Факторът Айнщайн

Ефектът „Сократ“

По време на Корейската война американците бяха ужасени от документалните кадри, които показваха как техни сънародници военнопленници четат пред кинокамерата антиамерикански лозунги и изказват дълбоката си вяра в комунизма. Всички недоумяваха как китайците, в чийто плен бяха попаднали, са успели да ги принудят да направят подобно нещо, и то с такава лекота и явна убеденост? Впоследствие стана ясно, че китайците са приложили метода „хси нао“ — израз, който означава буквално „измит мозък“. Американският журналист Едуард Хънтър превежда израза като „промиване на мозъка“ и това понятие продължава да се използва и днес.

Наистина забележителното при приложеното от китайците „промиване на мозъка“ било, че не използвали изтезания или физическо насилие, за да го постигнат. Пленниците били помолвани и убеждавани — „на час по лъжичка“ — да изказват чужди мнения, но изцяло по собствена воля. Първо, примерно ги приканвали само да изброят писмено какви добри неща, според тях самите, има все пак в комунизма. После — под маската на свободно и справедливо обсъждане на темата — ги помолвали да изброят писмено лошите страни на американската система. Постепенно и неотклонно в съзнанието на военнопленниците изпъквали привидно само дребни и незначителни недостатъци на капитализма, но на подсъзнателно ниво те се трупали и нараствали лавинообразно. Целият процес продължавал дотогава, докато поне един от тях не промени убежденията си и не се обърне в правата комунистическа вяра.

Силата на промиването на мозъка се дължи на факта, че съответният човек не изразява възгледи, които някой друг е вложил насила в устата му. Тъкмо напротив, той много добре знае, че сам е стигнал до съответните изводи и мнения. И в крайна сметка, все по-нарастващата пропаст между представата, която военнопленникът е имал за себе си като за лоялен американец, и фактът, че същевременно пише все по-дълги и по-дълги списъци с нелоялни към родината му признания, причинява това, което психологът Леон Фестинджър нарича „когнитивен дисонанс“ — тоест драстично разминаване, несъответствие и непоследователност в мислите, чувствата и поведението на съответния човек.

Според Фестинджър хората проявяват силно изразена склонност да отстраняват когнитивния дисонанс. Ако примерно се насилвате да се усмихвате и да се държите оптимистично, когато сте тъжни и отчаяни, в един момент неминуемо ще реагирате на така възникналия в ума ви когнитивен дисонанс, като или се откажете от преструвката си, че сте щастливи, или наистина се почувствате щастливи. Просто няма да сте в състояние да поддържате особено дълго двете противоречащи си състояния — както е станало и с онези злощастни американски войници, попаднали в китайски лагер за военнопленници.

Методът на Сократ

Понастоящем възприемаме образованието като процес, при който учителят „налива“ информация и знания в главата на ученика. Но английската дума за образование — „education“ — произлиза от латинската „educare“, която означава буквално „извличам“. В древността задачата на учителя е била да помага на ученика да извлича от себе си собствените си вътрешни възприятия и прозрения (виж Фигура 10.1)3.

Тогавашното образование е следвало метода на Сократ. И макар че в действителност не Сократ е неговият създател, той е допринесъл изключително много за популяризирането на тази техника. При метода на Сократ учителят задава серия дълбокомислени въпроси, като чрез тях принуждава учениците си да осъзнаят, обмислят, определят и опишат собствените си възприятия, възгледи и идеи.

Сред многото положителни страни на този метод е и това, че той насърчава хората да се вгледат в себе си, да осъзнаят възприятията си и да ги изразят със свои думи. Което пък — както несъмнено биха се съгласили и китайските промивачи на мозъци — е най-сигурният начин за постигане на трайно въздействие.

