XI. Лио

Лио смътно чу как Хейзъл вика:

— Върви! Аз ще се погрижа за Нико!

Все едно Лио щеше да се върне. Наистина се надяваше ди Анджело да е добре, но самият той си имаше други главоболия. Лио препусна нагоре по стълбите, а Джейсън и Франк го последваха.

Ситуацията на палубата се оказа дори по-лоша от очакваното.

Тренер Хедж и Пайпър се бореха с лепкавите си окови, докато едното от джуджета танцуваше и прибираше всичко, което не е завързано за палубата, в торбата си. Бе високо метър и двайсет, което го правеше по-ниско дори от тренер Хедж. Имаше криви маймунски крачета, а дрехите му бяха толкова шарени, че на Лио му се зави свят. Бе облечено с карирани зелени панталони с яркочервени тиранти и розова женска блуза. На всяка от ръцете си носеше по половин дузина златни часовници, а на главата си имаше каубойска шапка с ивичестите шарки на зебра и етикет с цена, който висеше от периферията й. Кожата му бе покрита с туфи гъста червеникава козина, а 90% от козината му бе концентрирана във внушителните вежди.

Къде е другото джудже? — помисли с тревога Лио, след което чу кликване зад себе си и разбра, че е вкарал приятелите си право в капана.

— Наведете се! — извика той и падна на палубата тъкмо когато се разнесе взрив.

Никога повече не оставяй магическите гранати на място, достъпно за джуджета — отбеляза си той наум.

Поне беше жив. В последно време бе експериментирал с всякакви оръжия, базирани върху сферата на Архимед, която бе намерил в Рим. Бе измайсторил гранати, които можеха да бълват киселина, пламъци, шрапнели и дори прясно изпечени пуканки (човек не можеше да знае дали няма да огладнее по време на битка). Ако съдеше по бученето в ушите си, джуджето бе взривило гранатата, която Лио бе заредил с течен екстракт от музиката на Аполон. Тя не убиваше, но те караше да се чувстваш все едно върху теб е паднала стереоуредба.

Опита се да се изправи. Крайниците му не се подчиниха. Нещо го дърпаше за кръста. Може би приятел, който се опитва да му помогне да се изправи? Не. Приятелите му не миришеха на маймунски клетки.

Успя да се извърне. Целият свят изглеждаше порозовял, все едно е потънал в ягодово желе. Едно гротескно ухилено лице надвисна над него. Кафявото джудже бе облечено още по-безвкусно от другарчето си — със зелено бомбе като на леприкон, диамантени обеци и черно-бяла съдийска фланелка. То размаха колана на Лио, който току-що бе откраднало, и тръгна да бяга със странен танц.

Лио се опита да го хване, но пръстите му бяха изтръпнали. Джуджето се покатери върху най-близката балиста, която червеникавото му приятелче се канеше да използва, скочи на заряда, все едно се качва на скейтборд, а другарчето му го изстреля в небето. След като извърши това, червеникавият пакостник скокна до тренер Хедж, залепи му един шамар по бузата и кацна на релинга. То се поклони на Лио, сваляйки абсурдната си шапка, и направи задно салто, с което изчезна от кораба.

Лио успя да се изправи. Джейсън вече бе на крака и се препъваше немощно, блъскайки се в различни предмети. Франк се бе превърнал в сребриста горила (Лио нямаше представа защо, може би за да осъществи някакъв контакт с маймуноподобните джуджета), но и той бе тежко засегнат от гранатата. Лежеше на палубата с изплезен език и подбелени очи.

— Пайпър! — Джейсън най-после стигна руля и внимателно извади парцала от устата й.

— Не си губи времето с мен! — извика тя. — Хвани ги!

— Хмммммх! — обади се и тренер Хедж. Лио сметна, че това сигурно означава „Убийте ги!“, тъй като повечето реплики на сатира включваха тази ключова фраза.

Лио погледна към главната конзола. Архимедовата сфера я нямаше! Постави ръка на кръста си, но коланът му също липсваше. Започна да се съвзема от удара на гранатата и се ядоса страшно. Тези нахални джуджета нападнаха кораба му и задигнаха най-ценните му вещи!

Град Болоня се бе ширнал под тях като пъзел от сгради с червени керемидени покриви в долина, осеяна със зелени хълмове. Ако Лио не успееше да намери джуджетата в лабиринта от улички…

Не! Не трябваше да се проваля. Не можеше и да чака приятелите си.

— Достатъчно добре ли си, за да управляваш ветровете? — обърна се той към Джейсън. — Трябва ми помощ.

— Ами да, но… — намръщи се Джейсън.

— Супер — отвърна Лио. — Трябва да хванем тези маймуни!


Джейсън и Лио слязоха на голям площад, ограден от правителствени сгради от бял мрамор и кафенета с масички отвън. Велосипеди и мотопеди обикаляха околните улици, но самият площад бе празен, ако не се брояха гълъбите и няколкото старци, които пиеха кафетата си.

Никой от местните не забеляза огромния гръцки боен кораб, надвиснал над площада, нито това, че Джейсън и Лио тъкмо долетяха оттам. Нито пък златния меч, който Джейсън носеше в ръка. Виж, Лио си беше с голи ръце.

