Осма глава

Мислене по модел

В областта на ускореното обучение втората половина на седемдесетте години бе твърде вълнуващ период. От дълго време вече комунистическите правителства субсидираха високоприоритетни програми за изследване на скритите способности на подсъзнанието и за разработване на методи за ускорено обучение. Изследователи като Георги Лозанов от България и Владимир Райков от Съветския съюз бяха постигнали удивителни резултати, но иззад желязната завеса се процеждаше съвсем ограничена информация. Едва след като през 1979 година Шийла Остендер и Лин Шрьодер публикуваха своя метод „Суперлърнинг“1, тези техники станаха широко известни на Запад. Дотогава повечето изследователи в Съединените щати работехме слепешката, като се опитвахме по случайно стигнали до нас слухове, клюки и непълни отчети за различни експерименти, да сглобим в едно цяло откъслечните сведения относно точните методологии, използвани от колегите ни от социалистическия лагер. По онова време дори американските открития на такива пионери в областта на сугестологията като Джин Хюстън, Робърт Мастърс и забележителния изследовател на хипнозата Милтън Ериксон почти не бяха отразявани в научния печат и бяха едва ли не също толкова тайни, колкото и резултатите, постигнати зад желязната завеса.

Именно през тези ранни изследователски години за първи път попаднах на техника, която впоследствие се превърна в едно от най-мощните средства за ускорено обучение — така нареченото „Мислене по модел“. Тази нехипнотична техника позволява на онзи, който я използва, да „взема на заем“ самоличността и дарбите на всеки произволно избран ролеви модел от човешката история — например някоя личност от рода на Леонардо да Винчи, Микеланджело или Айнщайн, — като по този начин отприщва затлачения извор на собствените си скрити таланти.

Експериментът в Арлингтън

През март 1977 година група изследователи на ускореното обучение проведохме един експеримент в апартамента на наш приятел в Арлингтън, Вирджиния. Използвахме подхода „да/не“. Искахме да изпробваме различните нови методи за подобряване и ускоряване на обучителния процес, като доброволно и охотно поехме ролята на морски свинчета. И тъй като до този момент все още никой не бе направил научна публикация с достоверни резултати за тези нови методи и с подробно описание на начините за прилагането им, ние се облягахме върху оскъдните трохи информация, която бяхме успели да открием тук и там в различните периодични научни издания.

Надявахме се, че поне при един човек от нашата седемнайсетчленна група ще се проявят ползотворни резултати от така сглобените от нас техники. А когато това станеше, възнамерявахме буквално да го побъркаме от най-различни изследвания, докато не разберяхме какво точно се е случило, както и да се опитаме да преповторим неговите резултати, докато най-сетне не успеем да разработим настина ефикасна методология. Но ми се струва, че дълбоко в себе си никой от нас не вярваше, че ще постигнем кой знае какви резултати.

Е, очакваше ни огромна изненада. Почти всяка техника, която прилагахме, водеше до невероятни постижения буквално при всеки. Наистина, чак след години, по време на работата ми по отприщването на образния поток, започнах да схващам теоретичния механизъм на тези нови методи. Но тогава, на нашата среща в Арлингтън през 1977 година, резултатите бяха повече от очевидни, макар и да оставаха необясними.

Те бяха може би най-забележителни при една от участничките, която ще нарека Мери. Както всички нас, Мери също се беше съгласила да започне да изучава някое ново умение дни преди началото на нашия експериментален семинар. Решила да се научи да свири на цигулка и взела първия си урок само седмица преди срещата ни в Арлингтън. Дотогава никога през живота си дори не била докосвала цигулка.

През седмицата след нашия експеримент Мери взела втория си урок. Но понеже работеше като секретарка в един от правителствените офиси във Вашингтон, окръг Колумбия, Мери почти нямала свободно време за редовни упражнения. Въпреки това обаче, само няколко минути след като засвирила по време на втория си урок, учителят й по цигулка буквално зяпнал от изненада и заявил, че ще я прехвърли в курса за напреднали! При втората ни експериментална среща, две седмици по-късно, Мери ни изнесе цял концерт.

Ефектът на Райков

Мери дължи шеметния си напредък в свиренето на ефекта на Райков. Руският психиатър д-р Владимир Райков е автор на един метод, наречен „Изкуствено прераждане“, при който чрез дълбока хипноза на съответния човек се внушава твърдото убеждение, че физически той наистина е някой от великите гении в историята на човечеството.

Когато д-р Райков „преражда“ някого в Рембранд например, човекът изведнъж започва много умело да рисува. Но след като излезе от хипнотичния си транс, не си спомня нищо от „битието“ си като Рембранд. Повечето хора изобщо не можели да повярват на очите си, когато им показвали какви майсторски произведения са нарисували под хипноза.

И нещо повече, Райков доказва, че от освободените под хипноза таланти винаги има трайни остатъчни ефекти, въпреки че в будно състояние хората вече не вярват, че са Рембранд (или който и да било друг гений на човечеството, в когото са били „преродени“). Именно този траен остатъчен ефект превръща метода на Райков в нещо много повече от просто странна чудатост на човешкия мозък и днес той се използва повсеместно като изключително ефективно практическо средство за ускорено обучение. Но което е още по-важно, при нашите експериментални занимания в Арлингтън открихме, че ефектът на Райков може да бъде постигнат и без хипноза.

Как да си го обясним?

Ефектът на Райков е не нещо друго, а осъвременен вариант на една древна и изключително силно въздействаща човешка практика. Още от праисторически времена знахарите, оракулите и племенните шамани се отъждествявали с различни богове, духове, животни и дори неодушевени предмети, като по този начин целели да придобият повече познания и по-дълбоко разбиране за околния свят. Пещерни рисунки отпреди двайсет хиляди години — като откритите в Ласко, Франция, например — изобразяват танцуващи в екстаз хора, надянали на с главите си маски на животни. Антрополозите обозначават тези древни ритуали с различни наименования — „преображение“, „полет на духа“ или „обладаване от дух“2.

