Край
но без рай
раздяла
като хала
дири
без мира
парченца
с краченца
от душата
някогашната
да открие
и със своя покров да покрие…
Нощ
с огромна мощ
настава
завладява
звездици
частици
мрак
как
към очите
добрите
пълзят
сълзят
и превземат
сърцето ми вземат
изтръгват
и после си тръгват
като теб
но не след
а преди
дни
години
не сега
а във вечността…
Част
в огромната паст
на забравата
на далечината
на сълзите
в очите
на времето
от бремето
на раната
голямата
от мене
извратено
неопределено
жестоко
без посока
грубо
лудо
губя…
А никога
някога
в друго време
и друга вселена
ти
си
ти
и аз
съм аз
и така и досега…
А тук —
е, мен все още ме има — на света напук…