Голямото завещание

1

Вийон пише Г.З. в края на 1461 г.

2

Тибо д’Осини (?.—1473) — епископ на Орлеан от 1447 г.

3

Жан Котар (?—1461) — пиявица, капелан в храма „Св. Богородица“, адвокат в Парижкия църковен съд; споменава се в CXXV и в „Баладична заупокойна молитва за Жан Котар“.

4

Лил и Дуе — градове в Северна Франция.

5

Яков — библейски патриарх, баща на 12 синове.

6

Соломон — цар на израилтяните от 971 до 932 г. пр.н.е., известен с мъдростта си.

7

Вийон възхвалява Луи XI, дал амнистия през 1461 г.

8

Матусал — библейски патриарх, живял 969 години.

9

Карл Велики (724—814) — крал на франките.

10

Св. Марсиал — живял в средата на III в.

11

Авероес (1126—1198) — арабски философ, прочут със своите „Коментари“ върху трудовете на Аристотел.

12

„Роман на Розата“ — средновековна поема в две части; първата част е написана около 1236 г. от Гийом дьо Лорис, а втората — между 1275 и 1280 г. от Жан дьо Мьон.

13

Сказание за Диомед — разказът за Александър Велики (356—323 пр. н. е.) и пирата Диомед бил много разпространен.

14

Валерий Максим — римски философ от III в.

15

Йов — библейски патриарх, прочут със своето благочестие и примирение.

16

Жак Кьор (?—1456) — търговец, банкер и кралски ковчежник, умрял в немилост.

17

Флора — куртизанка в древния Рим.

18

Таис — атинска куртизанка, живяла през IV в. пр.н.е.

19

Ехо — нимфа от гръцката митология.

20

Елоиза (1101—1162) — любима на парижкия философ Пиер Абелар (1079—1142), който бил кастриран, за да се осуети бракът им.

21

Буридан (ок. 1300—1358) — парижки философ, схоластик.

22

Бланка Кастилска (1188–1252) — съпруга на Луи VIII.

23

Жана д’Арк (1412—1431) — френска героиня.

24

Алис — персонаж от рицарския епос.

25

Берта Едрокраката (?—783) — съпруга на Пипин Къси и майка на Карл Велики.

26

Каликст III (1378—1458) — Алфонсо Борджия, папа от 1455 до 1458 г.

27

Алфонсо V (1385—1458) — крал на Арагона.

28

Шарл I (1401—1456) — бурбонски херцог.

29

Артюр III (1396—1458) — бретонски херцог.

30

Шарл VII (1403—1461) — крал на Франция.

31

„Шотландецът…“ — Яков II, крал на Шотландия, умрял през 1460 г.; половината от лицето му било червено по рождение.

32

„Кипърският крал…“ — Йоан III, умрял през 1458 г.

33

„Испанският…“ — Йоан II Кастилски, умрял през 1454 г.

34

Ланселот — герой от рицарските романи, но в случая става дума за Ласло Австрийски (1440—1457), крал на Унгария, Полша и Бохемия.

35

Бертран дю Геклен (1320—1380) — френски военачалник, прославил се по време на Стогодишната война.

36

Беро III (?—1426) — дофин на френската провинция Оверн.

37

Д’Алансон — херцог, загинал геройски през 1415 г.

38

Жалбите на хубавата продавачка — известна парижка куртизанка, продавачка на шлемове, любовница на свещеника Никола д’Оржмон.

39

Фремен — въображаем писар на Вийон.

40

Грациан (ок. 1141—1204) — италиански монах, автор на компилативния труд „Декрет“.

41

Самсон — според Библията бил съблазнен от Далила — тя го приспала, за да отрежат косите му, в които се криела чутовната му сила.

42

Соломон — към края на царуването си се отдал на идолопоклонничество, подтикван от жени.

43

Сарданапал — цар на Асирия от 836 до 817 г. пр.н.е., живял в разпуснатост.

44

Амнон — син на Давид; обладал сестра си Тамара

45

Катрин дьо Восел — предполага се, че това е любимата жена на поета, която обаче предпочела друг.

46

Ноел Жоли — съперник на Вийон в любовта; споменава се още в CIII.

47

Жанетон — така са наричали девойките с леко поведение.

48

Так Тибо — любимец на берийския херцог; името му било олицетворение на ненавист (според френския хронист от XIV в. Фроасар).

49

Робер — орлеански палач.

50

Перне Маршан — споменат в М.З. XXIII.

51

Моро — кебапчия.

52

Жан Провен — сладкар.