Номадските култури, чието основно препитание е ловът, по традиция са организирани в кланове, които се отъждествяват и възприемат за свой тотем едно или друго животно от дивата природа, като се наричат с неговото име — например Клан на орела или Клан на мечката. Членовете на съответния клан, примерно Клана на мечката, провеждат редовно свои ритуали, по време на които си представят, че се превръщат в мечка — обикновено надявайки специално обработени меча глава и кожа — и възприемат „гледната точка“ на мечката, като по този начин се опитват да постигнат по-дълбоко разбиране за дивата природа, от която зависи оцеляването на клана.

Дори в днешно време мнозина вярват, че при подобни ритуали участниците наистина биват обладани от реално съществуващите духове на съответните животни, дошли, за да се вселят в тях, от някакъв друг свят или от друго измерение. Днес подобни ритуали обикновено се провеждат от фанатично вярващи християни, говорещи от името на умрелите; от хаитянски танцьори, които се превъплъщават във вуду-божества; или от представители на движението „Ню Ейдж“ („Нова ера“), убедени, че са посредници между извънземните и хората. Психолозите са по-склонни да обясняват подобни феномени с познатия от психиатрията процес на дисоциация, тоест раздвояване на личността, при който някаква част от мозъка на съответния човек възприема различна от присъщата му и напълно автономна идентичност.

Независимо какво обяснение ще предпочетете, факт е, че хората от хилядолетия са били приемници и са споделяли телата си с други същества, реални или въображаеми. Вече има натрупана достатъчно богата документация от достоверни сведения, че по време на подобен транс на отъждествяване хората притежават и проявяват умения, таланти, познания и дори физическа сила и пъргавина, които са им непознати и недостъпни в ежедневния живот.

Методът на Мерлин

Едно важно приложение на ефекта на Райков е чудесно представено в сцена от прочутия бродуейски мюзикъл „Камелот“, в който се разказва легендата за крал Артур. В нея друидският магьосник Мерлин „отключва“ въображението на момчето Артур и го кара да се „превърне“ мислено в най-различни животни. Докато се вживява в образа на бухал, бъдещият крал чува Мерлин да го пита: „Какво знае бухалът, което Артур не знае?“. Момчето бухал се вглежда надолу към земята, над която се рее, и осъзнава, че от гледна точка на птицата Британия не е разпокъсана от граници. И решава да обедини в цяла и неделима нация различните боричкащи се за надмощие местни племена.

Този епизод е вдъхновен от една реално съществувала традиция в келтския фолклор. Според изследователите на този фолклор Мерлин е последният и само съвсем леко християнизиран представител на древните обитатели на Британия — друидите. Според преданията те са притежавали свръхестествени умения и са били ненадминати майстори на превъплъщението, способни да превръщат и себе си, и другите хора, в каквото си пожелаят — одушевено същество или неодушевен предмет. Легендарният друид Мак Рот, например, веднъж се превърнал в птица и отлетял на небето. В една стара уелска епическа балада бардът Талиезин твърди: „И в много и най-различни форми съм бил… Бил съм дъждовна капка в ефира… Бил съм сияйна звезда… Като орел съм се реял в небесата… И щит на бойното поле съм бил… Бил съм струна на арфа… Едва ли има нещо, което да не съм бил.“

Дали това не е силова настройка на ума?

Възможно е по време на тези полети на въображението — ако приемем, че става дума именно за нещо подобно — хората да постигат мъдрите си прозрения благодарение не на някакви загадъчни свръхестествени сили, а в резултат на „предизвикателната операция“ на Дибоно или на „силовата настройка на ума“, за които говорихме в Седма глава. Или с други думи, възможно е необичайните творчески глъбини да се дължат просто на мисловното съчетаване на два типа сетивни възприятия, които обикновено изглеждат несъвместими. Подсъзнателните усилия, които подложеният на „преображение“ човек полага, за да свърже в хармонично цяло тези противоречащи си елементи, водят до появата на интригуваща нова образност, а оттам и до нова мисловна нагласа.

Подобна силова настройка на мисълта изиграва важна роля при един семинар за гимнастика на ума, проведен през 1980 година в корпорацията „Жилет“. Участниците — служители на фирмата — били приканени да си представят, че са коренчета на косми от човешка коса. В битието си на „коси“, те трябвало да решат какви качествени характеристики на шампоан биха им допаднали най-много. Някои пожелали шампоанът да притежава силно почистващи свойства, така че основно да премахва всякаква мръсотия и мазнина от скалпа. Други се притеснявали за своите по-деликатни коренчета и затова настоявали съставките на шампоана да имат омекотено действие. След продължителни „дебати“, хората „коси“ най-сетне стигнали до формулата на нов тип шампоан, подходящ за всевъзможните нужди на всякакъв тип коса. Изобретеният по този начин продукт на „Жилет“ — „Silkience“ („Копринена мекота“) и до ден-днешен е сред водещите марки на пазара.

Умове в ума

Принципът на силовата настройка на ума е изключително важен, но той едва ли би могъл да обясни и половината от феномените, които обединявам под общото название „Мислене по модел“. Изглежда че човешкият мозък притежава почти безгранична способност за дисоциация — преведен на разговорен език, този термин от психологията означава раздвояване на личността, но всъщност става дума за възможността в ума на един и същ човек паралелно да съществуват много повече от две личности. Поради все още неясни за учените причини тези дисоциирани индивидуалности са в състояние да проявяват способности, сили и таланти, които са непознати и неприсъщи за личността домакин. Изглеждат човешкият мозък е създаден от природата така, че да може да приютява множество различни „хора“.

