Буреносни хоризонти

116.Ческа Перони

След като се оттегли, Ихи Окая възнамеряваше да продължи да живее на Рандеву. А сега Ческа сграбчи съсухрената й като пръчка ръка.

— Побързай, трябва да се евакуираме. Изобщо не смятай да мъкнеш със себе си целия този багаж. Зевесетата унищожиха Ураганово депо. Да не смяташ, че тук ще постъпят по друг начин?

Старицата се намръщи и се размърда неохотно, дори бавно, въпреки че нападателите от ЗВС вече обкръжаваха астероидния куп. Сирените виеха оглушително и скитниците тичаха из тунелите, грабнали каквото им попадне, и събираха семействата си.

— Как смеят да нападнат Рандеву? Ние сме независим народ и това е официалното седалище на нашето правителство. За какъв се мисли този самодоволен адмирал, та си позволява да издава ултиматуми?

— Той изпълнява заповедта на председателя. — Ческа отново изпита съжаление за необмисленото предизвикателство на лидерите на клановете. — Тъй като очевидно не могат да се справят с хидрогите, са избрали нас за изкупителна жертва. Адмиралът ще обяви, че е постигнал съкрушителна победа, а Голямата гъска ще направи официално съобщение, че са ни покорили и са потъпкали всякаква съпротива.

— Именно затова трябва да окажем съпротива.

Точно в този момент Ихи Окая изглеждаше много остаряла.

— Не можем да окажем съпротива, ако не се измъкнем, за да оцелеем. Погледни с каква бойна група ни връхлитат зевесетата. Ще трябва да се съпротивляваме по наш си начин, но чак след като се измъкнем.

Старицата най-после склони, събра само някои от най-скъпоценните си принадлежности и последва Ческа по коридорите. Всички на Рандеву бяха упражнявали действията по евакуация при тревога стотици пъти и сега скитниците бързаха сравнително организирано към безбройните площадки за излитане. Всеки клан разполагаше със семеен пътнически или товарен кораб и тайни убежища далече от Рандеву.

Корабите излитаха един след друг, като открито не зачитаха заповедите на адмирала. Някои от пилотите използваха уменията си, за да се промъкнат през рискованото директно трасе между скалните отломки и бойните кораби. Въпреки че не прибягваха до нападателни действия и не представляваха никаква заплаха за флота на ЗВС, няколко скитнически кораба бяха унищожени. Ческа възприемаше всяка експлозия, последвана от разлетели се във всички посоки пламтящи отломки, като мъчителна лична загуба. Жертви и загуби от действия във война, която скитниците изобщо не бяха обявявали.

Никой нямаше желание да бъде заловен. Скитниците не знаеха нищо за пленените на Ураганово депо затворници. Не беше изключено да ги държат на някоя наказателна планета или да ги принуждават да работят като роби в ханзейската промишленост. Преди това сигурно ги бяха разпитвали, бяха ги принуждавали да разкрият координатите на Рандеву. Никой не знаеше на какво е способен председателят Венцеслас.

Гувернантското компи УР, което отговаряше за обучението на децата на скитниците, беше активирало защитната си програма при извънредна ситуация и бе настанило учениците си в евакуационния кораб. Но той беше предназначен за транспортиране на персонала и се придвижваше само на ниска скорост. Ческа беше сигурна, че няма да успеят да се измъкнат, и след като видя, че ЗВС обстрелват излитащите кораби, взе най-трудното решение.

— УР, трябва да опазиш децата и да се предадете.

— Мога да се опитам да се промъкна покрай ЗВС — отговори гувернантското компи, но Ческа тръсна глава.

— Няма да изложа децата на опасност. Бъди им защитник. Заведи ги при зевесетата и опази живота им. Разчитам на теб да направиш необходимото, за да не се отнасят зле с тях.

— Не разполагам нито със силата, нито с програмирането на бойно компи, но зевесетата ще съжаляват, ако се опитат да оскърбят питомците ми.

— Добро решение, УР. Отведи ги оттук. Ще се опитаме да направим всичко по силите си, за да уредим тази бъркотия. Зевесетата все още не са ни победили.

Ческа и старицата припряно тръгнаха да се погрижат за спасението си. Взривове разтърсиха централния астероид и от зейналите по стените и тавана пукнатини се посипа прах. Примигваха светлини и бучаха сирени. Скитниците знаеха какво трябва да направят.

Рандеву беше обречен.

Ческа спря в контролния център — скитническите администратори тръгнаха от пулт на пулт, активираха аварийните програми и разпращаха корабите. От много години съобразителните скитници бяха инсталирали предохранителни автоматизирани системи и персонални компита точно за подобна ситуация. Местоположенията на всички скитнически колонии трябваше да бъдат запазени в абсолютна тайна и клановете не можеха да си позволят изтичането на съдбоносно важна информация.

— Точно така! — Ческа извиси глас над оглушителната врява в контролния център. — Трийте всичко. Активирайте каскадното изтриване. Ако зевесетата се опитат да претършуват всичко тук, нека открият само ненужни боклуци. По всяка вероятност вече никога няма да се върнем на Рандеву.

Бившата говорителка стисна ръката й, но не каза нищо. Изглеждаше така, сякаш са й нанесли ужасен удар.

Механиците и администраторите не чакаха повече. Заподвикваха си и започнаха да изключват системите една след друга. От контролните пултове заизскачаха искри, екраните потъмняваха.

— Евакуацията почти приключи, говорителко Перони — докладва един от техниците.

