Вълшебства

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

През дните, които последваха, Джулиана написа дузини писма, но докато самотните месеци се нижеха един след друг, не си заслужаваше да пише за празнотата и монотонността на живота си. Тихото малко селище Блинтънфийлд бе нейният свят и така тя запълваше времето си, като си мечтаеше да отиде в Лондон, когато стане на осемнайсет и получи наследството. Там щеше да срещне интересни хора, да посещава музеи, да пише. Когато продаде част от творбите си, щеше да води малките си братчета в Лондон по-често, за да разширят знанията си и да опознаят света извън малкото селище.

След няколко безуспешни опита да сподели тази мечта с майка си, Джулиана осъзна, че ще е по-добре, ако не споменава нищо, тъй като майка й бе ужасена и възмутена от идеята.

— Не подлежи на обсъждане, скъпа. Порядъчните неомъжени млади дами не живеят сами, да не говорим за Лондон. Репутацията ти ще бъде съсипана, направо съсипана! — Не обърна повече внимание на всяко споменаване на книги и писане. Лейди Скефингтън четеше само клюкарските рубрики на всекидневниците, където фанатично следеше проявите на Тон. Тя смяташе увлечението на Джулиана към историята, философията и писането за ужасно, но Джулиана продължи да мечтае да живее в Лондон сама.

— Джентълмените не харесват жени, които са прекалено умни, скъпа — продължаваше да я предупреждава тя. — Ти си отдадена на книгите. Ако не се научиш как да скриеш тази превзетост и философия от другите, няма да имаш никакви шансове да получиш предложение за женитба от истински джентълмен с подходящи качества!

Няколко месеца преди маскения бал темата за Лондонския сезон не бе обсъждана с Джулиана.

Въпреки че бащата на Джулиана бе баронет2, неговите предшественици отдавна бяха пропилели скромното състояние и заедно със земите бяха изгубили и титлата. Единственото, което бе наследил от праотците си, бе дружелюбният и ведър характер, който му позволяваше да загърби всички трудности в живота и да се отдаде на голямата си любов към виното. Той нямаше никакво желание да напусне любимия си стол и уединеното малко село — неговото родно място. Баща й не притежаваше решителността на жена си и нямаше нейните амбиции.

Както се оказа по-късно, Джулиана също не споделяше желанията на майка си. Три седмици след като получи наследството, докато пращаше все повече обяви на лондонските вестници за търсене на квартира, майка й развълнувана свика цялото семейство в салона.

— Джулиана — възкликна тя, — с баща ти имаме да ти съобщим нещо вълнуващо! — Направи кратка пауза и се усмихна на съпруга си, който все още четеше вестника. — Нали така, Джон?

— Да, гълъбчето ми — промърмори той, без да вдига глава.

След като изгледа предупредително по-малките й братя, които спореха кой ще вземе последната бисквита, тя радостно плесна с ръце и се обърна към Джулиана:

— Всичко е уредено! Току-що получих писмо от собственик на малка къща в Лондон в приличен квартал. Той се съгласи да я ползваме до края на сезона за нищожната сума, която предложих! Всичко останало е уредено и депозитите бяха платени авансово. Наех госпожица Шеридан Бромлейт, която ще бъде твоя лична прислужница и ще те придружава на светските приеми. Тя е американка, но ще свърши работа.

Боже Господи, тоалетите ти бяха изключително скъпи, ала жената на свещеника ме убеди, че моделиерът, когото наех, е невероятно талантлив, въпреки че не владее сложния дизайн, както ще видиш и ти, на облеклото на младите дами от висшето общество. От друга страна, смея да кажа, че малко от тях притежават твоята красота. Един ден ще имаш тоалети, които да подхождат на външния ти вид и всички ще ти завиждат! Ще имаш бижута и кожи, карети, прислуга, които да бъдат винаги на твое разположение…

Джулиана се зарадва на квартирата, ала новите тоалети и личната прислужница бяха нещо, което не можеха да си позволят.

— Не разбирам, мамо. Какво се е случило? — попита тя, чудейки се дали неизвестен роднина не е починал и оставил голямо наследство.

— Това, което се случи, е, че съумях да използвам малкото ти наследство по най-добрия начин, и то така, че вложеното ще се възвърне многократно, сигурна съм.

Джулиана отвори уста, ала яростният й протест остана безмълвен. Бе загубила ума и дума, докато очевидно лейди Скефингтън възприе реакцията й като възторг.

