Съзнание
без знание
дирещо
търсещо
провокиращо
намиращо
слуз
гнус
с тетанус
мислещо
светещо
едно
същество —
човек…
Няма
да излезе от своята яма —
съзнание
без знание
бледа
гледа
душата
едната
напред
еони наред
и нещо
не, нищо
вече видяното вижда
и се ненавижда
старо открива
а всичко покрива
едната —
жената
с косата —
смъртта…
И нови
с бъдещите си покрови
се раждат
идеи прераждат
будят
лудите
въвеждат
повеждат
ума
мисълта
сърцето
детето
у всеки…
Защо
всичко
е едно
преходно —
раждане
умиране
любов
покров
омраза
зараза
добро
зло —
всичко това е човек —
дори и веднъж на век…
А всичко отминава
но все пак остава
и се повтаря —
кръгът се затваря:
ти си оставаш човек…
замира гласът ти като ек…
но отеква отново — след някой и друг век…