Размножени личности

Понякога хората се спасяват от преживени в детството силни душевни травми, като „разчленяват“ личността си на различни — действащи напълно адекватно, самостоятелно и независимо една от друга — индивидуалности. Именно това състояние се има предвид при термина „раздвояване на личността“. Тези размножени личности могат да бъдат толкова различни една от друга, че подвластният на подобно състояние човек може да притежава не само различни почерци, творчески таланти и познания за чужди езици, но и да проявява различен тип алергии, заболявания и реакции към лекарствени и наркотични средства, в зависимост от това коя от многото му личности се проявява в момента. Научните експерименти показват, че когато страдащият от раздвояване на личността човек преминава от една към друга от своите различни индивидуалности, това води до промяна дори на характеристиките на мозъчните му вълни — нещо, което е толкова трудно и непостижимо на съзнателно ниво, колкото и да промениш неоперативно отпечатъците от палците си.

Говорещи духове

Един от най-странните и потресаващи дисоциативни феномени, които съм срещал, е експериментът, проведен от д-р Реймънд А. Мууди-младши. Заинтригуван от разпространените по целия свят фолклорни традиции за използване на огледала и на различни други гладки отразяващи повърхности като „врати“ към „отвъдното“, д-р Мууди провежда експеримент с двайсет и петима участници, на които предлага да се вгледат в едно огледало, за да извикат и да видят духовете на свои починали любими хора. Дванайсет от участниците твърдят, че са видели в огледалото духа на някой свой мъртъв любим човек. А неколцина от тях дори били преследвани от този дух дълго след края на експеримента, когато вече са си били по домовете.

Естествено в някои отношения би могло да се оспорва — при това напълно обосновано — твърдението, че тези хора виждат истински духове. Лично аз смятам, че е много по-вероятно видените от тях привидения да представляват дисоциирани елементи от собствените им умове. И в такъв случай наистина забележителен е фактът, че повечето от участниците в експеримента свидетелстват за проведени продължителни, смислени и убедителни разговори с „духовете“, които според единодушните им твърдения изобщо не приличали на привидения, а били ясни, солидни, „съвсем като живи“ — удивително наблюдение, като се има предвид, че е направено не под хипноза, а от напълно нормални и психически здрави хора, неподвластни на никакви спиритически или окултни вярвания.

И най-сетне, експериментът на д-р Мууди доказва по нов начин един психически феномен, с който вероятно бихме могли да си обясним всички тези елфи, феи, русалки, гноми, джуджета, ангели, таласъми, върколаци и какви ли не други причудливи, но „съвсем като живи“ същества, открай време населяващи фолклора на всички народи по света.

Образи от сънищата наяве

„Привиденията“ от експеримента на Мууди вероятно имат нещо общо с феномена „сънища наяве“, за който говорихме и преди. Първото исторически регистрирано свидетелство за този феномен датира от 1867 година и принадлежи на маркиз Ерве дьо Сен-Дьони. Маркизът твърди, че при своите „сънища наяве“: „мога да извиквам за живот сенките на мъртвите, а също и по своя воля и усмотрение да превръщам и хора, и предмети в каквото си пожелая.“

Подозирам, че в действителност маркизът не е извиквал от отвъдния свят духове на умрели, а е създавал въображаеми дисоциативни образи, но толкова убедителни и независими в действията си, че сам той е бил искрено убеден в битието им на реални същества. Необичайната мощ на „сънищата наяве“ допринесе за появата и развитието на цял нов клон в психологията, наречен вътрешноличностна психотерапия. При нея човек преодолява неврозите си като „възкресява“ и решава конфликтите си с наранили го в миналото му хора, както живи, така и вече починали.

Психологът Паул Тхолей от Франкфуртския университет бил преследван от кошмари, в които мъртвият му баща се появявал в застрашителен вид и заплашвал живота му. По време на един свой „сън наяве“ Тхолей „извикал“ образа на баща си и буквално се преборил с него, като го принудил да се превърне „в едно по-примитивно същество, приличащо на животно или на мумия“.

„Когато най-сетне го победих — пише Тхолей в отчета си за това свое изживяване, — бях обладан от невероятно усещане за триумф.“

Тхолей препоръчва и една техника, която силно напомня древното друидско „преображение“ — по време на свой „сън наяве“ съответният човек да се „всели“ в тялото на друга, „сънувана“ от него личност. Той цитира случая на едно момиче в пубертета, което по време на „сън наяве“ „се вселява“ в тялото на момче, чието внимание напразно се опитвало да привлече в живота. Веднъж озовало се в тялото на своя любим, момичето започнало да възприема нещата от неговата гледна точка.

„Така разбрах защо той е толкова сдържан към мен — споделя момичето. — И ми стана пределно ясно, че никога няма да отвърне на чувствата ми с взаимност.“ Благодарение на тези свои необичайни изживявания девойчето успяло да се отърси от своето несподелено и измъчващо го любовно увлечение, което му внушавало мъчителна неувереност и ниско самочувствие.

Личности назаем

Гениите открай време си служат с една техника, при която символично заемат чужди самоличности, като средство за стимулиране на творческата си активност. Например Уолт Дисни се вдъхновявал за творчество, „превръщайки се“ в героите, които създавал. „Винаги Уолт озвучаваше Мики Маус — спомня си художникът-аниматор на неговите филми. — При това той дотолкова се вживяваше в образа и в ситуациите, че не само изричаше изразително репликите си, но и «играеше» диалога с мимика, с жестове и с цялото си тяло.“

Джордж С. Патън бил убеден, че в него са преродени някои от великите пълководци на миналото. Нищо чудно именно тази негова невероятно дълбока вяра да го е вдъхновила за гениалното му хрумване да приложи уроците, извлечени от битките в древността, към модерното механизирано военно дело.

Микеланджело виждал своите статуи като същества от плът и кръв, които само чакали неговото длето да разбие каменния им затвор, за да оживеят. Разбира се, те били живи само във въображението му, но тази представа подтиквала гения на Микеланджело да „освобождава“ великолепни шедьоври от камък.