— Да, това е вярно! Отиваш в Лондон за сезона, където ние ще намерим начин да се смесиш с подходящи хора! Докато сме там, аз съм абсолютно сигурна, че ще очароваш някой подходящ джентълмен, който ще ти направи предложение. Може би дори самият граф на Лангфорд, чиито имения не могат да се мерят с ничии други. Или пък Никола Дьовил, който е един от най-богатите мъже в Англия и Франция и скоро ще наследи шотландска титла от роднина на майка му. Дочух от сигурни източници, че графът на Лангфорд и графът на Клеймор — както ще наричат Дьовил — се смятат за най-желаните ергени в цяла Европа! Само си представи как ще позеленеят всички жители на Тон, когато разберат, че малката Джулиана Скефингтън е спечелила някой от тези мъже за съпруг.

Мечтите на Джулиана бяха разбити на пух и прах.

— Аз не искам съпруг! — проплака тя. — Искам да пътувам, да уча и да пиша, мамо. Наистина. Мисля, че някой ден ще напиша роман — баба каза, че имам талант. Не, не се присмивай, моля те. Изтегли обратно парите, трябва да го направиш!

— Моето скъпо, глупаво момиче, не бих го направила даже и да можех, а аз не мога. Бракът е единственото бъдеще за всяка жена. Веднъж да зърнеш как живее модерното общество, ще забравиш всички глупости, с които баба ти е напълнила главата. Сега — продължи тя щастливо, — когато отидем в Лондон, ще се постарая да ти намеря среда, в която да има подходящи джентълмени, можеш да ми вярваш. Ние не сме обикновени търговци, знаеш, че баща ти е баронет. Когато всички разберат, че сме в Лондон за сезона, ще ни включат в списъка на поканените за всички невероятни събития. Джентълмените ще те видят и ще ти се възхищават и съвсем скоро богатите ухажори ще чакат на опашка пред вратата ти, ще видиш.

Имаше само една причина да не отиде там, ала нямаше начин да не замине. И така Джулиана замина.

В Лондон майка й настояваше тя да посещава луксозните магазини, в които пазаруваше висшето общество, а всеки следобед се разхождаха в парковете, в които се срещаха членовете на висшето общество.

Ала нищо не ставаше така, както го бе планирала лейди Скефингтън. Аристокрацията не я посрещна с отворени обятия, след като разбра, че съпругът й е баронет, нито пък обърнаха внимание на смешните й усилия да ги заговори на Бонд Стрийт или в Хайд Парк. Вместо да й дадат покана или да й предложат да им се обади сутринта, елегантните икономки, с които се опитваше да завърже разговор, безцеремонно я отрязваха.

Въпреки че като че ли майка й не забелязваше с каква студенина и отвращение се отнасят към нея, Джулиана се засягаше от всяка обида и отблъскване толкова силно, гордостта й бе наранена, сякаш я пробождаха с нож в сърцето. Макар че наблюдаваше как презрението им се стоварва върху майка й, цялото това положение измъчваше Джулиана и тя едва можеше да погледне някого в очите.

Независимо от всичко обаче не смяташе пътуването си до Лондон за пълна загуба. Шеридан Бромлейт, компаньонката, която майка й нае за сезона, се оказа прекрасна и жизнерадостна млада американка, с която Джулиана можеше да разговаря и да се смее, и да споделя най-съкровените си тайни. За пръв път в живота си имаше приятелка, с която бяха връстници, момиче, с което имаха еднакви интереси.

Графът на Лангфорд, който лейди Скефингтън гласеше за съпруг на дъщеря си, се ожени в края на сезона. Бързата сватба шокира цял Лондон и настрои враждебно лейди Скефингтън. Красивият граф се омъжи за госпожица Бромлейт.

Когато майката на Джулиана научи новината, остана да лежи цял ден. До вечерта обаче тя се съвзе и се зарадва на невероятния си късмет да познава лично графинята, която се бе сродила с едно от най-влиятелните семейства в Англия.

Сега тя възложи всичките си надежди на Никола Дьовил.

Обикновено Джулиана не можеше да си спомни срещата си с него тази пролет, без да я побият тръпки, ала сега, когато бе скрита в лабиринта, наблюдавайки чашата в ръката си, цялата история й се стори още по-забавна и унизителна.

Очевидно, осъзна тя, питието с отвратителен вкус, което бе погълнала, й помогна да мисли по-оптимистично. Щом постигна това само с три глътки, тогава беше съвсем логично, че ако пийне повече от вълшебния еликсир, ще се почувства още по-добре. Възприемайки го като научен експеримент, тя надигна чашата и отпи. След няколко мига се почувства прекрасно.

