Екстази (Три розови рейв романа)

25. Лорейн отива в Ливингстън

Във „Форум“ Ребека изживяваше най-хубавите часове от живота си досега. Заедно с музиката, наркотикът я издигаше към нови висоти. Тя седеше спокойно на бара, наслаждавайки се на МДМА и звуците в себе си. Погледна Лорейн, която танцуваше на апокалиптичната музика от клаксони и виещи сирени, шантав урбанистичен кошмар, насложен върху примамващ, неустоим брейкбийт. За да си почине, Ребека бе придружила Лорейн до дома й в Ливингстън. Лорейн танцуваше с група свои познати, мъже и жени. Това бе първата нощ с „джънгъл“ във „форум“ с няколко от най-добрите лондонски диджеи. Лорейн изглеждаше щастлива. Ребека си помисли за заглавието на книгата си: „Лорейн отива в Ливингстън“. Сигурно никога нямаше да бъде публикувана. Това нямаше значение.

По средата на ливингстънския „джънгъл“, нещо се случи с Лорейн. Тя се усети как прегръща някой, как целува устните на едно лице, което през цялата нощ бе близо до нейното. Беше хубаво. Беше както трябва. Тя се радваше, че се е върнала в Ливингстън. У дома.