Факторът Айнщайн

Тотално запомняне

Веднъж, докато четял „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше, великият психолог Карл Юнг изпитал странното усещане, че и преди е чел един от пасажите. Всъщност имал чувството, че съответният откъс е почти дословно копие на епизод от един морски приключенски роман, който бил чел навремето, публикуван през 1835 година — половин век преди Ницше да напише „Тъй рече Заратустра“, Юнг се свързал писмено със сестрата на философа и се оказало, че той наистина бил чел и бил впечатлен от този роман, когато бил единайсетгодишен. „От контекста на целия му труд става ясно — пише Юнг по-късно, — че Ницше и представа е нямал, че неволно плагиатства този откъс от романа. Убеден съм, че петдесет години по-късно тази прочетена в детството история просто е изплувала изневиделица в съзнанието му.“

Изглежда че в този случай при Ницше се е проявило едно състояние, наречено криптомнезия — скрито припомняне. То се наблюдава, когато отдавна забравени случки или изживявания изведнъж изплуват в съзнанието на човека, без той да си дава сметка, че умът му не ги поражда в момента, а просто възстановява стари спомени. По всяка вероятност именно криптомнезията е причина бигълсът Джордж Харисън да се озове в неприятното положение да трябва да обяснява защо мелодията на неговия хит от 1970 година „My Sweet Lord“ прилича толкова много на „He’s So Fine“, създадена и изпълнена за първи път от Чифън през 1963 година.

Макар и да са понякога твърде неприятни, подобни случаи на криптомнезия, като този с Ницше, повдигат безкрайно интересни и предизвикателни въпроси за мощта на човешката памет. Щом като цял един доста голям пасаж от книга може неволно да бъде „погълнат“ на единайсетгодишна възраст, а десетилетия по-късно да бъде дословно цитиран, какво ли друго се съхранява в паметта ни?! И как бихме могли да извличаме оттам тези запаси от информация?

Бариерата на паметта

„Образованието — отбелязва веднъж Айнщайн — е онова, което остава, след като забравиш абсолютно всичко, научено в училище.“

Кой ли от нас не е съжалявал понякога за времето, което е губил години наред в училище, за да се готви за изпити по такива загадъчни предмети като физика, химия, тригонометрия, история, френски или испански? И кой ли не се е дивил на самия себе си при мисълта, че навремето, в училище, настина е знаел много добре периодичната таблица, справял се е с квадратните уравнения, изчислявал е траекториите на летящи куршуми, можел е да посочи датите на решаващите битки във войната от 1812 година и доста добре е спрягал неправилните глаголи във френския език — но много скоро след това е забравил напълно всички тези умения и знания?

По времето когато излизаме на пазара на труда, повечето от нас са щастливи, ако от всичко научено в училище си спомнят поне таблицата за умножение. Хората тук, в Америка, гледат едва ли не със страхопочитание всеки свой сънародник, който успява да проведе дори най-незначителен разговор на някой чужд език. А при вида на бюрото в службата, отрупано с непрочетени професионални издания, компютърни справочници, отчети, списания и какви ли не книги, малцина не изпитват усещане за deja vu, тоест за нещо смътно познато. На работното си място също като в училище, сме буквално удавени в порой от най-различна информация и данни — толкова прекалено много, че просто не сме в състояние да прескочим бариерата на паметта си и да запомним всичко.

Метаумения

Веднъж попитали Айнщайн каква е скоростта на светлината, а той отговорил: „Откъде да знам. Изобщо не си затруднявам паметта с факти, които съвсем лесно мога да взема от коя да е енциклопедия.“ Противно на широко популярния мит, за гениите не е задължително да притежават всепоглъщаща памет, нито да запаметяват всичко с лекота. Затова пък те са ненадминати в умението да извличат от паметта си онова, което искат и то точно когато го искат. Наричам тази тяхна способност метаумение — тоест основополагащо умение, от което произтичат всички останали.

Съществуват необорими доказателства, че всички ние притежаваме в една или друга степен така наречената фотографска памет. При все това обаче, изглежда само малцина имат дарбата да извличат от паметта си и да разглеждат съхраняваните там „фотографии“ винаги, когато пожелаят. В тази глава ще се запознаете с фоточетенето — метаумение, което ще ви помогне по желание да запаметявате и съхранявате, а после и да изваждате много повече скрити спомени, отколкото изобщо някога сте предполагали, че е възможно.

