Застрашеният вид

10

Тами се обърна и й се усмихна с ръце на волана. Фейт усети нервно присвиване в стомаха.

— Почти стигнахме — каза весело австралийката.

Фейт се насили да се усмихне, не й се искаше другата жена да разбере колко нервна бе. Непознатите места и хора винаги я притесняваха, особено когато не знаеше какво да очаква. Взираше се през прозореца на микробуса и се чудеше как ли изглежда лабораторията на МАЖ, Дали нямаше да се окаже някое огромно лъскаво, свръхмодерно място, пълно с елитни биолози, на което да се почувства като последния галфон.

„Не се скапвай“, спомни си тя думите, които сестра й повтаряше хиляди пъти. В крайна сметка тя също беше на път да се превърне в елитен биолог. Не я ли бяха приели в една от най-тежките докторантски програми в страната? Не беше ли учила цяла година при световноизвестния доктор Луис Арельо? Потръпна и си каза, че едва ли е най-подходящо сега да споменава точно това име…

— В настроение ли си да влезеш в лабораторията със змиите? — попита Оскар, като се наведе над нея и стисна рамото й.

— Ами да — тя вяло му се усмихна, без да си прави труд да му обяснява точно как се чувстваше, Оскар не беше от хората, които се притесняваха особено, за каквото и да е, а още по-малко от нови и непознати места.

— Хубаво — той се облегна на седалката, усмихвайки се. — Наистина съм доволен, че ще имаш възможност да се запознаеш с важната работа, която МАЖ извършва за целия свят. Те наистина са прекрасна организация, изцяло отдадени на каузата за опазване на природата и живите твари.

— Така е — каза весело Тами, намали скоростта и рязко сви в някакъв паркинг.

Фейт погледна отново през прозореца. Не знаеше какво точно бе очаквала да види, но със сигурност не приличаше на тази доста запусната тясна алея с няколко празни павилиона и с купчини боклук на паркинга.

— Ммм… Това ли е? — попита, като се стараеше въпросът й да не прозвучи грубо.

— Това е — каза Тами. — Знам, че не изглежда кой знае как, но ние се грижим повече за ефективността, отколкото за ефекта.

Фейт се почувства някак скастрена и просто кимна. Слезе от микробуса и последва Тами и Оскар към един от павилионите. Широките прозорци бяха облепени с кафява амбалажна хартия, но на вратата висеше отпечатана на компютър малка бележка, която обозначаваше мястото като ЛАБОРАТОРИЯ „ПРО ХЕЛТ“: ВЛИЗАНЕ САМО С РАЗРЕШЕНИЕ.

— „Про Хелт“? — прошепна тя на Оскар, докато Тами търсеше подходящия ключ от връзката, която току-що бе измъкнала от джоба си. — Какво означава?

— Не знам — вдигна рамене Оскар и в гласа му прозвуча известно нетърпение. — Сигурно просто така наричат мястото, не знам.

— Заповядайте — пропя Тами, отключи вратата и се отдръпна, за да минат.

Фейт последва Оскар вътре и се огледа. Очевидно до немного отдавна това място е било лаборатория за очни изследвания. Тук-там по стените все още висяха няколко стъклени табла и очни карти.

Тя преодоля нов пристъп на разочарование и си припомни думите на Тами, че външният ефект не е толкова важен. Освен това екологическите организации рядко имаха такова финансиране, че да могат да си позволят оборудване, каквото имат например „Кю Корп“. Просто нещата навсякъде стояха така.

Тя видя няколко стъклени аквариума, подредени върху един плот в задната част на стаята, и се усмихна.

— Ей, има ли змии вътре?

— Даа — усмихна се Тами. — Искаш ли да ги видиш? Имаме екземпляри от най-отровните видове в Австралия.

— Чудесно! — Фейт забрави притесненията си и бързо отиде да надникне в един от аквариумите.

Оскар я последва.

— Симпатично змийче — заяви той. — Какво е?

— Tropidechis carinatus, по-известна като твърдолюспеста змия — тя лесно я идентифицира по характерните й люспи. — Не произвеждат толкова отрова, колкото останалите змии, но за разлика от повечето от тях са особено зли. Обикновено влизат в схватка, хапят и бягат.

— Да — Тами посочи следващия аквариум в редицата. В него имаше много по-голяма змия. — А я вижте това мъниче.

— Ей, това да не е мулга5?

Тами кимна и Оскар също надникна във втория аквариум.

— Каква мулга? — попита той. — И тя ли е отровна?

— Тази змия е мулга, известна също като кралска жълто-кафява змия, макар че по цвят е по-близка до черните змии, отколкото до кафявите — обясни му Фейт. — Отровата й не е толкова токсична, колкото на другите, но тя произвежда най-голямо количество отрова от всички змии в Австралия.

— Това значи ли, че е по-опасна от първата змия там? — попита той.

Фейт бе приятно изненадана от въпросите му. У дома той никога не беше проявявал кой знае какъв интерес към подробностите от работата й. Може би, като видя змиите отблизо, любопитството му се беше събудило, а може и просто да искаше да заглади нещата от одевешното им скарване заради Арельо. Както и да е, все пак беше щастлива да му говори за нещата, които най-много я интересуваха.

