Бъди българин, Джийвс

Как да се справим с татко

Винаги съм повтарял, че точно в такива ситуации можеш да прецениш човек по постъпките му и да заключиш има ли той в себе си или не истинското рицарско чувство. Това е най-прецизната проверка. Ако някой дойде при мен и ме попита: „Устър, ти ме знаеш отдавна, мислиш ли че съм истински кавалер, така да се каже?“, аз ще му отвърна: „Драги ми Бейтс, или Кътбъртсън, или какъвто и да било там, ще мога да ти отговоря по-точно на въпроса, ако ме осведомиш какво би направил, ако се случиш в една стая, където две влюбени сърца, след мъчително недоразумение, отново се сближават на основата на взаимна обич и уважение? Би ли се шмугнал отново под бюрото? Или ще останеш както си и ще попиваш гледката с ококорени очи?“

Що се отнася до мен, възгледите ми са безкомпромисни. Когато се извършва сдобряване на двама влюбени, никога не оставам да се кокоря. Оттеглям се, докато привърши процедурата.

За съжаление, тъй като в дадения конкретен случай не можех изцяло да се оттегля, каквото беше искреното ми желание, въпреки че не ги виждах, препятстван от Чъфовото писалище, чувах добре всичко, а то не беше никак приятно. Познавам Чъфи на практика от детството и през годините съм го виждал в най-различни обстоятелства и настроения. Но никога не съм вярвал, че е способен на отвратителната сладникавост, която се лееше от устата му със скорост около двеста и петдесет думи в секунда. Като ви кажа, че изразът „Хайде, стига, малката ми!“ е единственото, което мога да цитирам, сигурно бихте могли донякъде да си представите на какво изпитание бях подложен. И още по-лошо, забележете, на празен стомах.

Междувременно Полин не допринасяше много към диалога. До този момент смятах, че по отношение на емоционалната реакция спрямо моя външен вид, кухненската прислужница е вдигнала летвата толкова високо, че други в същата ситуация напразно ще се мъчат да я достигнат. Но Полин я засенчи тотално. Тя остана в ръцете на Чъфи, гъргореща като пробит радиатор, и трябваше да мине известно време преди да започне да възстановява някои от предишните си способности. Момичето направо изглеждаше обезумяло.

Предполагам, тук нещата опираха до факта, че в момента, когато й се представих, тя преживяваше значително душевно напрежение и моята поява послужи, така да се каже, като капак. Във всеки случай тя продължи да се превъплъщава в радиатор толкова дълго, че накрая Чъфи реши, че е време да превключи от тихите гальовни имена към изискване на по-сериозна информация.

— Но, скъпа — чух го да казва, — какво ти е, ангел мой? Какво те уплаши, любима? Кажи ми, злато мое. Видя ли нещо, агънце?

Стори ми се, че е дошъл моментът да се присъединя. Издигнах се над писалището и Полин потрепна като уплашена кобила. Признавам си, това ме подразни. Бъртрам Устър не е свикнал да причинява конвулсии у нежния пол. Всъщност, когато момичетата ме видят, са по-склонни да се изхилят развеселени, или понякога да въздъхнат отчаяно с думите: „О, пак ли си тука, Бърти?“. Но по-добре това, отколкото тоя пъклен ужас.

— Здрасти, Чъфи — рекох. — Хубав ден, а.

Човек би си представил, че тук Полин би трябвало да изпита в гърдите си облекчение, откривайки, че причината за нейната паника е бил само един стар приятел. Но не. Очите й направо щяха да изхвръкнат.

— Ти, откачен тъпако — викна тя, — какво те е прихванало? Да си играеш на криеница и да изкарваш акъла на хората ли искаш? И не знам дали ти е известно, но имаш чернилка по лицето.

Чъфи не оставаше по-назад в обвиненията.

— Бърти! — простена той. — Господи! Трябваше да се досетя кой би могъл да бъде. Ти със сигурност си най-смахнатият откачалник, който някога е бил на свобода.

Реших, че е крайно време да пресека с твърда ръка подобен род приказки.

— Съжалявам — рекох високомерно, — че уплаших малката глупачка, но мотивите ми да се крия зад това бюро се основаваха на предпазливост и здрав разум. И като говорим за откачалници, Чъфнъл, не забравяй, че бях принуден да чуя всичко, което каза през последните пет минути.

Стана ми драго да видя Полин. Да не говорим за Чъфи — бузите му почервеняха от срам. Той се размърда притеснено.

— Не трябваше да слушаш.

— Да не си мислиш, че много ми се е искало да слушам?

Той се напери предизвикателно.

— И защо, по дяволите, да не говоря така? Обичам я, да те вземат мътните, и не ми пука кой ще разбере.

— О, да — казах, без да крия презрението си.

— Тя е най-скъпоценното същество на тоя свят — продължи да се лигави Чъфи.

— Не, ти си най-скъпоценното същество на тоя свят, скъпи — включи се Полин.

