Ако не можеш да бъдеш почтен

30.

Пет дни по-късно Франк Сайз си послужи с гумичката на един жълт молив, за да побутне петдесетте страници към мен. Поклащайки глава намръщено, той каза:

— Тук няма нищо за мене.

— Така стоят нещата — рекох аз.

— Не казвам, че не си си свършил добре работата. Много майсторски си пипнал тази Мизъл. И сенаторът я е застрелял, а после и себе си със същия револвер, с който е убил онзи човек в Лос Анжелис — ти наистина се справи чудесно. Но тук няма нищо, за което телеграфните агенции вече да не са съобщили. За бога, звучи като най-обикновена криминална история.

— Мисля, че си е точно това — рекох аз. — Криминална история.

Той отново поклати глава. Целият му вид изразяваше разочарование.

— Просто не е по моята част.

— С това разполагаме — рекох аз.

Той захапа долната си устна и после каза:

— Все пак какво ли е изпитвал, докато е живял с нея? Как ли се е чувствал наистина?

— Не знам — отвърнах аз.

— По дяволите, ти как мислиш, че се е чувствал?

— Мисля, че му е харесвало. Мисля, че му е харесвало, защото най-после е имало някой, дето е знаел какво е извършил навремето, през четирийсет и пета. Това трябва да е било известно облекчение за него. Мисля, че му е харесвало тя да го командва. Имал си е някои сексуални странности и предполагам, че тя умело ги е задоволявала. И навярно от време на време го е водела в библиотеката, смъквала е Библията и му е показвала револвера, за да му напомни за своята власт. Или за да го накаже, когато се е противял, ако изобщо го е правил. Не съм сигурен. Сигурен съм само, че е знаел къде е оръжието.

Сайз продължаваше да се мръщи.

— Сигурен ли си, че няма още нещо — нещо, което никой друг не знае? Нещо може би около тази Мизъл?

— Няма нищо друго. От този материал ще излязат три хубави колони. И навярно това е всичко, което може да се изстиска от него.

Той поклати глава.

— Но какво е представлявала тая Мизъл? Искам да кажа що за човек е била?

Трябва да съм вдигнал рамене.

— Просто едно момиче, което се готвеше да направи големия си удар, но не успя. За малко не успя.

— Това не ми говори нищо за самата нея — рече Сайз.

— Не мога да ти кажа нищо повече.

— Сигурен ли си, че не си пропуснал нещо? — попита той. — Някоя истинска мръсотия, която бих могъл да използвам?

— Не, ме съм пропуснал нищо.

— И ме си забравил нищо?

— Само това — рекох аз. — Почти бях забравил. — Подадох му лист хартия. Беше сгънат.

— Какво е това? — попита той, разгъвайки листа.

— Оставката ми.

— О, по дяволите, Дийк, не бива да напускаш. Не исках да стане така.

— Знам — рекох аз.

— Ще ти дам друг случай — каза той.

— Не — отвърнах аз. — Не ми се иска.

— Какво смяташ да правиш?

— Не знам — рекох. — Мисля, че бих могъл да преподавам. История. Разбирам доста от история.

— Сериозно ли говориш? — попита той. — Къде ще преподаваш?

— В парамаунтския университет — отвърнах аз.

Франк Сайз поклати глава.

— Май никога не съм го чувал.

— Не — рекох аз. — Малко хора го знаят.