22.

Артър Дейн отново караше така, сякаш беше единственият на улицата. Често преминаваше от едно платно в друго, без да сигнализира. Влачеше се като опашка след други коли. Решаваше да изпревари, после тъкмо когато се е изравнил с някоя кола, променяше решението си, но продължаваше да кара редом с нея, като не даваше път на никой друг. Минаваше на червени светлини и се опитваше да игнорира жълтите. Беше от онези шофьори, към които неизменно се обръщах с „тъпо копеле такова“.

На магистралата беше малко по-добре, но не много. Той караше или прекалено бързо, или прекалено бавно. Сложих си предпазния колан — нещо, което правя рядко.

— Напредвате ли, мистър Лукас? — рече Дейн.

— По малко. А вие?

— Ние си вършим нашата работа — каза той. — Бяхте в Лос Анжелис, нали?

— Точно така.

— Научили сте, предполагам, че Игнейшъс Олтигбе е брат на Кони Мизъл?

— От колко време знаете?

— От няколко седмици.

— Ако ми бяхте казали, можехте да ми спестите едно пътуване. Имате ли още нещо пикантно?

Дейн бръкна във вътрешния джоб на сакото си.

— Мисис Еймс ме помоли да ви предам това — каза той. — Нещо като послание, написал съм го за нея — обобщавам всичко, което успях да сглобя досега.

Той ми подаде някакви сгънати листове тънка хартия.

— За сделка ли става дума? — попитах аз.

— Това решава мисис Еймс, не аз.

Разгънах тънките листове. Бяха два. Най-отгоре с малки черни главни букви беше напечатано „Дейн Секюрити Сървисис, Инкорпорейтед“. Върху цялата страница по диагонал с шаблонни букви, големи един инч, бе изписано „ПОВЕРИТЕЛНО“. Буквите бяха червени.

— Добре е измислено — рекох аз.

— Кое?

— Поверителното.

— На клиентите им харесва — каза той.

— Мога ли да го задържа?

— Да — рече той, — можете да го задържите.

„Посланието“ носеше заглавие „Случаят Кони Мизъл“. Изложението започваше така, както започват повечето държавни послания с думите „Както ви е известно“. Там пишеше:

„Както ви е известно, след като научихме, че Кони Мизъл и Игнейшъс Олтигбе са от една и съща майка, Гуендолин Рут Симс Мизъл, насочихме усилията си към разкриването на връзка, която би доказала, че след смъртта на своята майка двамата са действали съгласувано. Такава не успяхме да открием. Следователно стигаме до заключението, че те са действали самостоятелно.

Фактите са следните: Гуендолин Рут Симс Мизъл, майка на Кони Мизъл, както и на Игнейшъс Олтигбе, е починала на двадесет и първи октомври миналата година. Била е на четиридесет и осем години. Починала е от силно алкохолно натравяне. По това време тя е живяла в Лос Анжелис с някой си Джон Пол Кърнс, петдесет и четири годишен, безработен.

По времето на смъртта на майка си Кони Мизъл вече е работела в «Багър Организейшън» тук, във Вашингтон. Работела е там от почти цяла година. Преди това е била наета от импресариото на някакъв музикален състав, чието турне във Вашингтон се провалило. Тогава Кони Мизъл се оказала изоставена в хотел «Хилтън», без почти никакви средства и с хотелиерска сметка от двеста шестдесет и четири долара. За четири дни се сдобила с достатъчно средства, за да си плати сметката в хотела и да се премести в един мебелиран апартамент. Осведомители от хотела твърдят, че е прибягнала до проституиране, за да се снабди със средствата. Проучванията, които нашата организация направи в Сан Франциско за времето, когато Мизъл е посещавала девическия колеж «Милс», потвърждават предположението, че тя се е занимавала с проституция. Докато е учела в «Милс», в почивните дни е работела в Сан Франциско като кол-гърл, за да допълни стипендията си от колежа. Доколкото може да се установи със сигурност, Мизъл никога не в била арестувана.

