Гневът на хидрогите

112.Базил Венцеслас

Председателят бе много недоволен от Питър. Крайно недоволен.

Необмислените и дори глупави постъпки на краля принудиха Базил да прекрати спешните си разговори и да напусне светкавично лунната база на ЗВС. Надяваше се, че не е станало прекалено късно, за да предприеме наложителните контролни мерки.

Питър беше забъркал абсолютна каша, и то не за първи път.

— Нещо трябва да се направи, Пелидор. — Председателят беснееше. Беше прегледал последните доклади и сега крачеше нервно из кабинета си в главната квартира на Ханзата. — Може би нещо решително.

Базил отдавна знаеше, че интелигентният млад крал не е лесно манипулируем глупак като Фредерик, а от това за съжаление възникваха проблеми. Питър чудесно осъзнаваше какво прави и не бе възможно да не си дава сметка за последиците.

Оставаше висящ въпросът дали щеше най-после да се поучи от грешките си… или щяха да са необходими други мерки.

— Дадох му изрично нареждане да стои настрана от фабриките за компита. Предупредих го по недвусмислен начин! Това, че си пъха носа, където не му е работа, ни пречи повече, отколкото би могъл да си представи.

Базил отпи от кардамоновото кафе и в устата му загорча.

— Производствените линии са възстановени и функционират, господин председателю. — Пелидор стоеше прав до вратата, сконфузен и притеснен. — Смените работят извънредно, за да наваксат закъснялото производство.

— Това никога няма да го наваксаме — отвърна Базил. — Загубихме не само темпо, но и доверие. Питър пося коварното семе на съмнението. След като ни разгромиха на Оскивъл, след като изгубихме разузнавателната експедиция до Голген, отчаяно се нуждаехме от някаква искрица надежда, а какви ги свърши той? Прибави безумното предположение, че тези бойни компита могат да тръгнат срещу нас.

— Но самата идея за това е налудничава, сър.

Базил изгледа навъсено свръзката си.

— Всъщност не е. И ти го разбираш. Ако крал Питър не бе повдигнал действително основателен въпрос, той не би оказал особено въздействие.

Той удари с юмрук по прожекционния плот, но обвиняващите числа от извлеченията на база данните продължиха да святкат насреща му.

— Ние наистина не знаем с абсолютна точност как функционират кликиските подсистеми. Наистина не знаем какво се е случило с расата на техните създатели. Питър не е единственият, когото тревожат подобни въпроси.

Пелидор изглеждаше съвсем объркан.

— Но щом и вие имате подобни съмнения, господин председателю, защо настояхте за възстановяване на производствените линии?

Базил отиде до мокрия бар, изля кафето, оплакна чашката и този път я напълни с някаква тъмнокафява течност. Дори само миризмата беше достатъчна, за да го ободри.

— Тъй като е очевидно, че кликиските роботи са по-малката от двете злини. Възстановеното самочувствие на нашия народ е по-важно от притесненията за възможни пъклени планове.

Пелидор се съгласи с мнението на председателя. Това му беше работата.

— В такъв случай какво ще правим с крал Питър, сър?

— Засега си мисля, че бихме могли да го държим в упоено подчинение. Сигурен съм, че фармацевтичните специалисти на Ханзата са в състояние да го направят мек като маджун. Но той ми е нужен реактивоспособен, готов да сътрудничи, да е убедителен. Без чар не става за нищо. — Базил въздъхна и отново погледна докладите. — Твърде много инвестирах в това момче… но от един момент нататък човек не може да си позволява да губи.

Откакто се бе завърнал от лунната база, бе толкова ядосан на Питър, че дори не желаеше да разговаря с него. Бе инструктирал кралската охрана, че кралят трябва да бъде ограничен в покоите си. Всички официални срещи бяха отложени.

— Ако продължава да се държи като момченце, ще го заключа в стаята му.

За късмет скорошната сватба предлагаше удобно извинение. Питър и прекрасната му съпруга Естара се бяха оттеглили на неколкодневен частен меден месец в кралското крило. Различни неотложни ангажименти бяха по-отложили това, но сега те се бяха уединили в „щастливо усамотение“. Широката публика би се радвала да си представя заниманията на кралската двойка в разкошните спални и известно време никой нямаше да задава излишни въпроси.

Но дълбоко обезпокоеният Базил поклати глава.

— Ханзата предложи на този младеж всичко на сребърен поднос. Без нас и досега щеше да си остане един гладен уличник, който живее в кочина с огромното си семейство. — Той стисна зъби. — Защо толкова упорито иска да захапе ръката, която го храни?

Базил отпи от кафето и си припомни растящата нетолерантност и съпротива на Питър, особено след декрета за абортите. Бе стигнал чак дотам, че да унизи председателя публично по време на кралската сватба. А унижението не бе нещо, което властен мъж като него можеше да понесе. Да, кралят бе имал предостатъчно възможности за избор.

Самонадеяната акция в производственото съоръжение за компита беше отвъд възможностите на Базил за точна преценка. Вярно, че Ханзата бе направила изявление относно безопасността на бойните компита — твърдеше, че повдигнатите от краля въпроси са решени и производството може да продължи. Но съмнението вече бе посято.

Пелидор мълчеше. Базил се взираше в данните по екраните и обмисляше хиляди проблеми. Докато Спиралният ръкав водеше война с явно непобедим противник, той просто нямаше време да се занимава с недодяланото неподчинение на Питър.

— Свикай основните планетарни представители и служителите от висшия ешелон на Ханзата. Време е за нова тайна среща. Направи така, че крал Питър да не разбере.

Пелидор кимна.

— Да приготвя ли досиетата на други кандидати? Разполагаме с голям брой млади мъже. Някои от тях изглеждат твърде приемливи.

Базил беше съгласен.

— Няма никакво съмнение, че крал Питър е твърде популярен и това в повечето случаи е било в наша полза, отколкото обратното. Ако народът в момента изгуби своя крал, моралният удар ще е твърде съкрушителен. — Той присви очи. — И все пак ми се ще да имам още един коз в ръкава си.

След три дни всички ханзейци бяха едновременно изненадани и доволни да прочетат изявлението на Двореца на шепота. Крал Питър бе още по-изненадан, но не чак толкова доволен.

В „нов дух на откритост“ Ханзейският съюз имаше честта да представи на своите поданици принц Даниъл, многообичания и способен по-млад брат на крал Питър и втори син на стария крал Фредерик, който — също като Питър — бе отрасъл в спокойното уединение на двореца. След широко оповестената сватба на Питър и Естара сега бе най-подходящият момент принц Даниъл също да бъде представен на широката общественост. Все пак се намираха във военно положение и можеха да се случат много неща.

Базил проследи обществената реакция. Нововербуваният „Даниъл“ беше нешлифован камък и твърде зле подготвен, но свърши чудесна работа. Беше красив и народът лесно можеше да бъде убеден да го заобича… ако нещата продължаваха да се влошават.

Питър трябваше да разбере истинското си място в управлението, вместо да вярва на официалната пропаганда. Кралят и кралицата щяха да изпълняват обществените си задължения, но под много строг контрол. Питър беше достатъчно интелигентен, за да схване, че е прекалил по отношение на председателя. Заплахата бе достатъчно недвусмислена: „Дръж се прилично или ще те сменя“. Базил бе убеден, че Питър ще осъзнае грешката си и вече ще се държи подобаващо.

В противен случай… Ханзата просто щеше да короняса Даниъл.