Чист грях

ГЛАВА ОСМА

Флора и баща й останаха в ранчото още три дни, след което потеглиха към селото на Четиримата Вождове. Срещнаха се с хората от антуража си в базовия лагер край устието на Уайт Ривър, след което в продължение на два дни се движеха на запад през зелените прерии на Йелоустоун. С обиграността вследствие на дългата практика, Флора и секретарят на баща й Дъглъс Холмс, започнаха да си водят бележки за местната фауна и флора в големите, подвързани с кожа дневници. Алън Макдоналд, художникът на експедицията, рисуваше непрекъснато, за да превърне разкриващите се пред тях пейзажи в прекрасни акварели, а слугата на графа, Хенри, се грижеше за удобството по време на пътуването. От време на време спираха, за да увеличат с още един екземпляр колекцията си от растения или за да дадат възможност на Алън да улови някоя сцена в по-големи подробности. И Дъглас, и Алън пътуваха с тях от години, така че изпълняваха с лекота многобройните си задължения. Растенията се увиваха грижливо, за да се запазят и се поставяха в разделени на отделни части кутии. Местните птици и животни се изучаваха, описваха, нахвърляха се на скици. Времето в различни периоди на деня се отбелязваше — температура, посока на вятъра, образуване на облаци. Всеки един знаеше какво точно трябва да направи и да запише след годините, прекарани в обикаляне по света.

След като пристигнаха в селото на Четиримата Вождове, Флора започна да разпитва индианките и да документира различните им задължения, всекидневието им, начина на прекарване на свободното време. От преводача научи няколко основни фрази, така че можеше дори да задава някои прости въпроси. Имаше дарба към езиците, подхранвана от непрестанните им пътувания и ученето на мекия език на абсароките й доставяше истинско удоволствие. Интересуваше се от храната им, помагаше при приготовлението й и се опитваше да обработва кожа. Научи се да играе някои от предпочитаните от индианките игри със залагания и се възхищаваше на изкуството, нужно за създаването на красивите украси с мъниста и кожа. В домакинствата, където имаше по няколко жени, тя изучаваше разпределението на дейностите, взаимоотношенията между членовете на семейството, различните умения и сръчности.

Флора разпита и две жени-воини, заемащи видно положение в общността — бойните им подвизи бяха повод за същата гордост, както и при мъжете. Говори с един мъж, който беше предпочел да живее като жена — обличаше се като жена, занимаваше се с типично женските задължения. Решението му да възприеме женската роля беше напълно одобрено от племето. Флора беседва и със знахарките, които се радваха на голямо уважение, така както и колегите им от мъжки пол. Научи с изненада, че абсароките бяха имали и жени-вождове. И това не бяха легенди, защото Червеното Перо беше участвала в съветите на клана си само до преди няколко години.

Адам беше действащо лице в много от историите, които изследователката научи по време на престоя си в селото на Четиримата вождове. Талисманът му бил много силен, твърдяха разказвачите, военните му походи завършвали винаги с успех — малко били воините, които можели да нарисуват толкова резки (показател за броя на убитите врагове) на конете си като него. Тсе-дитсира-тси носел късмет в битките и бил прибавил към табуните си много от конете на дакотите, черните пети и чейените. Той участвал и в съветите, мнението му относно жълтооките се ценяло високо. Когато жените споменаваха за Тсе-дитсира-тси, те винаги изразяваха задоволството си, че съпругата му си е отишла с друг мъж.

— Ще спи отново с нас — смееха се очите им. — А вечер ще свири на флейта за любимата си, както правеше някога.

Флора не се и съмняваше, че ще го направи. Адам Сер не би издържал дълго без жена. Всеки път й беше трудно да запази безстрастния си изследователски тон, когато индианките говореха за него. Бил много търсен преди брака си, твърдяха те, като се смееха кръшно и се споглеждаха многозначително — беше се харесал на много от тях. Надяваха се, че ще се появи на летните събори на клановете, така че да могат да флиртуват с него, да танцуват с него, да го прелъстяват.

Сексуалната свобода на абсароките свидетелстваше за необичайното равенство между половете сред тях. Ролите на двата пола бяха еднакви в много области на живота: бракът се сключваше по взаимно съгласие, разводът беше проста, идентична и за двете страни процедура, и мъжете, и жените имаха право на любовници, децата бяха поделяни и хранени и от двамата родители, и от роднините. Съпружеската любов беше високо ценена, повечето семейства бяха моногамни и до живот, но тези, които не бяха, не страдаха от предразсъдъците на обществото.

Постепенно започна да й става по-лесно да мисли спокойно за Адам. Името му вече не предизвикваше същия наплив от горещи спомени както преди, можеше да мисли за изпълнените със страст дни и нощи в ранчото му донякъде философски. Бяха преживели заедно истинска лудост, която също като някой ураган, беше отминала набързо. Силното увлечение не беше променило живота нито на Адам, нито нейния. Нямаше защо да преувеличава или оцветява случилото се. Те бяха възрастни, зрели хора. И животът продължаваше.

Рутинните занимания носеха известно спокойствие на Флора. Процесът на разпитване, на водене на бележки, на събиране на разкази, митове, песни й беше познат, той беше за нея нещо като песничка от детството, носеща й спомените и усещанията от по-щастливи времена. Истински заинтригувана от записването на историята на една култура без писмени паметници, младата жена получаваше носещо й удовлетворение задоволство от работата си.

