Гневът на хидрогите

80.Адар Кори’нх

Адарът седеше в командния център на бойния лайнер, обхванат от чувство за безсилие. Да защитава илдирийската империя за него бе най-голяма отговорност — а не гордост или желание за мъст. Магът-император го бе инструктирал да се въздържа от безсмислено перчене срещу хидрогите. И той трябваше да се подчини.

Но беше объркан. През цялата си история илдирийците бяха очаквали достоен неприятел, затова бяха изградили Слънчевия флот като импозантна космическа армада, подготвяйки се именно за подобен сблъсък. Векове наред бяха трупани запаси от екти. Подозрителни хора бяха разпитвали защо илдирийците влагат толкова време и усилия, толкова ресурси за междузвезден флот, след като Империята никога не е била заплашвана от външна сила. Но за него това беше нормалното състояние на нещата. Слънчевият флот трябваше да е подготвен за всяко предизвикателство.

А сега магът-император изрично му бе забранил да се захваща с извънземните.

— Събирай информация, адаре, но не дразни хидрогите. Все пак можеш да защитиш нашите колонии по възможно най-добрия начин, ако се наложи.

Както се бе опитал — и се бе провалил — да направи на Хирилка.

При такива ограничителни мерки Кори’нх разпрати своите манипули на редовен патрул из Империята. В шест от планетарните системи основните крила на адара не се бяха натъкнали на никакви усложнения и на никаква следа от хидроги. Когато прелиташе покрай някой газов гигант — вече неразработван нито от илдирийските облачни градове, нито от по-дребните небесни мини на скитниците, — всеки път се питаше колко ли неприятели се спотайват сред непроницаемите мъгли.

— Наближаваме системата Хийлд, адаре — обяви навигаторът.

На Хийлд две отломъчни колонии наскоро се бяха обединили в единен свят. По-многобройното население генерираше по-силна връзка чрез тизма.

— Поддържай наблюдението — отвърна адарът. — Не предприемай нападателни акции. — Едва успя да го изрече пред изпитващия неловкост от ситуацията екипаж. Нима щеше да бъде описан в Сагата като страхливец? — Да се надяваме, че хидрогите ще оставят народа ни на мира.

Илдирийските бойни лайнери се носеха като ято риби. Заобиколиха газовия гигант в системата Хийлд, без да доловят никакви смущения, и приближиха обединената отломъчна колония. Щом септата влезе в орбита, губернаторът на Хийлд ги приветства. Колонистите поздравиха Слънчевия флот и им благодариха за подкрепата.

Ако знаеха, че флотът му едва ли би могъл да ги защити, ако ги нападнат, едва ли щяха да са толкова благодарни.

Кори’нх закрачи из командния център. Умишлено не бе окачил най-ценните си военни отличия. Сега му изглеждаха фалшиви и без стойност. Не ги бе заслужил заради героичен акт или бойни умения, а заради парадните си умения — небесни лупинги и маневри срещу въображаем противник. Бе евакуирал заселници на Крена, бе доставял спасителни продоволствия, бе конструирал държавни постройки.

Но всичко това за него бе несъществено. В цялата илдирийска история Кори’нх бе първият главнокомандващ на Слънчевия флот, който участва в истински военни действия. Би трябвало да е най-великият адар, описан в Сагата за седемте слънца. Но все още не бе постигнал нищо, заслужаващо уважение. Абсолютно нищо.

Сети се за хладнокръвния тал Зан’нх и се почувства засрамен. Какъв пример даваше на най-големия син на престолонаследника?

Изучаването на човешката военна история го бе запознала с героизма на Наполеон, Анибал, Чингис хан. Истински воини. Земните въоръжени сили, далеч не така впечатляващи като Слънчевия флот, продължаваха да дразнят хидрогите и въпреки че търпяха поражения, никой не ги възпираше. Те не спираха да произвеждат ново въоръжение. Дори безразсъдните скитници продължаваха да събират екти по газовите гиганти въпреки огромните си загуби. Вместо да се спотайват, хората опитваха — отново и отново.

Но магът-император имаше други планове и адар Кори’нх нямаше друг избор, освен да се съобразява с тях. Но въпреки всичко усещаше със сърцето си, че Слънчевият флот е прекалено пасивен и плашлив. Това просто не беше редно.