Принцип на ума майстор

В своята книга от 1937 година „Мисли и забогатявай“, Наполеон Хил, прочут със своите силно мотивиращи научнопопулярни произведения, отбелязва, че съвместната работа на различните „умове в ума“ е най-мощният мотор, задвижващ човешките постижения. Тази „съгласуваност на познанията и на мисловните усилия… на двама и повече души в един и същ ум“ Хил обозначава с термина „ум майстор“, а чуждите, взети „назаем“ умове нарича „помагачи“, като доказва, че този своеобразен „групов“ ум е много по-голям и по-мощен от простия сбор на съставните му „подумове“.

В своя собствен „ум майстор“ Хил включва умовете на редица други личности, с които общува и обменя „разум“ само във въображението си. В „Мисли и забогатявай“ той описва една своя техника, която използва, за да „възкреси“ и да разговаря с великите гении на човечеството.

Всяка нощ, преди да заспи, Хил затварял очи и си представял, че е в компанията на деветима „невидими съветника“, въплъщения на деветте исторически личности, които били за него велики примери за подражание: Ралф Уолдо Емерсън, Томас Пейн, Томас Едисон, Чарлз Дарвин, Абрахам Линкълн, Лютер Бърбанк, Наполеон Бонапарт, Хенри Форд и Ендрю Карнеги.

„Целта ми — пише Хил — беше да изградя своя собствен характер така, че да е смесица от характерите на тези мои забележителни съветници.“

После Хил се обръщал към всеки член на своя „кабинет“ по име и най-уважително го молел да му „заеме“ онова качество от характера си, на които най-много се възхищавал и ценял. От Емерсън се надявал да получи „удивително дълбокото разбиране на природата“; от Наполеон — „невероятната способност да вдъхновява хората“; от Линкълн — „тънкия и здрав усет за справедливост“ и тъй нататък.

За да придаде повече плътност и осезаемост на характерите на своите герои, Хил проучил живота им из основи. В книгата си той споделя, че след като в продължение на няколко месеца разговарял всяка вечер с тях по този начин, „с потрес“ открил как те сякаш заживели самостоятелно и независимо от волята му. „Линкълн си създаде недотам приятния навик винаги да закъснява — пише Хил. — Бърбанк и Пейн често се впускаха в разгорещена размяна на хапливи остроумия, което на моменти шокираше останалите членове на кабинета.“

Мисловните му образи станали толкова живи и независими, че Хил се уплашил да не би напълно да загуби представа за реалността и затова преустановил „заседанията“ за няколко месеца. Но после не устоял на изкушението да бъде в компанията на тези велики и вдъхновяващи го личности и подновил практиката си да общува с тях редовно, макар вече не всяка нощ. Хил твърди, че никога, нито за миг, не е възприемал тези „заседания на кабинета“ като нещо друго, освен „чисто въображение“. Но че въпреки това мъдростта, която черпел от общуването си с „духовете“ на тези хора, била напълно реална.

„Тези велики личности от моя «кабинет на съветниците» ми разкриха славните пътища на стремежа към напредък — пише Хил, — научиха ме да ценя истинското духовно величие, насърчиха ме да разкрепостя творческия си потенциал и винаги да уважавам, да подкрепям и да изявявам почтения начин на мислене.“

Ум — общество

Възможно е тези феномени на дисоциация да се коренят в самата структура на човешкия разум. През последните години все повече изследователи възприемат една концепция, която д-р Майкъл Газанига нарича „ум — общество“. Газанига е убеден, че човешкият разум представлява „общество“, съставено от отделни и независими „модули“, всеки от които предоставя някаква „сътрудничеща“ на цялото индивидуалност, способна да мисли, да действа и дори да чувства самостоятелно.

Вероятно гениалната индивидуалност, която някой участник в експеримент на д-р Райков придобива по време на своето „изкуствено прераждане“, е не нещо друго, а творчески или интелектуален модул от собствения му „ум — общество“, до този момент потиснат по една или друга причина. Несъмнено, тепърва ще се провеждат все повече и повече изследвания в тази насока, които сигурно ще продължат години наред, преди да се стигне до достоверно обяснение на тази загадка. Междувременно обаче, не е нужно да чакаме окончателното теоретично разгадаване на този феномен, за да се възползваме самите ние от ефекта на Райков. Удивителната полза от него е на наше разположение още сега, благодарение на няколко простички техники, описани по-долу.

Метод „Мислене по модел“

За съжаление дълбоката хипноза от типа на тази, използвана от д-р Райков, е трудна за постигане, а донякъде и опасна, особено ако се практикува от безотговорни или злонамерени хора. Поради тази причина бях не само удивен, но и безкрайно радостен, когато по време на вече споменатия експериментален семинар в Арлингтън през 1977 година открих, че при Мери — секретарката, превърнала се едва ли не за една нощ във виртуозна цигуларка — ефектът на Райков се прояви и без тя да бъде подлагана на хипноза.

Мери просто затвори очи и си представи, че е „прероден“ Яша Хейфец, като се потопи докрай в сетивните нюанси на това свое изживяване. През цялото време тя беше в пълно съзнание и нито за миг не бе подложена на каквото и да било подсъзнателно внушение от външен източник. При все това, Мери направи огромен скок в ускореното овладяване на умението да свири на цигулка — такъв, каквито регистрира и Райков при проведените от него експерименти с хора под хипноза.

Именно върху тази основа разработих един метод, който впоследствие нарекох „Мислене по модел“ — напълно ефективна, нехипнотична алтернатива на подхода на Райков. По-долу ви запознавам с някои техники за прилагането му.

Техника „Глава назаем“

Една от техниките за прилагане на метода „Мислене по модел“ всъщност имитира праисторическия ритуал, за който говорихме в началото на тази глава. Шаманите от каменната ера се „превръщали“ в елен, като надявали на главата си издълбаната и изсушена глава на животното. Ние ще постъпим точно по същия начин, като вземем „назаем“ и наденем във въображението си главите на онзи, чийто разум искаме да споделим.

