Императорската перла

Глава XVСъдията Ди затваря кръга на заподозрените сержант Хун получава една необикновена поръчка.

Съдията Ди изгледа изумен сержанта. Изправи се в креслото и попита началника:

— Кой го е нападнал?

— Нападателят избягал, ваше превъзходителство. Доктор Пиен още лежи на улицата, където са го съборили.

— Как се е случило?

— Нахвърлили се върху него, както си вървял по улицата, близо до моста над канала. Разбойникът го повалил, но докато бъркал за парите на доктора, господин Ян чул виковете за помощ и изхвърчал от магазина си. Мъжът пуснал доктора и си плюл на петите, а господин Ян хукнал подире му. Само че онзи изчезнал в лабиринта от криви улички отвъд канала и господин Ян не успял да го спипа. После се върнал да провери дали доктор Пиен е още жив и в съзнание, и извикал портиера на храма да дойде да ни предупреди — стражникът си пое дълбоко дъх и продължи: — Доктор Пиен настоя да не го вдигаме, преди друг лекар да потвърди, че няма опасни счупвания.

Съдията Ди стана.

— Да идем там. Ти, началник, вземи съдебния лекар и няколко от твоите хора с носилка. Тръгвай, Хун!

Плътни черни облаци все така висяха ниско над главите им. Те бързо закрачиха сред задухата на улицата, като гледаха да се придържат към високия зид на трибунала. Когато наближиха конфуцианския храм, видяха една групичка мъже, струпани до портиерската къщичка. Началникът на стражата грубо разблъска насъбралите се да направят път на съдията Ди.

Доктор Пиен лежеше проснат на земята до зида. Ян тъкмо подпъхваше под главата му сгъната куртка. Шапчицата на Пиен бе отхвръкнала, панделката, пристягаща косите му, се бе изхлузила и по посинялото му лице бяха полепнали сивеещи влажни кичури. Над лявото ухо се виждаше голяма подутина, лявата половина на лицето му бе насинена до кръв. Робата, цялата в прахоляк, беше разкъсана от раменете до кръста. Съдебният лекар приклекна до него, а доктор Пиен промърмори:

— Прегледайте гърдите, таза, дясната ръка и десния крак. Главата ми е наред. Боли ме натъртеното, но не мисля, че слепоочието е засегнато.

Лекарят заопипва гръдния кош на доктор Пиен с чувствителните си пръсти, а съдията Ди пристъпи напред и запита:

— Какво стана, докторе?

— Вървях си по улицата. Отивах да прегледам една родилка на улица „Полумесец“, оттатък моста. Наоколо нямаше никой. Ох!… — докторът млъкна с изкривени от болка устни, докато лекарят опипваше ребрата му.

— Злосторникът се нахвърли върху него изотзад — ядно и бързо изрече антикварят.

— Изведнъж дочух зад себе си прокрадващи се стъпки — едва доловимо продължи доктор Пиен. — Тъкмо да се обърна, — някой ме халоса отляво по главата и аз се залепих за зида. Паднах полузашеметен. Мярна ми се някакъв висок силует, който се надвеси над мен. Започнах да викам за помощ, но онзи ме зарита жестоко и аз млъкнах от болка. Тогава разбойникът се наведе и раздра робата ми. После изведнъж се сепна. Видях го как хукна към моста, а господин Ян тичаше по петите му.

— Беше висок, в тъмнокафява куртка и панталони със същия цвят, ваше превъзходителство — възбудено обясни Ян. — Косата му бе привързана с парцал.

— Видяхте ли лицето му, господин Ян? — попита съдията Ди.

— Зърнах го само за миг, ваше превъзходителство. Кръглолик, с къса брада и бакенбарди. Така беше, нали, докторе?

Доктор Пиен кимна.

— Носите ли често в себе си големи суми? — попита съдията. Доктор Пиен поклати отрицателно глава, а съдията Ди запита отново: — А важни документи?

— Само няколко рецепти и една-две разписки — прошепна доктор Пиен.

Съдебният лекар се изправи.

— Няма причина за тревога, докторе! — бодро каза той. — Гръдният ви кош е натъртен, но не напипвам счупени ребра. Десният лакът е изкълчен, както и коляното. Иска ми се да ви прегледам по-подробно в кабинета си.

