Цикъл „Просъници“

Просъница ХVІІ

Има

една

рана

голяма

вътре в мен

всеки ден

боли

гори

но без кръв

тя е само за стръв

без пламък

той е само за малкият замък

на мойто съзнание

пълно със знание

но не услужливо

просто саможиво

убиващо се

борещо се

само със себе си…

Крайна безкрайност

умираща вечност

нехуманна човечност

безсмъртна ентропия

пълна с движение атрофия

реален сън

вътрешно навън

мразеща любов

атеист-богослов

студен пламък

постмодерен замък

безалкохолен алкохол

жена и мъж без пол

невиждащи очи

замразяващи лъчи…

това е всичко вътре в мен

дали ще намеря покой все пак някой ден…