Екстази (Три розови рейв романа)

13. Пъркс докопва ръкописа

Беше прекрасно. Малката шотландска сестричка беше почти непрекъснато наоколо, а старото момиче се скъсваше като никога от писане. Понякога, когато неговата сладка малка Лорейн идваше, Пърки едвам успяваше да се откъсне, за да посети квартирата си. Главата му буквално се беше подпалила от мисли как да примами там Лорейн. Трябваше да я заведе там, трябваше да направи нещо.

Един следобед Пърки се реши. Беше дочул как се смеят заедно с Ребека в кабинета и забеляза, че Лорейн се кани да си тръгва.

— Ей, Лорейн, къде тръгна?

— Връщам се в болницата, знаеш как е.

— Чудесно — изчурулика Пъркс. — По път ми е. Ще те хвърля до там.

— Прекрасно, Пърки — каза Ребека. — Виждаш ли колко ми е миличък, а, Лорейн? Какво щях да правя без него?

Двете жени си размениха заговорническа усмивка, която Пъркс не забеляза.

Лорейн седна отпред и Пърки потегли.

— Виж, Лорейн, надявам се, че нямаш нищо против — каза той като зави и спря в една странична уличка, — да си поговорим за Ребека.

— Защо?

— Ами, вие доста се сближихте, така че сметнах за свой дълг аз да бъда този, който да те възнагради за бляскавия ти принос в нейното възстановяване.

Пъркс отвори жабката, пресегна се и подаде на Лорейн кафяв плик.

— Какво е това?

— Отвори го и ще видиш!

Лорейн знаеше, че вътре има пари. Тя видя едрите банкноти и пресметна, че са около хиляда лири.

— Страхотно — каза тя, напъхвайки плика право в чантата си. — Чудесен подарък.

Малката кучка обича пачките, каза си Пъркс доволно. Той се приближи до нея и отпусна ръката си върху едното й коляно.

— Можеш да получиш още много от тези, моя малка красавице… — задъхано каза Пъркс.

— Добре — усмихна се Лорейн. Ръката й се спусна към слабините ми. Тя разтвори ципа му и промуши ръката си вътре. Напипа тестисите му и ги стисна. Пърки си пое дълбоко въздух. Беше в рая. Тя стисна още по-силно, после още и още докато раят започна да се превръща в нещо съвсем различно.

— Ако още веднъж ме докоснеш ще ти строша врата — озъби се тя и усмивката му набързо се стопи. Последва як удар с глава право в носа му.

Лорейн изчезна и остави Пъркс с едната ръка да държи кърпа пред кървящия си нос, а с другата да разтрива тестисите си. Остана така известно време, опитвайки се да се успокои.

— Мили Боже — простена Пъркс запали колата и се насочи към квартирата. — Падам си по тези с юмручетата, но не с чак такива юмруци — добави злобно той, докато ръцете му още трепереха на волана.

Една прожекция от любими филмчета бе достатъчна, за да го освежи. Особено онзи с Кенди, неговата любимка. Тя бе готова да прави всичко, стига да й се плаща добре, каквато по принцип трябва да бъде добрата курва. Немалко от тях си имат своите напълно предвидими задръжки, което всъщност петни професията, помисли си той. Трябваше да се свърже с Кенди съвсем скоро.

Когато се върна вкъщи, Пърки Наваро беше в чудесно настроение. Забеляза с радостно задоволство, че ръкописът на Ребека е увеличил теглото си. Странно, в противовес на това Ребека отслабваше. Режимът, съчетаващ диета и упражнения, на който я бяха подложили, сякаш правеше чудеса. Тя просто се топеше. Започна да се облича различно, а и излъчването й се промени рязко. Хората започнаха да говорят. Беше свалила повече от десетина кила от времето, когато получи удара. Лицето й напълно се възстанови. Тези промени интригуваха Пъркс, но неяснотата на положението го плашеше и объркваше. Една вечер присъствието й дори го възбуди и той предложи да не се прибират в разделените си спални, а да спят заедно. За първи път от три години.

— Не, скъпи, много, много съм преуморена. Просто трябва да свърша тази книга — каза му тя.

Голяма работа, помисли си той, нали ръкописът набираше пълна скорост. Ребека просто не спираше да бълва думи. Това го успокояваше. По някакви неясни причини тя бе започнала да заключва кабинета си. Каза, че излиза тази вечер, което напоследък се случваше все по-често и остави вратата не само отключена, но и широко отворена. Той взе ръкописа и започна да чете.