Както и отприщването на образния поток, овладяването на техниката „Глава назаем“ също се усъвършенства колкото повече я упражнявате. Постепенно ще се научите да извличате познания и прозрения от „главата“ на буквално всеки гений на човечеството, когото си изберете. А при използване на техниката „Гений назаем“ ще постигате много по-добри и по-ползотворни резултати, ако първо сте потренирали и заякчили мисловните си „мускули“ с „Глава назаем“, посредством описаното по-долу упражнение.

1. Представете си живо някоя прекрасна природна картина, която ви е развълнувала в миналото. Изгрев над планински върхове; зарево на залез над океана; окъпана в лъчите на слънцето морава, потънала в диви цветя, танцуващи под лекия повей на вятъра; катедрала, оформена от високите корони на дърветата в сумрачен лес — с една дума, някакво ваше изживяване сред природата, което ви е направило дълбоко впечатление като особено красиво.

2. Със затворени очи опишете тази природна картина колкото можете по-живо — пред касетофон или партньор.

3. Много други природни картини, за които сте запазили спомен, са също прекрасни, но тази е нещо по-специално. Нейната красота е неповторима. Когато я описвате се съсредоточете именно върху нейните единствени по рода си характеристики.

4. А сега си представете, че имате спътник в изживяването на тази природна красота. Той е невероятно наблюдателен. Всъщност той е най-наблюдателният и надареният с най-тънка чувствителност човек на света. Представете си, че това е или някой, когото познавате, или историческа личност, или дори напълно въображаем образ. Оставете на подсъзнанието ви да реши кой ще е този ваш спътник в изживяването. Позволете на ума си да ви изненада.

5. Вдъхнете плът и живот на съответния човек с възможно най-богато сетивно описание.

6. Представете си, че вашият спътник излъчва топлота и дружелюбие. Потопете се изцяло в създаваната от него живителна атмосфера и я опишете.

7. Сега вече трябва да „вземете назаем“ главата на този свръхнаблюдателен и свръхчувствителен човек и да откриете какво означава вие да сте той. За да го постигнете, представете си, че стоите на една ръка разстояние зад вашия спътник. Представете си, че леко се „вливате“ в тялото на този невероятен наблюдател, докато очите и ушите ви се слеят напълно с неговите. Друг начин да го постигнете е да си представите как много леко поставяте ръце от двете страни на главата му, върху ушите, как също толкова леко я повдигате от раменете му и я надявате върху собствената си глава, като шлем. После „облечете“ и тялото му — като ластична дреха.

8. Сега вече наблюдавате същата удивително прекрасна природна картина през очите на този невероятен наблюдател. Изживейте всички негови богати сетивни впечатления и усещания.

9. Когато гледате през очите на вашия спътник, някои неща в наблюдаваната природна картина несъмнено ще ви се сторят по-различни. Съсредоточете вниманието си именно върху тези разлики и най-подробно ги опишете, като използвате и петте си сетива. Описвайте в продължение на три — пет минути.

10. Внимателно свалете взетата назаем глава и я поставете отново върху раменете на вашия спътник.

11. Мислено му благодарете сърдечно за изживяването и излъчете към него колкото можете повече топлота. И вероятно ще останете изненадани, когато усетите откъм вашия спътник да прииждат и да ви обливат също тъй топли вълни на благодарност за споделеното удивително изживяване.

12. Върнете се в заобикалящата ви действителност и ще видите, че пазите жив спомен за преживяното и същевременно се чувствате невероятно освежени.

Техника „Гений назаем“

Основната техника за прилагане на метода „Мислене по модел“ се нарича „Гений назаем“. При нея избирате за въображаем партньор който си пожелаете гений от историята на човечеството, след което позволявате на съзнанието си да се „влее“ символично в неговото тяло и по този начин да се възползва от оригиналните сетивност, начин на мислене, светоглед и характер на съответния човек. Ето как става това:

1. Изберете някое умение или качество, което бихте желали да придобиете, или пък някоя интересуваща ви тема. Но го подберете така, че веднага след приключване на упражнението да можете да се върнете към него, за да проверите на практика ефективността на изживяването „Гений назаем“.

2. Подберете някоя гениална личност, която според вас е въплъщение на избраното качество, образец за владеене на съответното умение или има най-високи постижения в областта на интересуващата ви тема — историческа личност или човек, когото познавате, или дори напълно въображаем образ. Именно той ще е вашият „гений назаем“.

3. Затворете очи и си представете, че се намирате в една приказно красива градина.

4. Опишете я възможно най-богато с помощта на петте си сетива — пред касетофон или партньор.

5. Съвсем бавно се завъртете, докато направите пълен кръг, като описвате всичко пред погледа си. Това ще ви създаде стабилно и ярко усещане за местоположението ви в пространството. Описвайте в продължение на четири — шест минути.

6. Както винаги позволете на образния ви поток да ви води и направлява. Ако „градината“ се превърне в някакво друго място, не се съпротивлявайте, оставете се да ви носи течението на мисловната ви образност. Можете да приложите техниката „Гений назаем“ навсякъде, където подсъзнанието ви избере да ви отведе.

7. Представете си, че избраният от вас гений идва да ви прави компания в градината.

8. Започнете да го описвате възможно най-подробно, като използвате и петте си сетива.

9. Докато описвате вашия гений, си представяйте, че той излъчва топлота и дружелюбие. Потопете се изцяло в създаваната от него благотворна атмосфера в продължение на три — пет минути.

10. Сега, след като вече сте установили силен неврологичен контакт с гения модел, време е да възприемете неговата вътрешна перспектива. Обърнете гения модел така, че да е с гръб към вас, на една ръка разстояние. „Влейте“ се бавно в тялото му. Има два начина, по които можете да го направите. Единият е да се вмъкнете в него като дух. Другият е — също както при техниката „Глава назаем“ — да си представите как много леко поставяте ръце върху ушите му, повдигате главата от раменете му и я надявате като шлем върху собствената си глава, а после се вмъквате в тялото му като в ластична дреха.

11. Слейте очите и ушите си с неговите, така че да виждате и да чувате през неговия мозък. Постъпете по същия начин и с цялото му тяло.

