Императорската перла

Глава IIСъдията Ди губи на домино; злощастието на един барабанчик подарява победа на противника

— Его я шестицата, дойде ми най-сетне — доволно съобщи съдията Ди на Първата съпруга и добави една плочка към сложно усуканата редица върху квадратната маса. Трите му съпруги бяха свели безмълвно очи към плочките в ръцете си. В падащия сумрак червените точици върху бамбуковите плочки едва се различаваха. Съдията и трите му съпруги седяха на издигната платформа върху кърмата на официалната гемия, привързана успоредно на брега на канала малко встрани от другите лодки. Беше петият ден от петата луна — денят на ежегодната регата на лодките дракони. Още от ранния следобед жителите на Пуян се стичаха през Южната порта към трибуната, издигната на мястото, където трябваше да финишират драконите. Там съдията Ди като областен магистрат щеше да връчи наградите на екипажите победители. Официално магистратът бе длъжен да участва единствено в тази церемония, но съдията Ди открай време държеше да споделя вълненията и радостите на хората, поверени на неговите грижи, и реши да присъства на празненството от самото начало. Един час преди залез слънце, придружен от свитата си, той напусна града с три паланкина. Съпругите му се разположиха на голямата официална гемия, закотвена срещу трибуната, хапнаха ориз и сладка супа подобно на хилядите граждани, които се бяха струпали върху наредените покрай двата бряга лодки. След яденето четиримата седнаха да поиграят домино в очакване на лунния изгрев и началото на състезанието. Захладняваше. От отсрещния бряг долитаха песни и смях. На всяка лодка или гемия пламнаха гирлянди от фенери и пъстроцветните им отражения затанцуваха по повърхността на гладката тъмна вода. Беше приказно красиво, но четиримата около масата почти не обръщаха внимание на тази феерия. Доминото бе любима игра в дома на съдията Ди и към него се подхождаше много сериозно. А сега наближаваше решителният момент, краят на играта. Третата съпруга избра една плочка от своите, положи я до наредените на масата и се обърна към двете млади прислужнички, седнали край мангала за чай:

— Запалете и нашите фенери, вече едва виждам.

— Пас — обяви съдията Ди и с раздразнение погледна стария домоуправител, който се появи на палубата и пристъпи към масата. — Какво има? Да не би пак да се е явил онзи странен посетител?

Преди половин час съдията и съпругите му прекъснаха играта си и застанаха край перилата да се порадват на гледката, когато на гемията се качи някакъв непознат. Домоуправителят го попита какво желае, но мъжът заяви, че е размислил и не иска да безпокои съдията.

— Не, ваше превъзходителство, дойдоха доктор Пиен и господин Ку — почтително отвърна старият служител.

— Покани ги — въздъхна съдията. Пиен Дзя и Ку Юанлян бяха тазгодишните организатори на традиционното състезание с драконови лодки. Съдията ги познаваше само по лице, те не принадлежаха към тесния кръг благородници и знатни личности в Пуян, с които се срещаше редовно по служебни поводи. Доктор Пиен бе известен лекар и притежаваше голяма аптека, господин Ку бе богат колекционер на изящни старинни предмети. — Няма да отнеме много време — додаде съдията с успокоителна усмивка към трите си съпруги.

— Дано не се обърка доминото ни — нацупи се Първата.

Трите захлупиха плочките си и станаха. Напряко на платформата бе разположен параван, зад който те се скриха, защото за дами е непристойно да се срещат с непознати мъже. Съдията Ди също се изправи и отвърна с кимване на ниските поклони на двамата едри мъже, изникнали на палубата. Те носеха дълги летни роби от тънка бяла коприна и черни шапки.

— Сядайте, господа — приветливо ги покани съдията. — Предполагам, дошли сте да докладвате, че всичко вече е готово?

— Да, ваше превъзходителство, готово е — отговори доктор Пиен със сухия си отмерен глас. — С господин Ку пристигаме от Мраморен мост. Деветте дракона са вече на старта.

— Събрахте ли добри екипажи? — попита съдията Ди и преди да дочака отговора, се сопна на момичето, което подреждаше чашите чай на масата. — Не размествайте доминото!

И докато съдията бързешком обръщаше разбърканите плочки с гърба нагоре, доктор Пиен отговори:

— Тази година имаше много кандидати, ваше превъзходителство. Без никакво затруднение набрахме по дванайсет гребци за всяка лодка. Борбата ще е гореща, на номер две са все лодкари от канала, които се заканват на — всяка цена да победят гребците от града. С господин Ку се погрижихме всички добре да хапнат и да пийнат в селския хан на Мраморен мост. Сега чакат с нетърпение старта.

— Вашият дракон е фаворит, доктор Пиен — усмихнат се обади Ку Юанлян. — Моят няма шансове, прекалено е тежък.

— Но пък придава на състезанието автентично очарование — каза съдията. — Чух, че бил изработен като точно копие на драконовите лодки на предците ни.

По хубавото живо лице на Ку се разля доволна усмивка.

— Моето участие в състезанието е предизвикано най-вече от почит към традициите.