Пет дни след смъртта на майка си Кони Мизъл е предложила на полковник Уейд Мори Багър да склонят сенатора Еймс да произнесе речта относно поглъщането на «Саут Плейнс». Полковник Багър, според собствените му думи, обяснил на Мизъл, че това е неразумна постъпка, тъй като сенаторът Еймс никога не би приел. Кони Мизъл заявила, че можела да убеди сенатора да произнесе речта и че това нямало да струва нищо на «Багър Организейшън» или в най-лошия случай — няколко хиляди. Според полковник Багър именно по време на една тяхна среща в кабинета на Еймс сенаторът настоял да му бъдат платени 2000 за тази реч. Сенаторът, отново според думите на Багър, обаче поискал да получи парите под формата на заем, който да финансира пътуването му до Калифорния. От направените по-сетне проучвания бе установено, че същия ден сенаторът не е имал нужда от тези пари.

Десет дни след смъртта на майка си Игнейшъс Олтигбе пристигнал във Вашингтон от Лондон и отседнал в дома ни мистър и мисис Едуард Б. Гист в Бетесда. Мериланд. Гистови били горещи привърженици на каузата на Биафра. Както знаете, Олтигбе е служил за кратко време в армията на Биафра. Именно чрез семейство Гист Олтигбе се е запознал с вашата дъщеря Каролин. Седмица след тяхната среща той се е преместил в апартамента й в Джорджтаун. Той вече е живеел с нея, когато сенаторът държал речта за поглъщането на «Саут Плейнс».

Нашата организация смята, че речта относно «Саут Плейнс» можела да остане незабелязана, ако някой не бил осведомил журналиста Франк Сайз за възможен подкуп от 50 000 долара. Сайз отказа да съобщи каквото и да било за своя осведомител, но в замяна на информация, която няма никакво отношение към случая, той призна, че осведомителят му е бил жена. Доколкото ни е известно, само две жени са могли да знаят за взетите от сенатора 2000 или предполагаемите 50 000 долара. Едната, разбира се, е Кони Мизъл. Другата жена е личната секретарка на сенатора, мисис Глория Пипълс. Мисис Пипълс категорично отрича да е била осведомителката на Франк Сайз и ние сме склонни да й вярваме. Следователно стигаме до заключението, че е била Мизъл. Трябва да заключим също така, че сенаторът по всяка вероятност е знаел за това.

Не успяхме да открием друга връзка между Кони Мизъл и Игнейшъс Олтигбе, освен обстоятелствата около тяхното раждане. Те са се срещнали, след като сенаторът заживял с Кони Мизъл в «Уотъргейт». Дъщеря ви и Олтигбе са били чести посетители в апартамента на сенатора. Трябва да се предполага, че именно по време на тези посещения дъщеря ви Каролин е открила сведенията, които била готова да предаде на сътрудника на Франк Сайз — Дикейтър Лукас. Също така трябва да се предположи, че Каролин е била убита, защото е открила тези сведения.

Начинът, по който е била убита, е сложен, изискващ познанията на специалист по взривно дело. Освен това трябва да се предположи, че само някой, който е много близък на Каролин, е могъл да направи подмяната на куфарчетата. Тук би трябвало да се спомене, че Игнейшъс Олтигбе, благодарение на службата си в 82-ра въздушнодесантна дивизия, е бил специалист по взривно дело.

За известно време поддържахме хипотезата, че той може да е действал съгласувано със сестра си — Кони Мизъл. Но последвалото негово убийство като че ли изключва тази възможност. Трябва да приемем, че Игнейшъс Олтигбе, независимо по какви причини, е действал напълно самостоятелно. Трябва да заключим също, че този, който е убил вашата дъщеря, е убил и Олтигбе.

Опитахме се — безуспешно — да установим какво общо имат с миналото на сенатора Кони Мизъл, майка й, нейният брат Олтигбе и баща й — Франсис Мизъл, петдесетгодишен, когото открихме в Сан Франциско. Във всеки случай Мизъл отрича, че е баща на Кони Мизъл. Твърди, че заболяване от заушки в юношеската му възраст го е направило безплоден. Носи у себе си писмо отпреди двадесет години от някакъв доктор от Лос Анжелис, удостоверяващо този факт. Франсис Мизъл казва, че от десет години не е виждал Кони Мизъл, нито е имал някакви вести от нея.

Искрено съжаляваме, че не ни се удаде да разберем каква власт има Кони Мизъл над сенатора. Независимо от вашите лични чувства, отново подчертаваме, че сексуалната природа на Кони Мизъл я прави изключително привлекателна за някои мъже. Необходимо е да отбележим, освен това, че преди пет дни сенаторът е променил завещанието си, като е направил Кони Мизъл своя единствена наследница.