— Вдигнете доктора на носилката — нареди съдията на съдебния лекар и се обърна към началника на стражата:

— Пратете четирима стражници на улица „Полумесец“. Нека претърсят всеки ъгъл за човек, отговарящ на описанието на господин Ян. Трябва да е левак — тук съдията се обърна към портиера на храма и извика сопнато: — Вие нищо ли не чухте, нищо ли не видяхте? Какво правехте в този момент? Никой ли не ви е казвал, че трябва да охранявате храма?

— Ами аз… аз бях позадрямал, ваше превъзходителство — запелтечи уплашеният човек. — Бях в стаята си до входа. Събуди ме господин Ян, който блъскаше по вратата.

— Следобед и аз подремвам — намеси се Ян. — Но днес помощникът ми подреждаше една много ценна колекция от нефрит долу в магазина и слязох да се уверя, че е заключил, както трябва, преди да си иде на обед. Тъкмо влязох в магазина, и някой извика за помощ от улицата. Веднага изскочих. Видях как негодникът къса робата на доктор Пиен. Той ме чу и побягна. Аз хукнах след него, но не се оказах достатъчно пъргав. Май вече ми натежават годинките — с печална усмивка додаде Ян.

— Господин Ян, вие най-вероятно сте спасили живота на доктора — отбеляза съдията. — Ако обичате, елате с нас в трибунала да напишете официални показания. Ефрейтор, наведи носилката! И не пипай доктора.

Съдията остана загледан в господин Ян и съдебния лекар, които с помощта на сержант Хун успяха да наместят удобно доктор Пиен на носилката. Докато двамата ефрейтори внимателно го вдигаха, съдията каза тихичко на Хун:

— Злосторникът добре е избрал момента. Рано следобед всички почиват и по улиците почти не се мярка жив човек. А и кварталът отвъд моста е същински зайчарник, идеално място да се скрие човек — и той направи знак на сержанта и на началника да го последват.

Докато крачеха към трибунала, следвани от ефрейторите с носилката, съдебния лекар и господин Ян, съдията Ди се обърна към началника на стражата:

— Вземи кон и иди колкото може по-бързо до стоварището. Качи се на джонката на господин Куан и го извикай да се яви в трибунала. Ако не е там, изчакай го. Бързай! — началникът хукна напред, а съдията прошепна на сержант Хун: — А ти иди веднага у господин Ку и провери дали почива както всеки ден щом влезе в кабинета си, съдията Ди се стовари зад писалището и си наля чаша чай. Изпи я на един дъх и се облакъти. Със свъсени вежди се мъчеше да сложи в ред мислите и догадките, които се въртяха в главата му. Последните разкрития показваха, че не са на съвсем прав път, а и от началото на разследването някаква смътна догадка не му даваше мира. Сивият халат, подгизнал от пот, бе залепнал за гърба и раменете му, но съдията дори не забелязваше това. Стоя така доста дълго и в един миг рязко се изправи.

— Да — промърмори той, — това може да е разрешението. Всичко пасва освен мотива.

Той се отпусна назад и се опита да прецени какво би трябвало да предприеме. Обяснението, което му дойде наум, никак не бе невероятно, но следваше ли да предприема действия, опирайки се единствено на интуицията си? Винаги ли версия, изградена с подробно логическо осмисляне, би трябвало да има предимство пред чистата догадка? Или пък да състави план, който да му позволи да съчетае интуицията с логиката? Поглаждайки дългата си брада, съдията отново потъна в мисли.

Половин час по-късно съдебният лекар го завари в същата поза.

— Доктор Пиен е добре, ваше превъзходителство — съобщи лекарят със задоволство. — Намазах гръдния му кош с мехлем, превързах го, закрепих и дясната му ръка за рамото. Може да ходи. Е, с бастун засега, но ходи. Докторът пита дали вече може да си иде у дома. Иска да си почине на спокойствие.

— Предайте му, че може да си почине и тук, в трибунала — рязко отвърна съдията. Като забеляза стъписаното изражение на лекаря, додаде: — Искам по-късно да му задам още няколко въпроса.

Скоро след като съдебният лекар излезе, на прага на кабинета се появи сержант Хун. Съдията го покани с жест да седне на столчето пред писалището и попита припряно:

— Беше ли си у дома господин Ку?