Вероятно всички възрастни читатели на тази книга изживяват някаква криза в кариерата си. Икономистът Пол Зейн Пилзър, автор на „Несметно богатство“ и „Бог иска да сте богати“, казва: „От технологична гледна точка, работата, която вършим днес, ще е допотопна отживелица утре.“

През 1958 година един силициев чип е могъл да съдържа само десет електронни компонента. През 1972 година техният брой вече е хиляда. Днес образецът в тази област, чипът на „Пентиум“, съдържа три милиона транзистора, събрани на около шест и половина квадратни сантиметра площ. А технологичният напредък продължава с все по-голяма скорост. Цели клонове от индустрията биват пометени буквално за секунди. Само за някакви си десетина години компактдисковете изпратиха в пълно забвение индустрията на грамофонните плочи, която до този момент им носеше милиарди долари печалба. Появата на инжекционното запалване на горивото и на различните други дигитални системи по колите разсипаха целия дотогавашен бизнес по ремонта им. Същото се повтаря и във всяка друга индустриална сфера. В съвременната бързо променяща се нова икономика успехът принадлежи не на хората, вече овладели определено умение, а на онези, които могат едва ли не светкавично да усвояват нови знания и да придобиват нови умения.

„Бяхме свикнали да живеем в общество, където човек се обучаваше в едно или друго, а после цял живот се занимаваше само с него — казва Пилзър. — Днес това вече е невъзможно и немислимо. Понастоящем средната продължителност на която и да било кариера е около шест години. Половината от работещото население сменя професията — а не само местоработата си — на всеки шест години, а често и по-рано.“

Както никога преди, днешните възрастни трябва да се самовъзприемат като вечни студенти, готови всеки миг да подхванат нова курсова работа. Най-конкурентоспособни ще са хората, овладели метауменията — Пилзър ги нарича „основни умения“, — които ги правят способни да усвояват много бързо всякакви нови знания и задачи.

Ако вие примерно сте офисмениджър, вероятно ще сте наясно, че някоя нова компютърна програма може да удвои възможностите ви да обработвате, да организирате и да разпространявате документи. „Ако от всичките си колеги в отдела вие имате най-добре развити основни умения — пише Пилзър в книгата си «Несметно богатство», — сигурно първи ще разучите и усвоите новата програма… А докато колегите ви най-сетне успеят да овладеят новата технология на работа, несъмнено вече ще се е появила още по-съвършена програма и целият процес започва отначало.“

Ускореното обучение — средство за конкурентоспособност

Мнозина се плашат от мисълта за общество, основано върху необходимостта от постоянно обучение. Откъде време за учене, когато трябва да изкарваме нашата и на семейството си прехрана? Отговорът на този въпрос е в способността да се обучаваме ускорено. Достатъчно е да развием и да подобрим метауменията си, за да намалим времето, необходимо за усвояване на нови знания и за преквалификация.

Понастоящем „Проект Ренесанс“ е ангажиран с едно изследване, чиято цел е да вмести пълноценно материала, изучаван в продължение на първите две години в колеж, в един двумесечен летен курс. През тази година (1996) включваме двеста студенти в една пилотна програма, наречена „Проект за ускорено академично обучение“. След като я завършат, те ще бъдат подложени на тестове в един от участващите в проекта университети и при удовлетворителните резултати, които се надяваме и очакваме да покажат, ще бъдат приети да продължат там обучението си на следващото ниво.

Използваните при „Проекта за ускорено академично обучение“ методи могат бързо и с лекота да бъдат адаптирани и приложени буквално към всеки тип професионална подготовка. Те включват всички описани в тази книга техники на „Проект Ренесанс“, включително различните приложения на отприщването на образния поток и на мисленето по модел, а също и други техники, за които ще говорим по-нататък като „Свободни записки“ и „Групов образен поток“. И, естествено — „Фоточетене“.

Основните традиционни метаумения включват четене, писане, говорене, разсъждаване и смятане. Способността ви да усвоите някое по-специализирано умение — например боравенето с компютър — зависи в голяма степен от това доколко добре сте овладели тези основополагащи метаумения.