— О, чувствам се чудесно — рече тя на луната, като сподави смеха си и си припомни кратката и забавна среща е легендарния Никола Дьовил. Майка й го шпионираше в Хайд Парк, когато откритата му карета бавно минаваше по пътеката, на която бяха те. С нетърпение, граничещо с отчаяние, в желанието си да я срещне е него, майката на Джулиана я избута и тя застана точно на пътя на коня и каретата. Загубила равновесие, девойката сграбчи юздите на коня, за да не падне, като силно дръпна разярения кон и още по-разярения му господар, и ги принуди да спрат.

Изплашена от нервното пристъпяне на животното, Джулиана хвана още по-здраво юздите, за да го успокои. Възнамеряваше или да се извини, или да се скара на водача на каретата, задето не се опитва да усмири коня си. Когато вдигна глава, Джулиана видя Никола Дьовил. Въпреки безразличието в присвитите му преценяващи очи тя почувства как коленете й се подкосяват и кръвта й кипва.

Тъмнокос, с широки рамене, с проницателни сиво-сини очи и изящни устни, той беше мъж, който бе опитал всички удоволствия, които предлага животът. С ангелското си лице и сиво-сините си очи, Никола Дьовил бе безбожно привлекателен и забранен като грях. Джулиана внезапно изпита желание да направи нещо, за да го впечатли.

— Ако искате да се издигнете в обществото, mademoiselle — рече той рязко и студено, — бихте ли измислили по-обичайни методи, за да ме впечатлите.

Джулиана едва се сдържа да не отговори и да отвърне на удара с удар, за разлика от майка си, която тъй отчаяно желаеше да я представи, че потъпка всички правила на етикета.

— За нас е изключително удоволствие и чест, милорд — възкликна лейди Скефингтън, като не забелязваше изпълнените му с презрение присвити очи и жадните за сензация погледи на пътниците в другите карети, които бяха принудени да спрат.

— Откога чакам момента да ви представя дъщеря си…

— Трябва ли да мисля — прекъсна я той, — че това има нещо общо с внезапното изскачане на дъщеря ви пред моя кон?

Джулиана реши, че този мъж е изключително груб и арогантен.

— Да, точно така — избухна тя, ужасена от изключителната точност на преценката му и осъзнала със закъснение, че все още държи юздите. Изпусна ги, сякаш бяха змии, отстъпи и заложи на непочтителността, тъй като не виждаше друг начин да спаси гордостта си. — Упражнявах се — отвърна превзето тя.

Отговорът й го смая и ръката му, която бе протегната за юздите, застина.

— Упражнявате се? — повтори той, като изучаваше изражението й. — В какво по-точно?

Девойката вирна брадичка, вдигна вежди и рече високомерно, като се надяваше отговорът й да мине за остроумен:

— Очевидно, за да стана разбойничка. За да усвоя занаята, внезапно препречвам пътя на невинни пътници в парка и устройвам засада на конете им.

Като му обърна гръб, тя здраво хвана майка си за ръката и я повлече по пътя. После презрително добави:

— Добър ви ден, господин… ъ… Деверо.

Майка й бе ужасена. Особено се възмути, когато дочу смях от каретата.

Лейди Скефингтън поучава дъщеря си цяла вечер.

— Как можа да се държиш толкова просташки! — проплака тя, като нервно чупеше ръце. — Никола Дьовил има огромно влияние в обществото и ако произнесе и една дума против теб, всички ще те избягват. Ще бъдеш опозорена! Опозорена, чуваш ли ме? — Въпреки извиненията на Джулиана, майка й не се укроти. Тя пристъпваше напред-назад, в едната си ръка държеше шишенце амоняк, а в другата — носна кърпичка.

— Днес в парка Никола Дьовил ти отдели няколко минути от ценното си внимание, това го видяха доста хора, така че и това бе успех за начало! До довечера щяхме да получим покани за всички важни приеми на сезона, а до утре кандидатите щяха да се тълпят пред вратата ти! А какво се случи, ти го обиди и унищожи надеждите и мечтите ми. — Тя избърса сълзите си. — И за всичко е виновна баба ти! Тя те научи да се държиш като нея. О, трябва да горя в ада, задето ти позволих да прекарваш толкова време с тази ужасна дърта вещица, ала никой не можеше да се противопостави на волята й, най-малко пък баща ти!

Тя престана да крачи напред-назад и се спря пред Джулиана.

— Трябва да ти е ясно, че знам повече неща за истинския живот, отколкото баба ти, и ще ти кажа нещо, което тя никога не ти е споменавала — една проста истина, която е много по-ценна от странните й идеи, а истината е, че… — Тя стисна ръцете си в юмруци и с треперещ глас изрече: — Мъжете не искат да си имат работа с жени, които знаят повече от тях! Ако клюкарките в Лондон научат, ти ще си опозорена! Нито един джентълмен от висшето общество няма да те иска! Ти… ще… си… опозорена!