Методът на Сократ е полезен не само за учениците, но и за учителя. Всъщност прочутите школи на древна Гърция били основавани с оглед да са от полза както на постигналите мъдрост мислители, така и на жадните за знания техни слушатели. Преподаването в школите подсигурявало на тогавашните учени мъже аудитория, пред която да излагат и да развиват своите идеи и възгледи. И тези древни мислители, наричани софисти, се отблагодарявали на слушателите си, като разбуждали задрямалата им сетивност и извличали от тях собствените им възприятия и прозрения чрез задаване на въпроси за размисъл. И двете страни се възползвали от така създадената мощна примка за обратна връзка, която обостряла интелекта и разширявала кръгозора им. Останка от тази древна система откриваме в популярната фраза „Ако искаш да научиш нещо по даден предмет, започни да го преподаваш на други.“

Отказът от истинското образование

Методът на Сократ позволява на обитателите на древна Атина — град държава с по-малко от 100 000 жители — да постигнат такива висоти на изкуството и науката, които и днес, 2400 години по-късно, ни удивляват и вдъхновяват. Допреди 150 година западната педагогика се основаваше именно на този метод. Впоследствие обаче, все по-големият приток на ученици в американските училища постепенно принуди учителите да го изоставят. Изправени пред катедрите в класни стаи, пълни с четирийсет-шейсет буйни хлапета, учителите бяха лишени от възможността спокойно да задават въпроси за размисъл на не повече от едно-две от тях едновременно, за да постигат и извличат в стила на Сократ вътрешните им прозрения.

Именно някъде по това време се отказахме да образоваме и започнахме да преподаваме. Днешните методи за дидактично преподаване се основават на предположението, че умът на всеки ученик е „tabula rasa“, тоест „чиста дъска“ — един вид пусто пространство, което учителят трябва да запълни посредством изнасяне на лекции, все едно че налива вода в празна чаша (виж Фигура 10.2). Мъдростта, по природа заложена във всеки ученик, така и остава да си лежи дълбоко погребана в ума му, а не е извличана на повърхността, както е било в Атина на Сократ и Перикъл. В днешно време Сократовият метод е оцелял само в близките междуличностни взаимоотношения, които са се развили, съхранили и задълбочили с течение на годините между преподавателите и техните ученици, вече пораснали и поели пътя си в живота. Юридическите университети твърдят, че прилагат метода на Сократ, но в действителност го използват по един доста изкривен начин, при който студентите са тероризирани от заплахата да бъдат незабавно порицани, ако дадат неудовлетворителен отговор, което всъщност ги принуждава единствено да следят с напрегнато внимание и да запаметяват дословно всяка дума на преподавателя. А това е метод по-скоро на Инквизицията, но не и на Сократ.

Едва напоследък започваме да осъзнаваме солената цена, която заплатихме и продължаваме да плащаме поради факта, че се отказахме от образоването за сметка на преподаването. По отношение на съвременната „образователна“ система, цитираната и преди забележка на Айнщайн придобива още по-горчив смисъл: „Образованието е онова, което остава, след като забравиш абсолютно всичко, научено в училище.“

На всеки от вас му се е случвало да седи по време на делова среща и да тръпне в очакване да изкаже някакво свое мнение, нали? Независимо колко информирано или убедително говорят другите хора, ние почти не ги чуваме, изцяло погълнати от това да репетираме наум заплануваното си изказване. Дори след като вече сме се изказали, продължаваме отново и отново да „превъртаме“ в главата си собствените си думи, да премисляме всеки нюанс и едва ли не всяка сричка, докато край нас срещата продължава да тече, но от всичко, което се говори, до ума ни стига само някакво безформено жужене. А можете ли да познаете впоследствие чии думи ще сме запомнили най-добре?

Но вероятно най-разочароващото в цялата работа е това, че колкото по-интересна е срещата, с толкова по-голямо нетърпение очакваме реда си да се изкажем, а следователно толкова по-малко чуваме и възприемаме от всичко, казано от другите хора!

Този инстинктивен човешки стремеж към себеизразяване се възприема като израз на нелюбезност и себичност, каквито всъщност са и повечето инстинктивни навици, когато бъдат оставени да се проявяват на воля. Във всички книги за самоусъвършенстване на читателите настойчиво се дава следният най-доброжелателен съвет: „Мълчете и слушайте, когато някой говори!“. Е, да, но няма кой да го чуе. Острата вътрешна необходимост от себеизразяване е толкова дълбоко закодирана в мозъците ни, колкото са и инстинктите за хранене и за секс.

