За любов и чест

Епилог

Лейди Самира от Палермо и барон Уилям Крайспън от Хоугстън и Бенингфорд се ожениха в началото на април 1153. Тъй като земите, които Уил наследи от баща си, бяха недобре стопанисвани дълги години, той реши да ги посети веднага след сватбата, за да ги опознае и да използва богатствата им.

— Бих искал вие да дойдете с мен — каза младият мъж на Алейн и Парис. — Аз ще се вслушвам в съветите ви и понеже настоявате да се върнете в нашите земи, можете да си починете в Нормандия.

— Благодаря! — отговори Алейн. — Възнамеряваме да пътуваме бавно, за да не изморяваме Джоан.

— Аз съм този, който трябва да благодари — рече му Уил. — Вие освободихте мен и майка ми и с ваша помощ открих истината за миналото на баща си. Радвам се, че имам приятели като вас.

— Ти и Самира сте винаги добре дошли в моя дом.

— Парис ми каза същото. Сегашните ни благопожелания не означават сбогом. В това поне съм сигурен.

В първата седмица на септември Джоан роди момиченце, което нарекоха Елеонор по името на майка й. Две седмици по-късно Джоан и Алейн, Парис и Ройз напуснаха Нормандия на път за Сицилия.