Баща й беше погълнат от изучаването на военните структури на племето, от начина на обучаване на воините, от лова на бизони и внезапните нападения, от любопитния начин, по който абсароките дресираха конете за надбягвания, за лов на бизони, военните коне. Изминаха дни, а след това и седмици, а после, в средата на юни, племето премести лагера си по на север, в търсенето на нови пасища.

Когато минаха на два дена пътуване с коне край Елена, Флора и баща й се решиха да се възползват от сравнителната близост на населеното място, за да попълнят запасите си.

Откакто кланът им беше отишъл в планината, Адам и Джеймс разделяха времето си между лагера и ранчото на Адам. Три от най-добрите му състезателни коне се подготвяха за надбягванията в Саратога, беше дошло време за насаждането на бъдещата реколта, трябваше да създадат нови овощни градини, непрекъснатите подобрения на конюшните изискваха непрестанно внимание. Планинският лагер и границите на земите на Адам трябваше постоянно да се охраняват от патрули.

След като милицията потегли от лагера си край Мун Крийк и опасността да се срещнат с нея намаля значително, двамата млади мъже се отправиха към Форт Бентън, за да приберат „Уинчестърите“, които бяха поръчали. След като избраха по-заобиколен път, възможно най-отдалечен от лагера на абсароките в планината, те пристигнаха в града край реката два дни, след като един от доброволците на Мар беше отворил магазин в една от местните кръчми.

Същата нощ играха в бар „Бристол“ на хазартни игри със съдията Хъсмър и с шерифа, като главна тема на разговора им беше действащият в момента губернатор и проблемите с милицията му. Неотдавнашното прекрояване на избирателните райони, беше горещо подкрепяно от Мар, тъй като това му даваше възможност да държи под контрол федералните съдии, които бяха обявили последните две законодателни сесии за невалидни. Във връзка с това съдия Хъсмър беше преместен в забутания Форт Бентън. Тъй като заплатата на съдиите зависеше от броя на водените от тях съдебни дела, заточението в рядко населения район беше довело до драстично намаляване на доходите му. Хъсмър беше бесен. Всички републиканци в Монтана бяха ядосани, защото политическите им маневри за анулиране на законодателните сесии бяха осуетени. И въпреки че по-голямата част от населението бяха демократи, администрацията на републиканците беше назначила достатъчно влиятелни мъже, за да се превърне в сериозна и опасна опозиция.

— Дявол да го вземе тоя негодник — горещеше се съдията, като в разсеяността си откри чудесната карта, която държеше. — Ако си мисли, че имам намерение да стоя и да гладувам в това забутано градче, — подметна саркастично той, — по-добре ще бъде да си вземе телохранител.

Адам отвърна спокойно, като взе дамата пика и я прибави към другите си дами:

— Чух, че Мар възнамерявал да прави пикник следващата седмица.

— Келешът му с келеш! — избухна съдията. — Би трябвало да го екстрадираме в Англия, за да изпълнят присъдата му. Не се сещам за друг, който заслужава повече от него да бъде обесен и насечен на четири части.

— Кога следващата седмица? — попита тихо шерифът, който получаваше заплатата си от няколко местни бизнесмени, върли противници на действащия губернатор.

— В събота или неделя — отвърна Джеймс, преди да постави на масата чашата, която държеше пред устата си.

— Говореха на последната спирка за смяна на конете на дилижансите в северна посока — добави нехайно Адам.

— В такъв случай разполагаме с предостатъчно време — обяви съдията, без да крие амбициите си, — за да планираме подходящо посрещане на губернатора.

— Четири дами и три тройки — обяви Адам и разположи картите си на масата. — Съжалявам, че отново ще взема парите ви.

— По дяволите, не се чувствайте ни най-малко неудобно — рече великодушно съдията, като размаха пурата си, разтегнал в усмивка топчестото си лице. — Тази вечер се оказа много приятна.

— Мислиш ли, че милицията от доброволци на Монтана скоро може да се окаже без водач? — попита по-късно тази нощ Джеймс, когато двамата с Адам се връщаха към хотела си.

— Има доста голяма вероятност — отвърна спокойно братовчед му. — Мислех си, че така дадохме на недоволните допълнително още ден-два, за да се организират. Те така или иначе щяха да научат скоро. Мар пътува с фанфари.

— А една милиция без предводител няма да представлява такъв проблем за народа ни.

— Това си мислех и аз.

— Възнамеряваш ли да се замесваш в това.

Адам поклати глава.

— Следващата седмица ще бъдем на порядъчно разстояние. За предпочитане на някой прием, където ще има много хора, способни да свидетелстват за присъствието ни. Никога не вреди да си по-предпазлив.

— Откога си станал толкова предпазлив?

— Откакто чух, че Мар ще бъде във Форт Бентън в края на следващата седмица. Защо да не приемем поканата на Харолд Фиск и да не отидем на бала му в Елена? Мисля, че е предвиден за събота.

— Фиск наистина ще ни осигури желязно алиби. А вечерите на съпругата му са винаги изключително богати — добави с усмивка Джеймс. — Така че ще трябва да тръгнем към лагера още утре, ако искаме да занесем „Уинчестърите“ и да бъдем в Елена в събота.

— Ще тръгнем на зазоряване — каза Адам.