53

Робен Тюржи — съдържател на „Шишарката“; споменава се още в CIII.

54

Гийом дьо Вийон — споменат в М.З. IX.

55

„Пръднята на дявола“ — това произведение на поета не е запазено.

56

Ги Табари — съучастник на Вийон в обира на Наварския колеж, направил пълни самопризнания.

57

„Както във Египет…“ — има се предвид Мария Египетска.

58

Теофил — герой от средновековните легенди, продал душата си на дявола, но намерил спасение благодарение на застъпничеството на Богородица.

59

Последната строфа съдържа акростих с името на поета (Вийон).

60

Роза — с това име поетът нарича любимата си.

61

Мишо Футер — живял в края на XIII и в началото на XIV в., спечелил си славата на прелъстител.

62

Балада за любимата. Първата строфа съдържа акростих Франсоа, втората — Марта, а третата — Вийон. По всяка вероятност тази балада е била писана по-рано, а впоследствие е включена към Г.З.

63

Итие Маршан — споменат в М.З. XI.

64

Жан Корню — споменат в М.З. XI.

65

Пиер Бобиньон — прокурор, известен със своята алчност.

66

Пиер дьо Сент Аман — споменат в М.З. XII.

67

„Белият кон“ — парижка кръчма.

68

Дени Еслен (1425—1506) — съдия, занимаващ се с данъците върху продуктите и най-вече върху напитките.

69

Гийом Шарьо — съученик на Вийон и негов адвокат.

70

Пиер Фурние — споменат в М.З. XX.

71

„Голямото стаканче“ — кръчма край Сена.

72

Жак Регие — споменат в М.З. XIX.

73

Пиер Меребьоф и Никола дьо Лувие — споменати в М.З. XXXIV.

74

Машку — вдовица, която държала кебапчийница до съда.

75

Жан Рагие — споменат в М.З. XVII.

76

Жан дьо Байи — прокурор във Върховния съд и секретар по опазване на хазната; домът му се намирал до чешмата Мобюе.

77

Мишо дьо Фур — участвал в разследването на обира в Наварския колеж.

78

Дени Рише и Жан Балет — кралски стражници (220 стражници пехотинци поддържали реда в Париж).

79

Казен Шоле — споменат в М.З. XXIV.

80

Жан льо Лу — споменат в М.З. XXIV.

81

Жан Мае — като надзирател в затвора помагал при разпитите.

82

Жан Риу (?—1467) — търговец на кожи и командир на градските стрелци.

83

Робине Траскай — богаташ скъперник, бирник през 1457 и кралски секретар през 1462 г.

84

Перо Жирар — бръснар и лечител, а също така давал стаи под наем; предполага се, че Вийон е отседнал при него след обира в Наварския колеж.

85

Югет дю Амел — абатиса, водила разпуснат живот.

86

Жан дьо Пулию — проповедник, известен с нападките си срещу монасите и принуден през 1321 г. от папа Йоан XII да се покае публично.

87

Жан дьо Мьон — става дума за неговия „Роман на Розата“, споменат в Г.З. XV.

88

Бод дьо ла Мар — монах от манастира на площад Мобер.

89

Дьо Тюска — става дума за военния прокурор Жан Тюркан, чието име Вийон изопачава.

90

Ришар дьо ла Палю — епископски секретар.

91

Масе д’Орлеан — помощник-съдия; тъй като много клюкарствал, го наричали Малката Масе.

92

Франсоа дьо ла Вакри — следовател в църковния съд, участвал в разпита на Ги Табари.

93

Жан Лоран — капелан в храма „Св. Богородица“, един от съдиите по делото на Ги Табари.

94

Ной и Лот — библейски патриарси.

95

Архитриклин — в средновековието смятали, че така се е наричал виночерпецът в Кана Галилейска.

96

Жермен дьо Мерл — парижки сараф, поел през 1457 г. занаята от баща си Жан дьо Мерл.

97

„Моите трички деца на бедността…“ — Жирар Госуин, Жан Марсо и Колен Лоран, споменати в М.З. XXVI.

98

Пиер Ришие — професор във факултета по теология и директор на пансион (едно от най-добрите училища в Париж).

99

Тибо дьо Витри и Гийом Котен — споменати в М.З. XXVIII.

100

Мишо Кюл д’У (1408—1479) — градски съветник от 1440 г. и лидер на парижката буржоазия от 1448 г.

101

Шарло Таран (? — ок. 1464) — банкер, съден през 1461 г. за богохулство.

102

Жана — в случая означава „при първата срещната жена“.