— Не, ваше превъзходителство. Както научих от домоуправителя му, господин Ку заявил, че в къщата е много душно и затова щял да иде до храма на градското божество, за да запали тамян. Там засега се съхранява ковчегът на Кехлибар, докато се насрочи подходящ за погребението ден. Докато още бях у тях, се появи самият господин Ку. Предадох му да не напуска дома си, защото по-късно негово превъзходителство сигурно ще го призове в трибунала — Хун погледна тревожно съдията и попита: — Какво може да означава нападението над доктор Пиен, ваше превъзходителство?

— Може и да не е нищо повече от опит за обир — бавно отговори съдията Ди. — Ако е така, случилото се не оборва теорията ми за евентуалната вина на доктор Пиен. Ако обаче целта е била доктор Пиен да бъде премахнат, то той е невинен. Явно, без сам да си дава сметка, знае нещо, което може да ни отведе до истинския престъпник, и онзи е искал да му запуши устата. В този случай трябва да се съсредоточим върху версията за господин Ку. Сантименталното му посещение в храма точно в този момент може да е било повод, за да наеме някой главорез да убие доктор Пиен. Между другото докторът пожела да си иде у дома, но наредих да остане тук, за да предотвратя евентуално второ покушение срещу живота му. Радвам се, че си казал на господин Ку да не напуска дома си до следващо разпореждане. Така ни остава да се погрижим само за третия заподозрян, господин Куан Мин.

— Значи наистина Куан е третият! — възкликна сержант Хун. — Но, ваше превъзходителство, защо го включихте в списъка на заподозрените? Естествено Куан може и да отговаря на описанието на нападателя на доктор Пиен, но вие го посочихте още преди последните събития.

Съдията Ди се усмихна уморено.

— Не мога да не включа и Куан. Сигурен бях от момента, в който разбрах къде е изчезнала плочката от доминото.

— Домино ли?

— Да. Една плочка с две нули. Снощи някой я задигна от кутията, докато играехме със съпругите ми на борда на гемията. Единствените, които биха могли да я откраднат, са Ку, Пиен и Куан. Пиен и Ку, когато дойдоха да ми съобщят, че лодките са готови за старт. Тогава прислужницата, която сервира чая, размести плочките и някои се обърнаха с лицето нагоре. А Куан е могъл да я отмъкне, когато ние със съпругите ми преустановихме за малко играта и постояхме край перилата да се порадваме на празничната гледка край канала.

— Но за какво му е на престъпника плочка от домино, ваше превъзходителство?

— Защото има остър ум — с унила усмивка отвърна съдията. — Всъщност далеч по-остър от моя. Щом е зърнал плочката с двете нули върху масата, му е хрумнала невероятната прилика с пропуските на стражите при градските врати. Забелязал я е на мига, а на мен ми трябваше доста време да се сетя. Дошло му е наум, че ще е крайно нежелателно довереникът му Ся Куан на връщане в града след вечерния час да доказва самоличността си пред охраната на Южната. И ако след време някои реши да провери кои се е прибрал в града по-късно, било във връзка с убийството на Тун, било с издевателствата над Кехлибар в запуснатата къща, току-виж стражите си спомнили за Ся най-вече покрай белега на лицето. Затова и престъпникът е откраднал плочката от доминото, щом я е зърнал. После е изписал върху нея какъвто номер му е хрумнало, и я е дал на Ся. И Ся наистина я е използвал, когато се е върнал в града, за да докладва на покровителя си за случилото се в павилиона. Преди малко ефрейторът от Южната врата донесе фалшивия пропуск.

— И това е фаталната грешка на престъпника — вметна сержантът.

— Не е толкова фатална. Той няма как да е знаел, че за мен доминото е сериозна игра и че липсата на една плочка няма да ме остави на мира, докато не разбера къде е. Но стига толкова теории. Да се залавяме за работа, защото имаме куп неща да свършим, а времето е малко. Трябва да проведем най-подробно разследване на всичко, свързано с тримата заподозрени, но за зла врага времето не ни стига. Пето убийство не бива да допускаме! Трябва да действаме, но преди да разберем къде е Куан, не мога да сторя нищо. Иди да провериш дали началникът на стражата не се е върнал.

Сержантът веднага тръгна да разпита охраната при входа. Съдията Ди стана от стола и отиде до прозореца. Отвори го и се наведе навън. Със задоволство забеляза, че, изглежда, се бе появил лек ветрец. После умислено се загледа в малката каменна градина. Костенурката безгрижно тътреше черупката си между растенията до миниатюрното езерце със златни рибки. Придвижваше неотклонно тромавите си крака, проточила любопитно врат. Съдията Ди чу сержант Хун да влиза и се обърна:

— Началникът още не се е върнал от стоварището ваше превъзходителство.