Онова, което възприемаме като човешка съзнателност, е съсредоточено най-вече в артикулариите — мозъчни структури, които управляват и себеизразяването. Сред тях са говорният център на Брока — благодарение на който можем да говорим, и центърът на Вернике, чрез който четем и разбираме говора на другите хора. По-активните физически начини за себеизразяване — например писането, скицирането, рисуването и танцуването — използват активно и центъра за спомагателна двигателна дейност.

Артикулариите подбират определени усещания сред бушуващия в мозъка ни океан от най-различни възприятия и им придават конкретна форма, така че и ние, и другите хора да можем да открием смисъл в тях. В продължение на милиони години естественото направление на протичащия през артикулариите поток от възприятия е било насочено неизменно отвътре навън.

За жалост обаче 99% от днешното обучение се състои в опити да се „влее“ информация отвън навътре в мозъка през същите тези управляващи словото и себеизразяването структури — ситуация, която намира най-ярък израз във все по-орязваните субсидии за училищата, предназначени за несловесно образование, например за изкуство и музика. С течение на времето подобна образователна система причинява задръствания в артикулариите, което води до притъпяването им и намалява способността на мозъка да възприема и да се учи.

За практикуващите бойното изкуство джудо е характерно, че вместо да блокират или да контрират атаките на противника си, те отклоняват силата и устрема на движенията му и ги използват срещу самия него. Можем да приложим този изключително ефективен принцип от джудото, за да преодолеем задръстването в собствените си артикуларии.

Постоянно водим едва ли не епични битки — обикновено безуспешни — опитвайки се да накараме хората да следват повелята „Мълчи и слушай!“, най-често като ги засрамваме или порицаваме за невъздържаното им желание да вземат думата. Но дори да успеем, под въпрос е каква част от натрапената им по този начин и пасивно възприета от тях информация ще бъде действително осмислена и запаметена. Та какъв ли успех щяха да постигнат китайските промивачи на мозъци, ако бяха затворили военнопленниците в една класна стая, бяха им забранили да си отварят устата и часове наред им бяха „наливали в главите“ марксистката доктрина!

Водени от тези съображения, в „Проект Ренесанс“ разработихме една високо ефективна техника на нещо като умствено джудо. Тя ви дава пълна възможност за себеизразяване, докато сте на събрания, семинари, лекции или при каквито и да било други учебни ситуации, като същевременно позволява на подсъзнанието ви да възприема безпрепятствено постъпващата отвън информация. Тази техника, която много скоро се превърна в крайъгълен камък на нашия „Проект за ускорено академично обучение“, се нарича „Свободни записки“.

Свободни записки

Всеки книголюбител буквално се ужасява при мисълта да се пише по страниците на която и да било книга. Парадоксалното обаче е, че от достигналите до нас книжни томове от стари времена най-ценни са именно онези, по чиито страници някой от гениите на човечеството си е нахвърлял бележки. Почти всички велики умове споделят неудържимия стремеж да правят коментари по полетата на книгата, винаги когато някой пасаж подтикне въображението им да заработи. Тези нахвърляни по белите полета записки предоставят на историците вълнуващата възможност да надникнат в мисловния процес на някои от най-дълбоките мислители на човешкия род.

Техниката „Свободни записки“ всъщност е продължение на този прочут навик на гениите. При нея трябва просто на секундата да записвате всяка мисъл, мярнала се в главата ви, докато слушате по време на урок, събрание или лекция, а даже и докато четете някоя книга. Разликата между свободните записки и обичайното водене на бележки е, че тук изобщо не се стараете да улавяте и да записвате фактите и информацията от онова, което слушате. Тъкмо напротив, при свободните записки позволявате на писанията си да се откъснат толкова далеч от темата, по която се говори, колкото собственият ви ум пожелае, като пишете непрекъснато и така бързо, че ви е буквално невъзможно да следите със съзнанието си лекцията. Тази техника дава възможност на идващата отвън информация да постъпва директно в подсъзнанието ви.