103

Филип Брюнел дьо Грини — споменат в М.З. XVIII.

104

Жан дьо ла Гард — споменат в М.З. XXXIII.

105

„Бурето“ — кръчма в квартала Сен Мартен.

106

Пиер Жьоньовоа — финансов адвокат на храма „Св. Богородица“.

107

Жан Мотен — споменат в М.З. XX.

108

Никола Роснел — следовател, поел защитата на Робер д’Естутвил, когато ректорът на Парижкия университет възбудил против него процес.

109

Пиер Базание — споменат в М.З. XX

110

Жан дьо Рюел — квестор в съда.

111

Робер д’Естутвил — прево на Париж.

112

Рьоне д’Анжу — херцог на Анжу и крал на Сицилия; през 1446 г. Робер д’Естутвил го побеждава в рицарски турнир и печели за съпруга Амброаз дьо Лоре.

113

Балада за Робер д’Естутвил. Първите две строфи съдържат акростих с името Аброаз де Лоре.

114

Жан и Франсоа Пердрие — богаташки синове.

115

Гийом Тирел (1326—1398) — виден кралски готвач.

116

Св. Макарий Стари (301—391) — египетски отшелник.

117

Франк Гонтие — герой от едноименната поема на Филип дьо Витри (1291—1361), възхваляваща живота-идилия на един селянин и жена му Елена.

118

Анри Куро (?—ок. 1478) — прокурор във Върховния съд и съветник при Кралската хазна, представител на Рьоне д’Анжу в Париж.

119

Катрин дьо Брюйер — вдовица от 1454 г., богата и набожна, поставила си за цел да връща в правия път леконравните момичета.

120

Амбросий Теодосий Макробий — римски писател, живял в края на IV и в началото на V в., проконсул в Африка, моралист.

121

На връх Монмартр се намирал стар женски манастир, а на връх Валериен — малък параклис.

122

Дебелата Марго — кръчма с такова име се е намирала до манастира „Св. Богородица“.

123

Балада за Дебелата Марго. Последната строфа съдържа акростих с името на поета (Вийон).

124

Жана с Марион — леконравни момичета.

125

Анри Кузен — парижки палач от 1457 до 1477 г.

126

Колен Галерн — бръснар и църковен настоятел.

127

Анжело Божи — билкар.

128

Марн — река във Франция, десен приток на Сена.

129

Колен Кайо — син на ключар и съученик на Вийон; обесен през 1460 г.

130

Домът на слепите — построен през 1260 г. от Луи IX.

131

Жак Кардон — споменат в М.З. XVI.

132

Пиер Ломе д’Ерен — свещеник, натоварен през 1456 г. с преследването на момичетата със съмнително поведение в околностите на храма „Св. Богородица“.

133

Ален Шартие (ок. 1385—1433) — автор на драматичната поема „Коравосърдечната красавица“, секретар при Шарл VI и Шарл VII.

134

Жак Жам — архитект, собственик на баня на ул. Греиие Сен Ладр, съден нееднократно между 1457 и 1461 г.

135

Пиер дьо Брезе (?—1465) — сенешал на Нормандия; хвърлен в затвора от Шарл VII през ноември 1461 и освободен от Луи XI през май 1462 г.

136

„На храбрия ни офицер…“ — споменат в М.З. XXII. Марке и Филибер — възрастни стражници, служили при шефа на жандармерията Тристан Л’Ермит.

137

Жан Капелана — един от 12-те стражници, охраняващи парижкия прево.

138

Жан дьо Кале — контролен нотариус по завещанията в затвора Шатле от 1454 до 1467 г.

139

„Сент Авоа“ — църква в манастира на августинците на Протестантската улица.

140

Жаклин — една от камбаните в храма „Св. Богородица“, която била много крехка и през първата половина на XV в. няколко пъти се счупила.

141

Сент Етиен — св. Стефан, първият християнски мъченик, убит през 33 г. от н. е. с камъни.

142

Гийом Волан (?—1482) — богат търговец.

143

Мартен Белфе (?—1502) — съветник в съда.

144

Гийом Коломбел (?—1475) — оглавявал следствения отдел, кралски съветник.

145

Мишел Жувнел (?—1470) — представител на правосъдието в Троа през 1455 г.; отговарял по погребението на Шарл VII.

146

Тома Трико — съученик на Вийон, преуспял в живота.

147

„Каменната дупка“ — игрален дом, който се намирал срещу „Шишарката“.

148

Гийом дю Рю — винар, търговец на едро.