— Накъде? — попита Джейсън.

— Ами не знам — призна си Лио, — момент да извадя джуджешкия GPS от колана си… о, чакай! Нямам джуджешки GPS! Вече дори нямам колан!

— Добре де — изръмжа Джейсън и огледа кораба, сякаш искаше да си събере мислите. След това посочи площада.

— Балистата изстреля джуджето в тази посока. Поне така мисля. Да вървим!

Проправиха си път през гълъбите, след което минаха по една уличка, пълна с магазини за дрехи и щандове за сладолед. Тротоарите бяха осеяни с бели колони, издраскани с графити. Няколко просяци поискаха пари (Лио не знаеше италиански, но ги разбра отлично).

Докато вървеше, не спираше да опипва кръста си, сякаш се надяваше, че коланът някак ще се появи там по вълшебен начин. Това обаче не се случи. Наложи си да не се паникьосва, въпреки че беше свикнал с помощта на колана. Чувстваше се все едно някой е отсякъл едната му ръка.

— Ще го намерим — обеща Джейсън.

Обикновено това щеше да вдъхне увереност на Лио. Джейсън имаше дарбата да остава спокоен и в най-напечените моменти и го бе измъквал от доста кофти ситуации. Днес обаче Лио не можеше да спре да мисли за глупавата сладка, която бе отворил в Рим. Богинята Немезида му бе обещала помощта си и той наистина получи кода, с който да активира Архимедовата сфера. И тогава не бе имал друг избор, това бе единственият начин да спаси приятелите си. Немезида обаче го бе предупредила, че помощта й си има цена.

Лио се запита дали някога ще изплати тази цена. Пърси и Анабет ги нямаше. Корабът бе на стотици километри встрани от курса си и летеше към непреодолимо препятствие. Приятелите му вярваха, че той ще победи сенчестия гигант. А той успя да изгуби както колана си, така и Архимедовата сфера.

Беше толкова изпълнен със самосъжаления, че дори не забеляза къде са, докато Джейсън не го дръпна за ръката.

— Я виж там.

Лио погледна нагоре. Бяха се озовали на малък площад. Над тях се издигаше огромна статуя на чисто гол Нептун.

— О, стига бе! — отклони поглед Лио. Не му се гледаха божествени голотии толкова рано сутринта.

Морският бог бе застанал на огромна мраморна колона в средата на фонтан, който по ирония на съдбата не работеше. От двете страни на божеството имаше малки амурчета, които седяха и сякаш искаха да го питат: „Какво става?“, а самият Нептун бе в поза, която подозрително напомняше танците на Елвис Пресли. Едната му ръка държеше тризъбец, а другата бе протегната напред, все едно се кани да благослови Лио или може би да го издигне във въздуха.

— Следа ли намери? — попита Лио.

— Може би — намръщи се Джейсън, — а може би не. Навсякъде в Италия има статуи на богове. Щях обаче да се почувствам по-добре, ако бяхме попаднали на Юпитер или Миневра. Всъщност на всеки друг, освен на Нептун.

Лио се покатери по сухия фонтан и постави ръка върху пиедестала на статуята. Щом го докосна с пръсти, усети присъствието на механични зъбци, ръчки и пружини, направени от божествен бронз.

— Механично е — каза той, — може би ще ни отведе до тайното леговище на джуджетата.

— Ооо! — извика някой до него. — Тайно леговище, а?

— И аз искам тайно леговище! — обади се друг глас над него.

Джейсън отстъпи назад и вдигна меча си. Лио се опита да погледне на две места едновременно. Все пак видя, че червеникавото джудже с каубойска шапка седи на маса в най-близкото кафене и отпива от чашка, която държеше с крак. Кафеникавото се бе разположило в краката на Нептун, точно над главата на Лио.

— Ако имахме тайно леговище — обади се червеникавото, — щеше да е с пожарникарски стълб.

— И с водна пързалка — добави кафеникавото, което вадеше различни инструменти от колана на Лио — чукове, отвертки, телбодове — и ги хвърляше настрана.

— Престани! — Лио се опита да хване джуджето за краката, но не можеше да стигне върха на пиедестала.

— Май си твърде нисък — съчувствено му каза то.

— Ти наричаш мен нисък? — Лио се огледа наоколо в търсене на нещо, което да хвърли по дребосъка, но видя само гълъби. Съмняваше се, че ще успее да хване някой. — Върни ми колана, ах, ти, глупаво…

— Стига! — прекъсна го кафеникавото джудже. — Още не сме се запознали. Аз съм Акмон. А това там е брат ми…

— Красавецът в семейството! — викна червеникавото и допи кафето си. Ако се съдеше по лудешкия блясък в очите му, кофеинът му беше дошъл в повечко. — Пасалос Певеца! Пасалос, Пияча на кафе! Крадеца на дрънкулки!

— Млъкни! — развика се и Акмон. — Аз крада много по-добре от теб.

— Дремеш по-добре от мен — изсумтя Пасалос, извади един нож — кинжалът на Пайпър — и започна да чисти зъбите си с него.