Също като при фоточетенето при свободните записки се запаметява много по-голяма част от постъпващата в мозъка информация, отколкото ако се полагат съзнателни усилия на вниманието тя да бъде разбрана и запомнена. И нещо повече, впоследствие хората обикновено откриват в свободно нахвърляните си записки изненадващи и забележителни прозрения, които свързват по неочаквани, но много по-същностни и по-практични начини, постъпващата отвън информация с техните лични интереси или с конкретното им положение, отколкото им се струва при обичайното й съзнателно възприемане.

Както и почти всички останали техники за ускорено обучение, които ни приканват да възприемаме информацията по коренно различни от обичайните начини, „Свободни записки“ поражда скептицизъм в начинаещите. Те обикновено възприемат идеята да се чете книга или да се слуша лекция и да не се внимава съсредоточено като гаранция най-малкото за изгубено време, а в някои случаи и за истинска катастрофа. Ето защо изпитах огромно удовлетворение, когато неотдавна получих следното писмо от Тони Бригмън от Тексас:

L>

„Да си призная, бях настроен твърде скептично по отношение на вашето твърдение, че ако човек записва свободно на касетофон всичко, което му минава през ума, докато чете някоя книга, това всъщност му помага да запамети и да разбере много по-добре и по-изтънко прочетеното. И все пак тази сутрин реших да направя един опит.

Настаних се в креслото с верния си портативен касетофон в ръка и избрах за четене една глава от Светото писание. (Та не е ли именно то върховното изпитание на човешката способност за разбиране!) Когато се зачетох, в главата ми започнаха да се роят неочаквани мисли, асоциации, идеи, оспорващи доводи и тъй нататък, които веднага изричах на глас, като се стараех да ги записвам на касетофона почти паралелно с четенето. Забелязах, че колкото повече коментари на прочетеното правя, толкова по-бързо и по-изобилно в ума ми се пораждат нови прозрения, необичайни размисли и свежи асоциации.

Когато свърших да чета избраната глава, затворих книгата и после се опитах да си спомня съдържанието на току-що прочетения текст. И останах буквално ПОРАЗЕН. Помнех невъобразимо повече неща, отколкото съм успявал да запомня когато и да било преди от прочетеното в Светото писание, въпреки всичките ми старания. Както знаете, някои от притчите в него не са никак леки за четене…

Как изобщо е възможно човек ДА ЗАПОМНЯ МНОГО ПОВЕЧЕ неща от даден текст, когато просто записва безразборно хрумналите му мисли, идеи и доводи по повод на прочетеното, а НЕ СЕ СЪСРЕДОТОЧАВА ДА ЗАПОМНИ ИНФОРМАЦИЯТА!? Знам само, че точно така се получи при мен тази сутрин. Прав сте в твърденията си, Уин! Но трябваше лично да го пробвам. С нетърпение очаквам следващите си поразителни открития.“

L$

Както господин Бригмън вече се е убедил, човек трябва да се убеди от личен опит, за да повярва в каквото и да било. Така че възможно най-добрият ми довод в полза на свободните записки е да ви насърча сами да пробвате.

1. Носете си бележник и малък касетофон на лекцията или събранието, когато решите да пробвате техниката „Свободни записки“.

2. Записвайте лекцията на касетофона, като същевременно си водите свободни записки в бележника. По-късно ще използвате касетофонния запис за сверка и преглед на прозренията си посредством техниката „Скенер и сонда“.

3. По време на лекцията не съсредоточавайте вниманието си в нея, а записвайте бързо и непрекъснато всички мисли, които се породят в главата ви, като позволите на ума си да се рее свободно, въпреки че той обикновено остава повече или по-малко в сферата на съответната тема. Можете да си водите свободни записки и директно пред касетофона, но ако сте в клас или на събрание, това неминуемо ще пречи и ще дразни околните.