Но дори те се градят върху един още по-дълбок и по-мощен техен предшественик — способността ви да съхранявате и да извличате данни и информация от паметта си. Именно усъвършенстването на това най-главно метаумение е целта на „Проект за ускорено академично обучение“ и другите подобни програми.

Фоточетене

Сред най-ефективните методи на „Проект за ускорено академично обучение“ е една техника, наречена „Фоточетене“. Чрез нея фоточитателите не само увеличават неимоверно скоростта и обема при четене, но и способността им да съхраняват и да извличат от паметта си данни и информация става няколко пъти по-голяма от обичайната.

Както и много други гении създателят на техниката „Фоточетене“ Пол Шийли бил слаб ученик в училище. А четенето било за него особено бавна и досадна работа. Изкараният курс за бързо четене му помогнал да увеличи скоростта си от 170 на 5000 думи в минута при 70% възприемане и разбиране на информацията. Но Шийли смятал за изтощителен и изнервящ самия процес на прехвърляне страница след страница.

По време на работата си като консултант по въпросите на ускореното обучение Шийли чул, че някакъв инструктор по бързо четене от Феникс, Аризона, бил направил забележително откритие. За да помогне на учениците си да усвоят по-добре координацията на очите си, той провеждал с тях упражнения, при които те трябвало да плъзват поглед отгоре надолу по страниците, като ги прехвърлят много бързо една след друга. Веднъж, след подобно упражнение, инструкторът решил просто от любопитство да проведе един експеримент и дал на учениците си да направят тест за проверка на това до каква степен са разбрали и усвоили материала, по който само били плъзнали бегло поглед. Но за негово огромно удивление резултатите се оказали изключително високи. По някакъв странен начин подсъзнанието на хората било успяло буквално да „попие“ материала.

Необичайната мощ на подсъзнателното учене е отдавна известна и всепризната. Още през 1916 година изследователят Л. Л. Търстоун открил, че моряците, които били обучавани на морзовата азбука по време на сън, я научавали три пъти по-бързо от онези, на която тя била преподавана по нормалния начин.

През 1954 година в едно кино във Форт Лий, Ню Джърси, бил проведен следният експеримент. В продължение на шест седмици там били прожектирани филми, между чиито кадри били вградени високоскоростни „скрити“ реклами. Послания от рода на „Гладен ли си? Яж пуканки!“ или „Пийте кока-кола!“ се мярвали на екрана за четирийсет милисекунди — прекалено бързо и твърде за кратко, за да бъдат съзнателно забелязани от зрителите. При все това обаче, по време на тези експериментални шест седмици продажбите на пуканки в града нараснали с 57,7%, а на кока-кола — с 18,1%. Когато резултатите от експеримента станали публично достояние, избухнал истински обществен скандал и властите били затрупани с настоятелни искания атакуващите подсъзнанието реклами да бъдат забранени със закон. Но както се казва, „всяко чудо за три дни“ — бурята на общественото възмущение скоро утихнала и, макар и порицана, практиката на „скритата реклама“ така и не била обявена за незаконна. И до ден-днешен, атакуващите подсъзнанието реклами са процъфтяваща индустрия, носеща милиарди долари печалба.

Повече от очевидно е, че рекламното послание „Гладен ли си? Яж пуканки!“ едва ли би повлияло особено много на зрителите, ако бъде показано на екрана в нормална скорост на кадъра от три и повече секунди. Хората ще го прочетат, ще се прозеят и няма да му обърнат никакво внимание. Но когато заобикаля съзнателния ум и прониква директно в подсъзнанието им, то става непреодолимо. Възприетата на подсъзнателно ниво информация въздейства върху мозъка много по-мощно, отколкото тази, която достига до него по съзнателен път.

През 1985 година Шийли получава поръчка от компанията „Америкън Експрес“ да разработи програма за бързо четене в помощ на нейните служители при усвояването на материала от въвеждащите в работата курсове. Вдъхновен от удивителните резултати при експеримента на Търстоун, Шийли стига до извода, че вероятно всеки човек притежава подобна неосъзната, буквално фотографска памет, която просто трябва по някакъв начин да бъде задействана за съхраняване и за извличане на информация по желание. За целта той създава метод, който нарича „Фоточетене“.