Съдията Ди кимна. Знаеше, че Ку е посветил живота си на изучаването на старините и че е страстен колекционер на редки антики. Помисли си, че някой ден трябва да го помоли да му покаже колекцията си от рисунки.

— Радвам се да го чуя, господин Ку — каза съдията. — Този празник от незапомнени времена се чества на една и съща дата навред из цялата империя, където има река, канал или езеро. За отрудения ни народ сезонните празници са единствената отмора от усилното всекидневие.

— Местните хора — каза доктор Пиен — вярват, че състезанието омилостивява речната богиня и ще донесе достатъчно дъжд на селяните и обилен улов на рибарите — той попипа черните си мустаци, които подчертаваха бледността на лицето му, длъгнесто и невъзмутимо.

— Едно време — поде господин Ку — този празник не минавал толкова невинно. Обичаят изисквал след състезанието в храма на богинята да се принесе в жертва един младеж, наричан „годеник на богинята“. Семейството на избраника се смятало за удостоено с рядка чест.

— За щастие нашите владетели не страдат от закостенели предразсъдъци и са премахнали всички жестоки обреди още преди столетия — каза съдията Ди.

— Отколешните вярвания обаче не отмират лесно — бавно изрече доктор Пиен. — По тези места хората все още се кланят пред богинята на реката, макар че каналът вече има много по-голямо значение и за рибарите, и за лодкарите. Преди четири години по време на състезанието един дракон се обърна, удави се гребец. Хората приеха това за добра поличба, която им обещава богата реколта наесен.

Ку погледна смутено към лекаря, после остави чашата си, изправи се и каза:

— Моля негово превъзходителство да ни разреши да се оттеглим. Трябва да проверим дали на трибуната всичко е готово за връчването на наградите.

Доктор Пиен също стана и двамата си тръгнаха с дълбоки поклони.

Трите съпруги тутакси се показаха иззад паравана и насядаха около масата. Третата погледна наредените плочки и каза:

— Малко са останали. Да си довършим играта.

Прислужничките донесоха пресен чай. Скоро четиримата потънаха отново в играта. Съдията поглаждаше дългата си черна брада, вторачен в последната си плочка — три и нула. Всички тройки лежаха на масата, но трябваше да има още една плочка с две нули. Ако излезеше, той щеше да е победител. Загледан в заруменелите лица на съпругите си, той нехайно се питаше у коя ли е.

Внезапно изкънтя оглушителна експлозия, последвана от пронизителни гърмежи.

— Хайде, играй — подкани нетърпеливо съдията Втората, седнала от дясната му страна. — Фойерверките вече започват.

Втората съпруга приглади колебливо блестящата си черна коса и постави на масата плочка с две четворки.

— Пас — разочарован каза съдията Ди.

— Аз печеля! — радостно възкликна Третата и показа последната си плочка: четири и пет.

— Моите поздравления — възкликна съдията. После попита: — Коя от вас стиска двете нули? Откога ги чакам тия дяволски нули!

— Не съм аз — заявиха Първата и Втората и показаха останалите им плочки.

— Странно — смръщено каза съдията Ди. — На масата има само една плочка с две нули, а и в резерва няма друга. Къде ли може да се е дянала?

— Сигурно е паднала на земята — отвърна Първата. Огледаха под масата, изтърсиха и робите си, но плочката не се намери.

— Може момичетата да не са я прибрали в кутията предния път — предположи Втората.

— Изключено — начумерено заяви съдията. — Преди началото на играта както винаги преброих всички плочки.

Над главите им нещо изсъска, после се разнесе пукот. Изстреляната ракета озари канала с порой пъстроцветни искри.

— Вижте — възкликна Първата. — Вижте каква красота!

Всички станаха бързо и изтичаха до перилата. Ракетите излитаха една след друга, цялата околност кънтеше от неспирния пукот на фишеците. После хиляди гърла нададоха единен вик. На небосвода бе изплувал студеният сребрист сърп на месечината. В този миг лодките вече потегляха от село Мраморен мост, на няколко мили надолу по канала. Изпукаха последните фишеци, след това само тук-там се чуваха откъслечни възгласи. Хората припряно обсъждаха залозите си.

— Да се обзаложим и ние — шеговито предложи съдията Ди. — Всеки гражданин, дори и най-бедният, залага някоя и друга пара.

Третата съпруга плесна с ръце.

— Залагам петдесет медни гроша на трети номер — извика тя. — Колкото да не си помисли богът на късмета, че съм го забравила.

— Петдесет за лодката на доктор Пиен, фаворита — обяви Първата.

— Петдесет за лодката на Ку — каза съдията. — Трябва да уважаваме традицията.

Посмяха се, пошегуваха се, спокойно изпиха по още няколко чашки чай.