4. Напълно забравете всякакви притеснения за изявата си. Никой не ви занича иззад рамото. Не се саморедактирайте и най-вече не се самоцензурирайте. Записвайте не само добрите, но и лошите, според вас, идеи. Нищо не отхвърляйте, преди да сте го записали, и нищо не задрасквайте! В повечето случаи, в момента на записването просто няма да сте в състояние да разпознаете най-добрите си идеи — това ще стане едва по-късно, чак след като вече сте ги записали — в бележник или на касетофон.

5. Не спирайте и не се колебайте. Целта ви е да предизвикате изблик на информация отвътре навън, през артикулариите. Този поток трябва да е толкова буен и бърз, че да принуди по-голямата част от постъпващата отвън информация от лекцията, която слушате, да минава директно през подсъзнанието, за да стига до ума ви.

6. Свободно си служете с разни драсканици, рисунки, карикатури, диаграми. Всеки тип активиране на функциите на десния ум ще увеличи неврологичния ви контакт с темата на лекцията и ще подобри обучението. Старайте се да оставате повече или по-малко в сферата на предполагаемата тема на лекцията. (Казвам „предполагаема“, защото може и да не сте съвсем наясно каква всъщност е темата, особено ако си водите свободните записки наистина бързо и ефективно.)

7. Търсете по-дълбоки асоциации. Опитайте се да откриете завоалираната връзка между темата на лекцията и човешкото познание като цяло. Не се бойте още в мига, докато записвате свободния поток на мисълта си, да градите широкообхватни метафизически теории с цел да свържете в едно смислено цяло всички събития и явления във вселената. Това означава, че подсъзнанието ви се бори да приведе съответната тема в съзвучие със собствените ви възгледи за света — ключова стъпка към задълбоченото изучаване и усвояване на който и да било въпрос.

Открай време великите умове на човешкия род са използвали мощта на асоциацията, за да подпомагат паметта си и да затвърждават спомените си. Да запомняте асоциативно означава да свързвате информацията, която искате да запаметите, с някой въображаем предмет, цвят или песенна рима, например. Свободните записки автоматично подобряват запомнянето на онова, което четете или слушате, тъй като свързват основните и ключови моменти от темата със собствената ви мисловна образност. Колкото по-необичайни, по-странни и по-„откачени“ са тези ваши асоциации, толкова по-добре ще ги запомните.

По време на лекция по химия може да си представите, че атомите на онези елементи, които се свързват лесно с водорода, сякаш са покрити с пухкава козинка като на котета, и нейните косъмчета привличат и оплитат водородните атоми. Представете си най-различни типове и разцветки козини, по които да отличавате привличащите водорода химически елементи. Козинката на кислорода примерно, може да изглежда като на току-що окъпано мокро коте (асоциация с водата, която се получава при химическата реакция между атомите на кислорода и на водорода).

Или в най-общ случай представяйте си, че сте комик по време на шоу, а човекът, който изнася лекцията, е възможно най-мрачният от присъстващите. Превръщайте всяка негова дума в повод за забавление. Откривайте хумора в лекцията. Мислете за темата и като за суха и безвкусна храна, на която чрез свободните записки добавяте различни пикантни подправки.

В Пета глава обсъдихме как привидно случайните и хаотични мисли и хрумвания се съчетават и изкристализират в образна форма, чийто смисъл е много по-дълбок и по-проникновен, отколкото този на отделните й съставни части. При свободните записки също има такъв ефект. След края на лекцията ще откриете, че във вашите свободно нахвърляни записки на мислите ви по повод чутото се съдържа много повече и по-съществена информация от тази, която сте получили от лектора. Свободните записки са стимулирали способността ви да прозирате отвъд фактите на повърхността и да долавяте същностните модели, скрити зад изречените думи. Благодарение на това подсъзнанието ви е в състояние да извлича свежи наблюдения и да изгражда оригинални мисловни структури.

