Въпрос на чест

Единодушна Декларация на тринайсетте Съединени американски щати18

Когато в хода на човешката история за един народ стане необходимо да разкъса политическите връзки, които са го свързвали с друг народ, и да заеме сред другите световни сили самостоятелното и равноправно място, полагащо му се според природните и Божии закони, уважението към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които го принуждават към отделяне.

За нас са самоочевидни истините, че всички хора са създадени равни, че те са удостоени от своя Създател с определени неотчуждаеми права, сред които животът, свободата и стремежът към щастие; че за осигуряване на тези права хората учредяват системи на управление, чиято справедлива власт произтича от съгласието на управляваните; че когато някоя форма на управление стане гибелна за тези цели, право на народа е да я промени или отмени и да учреди ново управление, като постави в основите му такива принципи и организира правомощията му по такива начини, каквито той смята най-полезни за своята сигурност и щастие. Наистина благоразумието ни говори, че едно дълготрайно управление не бива да се променя по незначителни и преходни причини; действително, целият опит показва, че хората са по-склонни да страдат, докато злото е поносимо, отколкото да отхвърлят формите, с които са свикнали. Но когато дълга поредица злоупотреби и посегателства, преследващи все една и съща цел, разкрива замисъла хората да бъдат поробени под един абсолютен деспотизъм, тяхно право и тяхно задължение е да съборят това управление и да намерят нови пазители на своята сигурност и бъдеще. Такова беше търпеливото страдание на нашите Колонии и такава днес е необходимостта, която ги заставя да променят старата система на управление. Историята на сегашния крал на Великобритания е история на многобройни несправедливости и насилия, всичките с пряката цел да се установи абсолютна тирания над нашите Щати. За доказателство на горното нека покажем на безпристрастния свят фактите.

Той отказваше своето одобрение на законите, най-полезни и необходими за общественото добруване.

Той забрани на своите губернатори да приемат най-необходими и належащи закони, освен ако действието им не се отлагаше до получаване на неговото одобрение, а когато те бяха спирани по този начин, той напълно отказваше да се занимава с тях.

Той отказваше да приеме други закони, отнасящи се до големи маси хора, освен ако тези хора не се откажат от правото си на представителство в законодателните органи — право, безценно за тях и страшно само за тираните.

Той свикваше законодателните органи в необичайни и неудобни места, отдалечени от хранилището на техните архиви, с единствената цел да ги изтощава, докато не се съгласят с неговите мерки.

Той многократно разпускаше Камарите на представителите заради тяхното твърдо и мъжествено противопоставяне срещу неговите посегателства върху правата на народа.

Той отказваше, дълго време след такова разпускане, да проведе избори за нови Камари; по този начин неунищожимите законодателни права се връщаха за упражняване на народа като цяло, а щатът през това време оставаше изложен на всякакви опасности от външни нападения и вътрешни безредици.

Той се опитваше да попречи на заселването на нашите Щати; за тази цел спираше законите за натурализация на чужденци, отказваше да приеме други за поощряване на миграцията към нас и повишаваше изискванията за ново раздаване на земя.

Той пречеше на правораздаването, отказвайки да одобри законите за учредяване на правосъдни органи.

Той направи съдиите зависими само от неговата воля по отношение срока на тяхната служба, както и размера и изплащанията на възнагражденията им.

Той учреди множество нови длъжности и изпрати тук тълпи от чиновници да тормозят нашия народ и да подяждат неговите средства за съществуване.

Той държеше сред нас в мирно време постоянни армии без съгласието на нашето законодателно събрание.

Той се стремеше да направи военната власт независима и по-висша от гражданската власт.

Той се сговаряше с други19, за да ни подчини на юрисдикция, чужда на нашия характер и непризната от нашите закони, като даваше одобрението си на техните нелегитимни законодателни актове, отнасящи се до:

— разполагането на големи контингенти въоръжени сили сред нас;

— освобождаването от отговорност чрез съдебни фарсове на военните, извършили убийства на жители на нашите щати;

— прекъсване на търговията ни с всички краища на света;

— облагане с данъци без нашето съгласие;

— лишаването ни в много случаи от правото на съд със съдебни заседатели;

— откарване на жителите на Колониите отвъд океана, за да бъдат съдени за измислени престъпления;

— отмяна на свободната система на английските закони в една съседна провинция20 чрез установяване в нея на деспотично управление и разширяване границите му така, че да го направи едновременно пример и удобно оръдие за насаждане на същия абсолютен режим в нашите колонии;

— отменяне на нашите Харти на правата, на най-полезните ни закони, и промяна из основи на формата на нашето управление;

— суспендиране на нашите законодателни събрания и присвояване на властта сам да законодателства вместо нас в различни случаи.

