Вътрешният кръг

23

Има дни, в които нещата просто не вървят. Започват и завършват зле, а в промеждутъка не се случва нищо добро. Демарко се успа и това беше първият признак, че му предстои именно такъв ден. Забързан и притеснен, той скочи в колата с мокра коса, незакопчана риза и развързана вратовръзка. Включи на заден и даде газ, но колата поднесе и разпиля съдържанието на контейнера за смет върху безупречно подстриганата ливада на съседа. Слезе да събере боклука и се омаза с престоял доматен сос почти до лактите.

Това би трябвало да е достатъчно за една сутрин, но неизвестното своенравно божество явно беше на друго мнение. Поела по средното платно на околовръстната магистрала, колата му изведнъж реши, че е време да съсипе собствената си трансмисия. Той слезе и започна да я избутва към аварийното платно, а опашката от шофьори зад него — мъже и жени — го поздравяваше със съчувствено вдигнати палци. Чакането на пътна помощ му отне два часа — време, напълно достатъчно да се наслади на пълна порция самосъжаление и да реши, че за днес му стига.

Телефонът му иззвъня в момента, в който го настаниха в чакалнята на скъп сервиз в Джорджтаун с чаша кафе в ръце — единствената компенсация за деветдесетте долара на час, които му поискаха за отстраняването на повредата.

— Били отново потърси Естъп — осведоми го Майк. — Тази сутрин, преди да тръгне за работа. Повъртя се известно време, за да провери дали има опашка, но Сами не го изпусна. Това копеле е истинска пиявица на колела. В крайна сметка нашият човек влезе в един ресторант на Кей стрийт, недалеч от апартамента на Естъп. Самият Естъп пристигна там преди него, а аз го проследих.

Според Майк говорел предимно Естъп, а Били мълчал и имал „съкрушен“ вид.

— Сами влезе и се опита да ги подслуша, но нямаше как да ги приближи на удобно за целта разстояние. Естъп стискаше ръката на Били и възбудено шепнеше в ухото му. По думите на Сами „доста разгорещено“, сякаш го убеждавал в нещо. След срещата Били подкара към службата си, а Сами го последва.

— Какво направи Естъп, след като се разделиха? — попита Демарко.

— Остана в ресторанта още половин час, пиеше кафе и пушеше цигари. Размишляваше, предполагам. После скочи и осъществи един много кратък телефонен разговор. Върна се на мястото си и зачака. След десет минути звънна служебният телефон в ресторанта. Той поговори известно време, после набра още един номер и не остави слушалката поне десет минути.

— Дай ми номерата, за да ги продиктувам на Алис — рече Демарко.

— Вече го направих — отвърна Майк. — Алис ти е много сърдита. Казва, че пет пари не даваш дали ще пукне, или не.

— Самата истина. Открила ли е нещо?

— Нищо. Вероятно първото обаждане е било само сигнал. Нали знаеш — набираш номера, оставяш го да звънне веднъж, после затваряш. Търсеният вижда номера ти, излиза навън и набира от някоя кабина.

— А вторият разговор? Онзи, който е продължил десет минути?

— Номерът е на някакъв бар в Уейкрос, Джорджия.

— Значи нямаме представа с кого е разговарял, така ли?

— Точно това се опитвам да ти кажа.

Демарко не знаеше какво да отговори и уморено подхвърли:

— Добре, дръж Естъп под око.

— Няма проблем — отвърна Майк.

Ама днес и тоя си го бива, въздъхна Демарко, после изведнъж се сети за нещо друго.

— Сами нали има номера на мобилния ми телефон?

— Има го. Сигурен съм, че ако му потрябва съвет, ще ти се обади.

Майк затвори, без да му каже „дочуване“.

Моралът на подчинените явно не е това, което беше някога, мрачно си помисли Демарко. Май е време за един служебен пикник, просто за повдигане на екипния дух.

На срещата в хотел „Мариот“ Демарко отиде с такси. Вече беше закъснял около пет часа, което предизвика силното недоволство на Джордж Морис, главен счетоводител на завод за производство на ламарина в избирателния район на председателя. Но той едва ли щеше да е по-щастлив, ако Демарко се беше появил навреме.

— Трябва да намалим пенсионните отчисления, Джо — загрижено рече счетоводителят. — Съобщихме го на Махоуни от любезност, а не за да искаме разрешение.

— Той каза „не“ — отвърна Демарко. Мисията в помощ на генерал Банкс съвсем не пречеше на председателя да го товари и с други задачи.

— В такъв случай ще бъдем принудени да прибегнем до съкращения — обяви Морис.

— Никакви съкращения. В двата ви договора с Министерството на отбраната има няколко допълнителни условия, напечатани със ситен шрифт, отнасящи се до глобите за закъснели доставки. В деня, в който започнете да раздавате розовите листчета с уволненията, някой бюрократ в Пентагона непременно ще прочете ситните букви.

— За Бога, Джо, не разбираш ли, че умираме? Конкуренцията ни притиска отвсякъде, а материалните разходи непрекъснато се увеличават! Трябва да направим нещо!

— Я ми кажи, Джордж, след като сте в толкова окаяно състояние, как така тази година директорът ви получи три милиона долара премиални в допълнение към годишната му заплата от дванайсет милиона, одобрени от борда?

— Откъде пък знаеш?

— А ти самият получи милион и шестстотин хиляди плюс част от акциите.

— Заслужил съм си всеки цент от тази премия.

— Няма да орязваш никакви пенсионни отчисления, няма да уволняваш никого! — отсече Демарко.

Морис скръцна със зъби, помълча малко и вдигна глава.

— А можеш ли да ми кажеш защо, по дяволите, даряваме половин милион за шибаната му кампания? Отговори ми на въпроса, Демарко!

— Дарихте половин милион, за да получите два договора с Министерството на отбраната на стойност шестстотин милиона долара. С обещанието да запазите работните места на хиляда и двеста души.

— Но нашите печалби са толкова…

Мобилният телефон на Демарко се разтърси в нервни спазми. Миг по-късно в ухото му екна носовият бруклински акцент на Сами Уикс:

— Тоя тип Матис виси в един бар и сякаш чака някого.

— Отлично. Обади ми се, когато този някой се появи.

— Виж какво, шефе. С Ема сме се разбрали днес да работя до шест. Всеки друг ден мога да вися докогато пожелаеш, но днес — не, защото е рожденият ден на внука ми. Ема каза, че няма проблем.

Мамка му.

— Добре, Сами, разбирам. Кажи къде се намираш.

Сами обясни и Демарко стана.

— Трябва да тръгвам, Джордж. Съветвам те да не подвеждаш Махоуни.

После изведнъж си спомни, че колата му все още е в „интензивното“.

И разбра какво означава гаден ден.