Освободеното чрез тази техника безпрепятствено функциониране на подсъзнателния десен ум постига такива дълбоки прозрения за същината на съответната тема, че хората, които я прилагат, често остават поразени, когато чуят лекторът да изрича идеи, хипотези и изводи, само преди миг „случайно“ нахвърляни от самите тях при свободното записване на мисловния им поток!

Още сега можете да изпитате ефективността на техниката „Свободни записки“, като използвате тази книга за „лектор“. Когато водите свободни записки по някоя книга, е необходимо просто от време на време, най-добре на приблизително равни интервали, да спирате да четете и в продължение на пет — петнайсет минути без прекъсване и бързо да записвате в бележник или на касетофон всичките си мисли и хрумвания.

Най-удачно е да започнете свободните записки, когато по време на четенето в главата ви се породи някоя неочаквана мисъл или почувствате, че нещо от казаното в книгата ви вдъхновява.

Но можете да го правите и в края на всяка глава или на определени интервали от време. Независимо кога ще преустановите временно четенето, за да направите свободните си записки, в ума ви неизменно ще се пораждат интригуващи и любопитни асоциации, които ще се отличават по оригинален начин от обсъжданата в книгата конкретна тема. По време на свободните записки се оставете на волята на тези ваши неочаквани хрумвания и само продължавайте бързо и непрекъснато да ги записвате, докато най-сетне не почувствате, че са се изчерпали напълно, след което продължете да четете.

Съвсем уверено мога да предскажа, че ако прилагате техниката „Свободни записки“, докато четете останалите пет глави от книгата, с удивление ще откриете, че сте извлекли от тях много повече нови, свежи и оригинални прозрения, отколкото от предишните десет глави. В действителност, при прочита на материала от Първа до Десета глава сте имали също толкова много и дълбоки откровения, просто голяма част от тях са се изгубили, тъй като не сте ги записали своевременно.

Докато се упражнявате да си водите свободни записки по тази книга, вероятно ще стигнете до ваши собствени оригинални техники за подобряване процеса на обучението и за повишаване на интелигентността. Възможно е вашите методи да са малко по-различни или даже да нямат нищо общо с моите, но да са също толкова ефективни. Дори когато свободно нахвърляните ви записки привидно имат само най-далечна и груба връзка с моите разсъждения и теории, бъдете сигурни, че вашето подсъзнание е възприело размислите ми, но ги е предало в перспектива, която си е единствено и само ваша, като ги е оформило съобразно собствените ви специфични нужди.

„Проект Ренесанс“ ще ви бъде благодарен, ако споделите с нас всички прозрения, до които стигнете посредством вашите „Свободни записки“, докато четете тази книга. Нищо чудно вашите идеи да ни помогнат да разработим нови техники и методи за ускорено обучение. Пишете ни чрез нашите издатели в Америка.

Ученето е творчески акт

Когато ядете морков или пържола, не очаквате те да подхранят тялото ви още преди храносмилателната ви система да ги е преработила и усвоила по подходящ начин, нали? Точно по същия начин и информацията, която влиза в мозъка ви отвън, трябва първо да бъде преработена и усвоена от него, за да може впоследствие умът ви да я използва. Не съществува „вълшебно хапче“ на знанието, което е достатъчно просто да погълнете, за да научите всичко. Ученето е съзидателен и творчески акт. Данните и информацията, получени от която и да било книга или лекция, представляват само суров материал. Ще сте в състояние наистина да ги научите и да ги усвоите ефективно едва след като ги преработите по подходящ нов начин.

Принцип на артикулирането

В Трета глава се запознахме с принципа на описанието, но той всъщност произлиза от един по-първичен метапринцип, който наричам „Принцип на артикулирането“. Неговата същност се състои в това, че колкото повече артикулирате, тоест изказвате дадено възприятие, толкова по-отчетливо ще става то и също толкова повече ще нараства способността ви да разбирате не само получената от него конкретна информация, но и тази от други, асоциирани възприятия. Принципът на артикулирането осигурява рационална основа както за метода на Сократ, така и за естествено произтичащата от него техника „Свободни записки“. Самият акт на това, че настоятелно изказваме мислите си по дадена тема, ни помага да научим много повече по нея, дори ако отвън не постъпва никаква нова информация по въпроса.

