Екстази (Три розови рейв романа)

15. Пъркс е разтревожен

Джайлс, без да губи и секунда, пристигна на „Кенсингтън“ в дома на Пърки и Ребека. Ръкописът предизвика у него искрен ужас. С всяка следваща страница нещата все повече се влошаваха. В късния следобед Ребека се върна и влезе при тях в кабинета.

— Джайлс! Скъпи! Как си? О, виждам, че си прегледал ръкописа. Как ти се струва?

Джайлс, въпреки беса и тревогата си, се беше подготвил да подходи към Ребека много внимателно и предпазливо. Той мразеше писателите. За него те си оставаха досадни, самовлюбени, скучни скапаняци. Онези от тях, които пък имаха някакви артистични претенции, бяха най-непоносими. Ето какво се е случило с нещастната му крава, реши той, просто бе имала твърде много време за размисли в болницата и хоп, край с нея, пипнала е заразата на шибаното му изкуство! Изправена пред болестта, криеща риск за живота й, тя е решила, че трябва да остави следа след себе си и разбира се, това трябваше да стане за сметка на неговите печалби. Така или иначе, нищо нямаше да постигне, ако започнеше да я дразни. Тя трябваше да бъде прелъстена, внимателно да й се покаже в какво е съгрешила. Джайлс тъкмо смяташе да се впусне в разни приказки от типа „доста интересна нова насока, скъпа, но…“, когато в същия момент Пърки, направо пръскащ се от гняв, настъпи.

— Бека, скъпа — започна Пърки през зъби. — Не знам какво целиш с това…

— Не ти ли харесва, Пърки? Не го ли намираш за по-живо, по… натурално?

— Но скъпа, писанието ти едва ли може да се нарече предвикториански любовен роман — зафъфли Джайлс.

— Не, Джайлс, твърде реалистично е. Човек не може да живее, как да го кажа, вечно с глава, завряна отзад, нали?

Това е от лекарствата, помисли си Пъркс. Най-накрая напълно се смахна.

— Скъпа Ребека — примоли се Джайлс. — Помисли малко.

Той започна да се разхожда напред-назад, размахвайки ръце.

— Кой чете тези книги? Клетите домакини, разбира се, тези, на които се крепи цялото ни славно общество. Тези, които поддържат мъжете си, за да могат да ходят на работа, тези, които отглеждат децата. Ти ги познаваш добре, през цялото време ги гледаш по рекламите за перилни прахове. Да, те наистина се трудят усилено. И подобно на робите в полето, го правят с усмивка и да, с песен в сърцето! Тяхната работа е скучна, неблагодарна и унизителна и те имат нужда от своя отдушник. О, да, следобедните телевизионни предавания наистина помагат, но кой е истинският лек, който прави живота им поносим? Това са розовите романи „Мис Мей“ от Ребека Наваро. Там те се потапят в прекрасния романтичен свят, които ти, скъпа, създаваш. Всички настоящи и бъдещи домакини се нуждаят от теб.

— Точно така — строго кимна Пърки. — А си тръгнала да се занимаваш със содомия и революция. Тези крави със замъглени от валиум глави ще изхвърлят ужасени книгата ти. И тогава къде ще отидем ние?

— Ти ми кажи, скъпи? — подразни го Ребека.

— На улицата, за да продаваме шибаната ти велика книга, ето къде! — избоботи Пърки.