Вятърните мелници на боговете

Пролог

Иломантси, Финландия

Съвещанието се състоя в уютна, добре отоплена хижа в изолирана гориста местност на около 200 мили от Хелзинки. Членовете на Западния отдел на комитета пристигаха поединично на различни интервали от време. Те идваха от осем страни. Пътуването им беше неофициално и секретно уредено от висш държавен служител във финландския Държавен съвет. В паспортите им не бяха нанесени входни визи. Всеки един от тях бе придружен от въоръжена охрана. След като пристигна и последният гост, вратите на хижата бяха заключени и охраната застана на пост под бръснещия навън януарски вятър.

Мъжете, седящи около голямата правоъгълна маса, заемаха високи постове в правителствата на своите страни. Бяха се срещали и по-рано, при не толкова строга секретност. Вярваха си, понеже нямаха друг избор. Всеки от тях имаше кодово име — една допълнителна предпазна мярка.

Съвещанието продължи почти пет часа. Дискусията беше разгорещена.

Накрая председателстващият реши, че е дошло време за гласуване. Той се изправи и се обърна към мъжа, седящ от дясната му страна:

— Стърд?

— Да.

— Один?

— Да.

— Болдър?

— Действаме много прибързано. Ако ни разкрият, животът ни би…

— Да или не, моля?

— Не…

— Фрейър?

— Да.

— Зигмунд?

— Не. Опасността…

— Тор?

— Да.

— Тир?

— Да.

— Аз гласувам с да. Резолюцията е приета. Ще информирам Шефа за това. На следващото заседание ще ви съобщя кой според него е най-квалифициран и подходящ за изпълнението на тази мисия. Ще напуснем това място на интервали от двадесет минути, спазвайки обичайните мерки за сигурност. Благодаря ви, господа.

Два часа и четиридесет и пет минути по-късно всички присъстващи бяха напуснали хижата. Няколко души от охраната влязоха вътре, заляха всичко с керосин и я подпалиха. Червените пламъци се разгоряха от вятъра.

Когато пожарната „Палокунта“ от Иломантси най-после пристигна на местопроизшествието, от хижата бяха останали само покрити с пепел въглени, които очертаваха контурите й на фона на снега.

Помощникът на главния пожарникар се приближи до въглените, наведе се и ги помириса.

— Керосин — каза той. — Предумишлен пожар.

Главният пожарникар втренчено гледаше останките с озадачен израз на лицето.

— Странно — промърмори той.

— Какво?

— Аз бях на лов в тази гора миналата седмица. Тук нямаше никаква хижа.