Основният принцип при него е същият, използван и в експеримента на Търстоун от 1954 година. Методът на Шийли предвижда информацията да бъде предоставяна на читателите толкова бързо, че съзнанието им просто да не е в състояние да я обработва нормално. Всяка страница трябва да минава през погледа на фоточитателя за не повече от секунда-две. След като прехвърли по този начин някоя книга, той ще има толкова съзнателна представа за прочетеното, колкото са имали и кинозрителите от Форт Лий за мярнатите на екрана „скрити“ реклами — тоест никаква. Но Шийли бил убеден, че направените по този начин „умствени фотографии“ на книгата по-късно могат да бъдат съзнателно и по желание активирани и използвани.

И се оказал напълно прав. Служителите на „Америкън Експрес“, които овладели и приложили при обучението си метода на Шийли, показали удивителна способност да усвояват много по-големи количества материал, отколкото били в състояние да възприемат и да запомнят на съзнателно ниво. Проведеният от Шийли стандартен тест за бързо четене показал, че ако някоя книга бъде фотопрочетена със скорост 68 000 думи в минута, 74% от материала в нея ще бъде разбран и усвоен.

През май на 1980 година фирмата на Шийли, „Корпорация за стратегии на обучението“, получава лиценз от Департамента по образованието в Минесота да провежда разработения от него нов метод като професионален курс. Но някои скептично настроени професори от тамошния университет се опитват да попречат на Шийли, като настойчиво твърдят, че подобни резултати са просто невъзможни. В отговор на техните нападки Шийли прави демонстрация на метода си. В присъствието на опонентите, както и на представители на Департамента по образованието и на журналисти, негов колега фотопрочита дадения му от един от професорите дебел том по патентно право на САЩ.

„От проведения веднага след това тест — пише Шийли, — стана ясно, че той е усвоил и запаметил 75% от материала. И нещо повече, по желание на професорите моят фоточитател им цитира в приблизителен смисъл шест примерни патентни прецедента, като безпогрешно спази последователния им ред.“

Фоточетенето се явява естествена стъпка напред в еволюцията на човешките умения за четене. В древността и в средновековието хората, които изобщо умеели да четат, обикновено четяли на глас. Дори по-късно на мнозина им било трудно да четат, ако не мърдат устните си. Днес почти всеки, който знае да чете, го прави наум. При все това, почти всички сме склонни да вокализираме, когато четем — тоест, макар и мълчаливо, умът и нервната ни система неволно следват процеса на говоренето. Този навик обаче забавя четенето изключително много, тъй като умствената ни четивна скорост се съобразява с по-бавната скорост на движенията на езика.

Фоточетенето ни освобождава от необходимостта да вокализираме мълчаливо, като ни позволява да четем със скоростта на ума, а не на езика. Когато малките деца изучават азбуката, първо им се налага да произнесат гласно всяка буква, после и всяка сричка, за да могат да разпознаят думата. Така постепенно се научаваме да схващаме думата от един поглед, а ако преминем и стандартен курс по бързо четене, можем да се научим да възприемаме цели изречения и дори параграфи само като ги погледнем.

Фоточетенето отива още по-нататък по еволюционния път на този процес, като ни позволява да попиваме двете разгърнати страници на книгата едновременно. Първоначално това ще ви се стори невъзможно, защото ще четете твърде бързо, за да можете последователно да разпознавате и да вокализирате мислено всяка дума. Но веднъж щом успеете да преодолеете този си навик, много скоро ще откриете колко по-удобно и по-полезно е да оставяте мозъка си да възприема текста с присъщата за функционирането му естествена скорост — тоест, изключително бързо!

Техника „Фоточетене“

Пълно и подробно описание на метода на Шийли може да намерите в книгата му „Системата за фоточетене с цял ум“. По-долу ви запознавам с основните етапи за овладяване на техниката за прилагането му.

Поставете пред себе си книгата или материала, който искате да фотопрочетете. Затворете очи и се постарайте да имате съзнателни възприятия за всяка част от тялото си. Седете с прав гръб, опрели двата си крака на пода. Дишайте дълбоко и равномерно. Отпуснете се.

А сега си представете, че сякаш висите във въздуха зад собствения си гръб. Отворете очи и погледнете надолу към текста, като си представяте, че го четете над тавата си. Докато четете, виждате как двете ви ръце държат книгата от всяка страна. Подходът „Надничане над собствената глава“ разширява перспективата, като ви позволява да обхванете с поглед двете страници едновременно.

