Париж, първите дни на юни 2010 година, хотелска стая, средата на следобеда


Никога не съм принадлежала към категорията жени, които твърдят, че всички хотелски стаи си приличат. Че не са нищо повече от анонимно пространство, без собствен облик. Обикновени хладни помещения с еднакво обзавеждане, предоставящи стандартни удобства от днес до утре. Въпросните жени, изглежда, само са спали в тези стаи, изморени от пътуването и очакващи следващия влак или самолет. Трябва да си ги обитавала през деня, когато хотелът е почти пуст, за да усетиш тяхното своеобразие и уникалност. Да си изпитала трепет, да си се вслушала във всяко от сетивата си, за да доловиш следите, оставени от онези, които преди теб са се смели тук, плакали са, обичали са се или са стигали до оргазъм. Именно в хотел научих през последните месеци, че онова, което получаваш, се съизмерва с онова, което даваш. Ако просто се отдадете на съня, на скуката или на тъгата, до вас ще достигне единствено отражението на собствената ви печал или на собственото ви безделие. И в резултат ще си тръгнете оттам, уви, все същата, без каквато и да било промяна.

Ала ако се вслушате в онова, което една хотелска стая може да ви разкаже, ще чуете безброй истории, безброй случки, безброй въздишки, към които ще ви се прииска да добавите вашите собствени. Понякога най-любопитните биват дори обсебени от тези гласове на миналото. Парфюмът, с който е пропита завесата или покривката на леглото. Оцелялото след почистването петънце. Точиците по огледалото, които рисуват нечия сянка, нечий силует. Всички тези подробности проникват във вас, овладяват ви и ви приканват на свой ред да преживеете вашата собствена история.

Именно това се каня да направя в този момент, гола, със завързани за таблата на леглото ръце. Да прибавя нови страници към разказа, започнал много преди този ден, много преди самата мен. Както повечето стаи в хотел „Шарм“, стаята „Жозефин“ предлага огромно, закрепено върху тавана огледало. По този начин, в очакване на сериозните действия, имам възможност да се съзерцавам на воля. Аз, Анабел Барле, по баща Лоран, двайсет и три годишна, сключила брак същата година, готова да се отдаде на мъжа, който се подготвя в банята. Единственото сигурно нещо е, че той не е моят съпруг. А ако беше той, нима щяхме да се намираме тук? Често казано, щяхме ли да стигнем дотук?

Наричат ме Ел. Открай време и при всякакви обстоятелства. Без съмнение защото името Бел

би било непосилен товар. Ала, повярвайте ми, обикновеното Ел1 ми тежи още повече. Така сякаш побирах в себе си всички жени! Съсредоточавах в себе си всички техни прелести. Кристализирах всички желания. Претопявах в себе си всички фантазии, суровите метали, от които са направени мъжете.

1 Е11е (фр.) -местоимението „тя“. Ве11е (фр.) - красива. - Б. пр.

Когато вратата на банята най-после изскърцва, от изненада надавам няколко кратки писъка. Може би малко прекалено пронизителни. Може би съм започнала да си въобразявам, че неговото присъствие е просто блян. Непознатият се спира, колебае се дали да влезе. Представям си вкопчената му в дръжката на бравата ръка, пресекливото му дихание.

- Госпожо? Госпожо Барле, добре ли сте?

Гласът, който чувам, не е неговият. Идва откъм коридора. Някой зад кулисите се тревожи за мен. За него е важно да се чувствам добре. Госпожата е редовен клиент. Госпожата се радва тук на определени привилегии. Мъжът при мен им е дал определени разпореждания. Той е човек, чийто глас се чува на това място и чиято воля се изпълнява.

- Да, господин Жак... Не се притеснявайте, всичко е наред.

Не ме глезеха толкова по време на първия ми престой в тази стая преди една година. А и самата аз не бях все още толкова уверена в себе си. Отражението ми в огледалото изглеждаше много по-различно. Още тогава носех товара на същите форми, на същите многообещаващи закръглености. Ала все още не си давах сметка за тяхното въздействие и още по-малко за тяхната употреба. Не изпитвах наслада от другия и още по-малко от самата себе си.

Какво те докарва до оргазъм, Ел? Кажи, какво?

Ех, да знаех само! Какво точно е в състояние да докара до точка на кипене корема ми? Да ме размекне, без дори да ме докосва, само при мисълта за него? Голото мъжко тяло?

Миризмата му? Безименният член, вдигнат заради мен?

Вдигнат срещу мен? В мен...

(Ръкописна бележка от 5 май 2010 г., съставена от мен)

Не, преди една година нямах представа, че всяка стая е любовен кът, в който всяка жена постепенно се научава да бъде самата себе си. Не бях пленница, каквато съм в този момент, и въпреки това имах усещането, че съм затворничка, много по-силно, отколкото след това. Не се заблуждавайте, днес аз съм господарката, и то не само на този мъж, който трепери зад вратата. Отдавам се по-пълно от всякога и въпреки всичко никога преди не към била до такава степен в състояние да контролирам нещата.

Преди една година все още бях само аз, бях Ел. Всички жени, но без нея. Без онази жена, в която ми предстоеше да се преродя...

Загрузка...