— Трудно е да се каже — каза тя. — Мулгите също могат да бъдат агресивни, но твърдолюспестите змии нападат по-често хора. Но не знам какви са статистиките на смъртните случаи — тя вдигна рамене. — Със съвременните противоотрови обаче повечето ухапвания не са смъртоносни.

Тя продължи да разглежда и останалите змии — тайпан, източна кафява змия, смъртоносна змия. За Фейт бе голяма тръпка да види всичките змии отблизо, при това събрани на едно място. Така че какво от това, че лабораторията беше малко неугледна в сравнение с лабораториите, които беше виждала в университета? Ето затова се съгласи да пътува дотук. За пръв път, откакто слезе от самолета, бе сто процента доволна, че е в Австралия.

Тами очевидно се радваше на ентусиазма й.

— Оскар каза, че си човек на змиите — обади се тя. — Сега виждам, че е бил прав. Как започна да се интересуваш от тези неща?

Фейт я погледна срамежливо.

— Ами винаги съм обичала всякакви животни, особено влечуги и земноводни — каза тя. — Сестра ми ме научи отрано. Обичаше да разказва на хората как пъхнала в кошчето ми една жаба, когато съм била бебе — усмихна се на спомена. — Сигурно е мислела, че ми трябва домашен любимец.

— А, значи ви е семейна черта — Тами се усмихна. — И сестра ти ли е биолог?

— Не — Фейт почувства познатата тъпа болка в сърцето, която се появяваше винаги щом заговореше за Гейли. — Тя… Ммм… Тя беше преподавател по музика и певица. Но почина преди няколко години. От рак. Заради нея започнах да се занимавам с изследвания в университета. Чух, че се опитват да използват змийска отрова, за да открият лекарство против рака. Разбрах, че това е работа за мен. Просто удивително, че змийската отрова, която всички мислят за ужасна, за смъртоносна, за нещо лошо, може да крие ключа към края на това страдание. След като получа научната си степен, искам да се включа в тези изследвания. Изцяло.

Думите й потънаха в тишината. Не беше свикнала да говори толкова много за себе си, особено пред непознат човек. Но Тами явно много се заинтересува от разказа й.

— О, но това е такова съвпадение! — възкликна австралийката. — Оскар не ти ли е казал?

Фейт погледна Оскар, но лицето му не изразяваше нищо.

— Какво?

— Това е една от главните изследователски теми тук — каза Тами. — МАЖ е водеща организация в тези проучвания — лекарство против рак, змийски отрови, всичко това.

— О, да, вярно — Оскар вдигна рамене и овчата му усмивка изгря отново. — Просто съм забравил.

— Наистина ли? — Фейт смаяно премести поглед от единия към другия. — Ами това е страхотно! Какви опити правите сега? Само с местните видове ли работите, или внасяте отрова и от други страни? Влизали сте в…

Тами се разсмя и вдигна ръце, сякаш за да се предпази от въпросите.

— Чакай, чакай — извика тя. — Аз съм пиар, а не учен и не знам всички технически подробности около проекта, съжалявам. Но ще се постарая да се срещнеш с хората, които провеждат изследванията — може би ще можем да уредим нещо, само веднъж да се справим с кризата с Арельо…

— А, да, разбира се. Добре звучи — Фейт почувства смътна вина при внезапното споменаване на името Арельо. Едно беше да го защитава пред Оскар, който имаше навика да отхвърля всичко и всеки, освен себе си. Но фактът, че някой като Тами също работи срещу Арельо, я накара да се почувства зле, задето бе преосмисляла скъсването си с него.

— Ето ни и нас! — Вратата се отвори внезапно и в стаята се изсипаха няколко души. — Липсвахме ли ви?

Бяха Мо — с наперена усмивка, Човекът Х, Младши и Руни зад него.

— Мо! — извика Оскар и побърза да плесне ръка с неговата. — Как си, братче? Усети ли полицейщината в целия й блясък?

— Така ми се струва — разсмя се Мо. — Човече, лактите летяха така бързо около мен, че даже не разбрах кой ме ступа. Може и това копеленце тука да е било — той посочи към Младши, който се усмихна овчедушно.

Тами също бе оставила аквариумите, за да посрещне новодошлите.

— Имахте ли някакви проблеми с полицията?

— Неее, Човекът Х ни измъкна без проблем — отвърна Руни.

Фейт не можеше да повярва. Тя не бе чувала Човекът Х да каже и десет думи, откакто го познаваше, но той кимна усмихвайки се, когато Тами му благодари за добрата работа.

Тук Младши започна да бърбори бързо и възбудено нещо, което тя не можеше да чуе. Оскар го прекъсна с въпрос и последва всеобщо надприказване, защото всички заразправяха за пресконференцията, за демонстрацията и за всичко останало.

През това време Фейт седеше забравена до аквариумите. Краткият приятен миг бе отлетял и тя отново стоеше изолирана, самотна и ненужна.