На този етап мозъчните ви вълни протичат с почти ленивите 8–12 цикъла в секунда — това е така нареченото Алфа-състояние (при нормално напрегнатото Бета-състояние на мозъка те се движат с 12–23 цикъла в секунда). Психолозите са открили, че именно това отпуснато, но будно мозъчно състояние е идеалното за обучение и за възприемане на нова информация.

Преди да започнете фоточетенето, мълчаливо си кажете защо искате да прочетете точно този текст. Франсис Бейкън е казал: „Има книги, които да бъдат вкусвани с наслада; други — да бъдат преглъщани набързо; а трети, съвсем малко на брой — да бъдат грижливо предъвкани и смлени.“ Пол Шийли твърди същото, но съвсем директно: „Някои текстове трябва да бъдат прочетени най-подробно. Други изобщо не си струва да четете.“

Болшинството от хората не следват определен план при четенето. Просто вземаме случайно някоя книга или списание и започваме да четем. Но подобна нагласа и поведение са ужасяващо неефективни. Прочитът на една книга може да ни отнеме дни наред, а на по-дълга статия — повече от час. Подобни изсмукващи времето ни начинания трябва да бъдат грижливо планирани и направлявани — така, както постъпвате с всяка друга важна работа, с която се захващате.

Ако искате да се насладите на сонетите на Шекспир, вероятно е добре да ги прочетете по познатия ви старомоден начин — „предъвквайки“ и „смилайки“ всяка дума. Но ако сте се абонирали за някоя Интернет-услуга или програма и вече от половин година все отлагате да прочетете потребителския наръчник от 250 страници, то вероятно ще предпочетете да го „преглътнете“ наведнъж посредством фотопрочит. Бъдете реалистични. Преди да започнете, си задайте следните въпроси:

• Какво очаквам да получа от прочитането на този текст? Какво ще научите от съответната книга, статия или друг материал — как да използвате новия си компютър; нещо повече относно любимо ваше занимание; да говорите чужд език или да постигнете прозрение по някоя злободневна обществена тема? Предварително определете по какъв именно начин очаквате прочитът на съответния текст да ви направи по-способни или по-добре информирани в една или друга област.

• Доколко подробно искам да усвоя информацията в текста? Дали ви е необходимо да научите и да запаметите стабилно всеки факт от съответния материал, или само главните моменти от всеки раздел, или ще ви е напълно достатъчно да запомните някои основни факти и техники? Предварително си уточнете изискванията.

• Колко време съм готов да отделя точно сега, за да постигна целта си? След като си отговорите на първите два въпроса, може да решите, че съответният текст изобщо не си струва да му отделяте каквото и да било време. Или пък е достатъчно да му посветите само пет минути. Вие решавате.

Колкото по-добре „почувствате“ предварително книгата или статията като цяло, толкова по-лесно ще ви бъде да я фотопрочетете. Първо, запознайте се с общата структура на материала. Прочетете съдържанието, заглавията и подзаглавията на всяка глава, а също и наименованията на отделните раздели в нея. Прочетете индекса и приложенията към текста, както и всичко, което е написано на първа корица и на гърба на корицата. Прелистете страниците и прочетете всичко, написано с курсив или с получерен и черен шрифт. Прочетете и всички карета, диаграми и таблици. Това ще ви създаде великолепно и напълно достатъчно усещане за структурата и съдържанието на книгата.

После определете кои са ключовите термини в материала — тоест, онези думи, които привличат погледа ви, докато прелиствате страниците. Авторът обикновено ги използва многократно, тъй като те са основни понятия в разглежданата тема. Във „Факторът Айнщайн“ ключови термини като „отприщване на образния поток“, „Заглушител“ и „примка за обратна връзка“ сигурно веднага ще се набият в очите ви. Открийте какъв е точният смисъл на тези ключови понятия и вече ще сте разбрали цялата книга.

И най-сетне, направете си минипреговор. Дали предварителният преглед промени по някакъв начин отговорите на посочените по-горе три основни въпроса? В много случаи се оказва, че дори само посредством този предварителен преглед сте извлекли от книгата всичко, което ви е било необходимо да научите от нея.