В такива случаи познанията ни се увеличават не благодарение на някакви новоузнати отвън факти, а по-скоро в резултат на изострената ни чувствителност по отношение на собствените ни възприятия, с които захранваме по пътя на обратната връзка мозъка си, като постигнатият ефект нараства лавинообразно.

Нямам достатъчно силни думи, за да подчертая огромното значение и невероятната мощ — прекалено често пренебрегвани, — които има принципът на артикулирането за подобряване на изявите ни буквално във всяка една област на човешката дейност.

Представете си сега какъв ли би бил този лавинообразен ефект, ако приложим принципа на артикулирането към усвояване на умения, които не се изучават по учебник. Открих го почти случайно, преди трийсетина години, когато още бях далеч от окончателното формулиране на моята теория за наличието, проявите и активирането на фактора Айнщайн.

В периода между 1965 г. и 1969 г. си бях създал навика да дрънкам на пианото, като същевременно записвам „изпълненията“ си на касетофона. Нямах никакво музикално образование, а много вероятно и никакви природни заложби на музикант. Но открих, че ако „свиря“ съвършено непринудено и без никакви задръжки, просто като си представям, че съм велик пианист, някои „откъси“ от излизащата изпод пръстите ми какофония наистина приличат на музика. Когато после прослушвах направените записи, забелязах, че проявявам тенденция да „замазвам“ дразнещите ухото откъси и да повтарям отново и отново онези, които звучат приятно и явно се бяха „набили“ в главата ми. Тази музикална примка за обратна връзка постепенно се отрази на цялостните ми изпълнения и открих, че приятните откъси се увеличават и удължават все повече и повече. Не след дълго какофоничните звуци изчезнаха напълно и вече бях в състояние почти спонтанно да свиря доста продължителни и твърде мелодични „композиции“ със съвсем ясно изразени начало, среда и край. По този начин много скоро сътворих дузина напълно годни за слушане музикални пиеси.

Както вече обсъдихме в раздела „Глава назаем“, резултатите от използването на новите методи за ускорено обучение твърдо доказват, че природата е заложила във всеки от нас, в една или друга степен, всички възможни таланти и свързаните с тях типове поведение. И нещо повече — всяка от тези дарби може да бъде извлечена на съзнателно ниво и развита посредством съответното й подсилване.

Всеки от нас притежава инстинкт за създаване на музика. Мелодичните теми, които се появяваха при моето спонтанно дрънкане по клавишите, избликваха от дълбоко скритите в подсъзнанието ми извори на вдъхновение. Дори след като в продължение на близо тринайсет години бях принуден да изоставя изявите си на композитор, поради надвисналите над главата ми неотложни задължения по работата, децата, кучетата и всевъзможните други домашни задачи, впоследствие, когато най-сетне отново се върнах към музиката, открих, че подсъзнанието ми подхваща композирането точно оттам, където навремето бях прекъснал, като развива вече познатите ми теми и мелодични модели, които изглежда съставят моя уникален музикален „език“.

Техника „Импрозапис“

Красотата на техниката „Импрозапис“, както впоследствие наименувах импровизираното композиране и записване на касетофон, е в това, че тя е от полза в равна степен както на начинаещия, така и на професионалния музикант. На начинаещия вдъхва увереност и му помага да си изгради инстинктивен усет за музикална изява и композиране. При професионалния музикант снема творческите задръжки, които често се появяват като резултат от доведено до крайност технично изпълнителско майсторство или поради сковаващо го страхопочитание по отношение на самия процес на композиране.

Както отприщването на образния поток, така и импрозаписът също насочва и овладява мощта на бушуващите в подсъзнанието ни хаотични сили. От интерференцията (тоест от сблъсъка и примеса) между вашето спонтанно музикално себеизразяване и създадената от самите вас осмислена обратна връзка, в съзнанието ви изведнъж се пораждат „прави вълни“ с оригинални нови форми.