12. Огледайте градината. Вече я виждате през погледа на гений. Веднага ще ви направи впечатление, че някои неща изглеждат различно. В продължение на четири — шест минути описвайте подробно тези разлики, от гледна точка на гения.

13. А сега вече е време да се заемете с онова умение или дейност, в което именно се състои гениалността на избрания от вас модел. Да предположим, че сте се спрели на Рахманинов. Отидете в някоя част на градината или някъде в близост до нея, където има пиано. Седнете и започнете да свирите. Вие сте Рахманинов. Продължавайте да свирите между четири и шест минути.

14. Докато свирите на пианото, описвайте най-подробно с помощта на петте си сетива всичко, което виждате, чувате, помирисвате, вкусвате или докосвате в битността си на Рахманинов. Какви характерни жестове прави композиторът? Какви пози заема? Какви усещания изпитва във всяка отделна част от тялото си в най-върховите моменти на своето майсторство? Какви чувства и изражения се изписват по лицето му? Съсредоточете цялото си внимание върху свързаните с тялото усещания и тяхната изява. В продължение на три — шест минути пресъздавайте тези негови изживявания така, сякаш са ваши.

15. А сега изживейте онзи момент от живота на избрания гений модел, когато, според вас, той е бил озарен от най-проникновеното си прозрение, своя пиков ефект „Ахаа!“ — мига, в който всичко си идва на мястото и придобива съвършен смисъл.

16. Опишете колкото се може по-подробно този момент и съпътстващите го усещания и прозрения. Описвайте в продължение на три — седем минути.

Освобождаване от взетия назаем гений

Когато сте готови да приключите изживяването „Гений назаем“, просто направете следното:


1. Приближете се и застанете във въображението си пред едно голямо огледало, в което да се отразявате в цял ръст. Представете си живо, че виждате в огледалото вашия гений модел, който е изправен срещу вас и ви гледа. Сега махнете огледалото. И така, огледалото вече го няма, но геният модел все още стои срещу вас. Но двамата с него вече не сте едно неделимо цяло. Вие сте се върнали в собственото си тяло.

2. Излъчете топла благодарност към вашия гений модел за това, че ви е позволил да използвате неговите тяло и ум. Представете си, че и той ви отвръща с подобно чувство, като на свой ред ви благодари за привилегията да сподели с вас това забележително изживяване.

3. Нека сега вашият гений модел ви подаде малка подвижна радиостанция, толкова миниатюрна, че да се побира в джоба ви. Вижте във въображението си, че и той също има подобна радиостанция. Между вас съществува негласната уговорка, че посредством тези апаратчета винаги ще бъдете във връзка един с друг след приключването на съвместното ви изживяване. По всяко време и навсякъде ще можете да се възползвате от талантите и прозренията на вашия гений модел.

4. Преди да се разделите, геният модел ще пожелае да ви каже нещо — той ще сподели с вас някое особено важно прозрение относно преживяното. Слушайте внимателно. Най-подробно регистрирайте казаното от него — пред касетофон или партньор.

Отчет за „Гений назаем“

Веднага след като приключите с техниката „Гений назаем“, дайте напълно съзнателен отчет за изживяванията си. Вече с отворени очи, но като продължавате да говорите в сегашно време, разкажете станалото. Опишете го пред различен „свидетел“ от този, който сте използвали по време на прилагането на техниката — пред касетофонен запис, пред партньор или дори в бележник. Подробно опишете всичките си изживявания и усещания, особено разликите, които сте забелязали в градината, когато сте я гледали през очите на вашия гений модел. Продължете отчета между две и четири минути или по-дълго, в случай че записвате на хартия.

Проследяване на „Гений назаем“

Колкото се може по-скоро след като приложите и изживеете техниката „Гений назаем“ се заемете да упражните съответното умение или качество, което сте възприели от вашия модел.

Опитайте се да си изградите способността и навика да преминавате с лекота от реалното към въображаемото му упражняване (когато си представяте, че сте вашият гений модел).

Например отделете между десет и трийсет минути, за да се упражнявате на пианото, а после още толкова време, за да свирите във въображението си, но вече като Рахманинов. Три-четири пъти дневно се постарайте да преминавате от едната към другата практика и обратно. Когато придобиете по-голяма увереност в способността си да се „приплъзвате“ между състоянията на гениалност и не-гениалност, в определен момент те изведнъж ще се слеят в ума ви. И тогава ще осъзнаете, че вие сте геният, който свири на пианото, и то напълно реално. Вече ще притежавате всички умения, таланта и възприятията на вашия въображаем Рахманинов.

Естествено, когато използвате за ваш гений модел някоя историческа личност, само ще ви е от полза, ако прекарате известно време в библиотеката и се постараете да научите колкото се може повече за съответния човек. Но това не е задължително. Защото скритата в подсъзнанието ви база данни е толкова богата и пълна, че съвсем сигурно разполага с цялата информация, която ви е необходима, за да извлечете от избрания гений модел желаните от вас характеристики.

Вие сте геният!

Разбира се, гениите, които използвате за модел при горните техники, са не нещо друго, а дисоциативни елементи на вашия собствен ум. Техните забележителни таланти и остра сетивност съществуват съвсем реално, но дълбоко потиснати, вътре в самите вас.

Моят опит показва, че техниката „Гений назаем“ е дори още по-ефективна, когато използваме за гений модел не друга конкретна личност, а някоя по-непривична версия на самите себе си. За съжаление самочувствието на повечето от нас, хората, е толкова ниско, че ни е трудно да си представим, че самите ние сме гении. Ето защо ви препоръчвам първо да прилагате и да упражнявате техниката „Гений назаем“ по описания по-горе начин, докато не придобиете достатъчно увереност, че и в реалността се изявявате като гений при практикуването на съответното умение. Едва тогава ще сте готови да преминете към следващата, по-сложна техника, с която ви запознавам по-долу — „Алтернативна Земя“ от паралелните светове.