Предварителният преглед е по желание. Мнозина читатели вероятно ще открият, че доста добре могат да фоточетат, и без да правят предварителен преглед на материала. Всъщност подобен подход дори има известни предимства. Предварителното зареждане на мозъка с повече по обем съзнателна информация относно книгата може понякога да възпрепятства постигането на по-оригинални и същностни прозрения от страна на подсъзнанието. Именно поради тази причина се обърнах към Пол Шийли с молба да разработим не толкова задълбочени подходи за предварителен преглед. И тъй като Пол е олицетворение на истинския учен, той възприе със забележителна отзивчивост всичките ми предложения и гореше от желание да ги провери експериментално. Резултатите от първоначалните тестове бяха много окуражителни и по всяка вероятност ще използваме преработения подход за предварителен преглед на текста в нашия „Проект за ускорено академично обучение“ (по който Пол и аз работим съвместно). Но докато уточним и изгладим всички подробности по този нов подход, читателите ще трябва или да ползват описания тук първоначален предварителен преглед на текста, или изобщо да не правят такъв преглед (като вероятно крайните резултати от фоточетенето и в двата случая ще са почти еднакви).

Преди да преминете към същинското фоточетене, трябва да постигнете състояние на пълна отпуснатост, което ще разкрие пътищата към десния ви ум и ще ви позволи да имате свободен достъп до подсъзнателната си памет. Това означава да потънете дълбоко в Алфа-състоянието, дори леко да навлезете в полусънното Тета-състояние на мозъка, при което мозъчните вълни правят 4–8 цикъла в секунда. Тета-състоянието е идеално за работа с мисловната образност и с другите присъщи на десния мозък дейности.

Затворете очи и дишайте дълбоко, като с всяко издишване се освобождавате от тревогата, а при всяко вдишване позволявате на спокойствието да се влее във вас. Всеки път, когато издишвате, си прошепвайте плавно на ум „Отпусни се“. Първите няколко пъти, когато решите да се занимавате с фоточетене, е добре първо да легнете и добре да отпуснете всички големи мускулни групи в тялото си, една след друга, като си повтаряте „Отпусни се“ с всяко издишване. Внимавайте да не заспите, защото човешкото тяло е настроено така, че да свързва Тета-състоянието на мозъка с времето за сън. Постепенно ще свикнете да се приближавате до това състояние, без толкова продължителна предварителна подготовка. С течение на времето, няколко дълбоки вдишвания и издишвания ще са ви напълно достатъчни, за да се настроите на Тета-вълна.

Друга подходяща алтернатива е в продължение на пет-десет минути да практикувате отприщване на образния поток, преди да преминете към фоточетене. Ефектът е същият.

Когато фокусирате вниманието си върху отделни думи или изречения, левият ви ум се включва на работна вълна, а десният се изключва. И автоматично излизате от Тета-състоянието! Когато искате да фоточетете, никога не се съсредоточавайте върху конкретни думи. Насочете фокуса на вниманието си към белите полета около думите. Представяйте си, че надничате към текста над собствената си глава и обхващайте с поглед двете страници едновременно, като фокусирате само върху белите полета. Така виждате двете страници едновременно, а също и ръцете си, които държат книгата. Когато се съсредоточите върху този образ, ще откриете, че започвате да го възприемате почти триизмерно. Именно това усещане за дълбочина е същината на фото-фокусирането. Този начин на гледане наподобява полуфокусирания поглед, който използвате, когато гледате стереооптична картичка.

А сега започнете да обръщате страниците, като отделяте една-две секунди на всяка двойка от тях. Не излизайте от отпуснатото си Тета-състояние. През цялото време се старайте умът ви да бъде колкото се може по-неангажиран и „пуст“. Не допускайте отрицателни мисли, а когато в главата ви все пак се породи някоя подобна мисъл — лекичко я отблъснете и се отърсете от нея. Особено внимавайте да не допускате такива „самозареждащи“ се предсказания като „Нищо няма да стане.“ Един добър начин да поддържате ума си отпуснат и положително настроен е да се оставите да ви завладее ритъмът на прелистването на страниците. Можете да си повтаряте тихичко и плавно наум: „Отпусни се… Отпусни се…“ или „Остани в това състояние… Гледай страниците…“ Изобщо не се старайте да четете каквото и да било от текста, просто в продължение на секунда-две гледайте всяка двойка страници.

