На вас говоря, тарикати:
добре сте телом, духом — не;
въжето вече се заклати
над яките ви рамене…
Не падайте на колене,
живейте си със лудостта,
но не забравяйте поне,
че неизбежна е смъртта.
Домът на слепите130 от мен
да вземе дар като от брат,
че аз съм много задължен
на всички слепи в този град;
със моите очила богат,
дай боже някой ден слепеца
да различи на оня свят
човека честен от подлеца!
И не е смешно, да речем.
Ала колцина са успели
да пият вино на корем,
да имат пухени постели
и всичко от живота взели,
да се отдават на наслада?
Но пък кажете ми: не е ли
и тази участ път към ада?
Кому да правя реверанси?
Преди да легне в своя гроб,
боравел е един с финанси,
а друг е нямал даже зоб.
Смъртта със своя търнокоп
на всекиго отрежда яма…
Какъв си бил? Хамалин? Поп?
Тук разлика голяма няма.
Над някогашните глави,
проливали различна пот
(едни господстваха, уви,
а други теглеха хомот),
не питайки за произход,
земята общо се затваря,
че във задгробния живот
не тачи никой господаря.
Душите им са на небето.
Телата гният. А сред тях
познавах и такива, дето
се радваха на сит стомах.
Но днес не им е хич до смях —
след толкоз пудра и помада
да се превърнат просто в прах…
Молете Господ за пощада!
Умиращите искам аз
да се възползват от благата
на всяка феодална власт
и на Съдебната палата,
че както тръгнаха нещата,
май няма връщане назад,
а инквизицията свята
прощава чак на оня свят.
Не знам с какво на Жак Кардон131
ще мога да съм интересен
и затова му давам тон
за следващата волна песен.
С един такъв напев чудесен
(и пят от не една кокетка!)
светът ще му се види тесен
от много обич в крайна сметка.