На д-р Майкъл Халиси, членовете на читателския клуб на болница „Хартфорд“ и на всички онези на първа линия — включително и Кейси Роуз Гаджески, — които рискуват живота си заради толкова много от нас.
Разследването на убийство е като дърво. Високо дърво. Дъб. Държавата внимателно го посажда и се грижи за него. Полива го и го подрязва, когато е необходимо, преглежда го за болести и паразити от всякакъв вид. Непрекъснато наблюдава кореновата му система, докато тя се развива и прониква здраво в земята. Не пести пари, за да опази дървото. На хората, които се грижат за него, се дава огромна власт, за да го пазят и обслужват.
Клоните на дървото растат и се разперват в цялото си великолепие. И осигуряват дебела сянка на онези, които търсят истинска справедливост.
Клоните израстват от дебел и здрав ствол. Преки доказателства, косвени доказателства, криминалистика, мотив и възможност. Дървото трябва да устоява на ветровете, които го брулят.
И тогава се появявам аз. Аз съм човекът с брадвата. Работата ми е да отсека дървото и да превърна дървесината му в пепел.