Той абдикира от управлението тук, обявявайки ни извън своята закрила и водейки война срещу нас.

Той плячкоса нашите морета, опустоши нашите брегове, изгори нашите градове и взе живота на много наши хора.

Той днес докарва големи армии от чужди наемници, за да довършат делото на смъртта, опустошението и тиранията, започнато вече с такива прояви на жестокост и вероломство, каквито едва ли е имало в най-варварските епохи и каквито са абсолютно недостойни за главата на една цивилизована държава.

Той заставяше нашите съграждани, пленени в морето, да воюват срещу своята родина, да избиват свои приятели и братя или сами да паднат от ръката им.

Той ни подстрекаваше към вътрешни метежи сред нас и се опитваше да вдигне срещу ни обитателите на нашите граници, безмилостните индиански диваци, чийто известен начин на воюване е безогледното унищожение, независимо от възраст, пол и класа.

На всеки етап от това потисничество ние молехме за възстановяване на нашите права по най-смирен начин, но на многобройните ни молби бе отговорено с нови несправедливости. Монарх, на чийто характер са присъщи всички черти на тиранин, не е годен за господар на един свободен народ.

Ние не пропуснахме да се обърнем към нашите британски братя. Ние често ги предупреждавахме за опитите на техните законодатели да разпространят юрисдикцията си върху нас. Ние им напомняхме за причините за нашата емиграция и заселване тук. Ние призовавахме към вроденото им чувство за справедливост и великодушие и ги заклевахме в името на общия ни корен да отхвърлят тези посегателства, които неизбежно щяха прекъснат нашите връзки и отношения. Те също се оказаха глухи към гласа на справедливостта и кръвното родство. За това сме принудени да се подчиним на необходимостта, която налага нашето отделяне, и да ги считаме, както считаме останалото човечество, във война — врагове, а в мир — приятели.

По тази причина ние, представителите на Съединените щати на Америка, събрани в общ Конгрес, призовавайки Всевишния да потвърди честността на нашите намерения, от името и по пълномощие на достойния народ на нашите Колонии, тържествено обявяваме, че нашите обединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими държави, че те се освобождават от всякаква принадлежност към Британската корона и че всякакви политически връзки между тях и държавата Великобритания са и трябва да бъдат напълно прекратени, и че като свободни и независими държави те имат пълната власт да обявяват война, да сключват мир, да встъпват в съюзи, да осъществяват търговия и да извършват всички други действия и постъпки, които независимите държави извършват по право. И с твърда вяра в покровителството на Божието провидение и в потвърждение на тази Декларация, ние обричаме един на друг нашия живот, нашето щастие и нашата чест.

Президент на Континенталния конгрес:

Джон Ханкок (Масачузетс)

За Масачузетс:

Самюъл Адамс

Джон Адамс

Робърт Трийт Пейн

Елбридж Гери

За Кънектикът:

Роджър Шърмън

Самюъл Хънтингтън

Уилям Уилямс

Оливър Уолкът

За Роуд Айланд:

Стивън Хопкинс

Уилям Елъри

За Ню Йорк:

Уилям Флойд

Филип Ливингстън

Френсис Люис

Люис Морис

За Ню Джърси:

Ричард Стоктън

Джон Уидърспуун

Франсис Хопкинс

Джон Харт

Ейбрам Кларк

За Пенсилвания:

Робърт Морис

Бенджамин Ръш

Бенджамин Франклин

Джон Мортън

Джордж Клаймър

Джеймс Смит

Джордж Тейлър

Джеймс Уилсън

Джордж Рос

За Делауер:

Сийзър Родни

Джордж Рийд

Томас Маккийн

За Мериленд:

Самюъл Чейс

Уилям Пака

Томас Стоун

Чарлз Каръл

За Вирджиния:

Джордж Уайт

Ричард Хенри Лий

Томас Джеферсън

Бенджамин Харисън

Томас Нелсън младши

Френсис Лайтфут Лий

Картър Бракстън

За Северна Каролина:

Уилям Хупър

Джоузеф Хюс

Джон Пен

За Южна Каролина:

Едуард Рътлидж

Томас Хейуард младши

Томас Линч младши

Артър Мидълтън

За Джорджия:

Бътън Гуинет

Лайман Хол

Джордж Уолтън

За Ню Хемпшир:

Джосая Бартлет

Уилям Уипъл

Матю Торнтън