя и изтри челото си от внезапно избилата пот.

— Планирах, момчето ми. Знаех за Митридат още щом всичко започна, дни преди Сула да беше научил. Използвах най-стария трик на света, за да убедя колебаещите се в сената да гласуват за мене. Струва ми цяло състояние, но утре сутрин аз ще контролирам Рим.

— Той ще се върне — предупреди го Гай.

Марий изсумтя.

— След половин година или повече. Може да го убият на бойното поле, може Митридат да го победи; чувал съм, че е способен военачалник. Дори Сула да го бие за двойно по-малко време и морските пътища до Гърция и обратно да са безопасни, пак ще имам месеци за подготовка. Той ще тръгне безпрепятствено, както му се иска, но още отсега ти казвам, няма да се върне без борба.

Гай поклати невярващо глава, като чу това потвърждение на собствените си мисли.

— И сега какво ще стане? Ще се върнем в дома ти ли?

Марий се усмихна малко тъжно.

— Не. Трябваше да го продам заради подкупите. Сула вече ги подкупваше, нали разбираш, а аз трябваше да им предложа двойно, поне на повечето от тях. Това ми струва всичко, което притежавам, с изключение на коня, меча и бронята. Може би съм първият беден пълководец, който Рим е имал някога.

И се засмя тихо.

— Ако беше загубил гласуването, щеше да загубиш всичко — прошепна Гай, смаян от залога.

— Но не загубих! Имам Рим и моят легион е пред нас.

— Но какво щеше да направиш, ако беше загубил?

Марий сърдито изпуфтя.

— Разбира се, щях да тръгна срещу Митридат. Нима не съм служител на града? Виж, човек трябва да е доста смел, за да приеме моя подкуп и въпреки всичко да гласува срещу мене, докато легионът ме чака отвън, нали? Трябва да сме благодарни, че сенатът цени златото толкова високо. Мислят си за нови коне и роби, но никога не са били толкова бедни, колкото мене. Аз ценя златото само заради това, което ми носи, и именно затова съм тук, на тези стъпала, и най-великият град на света е зад гърба ми. Радвай се, момче, днес е ден за празнуване, а не за съжаление.

— Не, не е това. Мисля, че Марк и Рений пътуват на изток, за да стигнат Четвърти македонски легион. Има голям шанс да срещнат този Митридат.

— Надявам се да не стане така. Тези двамата ще го изядат на закуска, а аз искам Сула да има нещо да прави, когато стигне там.

Гай се засмя и двамата се изправиха едновременно. Марий погледна към легиона си и Гай усети гордостта и радостта, които се излъчваха от него.

— Беше хубав ден. Ти се срещна с властниците на града, а аз съм обичан от народа и подкрепен от сената. Впрочем онази твоя робиня — хубавичката, — бих я продал, ако съм на твое място. Приятно е да се потъркаляш няколко пъти с някое момиче, но ти, изглежда, си много привързан към нея, а това ще ти донесе неприятности.

Гай отмести поглед и прехапа устни. Нима тук нямаше никакви тайни?

Марий продължи, без да обръща внимание на смущението на младежа.

— Още ли не си я опитал? Не? Може би това ще я изкара от мислите ти. Знам няколко хубави къщи, където можеш да натрупаш малко опит. Само ми кажи, когато си готов.

Гай не отговори, бузите му бяха пламнали.

Марий погледна легиона, строен пред тях, с очевидна гордост.

— Да накараме ли хората да маршируват до казармите, момче? Мисля, че биха го направили, ако после получат добра храна и приятен сън след цялото това маршируване и стоене под слънцето.