— Хей! — възмути се Джейсън. — Това е ножът на гаджето ми!

И се стрелна към Пасалос. Уви, дребосъкът бе твърде бърз. Той скочи като светкавица от стола си, ритна Джейсън по главата и се приземи до Лио, след което го прегърна с две ръце.

— Спаси ме! — жално каза джуджето.

— Махни се от мен! — Лио се опита да го изблъска, но Пасалос направи салто назад и излезе от обсега му. Панталоните на Лио паднаха до коленете му.

Той изгледа кръвнишки Пасалос, който ухилен държеше малко зигзагообразно парче метал. Някакси джуджето бе отмъкнало ципа от панталоните на Лио.

— Върни ми ципа! — заекна Лио, като се мъчеше едновременно да размаха юмрук и да вдигне панталоните си.

— И без това не е достатъчно лъскав. — Пасалос го хвърли настрана.

Джейсън замахна с меча си. Пасалос обаче скокна до брат си на пиедестала.

— Е, кажи сега, че не съм добър! — грейна Пасалос.

— Не си добър — отвърна Акмон.

— Ха! — възмути се Пасалос. — Я ми дай да видя колана.

— Не! — сръга го с лакът Акмон. — Ти взе ножа и топката.

— Да, топката си я бива. — Пасалос свали каубойската си шапка и извади Архимедовата сфера от нея като фокусник. След това започна да човърка нещо по нея.

— Спри! — изкрещя Лио. — Това е фина техника!

Джейсън застана до него и погледна заплашително джуджетата.

— Кои сте вие двамата?

— Керкопите! — присви очи Акмон. — А ти си син на Юпитер, нали? Винаги ви познавам.

— Като Черния задник — съгласи се Пасалос.

— Черния задник? — Лио с мъка се сдържа да не скочи отново към краката на джуджетата. Бе сигурен, че Пасалос ще повреди Архимедовата сфера всеки момент.

— Ами да — ухили се Акмон, — наричахме Херкулес Черния задник, защото обичаше да ходи гол. По едно време му изгоря задникът.

— Но беше забавен! — увлече се в спомени Пасалос. — Щеше да ни убие, когато го обрахме, но ни пусна заради майтапите ни. А вие двамата сте пълна трагедия. Сърдитковци!

— Аз съм много забавен — изръмжа Лио, — ако ми върнете сферата, ще ви разкажа виц.

— Добър опит! — Акмон извади една отвертка от колана и я завъртя като кречетало. — Но това коланче е по-яко. Благодаря ти, Син задник!

Син задник?

Лио погледна надолу и видя, че панталоните му са се смъкнали отново, разкривайки сините му боксерки.

— Това беше! — извика той. — Върнете ми нещата веднага или ще ви покажа как изглежда едно горящо джудже.

Ръцете му пламнаха.

— Взе ми думите от устата! — Джейсън вдигна меча си и над площада се скупчиха черни облаци.

— Страхотия! — кресна Акмон.

— Да — съгласи се Пасалос, — само да имахме тайно леговище…

— Но уви, статуята не е врата към него — отвърна Акмон, — тя има друго предназначение…

Стомахът на Лио се сви. Огньовете угаснаха от ръцете му. Той извика:

— Капан! — И отскочи настрана. За съжаление, Джейсън бе твърде зает да призовава бурята си. Лио се претърколи по гръб, когато пет златни конеца се изстреляха от пръстите на Нептун. Единият едва не се уви около краката на Лио, но другите оплетоха Джейсън и го обърнаха с главата надолу като теле за родео. Миг по късно върху паметника на Нептун падна гръм, но керкопите вече се бяха махнали оттам.

— Браво! — изръкопляска Акмон от близкото кафене. — От теб ще излезе чудесна пинята5, сине на Юпитер!

— Ами да — съгласи се Пасалос, — някога брат ти Херкулес ни провеси с главата надолу. Сега обаче настъпи часът на отмъщението!

Лио призова една огнена топка и я метна към Пасалос, който жонглираше с Архимедовата сфера и два гълъба.

— Ау! — Джуджето отскочи от взрива, изпусна сферата и остави гълъбите да отлетят.

— Време е да офейкваме — реши Акмон.

Той докосна периферията на бомбето си и хукна да бяга, скачайки от маса на маса. Пасалос погледна към Архимедовата сфера, която се бе търкулнала в краката на Лио.

— Само опитай — изръмжа момчето и призова нова огнена топка.

— Хм, не. Чао! — отвърна Пасалос, направи салто назад и хукна подир брат си.

Лио взе Архимедовата сфера и изтича до Джейсън, който бе овързан целият, с изключение на ръката с меча. Опитваше се да пререже с острието му нишките, но не се получаваше.

— Дръж се! — каза Лио. — Само да намеря правилния бутон…

— Остави! — изръмжа Джейсън. — Хвани ги. Ще те последвам, когато се измъкна.

— Но…

— Не ги изпускай!

Последното нещо, което Лио искаше, бе да остане насаме с маймуноподобните джуджета, но керкопите вече излизаха от площада. Лио остави Джейсън и хукна подире им.

Загрузка...