Пън
звън
брадва
се радва
на своята стръв —
човешка кръв —
облива
покрива
цяло поле
сред него ходи дете
и телата
по земята
обира
събира
ограбва
и се радва
без да разбира
че и то така умира
себе си отдава
слуга на смъртта става
така се пренася
отдава света си
на злото
едното
желание
без знание
за смърт…
Смърт
плът
разчленена
червена
ръка
глава
и малко черва
премазани
с кал омазани
стенещи
викащи
искащи
жадуващи
за меч
за още сеч
за милост
за жалост
за своя вечен екстаз — да умрат…
А аз
в този час
гледам
бледен
изотгоре
тези хора
и се смея
слюнки лея
и се забавлявам
и приятно ми става
да виждам
как се ражда
ЧОВЕК
във смъртта
във калта
как се изправя
и нов става —
умен
разумен
добър, работлив
деен, красив
съзидател
на живота писател…
но той е един на сто…
защо е така Боже, защо?