Продължете да фоточетете до края на книгата. Когато свършите, не проверявайте какво сте запомнили от току-що прочетеното. Това може само да ви обезсърчи. За да извлечете каквато и да било част от информацията, съхранена в паметта ви посредством фотопрочита, трябва да следвате описания по-долу начин за активирането й.

Дайте на попитата при фотопрочит информация времето, което й е необходимо, за да се „слегне“ в паметта ви. Ако бързате, можете да започнете да я активирате след около двайсетина минути. Но най-добре ще е да я оставите да отлежи едно цяло денонощие. Изследователи от института „Вайзман“ в Реховот, Израел, са открили и доказали, че новоусвоените умения се затвърждават в мозъка по време на REM фазите на съня. Проведените от тях експерименти разкриват, че изпълняването на конкретните дейности е много по-добро в деня след усвояването на съответното умение, дори ако междувременно то не е било упражнявано. Подобен ефект се наблюдава и при фоточетенето.

Понякога информацията, която сте съхранили в паметта си посредством фоточетене, ще се активира спонтанно, без съзнателното ви участие. Веднъж един професор от университета в Минесота фотопрочел две книги, за да се подготви за лекция, която му предстояло да напише и да изнесе. Оставил информацията да отлежи през нощта. Докато спял обаче, професорът сънувал как вече изнася готовата лекция пред студентите си. Изведнъж се събудил и веднага записал всичко, което могъл да си спомни от съня си. На следващата сутрин, когато прегледал тези свои записки, с удивление открил, че лекцията му била 90% готова!

На друг фоточитател му предстояло пътуване в Швеция и за да се подготви, той на няколко пъти фотопрочел един шведски речник и един разговорник. На другия ден отишъл на ресторант и изведнъж се уловил, че си поръчва вечерята на шведски език.

Подобни истории са забавни, но редки. В повечето случаи ще ви се налага да активирате съхранената информация „ръчно“.

Първи етап на активиране: Тест на ума. Започнете със задаване на въпроси. Запитайте се примерно: „Какво от книгата, която фотопрочетох, е от значение за мен?“ или „Какво от фотопрочетеното трябва да знам, за да се изявя добре на изпита (да си напиша доклада; да направя добро изказване на събранието)?“ Не очаквайте да получите незабавни и пространни отговори. Този тип тест на ума има за цел единствено да накара подсъзнанието ви да се замисли кои са най-подходящите начини за извличане на съхранената при фотопрочита информация. Важното е по време на целия процес за активиране да не сте напрегнати, а спокойно отпуснати, да оставате уверени в успеха на начинанието и да поддържате живо любопитството си към резултатите от него.

Втори етап на активиране: Скенер и сонда. Тестването на ума вероятно ще е събудило любопитството ви към определени раздели или пасажи от фотопрочетеното. Отгърнете книгата на тях. Бързо „сканирайте“ с очи централната част на всяка страница. Ако някоя дума или фраза привлече погледа ви, „сондирайте“ страницата, като прочетете един или два реда около привляклата вниманието ви дума. После продължете да сканирате следващата страница от съответния раздел. Сондирайте само един-два параграфа от статията или страница-две от цялата книга. Следвайте интуитивните си подтици, не логиката. Позволете на подсъзнанието си да ви посочи къде да „пуснете сонда“ в текста, дори ако съответният пасаж привидно не е свързан с целта, с която сте фотопрочели книгата. Ако не се доверявате на интуитивните си подтици за сондиране или ако искате да съхраните най-подробно материала, сканирайте и сондирайте цялата книга, от първата до последната страница.

Специалистите по четенето са на мнение, че 90% от който и да било текст са просто пълнеж. Скенерът и сондата ви отвеждат директно до съществените 10% информация.

Развийте фотоусет

За повечето хора първоначалните ефекти от фоточетенето няма да са напълно очевидни. Те се проявяват първо под формата на смътни усещания, които човек лесно може да пренебрегне, ако не ги очаква. За да станете експерт по фоточетене, е необходимо да развиете в себе си усет или както го наричам още „будно очакване“ по отношение на тези неуловими сигнали от страна на подсъзнанието. Един от най-добрите начини за постигане на подобно будно очакване е да използвате образния си поток. Ежедневната ви десетминутна практика за отприщване на образния поток ви тренира да забелязвате и да реагирате именно на подобен род сигнали откъм подсъзнанието, каквито има и при фоточетенето, независимо дали се пораждат под формата на образи, думи или смътни подтици. (Пол Шийли вече съветва инструкторите по фоточетене да използват във водените от тях курсове техниката за отприщване на образния поток като подготовка за усвояване на неговия метод.)