— Няма да приключи, докато не се измъкнете всички до един оттук — отговори тя и грабна Ихи Окая за ръката. — Ние трогваме.

Последните неколцина останали на Рандеву се втурнаха към товарните площадки и се качиха на все още неизлетелите кораби. Ческа набута Ихи Окая в малкия бърз дипломатически кораб, който беше на разположение на говорителката, и каза глухо:

— Трябва да тръгнем след нашата Пътеводна звезда. Друго не ни остава.

Старицата закопча ремъците — беше отлично запозната с процедурата. Костите й бяха крехки, но грациозните й движения излъчваха професионална компетентност. Нямаше да отрони нито едно оплакване. Язерните взривове и мощни снаряди се стоварваха върху околните астероиди, тежки детонации разтърсваха стените на централния комплекс. Ческа запечата люка и бучащите сирени и яростните експлозии стихнаха.

Излетяха. Ческа беше сигурна, че не оставят след себе си никаква ценна информация, никакви карти, сведения или координати, които биха могли да се използват за преследването на клановете. Поне някои от скритите аванпостове щяха да останат невредими. Зевесетата щяха да се опитат да се докопат до информация, да задигнат изоставеното имущество, да отмъкнат и последната капка екти, но щяха да се приберат почти с празни ръце, въпреки огромните си усилия.

И все пак загубата беше сериозна. Дори като се изключеше значителната материална част, която оставяха зад себе си, Рандеву беше сърцето на скитническия народ, най-старата им колония, символ на превъзмогнатите беди и нещастия. Струпаните на едно място астероиди и изкуствени конструкции бяха демонстрация на способността на клановете да превърнат и най-тежката ситуация в отвоювано предимство.

Сега изоставяха всичко това. В ръцете на врага.

Бойните кораби на ЗВС връхлитаха все по-близо и по-близо и не спираха обстрела. Стреляха по всичко, дори по скали и боклуци.

Ческа се понесе с главоломна скорост, предприемаше внезапни зигзагообразни отклонения и стремителни лупинги. Няколко язерни снаряда профучаха край нея, но тя се гмурна сред разлетелите се отломки на един унищожен скитнически кораб, чиито корпусни плочи проблеснаха на отразената червена слънчева светлина, после се стрелна в пряк курс между два крайцера.

Адмирал Стромо продължаваше да каканиже очевидно добре отрепетираните си възвания:

— От името на правителството на целокупното човечество крал Питър изисква пълно сътрудничество и подкрепа от страна на скитническите кланове в продължаващата война срещу хидрогите. Вашият нагъл отказ да се подчините е крещящо доказателство за незачитане интересите на човешката раса. От този момент скитническият народ се обявява извън закона.

Седналата в пилотската кабина Ихи Окая се обърна към Ческа и се усмихна горчиво.

— Има нещо романтично в това да си извън закона, не мислиш ли?

Неуместният й хумор явно беше плод на отчаяние.

Точно в мига на изтичането на крайния срок гласът на адмирал Стромо се понесе по всички честоти:

— Пясъкът в часовника изтече. Претърсващите екипи да предприемат широкомащабна операция за събиране на информация. Разрушителните екипи да чакат в готовност.

За по-малко от час зевесетата успяха да натоварят на корабите си групи пленени и предали се скитници, а обискиращите и разрушителни екипи установиха, че в астероидния куп не е останала никаква ценна информация. Адмирал Стромо разполагаше с категорични заповеди какво трябва да предприеме и очевидно изпитваше огромно задоволство от предоставената му възможност да всее ужас сред скитническите военнопленници, както и сред успелите да се измъкнат членове на клановете, които все още се намираха в обсега на видимост.

— Въз основа на заповедта на председателя на Теранския ханзейски съюз и краля с настоящото нареждам разрушаването на това съоръжение. — И измърмори по-глухо, на себе си: — На това гнездо на плъхове!

И като по даден знак свързаните от разрушителните екипи експлозиви взривиха ключовите сглобки. Надвисналите манти бомбардираха астероидния куп с ослепителна вълна от язери и високоенергийни кинетични снаряди. Взривните струи се стовариха върху свързаните конструкции, които държаха носещите се скални отломъци заедно.

Ческа наблюдаваше съкрушителния обстрел на бойните кораби. До нея Ихи Окая стисна очи и по сбръчканите й страни рукнаха сълзи. Яростните изстрели разпръснаха астероидите и разтрошиха съоръженията, жилищните сгради, складовите постройки, центровете за обучение… всичко, от което се състоеше скитническата култура и история.

Наоколо във всички посоки отлитаха корабите на клановете, пръснали се да намерят убежища в огромните празни пространства на Спиралния ръкав. Скитниците разполагаха със стотици скрити колонии, бази и съоръжения. Щяха да се укрият в безопасност, а след това отново щяха да се обединят.

Сълзи навлажниха и страните на Ческа. Изпитваше вина, че беше подценила жестокостта на председателя Венцеслас. Как беше успял да открие местонахождението на Рандеву? Нима все още беше останал дори един скитник, който да не се е убедил, че на Голямата гъска е опасно да се оказва доверие…

— Да се махаме оттук, Ческа — промълви дрезгаво Ихи Окая.

Ческа кимна, неспособна да изрече нито една дума. След това включи програмата на навигационния компютър и корабът им се понесе надалеч от разлетелите се отломки, от които допреди малко се състоеше Рандеву.

— Ще оцелеем. Когато небето е най-черно, нашата Пътеводна звезда блести най-ярко.

Скитниците се разпръсваха в четирите посоки на Галактиката.