— Дано Куан не е избягал — тревожно каза съдията После поклати глава и добави: — Не, едва ли е побягнал. Твърде умен е, за да го направи — той взе ветрилото си от пера на жерав, седна и продължи: — Докато чакаме Куан, бих могъл да ти изложа аргументите си за обвинение срещу него. Така ще знаеш точно в какво положение се намираме спрямо тримата първи от списъка ни със заподозрени.

Съдията уви нова мокра хавлиена кърпа около врата си.

— Допускам — поде той, — че в столицата господин Куан Мин води живот за пример. Но при честите си пътувания дава воля на извратената си природа. Той е много умен човек и държи перверзията си в тайна, възможно най-дълбоко скрита. Дори се е погрижил в хановете, където отсяда, да си създаде име на съвършено нормален мъж, който от време на време се забавлява със здрави и евтини жени от занаята, поръчани по обичайния начин. Покрай интереса си към антики Куан се запознава при посещенията си в Пуян със студентите Тун и Ся. Наема първо Тун, а после Ся като посредници за действителните си удоволствия, които не са нито толкова здравословни, нито толкова евтини. Пак покрай антиките се запознава и с Ку Юанлян. Антикварят Ян ми каза, че Ку понякога купувал от Куан. А Кехлибар е била и помощничка на съпруга си, именно тя е разпределяла и подреждала колекцията му и е водила каталог, така че Куан я е виждал при посещенията си у Ку. Куан пожелава Кехлибар по същите причини, които вече изложих във версията си за доктор Пиен: неистов стремеж за перверзни издевателства над изискани дами. Куан нарежда на Ся да бъде нащрек и щом се отвори възможност по някакъв начин да сложи ръка на Кехлибар, веднага да му съобщи. Преди няколко дни Куан може да е пратил писмо на Ся, че пристига в Мраморен мост вчера сутринта. Предугаждайки желанията на Куан, Ся предварително наема тримата злодеи да отвлекат проститутката Ли, която Куан е набелязал за своя бъдеща жертва, след като я е видял на някой прием тук при свое предишно посещение в града. Вчера сутринта Ся хуква към Мраморен мост. Съобщава на Куан плана си за похищението на госпожица Ли, но и голямата вест: Куан може да има Кехлибар още същата нощ. Ся разказва на Куан за заплануваната среща на Кехлибар и Тун в запуснатата къща по повод продажбата на перлата и добавя, че е готов да отиде наместо Тун. Куан се съгласява веднага, защото така не само ще се позабавлява с Кехлибар, но и ще се сдобие с десет кюлчета злато. Вероятно Куан не се хваща на историята за Императорската перла, но премълчава недоверието си. Първата му грижа е да се отърве от Тун Май. Ся го уведомява, че преди състезанието ще има гощавка за екипажите в Мраморен мост и че там ще бъде и Тун като барабанчик на доктор Пиен. Това решава проблема на Куан. Изпраща на доктор Пиен бележка с молба да се срещнат на джонката му. Пиен отговаря, че е много зает и че може да го посети по-късно следобеда. Това за Куан е добре дошло и той приема поканата на доктор Пиен да го придружи на гощавката, където сипва отрова в чашата с вино на Тун. Ся ще отиде на срещата в запуснатата къща, а после и Куан, Щом Ся му докладва, че Кехлибар е заключена в павилиона. На следващата сутрин Куан ще „открие“ там изтерзаната жена, когато отиде за срещата си с Доктор Пиен, за да разгледат имота. Но понеже Куан е алчен, дава на Ся и наставления, как да манипулира залозите. Накрая му нарежда да отмени уговорката с тримата злосторници, защото помислите му вече са устремени към далеч по-сериозни неща от това да издевателства над една обикновена проститутка.

Съдията Ди замълча. Остана известно време заслушан в засилващия се тътен на бурята. Този път като че ли беше съвсем наблизо.

— А защо Куан е идвал снощи на гемията ви, ваше превъзходителство? — запита сержантът.