Ето как се прилага техниката „Импрозапис“:

1. Изберете инструмент, на който искате да свирите. Няма значение дали някога сте се учили да свирите на него или не.

2. В продължение на трийсет минути всеки ден свирете на избрания инструмент, като същевременно записвате на касетофон изпълненията си.

3. Избягвайте всякакви опити да пресъздавате познати музикални теми, композирани от други хора. Старайте се да „композирате“ оригинална ваша музика, независимо колко ужасно звучи.

4. В известно отношение този етап е най-трудният. В продължение на шейсет минути дневно слушайте направените записи. Отначало дори само слушането на създадените от вас звуци може да ви се струва истинско мъчение. Първите трийсет минути слушайте внимателно, после пуснете записа отначало и следващите трийсет минути слушайте, като се занимавате с някаква друга дейност.

5. Обръщайте специално внимание на онези откъси от записа, които ви звучат особено приятно. Според Първия закон на науката за човешкото поведение, именно тези ваши изпълнителски и композиторски изяви ще бъдат подсилени, поради което подобни музикални теми ще се пораждат все по-често и така уменията ви ще се развиват и подобряват. Същевременно онези музикални откъси, които са ви отегчителни или дразнят слуха ви, постепенно ще отпаднат от музикалния ви „език“.

6. Продължете тези ежедневни занимания поне две седмици. Мъчителната за ушите и за самочувствието ви фаза на какофония няма да продължи повече от три-пет дни. Но пък през това време вашите упорство, вяра в успеха и чувство за хумор ще бъдат поставени на върховно изпитание, докато изтръпвате при звука на собствените си „благозвучни“ импровизации.

7. Към края на първата седмица тук-там в изпълненията ви ще започнат да се появяват сякаш изневиделица смислени и галещи слуха мелодични откъси. Можете да ги прехвърлите на различни касетки и да си поиграете да ги монтирате в едно музикално цяло. Наричам този етап „мина за мелодии“. По време на тази фаза дисонансните елементи постепенно ще отпаднат от изпълнението ви, благодарение на лавинообразния ефект от непрекъснато предизвикваната от вас музикална обратна връзка и подсилване на успешните изяви. На този първоначален етап се старайте да не се поддавате на стремежа си да повтаряте и да репетирате отново и отново налучканите една-две простички мелодии и благозвучни откъси. Защото може да „зациклите“ на тях и това да възпрепятства избликването на по-дълбоката ви и по-сложна музикална изразност.

8. След първата седмица би трябвало да навлезете във фазата на цялостно звучащата мелодика. При нея музиката ще избликва спонтанно, мелодията ще се развива по своя вътрешна логика и форма. Вашите импрозаписи вече звучат като завършени оригинални музикални произведения, изпълнени с неочаквани и приятни изненади. Ще останете удивени, когато чуете на записите колко мелодично и галещо слуха е станало изпълнението ви.

При работата си в „Проект Ренесанс“ открихме, че различни варианти на техниката „Импрозапис“ са напълно приложими със същия забележителен ефект и в други области на изкуството, например при рисуване.

Могъщата сила на себеизразяването

Следователно всичко, лично изразено от учащия се, представлява стотици пъти по-продуктивно учене, отколкото онова, което му се казва отвън (чрез книги или лекции) на него — самият Сократ несъмнено би подкрепил горещо това твърдение.

От Трета глава научихте как да отприщвате пътищата за свободно протичане на образния си поток, като укрепвате неврологичния контакт с картините, които се пораждат във въображението ви. Целият ни многогодишен опит във все още новата област на ускореното обучение подсказва, че това е валидно и за ученето — най-добрият начин за усвояване на какъвто и да било нов материал или умение е като се подсили неврологичния контакт със съответния учебен предмет. Сами ще се уверите от практиката си, че за тази цел едва ли има по-успешен и изключително силно въздействащ метод от този на Сократ, при който настоятелното себеизразяване води до лавинообразен ефект на усъвършенстване.