А ето и два показателни случая за действието на фотоусета.

Един бизнссмен имал особено неудовлетворителна среща със своите адвокати, като така и не могъл да разбере правните им аргументи по интересуващия го въпрос. Ето защо след срещата той отишъл в библиотеката и фотопрочел всичко, каквото успял да открие във връзка с темата, по която искал адвокатски съвет. Когато вече си тръгвал, изведнъж усетил остър подтик да се върне и отново да огледа лавиците с книги. Това негово смътно усещане го накарало да вземе точно определена книга и да я отвори на дадена страница, която се оказало, че съдържа отговора на интересуващия го правен казус.

Един електроинженер с удивление се уловил, че по време на фирмено събрание уверено обсъжда въпрос, по който имал съвсем малко опит. По-късно се сетил, че преди време бил фотопрочел натрупаните в офиса му специализирани издания. Като приложил техниката „скенер и сонда“, той открил сред тях една статия, която бил напълно забравил, но сега видял, че тя съдържа цялата информация, залегнала в основата на изказването му по време на събранието.

Състояние „цялостен ум“

Метаумението за фоточетене има много повече приложения, отколкото само да се попива скоростно информация от книги и списания. Умелите фоточитатели редовно използват тази техника в ежедневната си работа. Чрез нея те настройват мозъка си на вълната на едно състояние, наречено „цялостен ум“, което им предоставя много по-лесен и по-бърз достъп до десния ум.

Един бижутер очаквал с неприязън наближаващото професионално изложение на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Всяка година той минавал многократно нагоре-надолу между щандовете и щателно оглеждал изложените по тях камъни, преди да реши какво точно да купи. Цялата тази досадна и уморителна работа обкновено му отнемала по пет дни.

Този път обаче решил да се опита да „фотопрочете“ предлаганите камъни. Първо избрал място, откъдето да може да обхване цялостно с поглед залата, в която се провеждало изложението, и в продължение на няколко минути съзерцавал панорамната гледка. След това минал бързо по пътеките между щандовете, като обхващал всеки от тях на фотофокус. После тествал ума си какъв точно вид камъни мисли, че са му необходими, след което минал още веднъж между щандовете, като прилагал пътьом техниката „Скенер и сонда“ и спирал само там, където нещо сякаш го „придърпвало“. На това изложение целият оглед, избор и покупка на всички необходими за работата му скъпоценни и полускъпоценни камъни му отнели само два часа!

Упражнявайте се, докато повярвате

Най-голямата пречка за постигане на успех при фоточетене е изкушението да се откажете, защото не вярвате, че от този метод има ефект. Но както и всяко друго умение, което вече сте усвоили от тази книга, резултатът от фоточетенето също се подобрява колкото повече се упражнявате. Колкото повече фоточетете, толкова все по-добре и по-лесно ще ви се отдава да го правите, като същевременно ще имате и все по-дълбоко усещане как именно действа тази техника и какво точно трябва да правите, за да постигнете най-силен ефект.

Най-добрият начин за тестване на постигнатите резултати при фоточетене е да започнете да прилагате метода при колкото е възможно повече и по-различни ситуации. Не след дълго вече ще сте натрупали достатъчно свои собствени истории за поразителни успехи, които ще ви накарат да бъдете повече от убедени в неговата ефикасност.

Изостряне на паметта

Според общоприетите представи характерни черти на гения са уменията, присъщи на левия ум — например свободно боравене с висшата математика, владеене на чужди езици или умело ползване на внушителен словесен запас. В действителност обаче, овладяването на всички тези и на други подобни умения се основава не на някакви по-специални дарби, а на присъщата на всеки човек способност за запаметяване. Ето защо фоточетенето може да ускори неимоверно много напредъка ви във всяка от тези области на знанието.

Опитайте да фотопрочетете няколко пъти който да било речник — на родния или на някой чужд език. Повече от сигурно е, че това упражнение ще увеличи изключително много словесния ви запас. Съчетано с обичайните системи за обучение, фоточетенето ще ускори неколкократно процеса на усвояване на нови знания в която и да било област. Това определено е едно от най-мощните и най-ефективни метаумения.