По някое време видяха, че хората в лодките стават, проточили вратове към завоя на канала. Оттам всеки миг трябваше да се покажат драконите за последните метри до финала. Съдията Ди и съпругите му се опряха на перилата. Нетърпението и напрегнатото очакване обзеха и тях. От безкрайната върволица закотвени лодки и гемии се отделиха две плоскодънни ладии. Гребците ги докараха до средата на канала и хвърлиха котва в една линия с трибуната. После мъжете в тях издигнаха огромни червени флагове. Това бяха съдиите. От далечината долетя думкане на барабан. Невидимите още дракони наближаваха. Многогласен ропот се разнесе над тълпата, когато иззад завоя изскочи една лодка, номер девет. Дванайсетте гребци, седнали двама по двама, оттласкваха неудържимо напред издължения й елегантен силует. Мъжете гребяха енергично, в такт с ритъма, отмерван на огромния барабан в средата на лодката. Едър плещест младеж, гол до кръста, яростно налагаше опънатата кожа с два дървени кривака. Кормчията, сведен над дългото кормилно весло, крещеше с все сила към гребците. Водата се пенеше пред високия нос, изваян като драконова глава с дълги рога и облещени очи.

— Това е лодката на Пиен. Спечелих! — възкликна Първата съпруга.

Но непосредствено след кърмата, оформена като извита драконова опашка, се показа друг нос. Вторият дракон се зъбеше страшно с дългите си челюсти, сякаш решен на всяка цена да захапе опашката на номер девет.

— Това е номер две, лодкарите от канала — каза съдията Ди. — Здравата наблягат!

Барабанчикът на номер две, дребен жилав мъж, сякаш се хвърляше целият върху барабана и непрестанно дереше гърло, насърчавайки гребците. Номер две започна да настига номер девет, главата на втория дракон се изравни с опашката на първия. Неистовият рев на тълпата почти заглуши думкането на барабаните. Иззад завоя се показаха още четири лодки, но никой не им обърна внимание — всички погледи бяха приковани в първите две. Мускулестите ръце на гребците от втория дракон сякаш щяха да изскочат от ставите, но разстоянието между него и първия не намаляваше повече. Съдията Ди ясно различаваше широката усмивка върху лицето на едрия барабанчик от номер девет. До финала оставаха стотина метра. Съдиите сведоха червените флагове, с които отбелязаха линията на финиша. Изведнъж едрият барабанчик на първия дракон замръзна на място. Кривакът в дясната му ръка застина във въздуха. Той сякаш го погледна за миг стъписан, после рухна върху барабана. Гребците зад него вдигнаха глави, две весла се удариха едно в друго, лодката се олюля и забави ход. Двата дракона минаха под линията, очертана от червените флагове, почти едновременно, и все пак номер две бе малко по-напред.

— Горкият, припадна — поде съдията Ди. — Не бива да пият толкова преди… — бурните възгласи на публиката заглушиха думите му.

Докато номер девет и номер две се изтегляха покрай кея пред трибуната, и останалите седем дракона един след друг прекосиха финала, посрещнати с гръмки приветствия от възбудените зрители. Отново засвяткаха фойерверки. Съдията видя, че голямата церемониална баржа се насочва към тяхната, и каза на съпругите си:

— Идват да ме вземат за връчването на наградите. Домоуправителят ще ви придружи до вкъщи с паланкините. Аз ще се прибера веднага след церемонията.

Трите съпруги се поклониха и той слезе на долната палуба. На мостика го чакаха Пиен и Ку. Щом прекрачи борда на церемониалната баржа, съдията се обърна към Пиен:

— Съжалявам, че лодката ви загуби, доктор Пиен. Дано барабанчикът да не е много зле.

— След малко ще отида да проверя как е, ваше превъзходителство. Той е здравеняк, ще се оправи. Хубаво състезание стана.

Без да се обажда, Ку Юанлян нервно подръпваше тънките си мустачки. Понечи да каже нещо, но замълча.

На кея началникът на градската стража с шестима от своите хора поздрави магистрата. Пиен и Ку поведоха съдията по стъпалата към трибуната. На подиума го посрещна сержант Хун, неговият предан дългогодишен помощник, който го отведе зад бамбуков параван в малка съблекалня. Докато той помагаше на господаря си да надене официалната роба от зелен брокат, съдията Ди каза със задоволство:

— Чудесен празник, нали, Хун? — и като сложи на главата си черната кадифена шапчица с крила, добави — Надявам се, че и в съда не е имало произшествия?

— Нищо особено, ваше превъзходителство — отвърна белокосият мъж. — Освободих чиновниците преди шест. Много се зарадваха, че ще успеят да стигнат навреме за състезанието.

— Добре. Докато поздравявам хората, ти иди на кея да разбереш какво му е на онзи барабанчик. Горкият, да припадне точно преди финала!

Съдията Ди пристъпи на импровизираната сцена. Отдолу се бе струпала многолюдна тълпа, точно пред стълбите стражниците бяха строили екипажите. Началникът поведе гребците по стъпалата към платформата, където съдията Ди ги приветства и им връчи пакети, увити в червена хартия. Във всеки пакет имаше по една оризова питка и няколко монети. После магистратът произнесе кратка реч, с която пожела на всички граждани късмет и благоденствие през годината, и се върна в съблекалнята сред радостните възгласи на тълпата. Там го чакаше сержант Хун.

— Ваше превъзходителство — поде той угрижено, — барабанчикът почина. Съдебният лекар твърди, че е бил отровен.