Гневът на хидрогите

58.Кото Окая

Години наред скитниците се бяха сблъсквали с предубежденията на Ханзата, зле функциониращи илдирийски небесни мини и страховитите нападения на хидрогите. Но за Кото Окая къкрещият зноен свят Исперос бе най-големият враг.

Намиращото се в непосредствена близост яростно слънце бълваше пек като огромна пещ. Жилищата на инженерите се намираха в хладилни тунели. Въпреки тежката работа обаче Кото намираше предизвикателствата за вълнуващи и далеч надхвърлящи неудобствата.

Бомбардиран от бушуващите слънчеви бури, Кото бе усилил инженерните мощности до възможния предел, поддържайки функционалността на производствената си база. Винаги има какво да се изобрети, ако погледнеше даден проблем в перспектива.

И все пак, разположено на границата на безопасността, съоръжението бе уязвимо и от най-малка грешка в изчисленията или природни бедствия — които дори Кото Окая не можеше да предотврати въпреки безсънните нощи, през които обмисляше възможно най-тежките вероятности. Исперос бе истински магнит за тях…

Обикалящата около слънцето комета нахлу в системата със смъртоносен плонж, привлечена от непреодолимата му гравитация. Блясъкът на слънчевата корона скриваше приближаващата се комета от сензорите, но щом връхлитащата топка от лед и газове прекоси звездния лимб, се насочи към миниатюрния скалист свят по траектория, която видимо водеше до неминуем сблъсък.

Инженерите на Кото обявиха тревога, докато той спеше. Потен както винаги от горещината в приличащите на сауна подземни помещения, той хукна към контролната зала. Сътрудниците му вече бяха изчислили координатите на траекторията.

— Проверихме три пъти изчисленията, Кото — обърна се към него един от най-добрите звездни техници. — Твърде близо, за да сме спокойни, но няма да ни удари. Вероятно се налага да съобщим на всички да се изпокрият, докато кометата премине.

— Толкова ли е близо? — попита Кото по-скоро възбуден, отколкото уплашен.

Засега.

— Изчисленията ни са точни до седмия знак. Ще бъде истинско шоу.

Цели пет дни туловището на кометата летеше над главите им, изригвайки газове и струи пара при изпаряването на химическите съединения в заледените цепнатини. Химическите експлозии мятаха кометата във всевъзможни посоки и объркваха и най-точните изчисления.

Докато топящата се планина прекосяваше тъмната страна на Исперос, отдалечавайки се от местоположението на минните операции, Кото и работниците му продължиха да наблюдават величествената й глава и опашката й. Кото никога не бе виждал подобен спектакъл. Само скитник можеше да се осмели да застане на толкова рисковано място, за да наблюдава това уникално явление. Никое мамино детенце от Голямата гъска не би посмяло да го направи.

Ухилен, Кото направи огромен брой снимки, за да ги покаже на старата си майка на Рандеву…

Но макар кометата да не се срути върху Исперос и дори да не се приближи достатъчно близо, за да обсипе повърхността му с отломки, недоловимата й гравитация разтърси повърхността на разтопения свят.

Кото усети трусовете и лекото разместване на тунелите. Не бяха достатъчно сериозни, за да повредят полимернокерамичната изолация, но непоносимата жега би проникнала в тях и през най-миниатюрната пукнатина.

— Направете пълен анализ и проверка на безопасността на всички съединения в тунелите. Никой не може да каже какво… — И внезапно изтръпна и долната му челюст увисна. — Защитната релса! Изключете я!

Дългата почти километър защитна метателна релса на повърхността, прецизно конструирана в права линия и задействана от високоенергийни кондензатори, беше предназначена да изстрелва масивни блокове пречистени тежки метали към отдалечени точки. При бързото товарене на корабите изстрелваха към космоса светкавичен картеч от шрапнели. При максимална експедитивност релсата изстрелваше трийсет снаряда на минута във всевъзможни посоки.

Сеизмичният трус бе смъкнал осеяната с кондензатори дълга един километър рамка най-много с десетина сантиметра, но и това бе достатъчно.

Релсата заизстрелва по цялата си дължина шрапнел след шрапнел от тежки сплави, ускорявани магнитодинамично до скоростта на преодоляване на гравитацията. При труса подпорите се огънаха и съоръжението загуби устойчивост.

Кото знаеше, че не могат да изключат продължителната серия достатъчно бързо. Изпъшка при мисълта за възможните последици и си представи най-лошата.

За по-малко от половин минута можеше да настъпи абсолютна катастрофа.

Един тежък блок улучи повредената релса, откърти кондензаторите и я разкъса. Други два снаряда треснаха зад нея и разрушиха катастрофално цялата система.

Кото дори не изчака края на серията удари. Втурна се през тунелите и по стълбите, докато не стигна горещата камера за поставяне на скафандрите. Задъхан, надяна сребрист отражателен костюм, закопча термалните ръкавици и нагласи шлема на главата си. Тревожни мисли препускаха през мозъка му; надяваше се, че на повърхността няма хора на линията на обстрела.

Преди да влезе в херметическата камера отстъпи две крачки назад в ярко осветеното помещение. Знаеше, че е смъртоносно да се втурне навън неподготвен. Провери два пъти всички обтуратори и охлаждащи системи и с изненада откри едно хлабаво съединение, което би го превърнало във въглен, ако бе пропуснал да направи проверката, преди да изскочи върху релсовата площадка.

Докато се измъкне навън и се качи на транспортната вагонетка, бе станало късно. Облечени в скафандри инженери вече изскачаха от товарните бункери. Рудопреработвателните съоръжения бяха млъкнали и работниците наблюдаваха втрещени развалините на релсата.

Кото спря вагонетката и се втренчи през поляризираната лицева маска в останките. Беше истинско чудо, че никой от екипа му не бе пострадал. Това беше най-важното. Но всичко останало беше ужасно.

Много от системите на Исперос се рушаха и инженерите прекараха по-голямата част от деня в закърпване на повредите и ремонт на претоварените съоръжения, за да запазят функционалността им.

Мозъкът на Кото работеше с максимално напрежение, за да се справи с пораженията от катастрофата. Това беше просто проблем, а проблемите трябваше да се решават. Беше убеден в това. При благоприятни обстоятелства би могъл да ремонтира защитната релса, но за това би било необходимо реконструирането поне на половината системи. С какво би могъл да го оправдае? За да успее, щеше да се наложи да прехвърли всичките си ремонтни и инженерни екипи върху цялостното реконструиране на дългото съоръжение.

Щяха ли да го посъветват скитниците просто да се откаже? Беше ли в състояние да изостави колосалната си мечта? Не искаше дори да се замисля… не поради някаква упорита гордост, а защото всеки провал за него означаваше да се предадеш, без да обсъдиш всички възможни решения.

Усети болка в сърцето. Нямаше да отстъпи. Но разполагаше ли с достатъчно човешки ресурси?

Не можеше да измисли нито един възможен от стопанска гледна точка начин за възстановяване на съоръженията с наличните ресурси и хора.