Голямото завещание

И папата с одежда свята

(с епитрахил и със стихар)

беля си взима на главата,

подобно всяка земна твар —

и той във този свят, макар

да има вид на чародей,

умира като прост клисар,

че тленното го вятър вей.

И император, цял в позлата —

в Константинопол господар,

и френски крал с душа богата,

в прослава божия със жар

издигнал не един олтар,

дори във своя апогей

не могат да намерят цяр,

че тленното го вятър вей.

И син, получил от бащата

Виена и Гренобъл в дар,

и рицар, с тежък меч в ръката

най-смел бургундски господар,

подобно кой да е коняр

преял и пил като злодей,

ги чака черният кошмар,

че тленното го вятър вей.

Смъртта не гледа кой е цар

и кой е приживе плебей,

а мери със един кантар,

че тленното го вятър вей.