— И аз се питам същото, Хун. Обяснението вероятно е желанието му недвусмислено да се засвидетелства, че по време на състезанията е бил в града и че се е върнал в Мраморен мост едва късно през нощта. Моряците на неговата джонка са били пияни, Сун — болен, така че е трудно да се проследи къде точно е ходил Куан. Тъй или инак, Куан задига плочката от доминото, предава я на Ся, после се връща бързо в Мраморен мост. По-късно през нощта отново се среща там със Ся и Ся му съобщава, че всичко е отишло по дяволите: наложило се е да убие Кехлибар и е взел само златото, защото моята поява му е попречила да претърси павилиона за перлата. Куан съжалява за пропуснатите часове с Кехлибар, но пък (което за него вероятно е далеч по-важно) е спечелил десет кюлчета злато. Оттук насетне историята продължава, както и при другите версии: Куан убеждава Ся да иде в пустата къща тази сутрин преоблечен като дърводелец, за да претърси навсякъде за перлата. Самият Куан има напълно основателна причина да бъде там, нали си е уговорил среща с доктор Пиен? След като Ся претърсва целия павилион, Куан го убива. Последното убийство — на старата сводница, е станало както при версиите за Ку и Пиен. Това е.

Съдията Ди избърса лицето си с нов пешкир, а сержант Хун последва примера му. В малкия кабинет беше непоносима задуха. След малко Хун отбеляза:

— Една дреболия в защита на Куан е това, че му прилоша, когато видя трупа на Ся. Не е лесно да се преструваш, че повръщаш така.

Съдията сви рамене.

— Куан учтиво ни обърна гръб, а точно тогава цялото ни внимание бе насочено към прискръбното откритие. Куан спокойно може да си е бръкнал с пръст в гърлото!

На вратата се почука и влезе началникът на стражата.

— Наложи се дълго да почакам, ваше превъзходителство — поде той с доволна усмивка, — но намерих господин Куан. Капитанът на джонката ми каза, че двамата с господин Сун отишли в града на пазар веднага след като обядвали. Господин Сун се върна сам и обясни, че господин Куан останал в квартала при канала. Веднага отидох там, открих го в една малка аптека и го докарах тук. Сега чака в стаята на охраната.

— Чудесно! Къде е доктор Пиен?

— Докторът и съдебният лекар пият чай в архива, ваше превъзходителство. Докторът диктува показанията си за покушението. Ето и писмените показания на господин Ян. Той се върна в магазина си.

Съдията хвърли поглед на двата документа. Подаде ги на сержанта и попита началника:

— Хората ти заловиха ли нападателя?

Лицето на началника помрачня.

— Не, ваше превъзходителство. Разпитаха кого ли не по улица „Полумесец“, претърсиха всяко кътче, където можеше да се е скрил, но не откриха и следа от престъпника.

Началникът тревожно погледна съдията, очаквайки да бъде смъмрен. Но съдията Ди само подръпна безмълвно бакенбардите си и след малко каза:

— Предай на господин Куан, че няма да мога да го приема веднага, защото искам да присъстват и господин Ку и доктор Пиен. Държа разговорът ни да бъде неофициален, поради което реших да го проведа в дома на господин Ку. Там е много по-удобно. Прати хора да отнесат доктор Пиен и господин Куан в дома на господин Ку със закрит паланкин. Кажи на господин Ку, че искам да се срещнем в библиотеката му. Кажи му още, че ще дойда, когато приключа с няколко рутинни задължения тук. Запомни ли всичко? — началникът се поклони раболепно, а съдията продължи: — След като оставиш господин Куан и доктор Пиен, върни се незабавно за нови наставления.

Началникът излезе, а сержант Хун попита нетърпеливо:

— Негово превъзходителство очаква при кръстосан разпит виновникът сам да се издаде, така ли?

— Така поне се надявам. А сега имам задача за теб, Хун. Трябва ми една дървена ръка.

— Дървена ръка ли?

— Да. Отскочи до господин Ян и го попитай дали не може да ни услужи. В магазина му не може да не се търкаля някоя счупена ръка от будистка статуя. Обикновено ги правят от отделен къс дърво и после ги добавят към статуята. Трябва ми лява длан, колкото човешка или по-голяма. Нека да я боядиса в бяло, а на показалеца й да надене медна халка с някакъв евтин червен камък. Обясни на господин Ян, че ръката ми трябва като веществено доказателство при срещата с доктор Пиен и господин Куан, която ще се състои довечера в библиотеката на господин Ку.

Мълния озари облепения с хартия прозорец, последва оглушителен гръм. Съдията Ди додаде:

— Иди със закрита носилка, Хун, да не те намокри дъждът. Като се върнеш, ще ти обясня какво съм намислил.