— Не, ти си, ангелче.

— Не, ти си, слънчице.

— Не, ти си, съкровище.

Господи, какви лиготии!

— Моля — викнах. — Моля!

Чъфи ме погледна накриво.

— Какво казваше, Устър?

— А, нищо.

— Помислих си, че искаш да кажеш нещо.

— А, не.

— Чудесно. По-добре си мълчи.

Първата вълна на погнуса вече се беше отдръпнала и Бъртрам Устър се показа в една по-мека светлина. Аз съм човек с широки схващания и реших великодушно, че е било погрешно да съдя толкова строго мъж в положението на Чъфи. В края на краищата, при тия обстоятелства едва ли можеше да се очаква от него да запази благоприличие. Превключих на помиренческа вълна.

— Чъфи, старче — рекох, — не трябва да се впускаме в кавги. Това е славен момент. Никой не може да бъде по-доволен от мен, че ти и тази моя стара приятелка сте оставили миналото зад себе си и започвате всичко начисто. Мога да нарека себе си стар приятел, нали?

Полин се усмихна сърдечно.

— Надявам се, глупчо. Та нали те познавам още преди да срещна Мармадюк.

Обърнах се към Чъфи.

— И тая работа с Мармадюк. Трябва някога да си я изясним. Интересно как си крил тайната всичките тия години.

— Няма нищо лошо да си кръстен Мармадюк, струва ми се — каза разгорещено Чъфи.

— Не, нищо лошо. Всички в „Търтеите“ добре ще се посмеят.

— Бърти — процеди Чъфи, — ако изпуснеш и една дума пред ония скапаняци в „Търтеите“, ще те преследвам до края на света и ще те удуша със собствените си ръце.

— Гледай го ти, ще видим, ще видим. Но, както казах, удовлетворен съм, че се одобрихте. Понеже съм един от най-близките приятели на Полин. Славно сме си прекарвали в добрите стари времена, нали?

— И още как.

— Онзи път на „Пайпинг рок“.

— А-ха.

— Ами помниш ли вечерта, когато колата ни се развали и висяхме с часове в ония пущинаци, а дъждът валеше като из ведро?

— Да.

— Краката ти се намокриха и аз най-предвидливо ти свалих чорапите.

— Хей! — викна Чъфи.

— Спокойно, друже. Държах се напълно прилично. Всичко, което се опитвам да докажа, е, че съм стар приятел на Полин и следователно имам право да се радвам. Малко са симпатичните момичета като нея и ти си късметлия, че я спечели, старче, макар и да има баща, който като че е излязъл от Апокалипсиса.

— Ако знаеш как да го подхванеш, татко е добър.

— Чуваш ли това, Чъфи? Като подхващаш тоя главорез, внимавай как да го сториш.

— Той не е главорез — намеси се Полин.

— Извини ме, моля. Говоря на Чъфи.

Чъфи се почеса по брадата. Чувстваше се неудобно.

— Трябва да призная, ангелче, че понякога е невъзможен.

— Именно — казах. — И не забравяйте, че е решил да ме ожени за Полин.

— Какво!

— Ти не знаеше ли? О, да.

Очите на Полин пламнаха като на Жана д’Арк.

— Да пукна, ако се омъжа за теб, Бърти!

— Точно така — казах одобрително. — Но можеш ли да удържиш на куража си, когато видиш татенцето да бълва огън от носа си и да дъвче строшени бутилки? Няма ли, ако мога да се изразя така, да се уплашиш от големия страшен вълк?

Тя потрепера леко.

— Разбира се, няма да ни е лесно с него. Разбирам го. Той ти е доста ядосан, ангелче, знаеш ли.

Чъфи изду гърди.

— Аз ще се погрижа за него!

— Не — отсякох твърдо. — Аз ще се погрижа за него. Остави цялата работа на мен.

Полин се засмя. Това последното нещо не ми хареса. Стори ми се, че прозвуча пренебрежително.

— Ти! Бедното ми кутренце, та ти ще хукнеш през девет земи в десета, само татко да ти каже „Бау!“.

Повдигнах вежди.

— Не очаквам подобно стечение на обстоятелствата. Защо ще ми казва „Бау!“? Страшно тъпо от негова страна. И дори и да направи тази ненормална забележка, последствията няма да са такива, каквито ги начерта ти. Признавам, че по едно време бях малко нервен в присъствието на баща ти. Но вече не! Вече не! Пердето падна от очите ми. Видях как в продължение на три минути Джийвс го превърна от виеща вихрушка в лек бриз. Магията е разтурена. Когато дойде, можете да го оставите на мен с пълно доверие. Няма да проявя грубост към него, но ще бъда твърд.

Чъфи се ослуша.

— Той ли идва?

Отвън в градината се чуха стъпки и тежко дишане. Посочих с палец прозореца.

— Това, ако не се лъжа, драги ми Уотсън — рекох, — е нашият клиент.