Паралелни светове

Според учените нашата галактика, Млечният път, е съставена от милиарди звезди, много от които вероятно притежават планетна система. Въпреки тези невероятно огромни цифри тя е значително по-малка от най-близката голяма съседна галактика — Андромеда. В действителност учените смятат, че милиони от галактиките, които наблюдават през своите телескопи, са далеч по-големи от нашата.

Накратко, вселената е толкова необятна, че статистически съществува напълно реална възможност някъде в нея да има планети досущ като нашата Земя, а на някоя от тях и да живее човек, с когото си приличате като две капки вода — всъщност, който да е напълно идентичен с вас във всеки значим аспект на личността.

Вероятно някои от нашите космически братя близнаци живеят много по-спокоен и по-хармоничен живот в техните паралелни светове. Може би изобщо не знаят що е завист, нито са били подлагани на смехотворното и мизерно обучение, което е спънало нашето развитие. Може би техните родители са проявявали повече разбиране, а учителите им са били по-широкомислещи и по-търпеливи. И те вероятно са развили в пълна мощ всичките си таланти. Нищо чудно в паралелните светове вашите братя близнаци да са истински гении. Нима не бихте искали да се поучите от тях? Нима не бихте пожелали да се възползвате от техните познания и умения, така че да получите втора възможност да се изявите като гений в собствения си живот тук, на Земята?

Техника „Алтернативна Земя“

1. Изберете умение или сфера на дейност, в която искате да се развиете.

2. Представете си, че гледате собствената си ръка. Най-подробно и живо вижте мислено ноктите си, кокалчетата на пръстите, цвета на кожата, тъканта й, фините косъмчета по нея, структурата на жилчиците и вените под кожата.

3. Сега, след като вече сте установили стабилен и осезаем неврологичен контакт със собствената си ръка, представете си, че я вдигате и натискате с пръст въображаем бутон за повикване на асансьор. Отстъпете крачка назад, така че да обхващате с мислен взор цялата му врата. Но това всъщност не е обикновен асансьор, а транспорт към друго пространство-времево измерение, който може да ви пренесе на която и да било планета от необятната вселена. Вие ще се възползвате от него, за да посетите една друга, алтернативна Земя, където едно ваше алтернативно Аз се изявява като гений именно в онова умение, което бихте желали да овладеете и да развиете в себе си.

4. Този асансьор пристига от много далеч, така че имате доста време. Докато го чакате, опишете в най-големи подробности, с помощта на петте си сетива, вратата пред себе си (една — три минути).

5. Асансьорът идва. Вратата се отваря. Пристъпете вътре.

6. Въпреки че от външната си страна вратата е била непроницаема, сега, отвътре, виждате, че тя всъщност представлява прозрачен панел, който не възпира погледа ви да прониква през него. Ще използвате това, за да направлявате асансьора и да го спрете на подходящото място.

7. Отстрани до вратата виждате контролно табло с вградени в него бутони. Някои от тях няма да ви е необходимо да използвате при това упражнение, но при други, следващи пътешествия, спокойно може да натиснете и тях. На един от бутоните, например, пише „Напред“. Ако го натиснете, асансьорът ще ви отведе в бъдещето. На друг пише „Назад“ и той ще ви отведе в миналото. При това упражнение ще използвате бутона с надпис „Встрани“. Като го натиснете, асансьорът ще ви отведе на някоя алтернативна Земя, където живее ваше алтернативно Аз. Срещу този бутон има друг, на който пише „Пространство“. Той също би ви отвел на алтернативна Земя, но за да стигнете до нея ще трябва да прекосите огромно пространство. В единия ъгъл на контролното табло има малко издуто пликче с надпис „Освободете“. Освободете пликчето от скобката, която го придържа към контролното табло на вашия асансьор, и го пъхнете в джоба си. То е за спешни случаи (въпреки че никога не ни се е налагало да го използваме). Ако някога ви се наложи или пожелаете много бързо да приключите пътешествието си и да се върнете обратно, просто спукайте пликчето и веднага ще се озовете пак в настоящето си време и пространство, на реалната Земя.

8. Сега поставете леко пръст върху бутона „Встрани“, но не го натискайте. Дръжте пръста си върху него и насочете асансьора, като си помислите високо: „Отведи ме на някоя алтернативна Земя, в някой ключов момент от живота и развитието на моето друго Аз, което живее там и е най-великият гений на тамошния свят в желаното от мен умение.“

9. Натиснете бутона. Почувствайте движението на асансьора. Той може да се понесе нагоре или надолу, напред, назад или встрани, да се завърти или да се отправи в посока, която просто да не сте в състояние да опишете. За минута-две се отпуснете и си позволете да изживеете силно и цялостно неговото движение.

10. Възможно е, докато пътувате, да мернете през прозрачния панел на асансьора накъде сте се запътили, но знайте, че истинското действие започва едва тогава, когато стигнете, и че тамошната сцена може да има, а може и да няма нищо общо с онова, което сте видели по пътя си. Пътувайте с трепетното и радостно очакване, че изживяванията ви на алтернативната Земя ще са най-важният за вас урок откровение, който желаете да научите. Усещайте как се движи асансьорът, как се увеличава скоростта му, как лети все по-бързо и по-бързо.

11. А сега усетете как асансьорът спира. По прозрачния панел на вратата му ще проблесне някакъв цвят и после тя ще се отвори. Какъв е този цвят? Запомнете го добре, за да можете винаги, когато пожелаете, отново да се върнете на това място.

12. Пристъпете навън, в паралелния свят. Вашият брат близнак, вашето алтернативно Аз ви очаква. Започнете да описвате най-подробно, използвайки и петте си сетива, всичко, което виждате наоколо си, включително и вашето алтернативно Аз.

13. А сега леко минете зад него и се „влейте“ в тялото му или наденете като шлем главата му (вижте как става това в раздела „Глава назаем“).

14. Нека очите и ушите ви възприемат паралелния свят през очите и ушите на вашето алтернативно Аз. Влейте целия си ум и цялото си съзнание в неговото тяло и за известно време бъдете него.