Ако настоявате, ще продължим разследването на случая Кони Мизъл и на двете убийства. Но трябва да повторим онова, което вече ви съобщихме устно: убедени сме, че каквато и власт да има Кони Мизъл върху съпруга ви, същността й никога не ще бъде разкрита, освен ако самата Мизъл или сенаторът не решат да го сторят.

Ето защо, след като обмислихме решението си, молим да ни позволите да се оттеглим.“

— Е, доклада си го бива — рекох аз, като го сгънах и го прибрах във вътрешния джоб на сакото си. — Имате хубав стил.

Дейн изпревари една кола отляво, а аз затворих очи. Почти бях забравил колко лошо кара.

— Нещо в него изненада ли ви?

— Ами не знаех, че е била проститутка.

— В „Хилтън“ се е позабавлявала доста, за да се измъкне от положението — рече той. — Взимала е по сто долара.

— Кой ви каза?

— Техният детектив.

— Той откъде знае?

— Предполагам, че е бил номер едно. Безплатно.

— О?

— Докато учила в „Милс“, тя работила в „Сейнт Франсис“21 в Сан Франциско.

— Може би там я е срещнал сенаторът? — казах аз.

Дейн поклати глава.

— Не се получава. Разписанията не съвпадат.

— Наистина ли смятате, че тя стои зад всичко, а?

— Кони Мизъл ли?

— Да.

— Разбира се, че тя — рече той. — Лошото е, че никой няма да успее да го докаже.

— Защо?

— Защото никой няма да разбере с какво тя държи сенатора.

— Според вас какво е то? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Нямам никаква представа. Но е нещо ужасно долно и страшно гнусно. Нещо, което още повече ще съсипе живота му. Погледнете какво става с него. Обвиниха го във взимане на подкуп и трябваше да напусне Сената. Убиха дъщеря му. Раздели се с жена си. Загуби приятелката си — малката Глория Пипълс. Убиха приятеля на дъщеря му. И всичко това, защото някога си бил направил нещо или на него са му направили нещо и той не би могъл да понесе то да стане обществено достояние.

— Дъщерята ме притеснява — рекох аз.

— Защо?

— Всичко останало мога да проумея, не мога да проумея как е допуснал да убият дъщеря му.

— Нищо не е допуснал. Тя сама си е виновна.

— Но са я убили заради него — рекох аз.

— Точно така.

Поклатих глава.

— Не мога да го проумея.

Дейн ме погледна. Гледа ме прекалено дълго за човек, който кара кола със седемдесет мили в час.

— На колко сте години, Лукас? — попита той.

— На трийсет и пет.

— Аз съм на четирийсет и шест. В бранша съм от двайсет и три годишна възраст. Това е половината от живота ми и ако съм научил нещо за двайсет и три години, то е, че нямам понятие какво може да направи човек, когато е поставен натясно. И кажи-речи, единственото нещо, което съм научил, е, че такива хора ще сторят едва ли не всичко, за да си спасят кожата. Разказват какви ли не истории за хора, които уж били готови да дадат живота си за приятеля. Но ако искам да запазя илюзиите си, не бих се вглеждал в тези истории прекалено внимателно.

— Не струват, а?

— Не съвсем — рече Дейн.

— Откога се занимавате с този случай? — попитах аз.

— От два месеца.

— И не сте открили с кого работи тя — ако работи с някого?

Той поклати бавно глава.

— Не се среща с никого. Прекалено е умна, за да го прави. Никакви среднощни срещи около паметника на Линкълн22, ако имате предвид това.

— А телефона? — казах аз. — Сигурно го подслушвате?

— В чантата си държи цял куп монети — рече той. — В случай че иска да позвъни на някого. Освен това съществува и пощенската служба на Съединените щати. От време на време пише по някое писмо и го занася чак в централната поща, за да го пусне.

— Значи се оттегляте, а?

— Точно така.

— Защо иска да ме види мисис Еймс? — попитах аз.

— Каза, че иска да види двама ни.

— По какъв въпрос?

— Във връзка с някакви сведения, които са й попаднали.

— Загатна ли нещо?

— Загатна. Каза, че щели да очароват Франк Сайз, а мене щели да задържат на тази работа.

— Трябва да е нещо страхотно — рекох аз.

— Да, трябва да е нещо страхотно, за да ме задържи на тази работа.

Загрузка...