Вълшебства

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ники застана пред огледалото и направи няколко последователни сложни възела на шала си. Очакваше, че няма да му е приятно времето, прекарано с Джулиана, ала това бе непредвидимо — сякаш гореше в пъкъла цяла седмица.

Слава Богу, че изпитанието бе към края; трябваше само да преживее отварянето на подаръците тази вечер. Родителите му си тръгваха на следващия ден. А той възнамеряваше да ги последва веднага.

Поне бе направил майка си щастлива. Очите й светваха, когато забележеше някакво доказателство на обич и привързаност между него и Джулиана, която се погрижи доказателствата за любовта им да са повече.

Трябваше да й се признае на Джулиана, че напълно му съдействаше. Гледаше го нежно, отвръщаше на усмивката му с усмивка, смееше се на шегите му и открито флиртуваше с него. Държеше го за ръката, когато отиваха да вечерят, вървеше до него, сядаше до него. Беше красива и остроумна. Обличаше се с вкус и дрехите й стояха толкова добре, че нямаше по-грациозна жена от нея.

Тя се държеше като истинска домакиня, на която би завидяла и най-изтънчената дама от висшето общество, защото се държеше естествено и бе изключително интелигентна. Боже, тя наистина бе дяволски умна и остроумна! Трапезарията кънтеше от смях. Също така Джулиана умееше да участва в разговори, беше изключителна слушателка, много внимателна и винаги бе готова да помогне. Когато я питаха, разказваше за книгите си, дори и за баба си, с която очевидно са били много близки.

Ако не знаеше каква лъжкиня е, ако не я мразеше толкова силно, може би щеше да се гордее с нея и да е на седмото небе от щастие. На няколко пъти той забравяше каква бе истинската същност на съпругата му. В тези моменти единственото, което забелязваше, бе чаровната й усмивка, нежното й отношение към родителите му и, разбира се, умението да го разсмива. Два пъти бе отишъл до нея с намерение да я целуне, тъй като му се струваше толкова правилно и естествено.

Несъмнено всичко това се дължеше на необичайното положение, в което се намираше сега: майка му измисляше имена за внуците си, които никога нямаше да се родят. Майка му знаеше всички подробности за сватбата му с Джулиана, ала въпреки всичко тя имаше свои впечатления. Майка му ужасно много хареса снаха си и направи така, че на всички да им стане пределно ясно какво чувства. Тя бе донесла снимки на малкия Ники и търпеливо й ги показваше. Знаеше, че разполага с твърде малко време да прекара с младата си снаха, и бе твърдо решена да го използва най-пълноценно. Искаше Джулиана да остане с Ники й двамата да бъдат щастливи.

Миналата нощ Джулиана бе седнала на облегалката на стола, а гърдите й докосваха рамото му. Майка му се се разприказвала за буйното детство на сина си и цялото семейство се смееше. Джулиана се засмя толкова силно, че се плъзна в скута му, при което красноречиво се изчерви. Бързо се изправи, ала тялото на Ники го предаде, тъй като бе реагирал мигновено на изкушението и сигурно бе забелязала възбудата му.

Мразеше се, задето се издаде така. Ники сложи шала си и се обърна към слугата си, който държеше виненочервено кадифено сако. Той го облече и се приготви за последната част на „семейния ритуал“.

Порази го фактът, че нямаше да има друга семейна Коледа, не и за него. Болка скова тялото му.

Поне майка му бе доволна. Тя наистина вярваше, че двамата с Джулиана са щастливи, той спи с жена си и усърдно работи, за да се сдобие с наследници.

Утре по това време щеше да е на път за къщата си в Дейвън.

— Ники ще потегли веднага, щом каретата ни се скрие от погледа му — рече майката на Ники на мъжа си, докато се преобличаха за вечеря.

В отговор той я целуна по главата и закопча диамантеното й колие на врата й.

— Направи всичко възможно, скъпа. Не се ядосвай. Не е полезно за сърцето ти.

— Не е полезно за сърцето ми да знам, че след многобройни връзки с все едни и същи и неподходящи жени Ники най-накрая е открил идеалната съпруга. Бих добавила — потресена съм, че не споделя леглото й!

— Моля те — ужаси се той. — Не ми казвай, че си разпитвала прислугата.

— Няма нужда да питам когото и да било — тъжно му отвърна тя. — Имам очи за тази работа. Ако спеше с Джулиана, нямаше да я гледа с такъв копнеж и да се чувства толкова безпомощен. Тази млада жена е влюбена в него.

— Не можеш да накараш Никола да я обикне.

— О, той вече го е направил. Когато забрави, че я ненавижда, е толкова щастлив с нея, можеш да го забележиш. Тя е много красива и очарователна — добави и бавно се изправи. — И се обзалагам, че той ще открие тези, както и още много неща за нея, и то още тази вечер.

— Може би — прошепна той.

— Знаеш, че трябва да го направи! Никола може да е нарушавал нормите на благоприличие в личния си живот, ала никога не се е стигало до скандал, при това да бъде замесена някоя дама. Той никога не би отвел Джулиана в леглото си в къща, където гостува, освен ако не е бил заслепен от нея.

Тъй като не можеше да оспори този факт, съпругът топло й се усмихна:

— Тогава всичко ще се нареди. Жена му сви рамене:

— Мислех да кажа някои неща на Джулиана, за да я окуража, ала ако тя разбере, че знам за цялата тази игра, ще се ужаси. — Сложи ръка на рамото му. — Цяло чудо ще е, ако се съберат.