15. Пъхнете дясната си ръка от рамото надолу, вътре в дясната ръка на вашето алтернативно Аз, намъкнете я като ръкавица. Как изглежда това? Какви усещания изпитвате?

16. По същия начин намъкнете като ръкавица и лявата му ръка. А сега какво изпитвате? Как се чувствате?

17. Огледайте се наоколо през очите на вашето алтернативно Аз и забележете какво изглежда по-различно от преди. Опишете подробно и сетивно богато забелязаните разлики.

18. Започнете да изпълнявате дейността или да прилагате умението, в което вашето алтернативно Аз е гений.

19. Обръщайте внимание какви усещания и изживявания събужда в тялото ви изпълнението на тази дейност и как реагира то. Внимателно запомняйте какви характерни пози заема вашето алтернативно Аз, какви са обичайните му движения, мимики и жестове, когато е доволно и щастливо от оригиналността на своето гениално изпълнение на съответната дейност.

20. Отведете вашето алтернативно Аз пред едно голямо огледало и се огледайте в него. После махнете огледалото. Сега стоите пред вашето алтернативно Аз — лице в лице.

21. Настъпил е моментът да му задавате въпроси. Мислено го питайте каквото желаете, но високо и ясно. Изслушайте внимателно отговорите му.

22. Благодарете на вашето алтернативно Аз за изживяването.

23. Върнете се при асансьора. Той ви откарва обратно на нашата Земя и вие се чувствате с невероятно бистър ум, освежени и изпълнени с енергия.

Разучете основно етапите

Упражнение за проникване в паралелните светове е доста всепоглъщащо, затова е добре предварително да разучите основно всичките му етапи. Ако, докато го правите, периодично отваряте очи, за да четете указанията, това ще наруши „магията“ му. Вероятно ще ви е от полза, ако мислите за него като за път, състоящ се от десет основни етапа, а именно:

1. Опишете вратата на асансьора.

2. Вътре в него леко докоснете бутона с надпис „Встрани“ и кажете на асансьора къде желаете да ви откара.

3. Натиснете бутона и почувствайте движението на асансьора.

4. Пристигнахте. Какъв е цветът, който виждате през прозрачния панел на асансьорната врата?

5. Пристъпете напред на алтернативната Земя и описвайте.

6. Срещнете се с вашия брат близнак — с вашето алтернативно Аз. Опишете го.

7. Слейте се с вашето алтернативно Аз и опишете промените във възприятията си.

8. Изпълнете набелязаното умение в битността си на вашето алтернативно Аз.

9. Погледнете в голямото огледало и се отделете от вашето алтернативно Аз.

10. Време за въпрос и отговор.

„Глава назаем“ за незабавни отговори

Можете да използвате техниката „Глава назаем“ като „праг“ при отприщването на образния си поток. Ако вече от няколко минути сте отприщили образния си поток и все още не сте изживели никакъв ефект „Ахаа!“, просто вмъкнете в него някой гений модел, чието прозрение смятате, че може да изясни смисъла на онова, което виждате.

Въведете гения модел по някой от посочените по-горе начини и в продължение на няколко минути описвайте образния си поток, възприет през неговите сетива. Обърнете специално внимание на всяко нещо, независимо колко дребно и незначително може да ви се стори, което изглежда по-различно, видяно през очите на гения.

След като сте се отделили от гения модел — било чрез огледалото, било просто като му върнете главата и излезете от кожата му — можете да започнете да му задавате въпроси във връзка с правилното тълкуване на вашия образен поток.

Безкрайно приключение

„Глава назаем“ е вероятно най-мощната и най-ефективната от всички описани в тази книга техники. Веднъж щом усвоите основните правила за прилагането й, ще останете удивени от невероятните резултати, които ще постигнете благодарение на нея.

Помните ли неочаквания гений на бейзбола от Първа глава? Момчето откри своя принцип на успеха чрез техниката „Глава назаем“, представяйки си че то самото е един или друг от своите бейзболни кумири. Във всеки от вас се крият неподозирани сили, таланти и възможности, за чието съществуване никога не сте и подозирали. Те само чакат да им дадете лице, глас и идентичност, така че да могат да общуват с вас и да ви „влеят“ своята мъдрост.

Вероятно е показателно това, че най-забележителни резултати се постигат, когато тази техника бива използвана съобразно нейното най-древно и оригинално предназначение — за възприемане на идентичността на различни живи същества от дивата природа. По време на наш семинар един от участниците стана пчела и започна мислено да бръмчи и да лети насам-натам. Докато описваше изживяванията си, пролича, че в ума му веднага се е появил образът на улука в най-отдалечената част на покрива на съседна сграда, а сврян под него — кошер диви пчели. В битността си на пчела този човек се виждаше как устремно лети и наближава кошера. Можете да си представите какво огромно любопитство ни обзе, докато слушахме картинните му описания. На часа всички зарязахме заниманията си и се юрнахме към сградата, която ни беше описал. И буквално зяпнахме от изумление, когато съзряхме високо горе кошера, точно там, където ни го беше описал, а край него се рееше рояк диви пчели. Никой от нас не го беше забелязвал преди — поне не и на съзнателно ниво. Участници в други семинари също имаха подобни невероятни изживявания, след като вземаха назаем главите на различни същества от дивата природа — делфини и дори скариди.

Онези читатели, които са склонни да мислят по-практично, вероятно ще се запитат каква е ползата от подобни изследователски експерименти. Ползата е в това, че когато се научим да вземаме назаем главите на други живи същества — така, както са го правели всепризнатите „магьосници“ на древността, друидите, — пред нас се разкрива един безкраен свят на приключения. Съвременната наука едва сега започва да проучва невероятната дисоциативна способност на човешкия ум. Но можем с увереност да твърдим, че това древно умение има и за нас същата могъща сила, каквато е имало и за предците ни от каменната ера, а потенциалът му тепърва ще се разгръща.

Загрузка...