Вътрешният кръг

42

— Ти се оказа права — каза в слушалката той. — Монтгомъри е бил в течение на всичко, свързано с Тейлър. Този човек наистина е бил страхотен изследовател!

— Но нищо в записките му не свързва Тейлър с Донъли — отбеляза Ема.

— Така е — призна Демарко. — Имам само някои бегли догадки. Ема, прощавай, но обявиха полета ми.

— Спомена за някакви бегли догадки — невъзмутимо подхвърли Ема.

— Става въпрос за една странна бележка в тетрадката, която не се връзва с нищо. Поредица от доларови обозначения, имената „Гереро“ и „Далас“, следвани от няколко въпросителни. Съжалявам, Ема, но трябва да вървя. Иначе рискувам да изпусна самолета.

— Далас? О, Господи! — прошепна Ема.

— Какво има? — раздразнено попита Демарко. Следващият полет за Вашингтон беше след цели три часа.

— Кога забогатяват Тейлър и Донъли, Джо? — напрегнато попита тя.

— В началото на шейсет и четвърта. Но какво общо има това с…

— А какво се случва предишната година? По-точно през ноември шейсет и трета?

Демарко се замисли за миг, после поклати глава.

— Стига, Ема! Не може да говориш сериозно. Тук Кенеди няма нищо общо!

— Смени си резервацията, Джо. Хвани първия самолет за Далас. Ние с Нийл ще те чакаме там.