Зона 51: Началото

20.

Околностите на Дълси, Ню Мексико

Време до излитането — 93 часа и 30 мин.

В свивките на ръцете му и от вътрешната страна на бедрата бяха включени системи. Джони Симънс чувстваше и допира на пластмасови тръбички между краката си — два катетъра, един отпред, втори отзад. Освен това имаше и някакъв мек прибор, закрепен за десния ъгъл на устата му, който разпръскваше влага в устната кухина. В левия ъгъл пък минаваше тръбата, през която дишаше. Лицето му беше покрито с невидима, мека материя, която притискаше очите и обхващаше плътно ноздрите му. И това беше почти всичко, което знаеше за състоянието си. Малкото, което бе научил за кратките моменти между периодите на всепроникваща болка.

Предполагаше, че поне една от системите служи за въвеждане на хранителен разтвор. Нямаше представа колко време е минало, но му се струваше, че цяла вечност е тук.

Ако не бяха иглите и катетрите, сигурно щеше да си помисли, че е мъртъв и душата му се е озовала в ада. Но това беше истински, осезаем ад.

Той почувства метален вкус. Вече знаеше какво ще последва — поредният пристъп на болка. Устата му се разчекна почти рефлекторно в ням, беззвучен писък.