Бла бла бла
ето ме и мен, тук, сега —
убит
пребит
смазан
размазан
пълен с ярост
дори и със злост
измъчен
научен
колко
много
едно
зло
една
омразна
съдба
прокоба
води
до гроба
на всичко…
Замряха
умряха
всички чувства
пророчества
добро
красиво
човешко
от една грешка
и то не човешка
а на Бога…
Мисъл
без умисъл
зараза
без омраза
измама,
но засмяна
рана
без болка
но жестока
зло
без око
разлъка
без мъка
разруха
но глуха
гниене
без никакво триене
ентропия
без атрофия —
заблуда —
свят —
реалност…
Омразни
заразни
лоши
пошли
криви
уродливи
извратени
уморени
спящи
горящи
но винаги зрящи
умиращи
но не спиращи
да убиват…
И аз
без глас
като тях
заспах
умрях
но не спрях
да се мъча…