Императорската перла

Глава VIIСъдията Ди и сержант Хун продължават да очакват един неоткриваем студент; съдията Ди обещава да не бъде дребнав

Когато съдията Ди спря коня си пред главния вход на трибунала, до полунощ оставаше около час. Той се наведе на седлото и почука с дръжката на камшика по обкованата с желязо врата. Двамата часовои веднага разтвориха широко тежките крила и съдията влезе под каменния свод в централния двор на съдилището. Докато един гурелив коняр поемаше юздите на коня му, съдията забеляза, че облепеният с хартия прозорец на кабинета му до съдебната зала свети. Той тръгна натам с дисагите в ръка.

Седнал на едно столче пред голямото писалище на съдията, сержант Хун четеше някакъв документ на светлината на единствената свещ. Щом видя съдията, той скочи на крака и попита с тревожен глас:

— Какво стана в Мраморен мост, ваше превъзходителство? Преди половин час началникът на доброволците в селото докара женски труп. Наредих на съдебния лекар да направи аутопсия. Това е докладът му.

И подаде на съдията документа, който четеше. Съдията Ди му хвърли бегъл поглед, изправен до писалището. Според описанието трупът принадлежеше на млада омъжена жена, наръгана с нож. Острието бе проникнало в сърцето. Други телесни увреждания нямало, но по раменете й били открити грозни стари белези от неизвестен произход. Била бременна трети месец.

Съдията Ди върна документа на Хун и се настани в голямото кресло зад бюрото си. Сложи дисагите на писалището, облегна се назад и попита:

— Началникът на стражниците доведе ли Ся Куан, приятеля на Тун Май?

— Не, ваше превъзходителство, дойде преди един час и докладва, че Ся още не се бил прибрал. Вехтошарят, хазяинът на Ся, му казал, че нямало смисъл да го чакат, защото не се знаело кога ще си дойде. Понякога по ден-два не се вестявал. Началникът претърсил тавана, в който живеели Тун и Ся, и се върна в съдилището. Оставил двама стражници да наблюдават къщата до сутринта със заповед да го доведат тук, щом се появи.

Сержантът се прокашля и продължи:

— Проведох дълъг разговор с професор Оуян, ваше превъзходителство. Той не споделя високото мнение на доктор Пиен и на господин Ку за Тун. Каза, че и Тун, и Ся били умни, но разпътни младежи, обичали виното и жените, занимавали се с разни съмнителни далавери. Били много нередовни на лекциите, а през последните месеци почти не стъпвали в училището. Но ни най-малко не съжаляваше за това, защото според него присъствието им влияело зле на останалите студенти. Изрази съжаление, че такъв син се е паднал на стария господин Тун, който бил почтен и много образован човек. Доколкото знаел, родителите на Ся Куан живеели в столицата. Изглежда, се отрекли от него заради безпътния му живот.

Съдията Ди кимна. Изправи гръб, вдигна дисагите и изсипа съдържанието им върху писалището. Бутна настрани двете увити ками, после развърза носната си кърпичка и пусна костенурката на свобода. Тя изпълзя напред, премига с извънредно сериозен вид срещу свещта и се сви в черупката си. Сержант Хун в безмълвно изумление се блещеше срещу дребното животинче.

— Ако ми предложиш голяма чаша горещ чай, Хун — изрече съдията леко усмихнат, — ще ти разкажа къде и как се запознах с този приятел.

Докато сержант Хун се суетеше около масичката за чай, съдията стана и с костенурката в ръка отиде до прозореца в дъното. Надвеси се навън и постави животинчето сред изкуствените скали на малката градина, вдълбана в стената. После се върна при бюрото, седна и подробно разказа на сержант Хун за станалото в къщата с духовете. Прекъсна само веднъж, когато ефрейторът от Южната врата се яви да докладва, че нито той, нито колегите му на останалите порти са засекли мъж с прясна рана от кама. Когато стражникът излезе, съдията Ди предаде на Хун и разговора си с Ку Юанлян.

— И така, Хун — заключи съдията, — явно фактите, с които разполагаме засега, допускат две съвършено противоположни версии. Ще ти изложа и двете, но, запомни, само за най-общо ориентиране в ситуацията, колкото да планираме разследването. Налей си и ти една чаша чай.

Съдията допи своята и продължи:

— Първо, да допуснем, че господин Ку ми е казал самата истина. В този случай отровителят на Тун Май е неизвестен: някой, който е научил за продажбата на перлата и е решил да се яви на срещата с Кехлибар вместо Тун, за да грабне и перлата, и златото. Той най-хладнокръвно убива Кехлибар, било защото тя е извадила преди това кама, било просто за да не го издаде. По-малко вероятно, но също така възможно е човекът, отишъл на срещата с Кехлибар, да няма нищо общо с отравянето на Тун Май. Той със сигурност обаче е знаел предварително за сделката в запуснатата къща. Щом е научил за внезапната смърт на Тун, се е явил вместо него, за да сложи ръка на златото и на перлата. В този случай убийството на Кехлибар навярно е станало случайно, защото крадците и убийците са хора със съвсем различна нагласа.

Съдията Ди направи пауза. Известно време мълча, поглаждайки бакенбардите си, после продължи:

— Втората ми хипотеза се основава на предположението, че думите на Ку само отчасти са верни и че всъщност на него отлично му е било известно мястото на срещата между Кехлибар и Тун Май. В този случай и Тун Май, и Кехлибар са били убити по нареждане на Ку Юанлян.

— Но как, ваше превъзходителство? — възкликна сержант Хун.

— Хун, не забравяй, че Тун и Кехлибар са отрасли заедно. Тун беше привлекателен младеж, а Кехлибар — будно и хубаво момиче. Да допуснем, че са били любовници. За жалост в доста домове гледат през пръсти на интимните отношения между младите господари и прислужнички или робини и нищо чудно в дома на стария господин Тун да е било точно така. Не е изключено връзката между двамата да е продължила тайно и след като Кехлибар е отишла в дома на господин Ку.

— Но това би било черна неблагодарност от страна на госпожица Кехлибар!

— Често е трудно да бъдат разбрани постъпките на една влюбена жена, Хун. Ку е запазен, красив мъж, но е с близо двайсет години по-възрастен от нея. Аутопсията показва, че тя е била бременна. Нищо чудно бащата на нероденото й дете да е Тун Май. Ку е разкрил, че Кехлибар му изневерява, но не е казал нищо, а е изчакал удобен случай, за да си отмъсти. И го съзира, когато Кехлибар му разказва за перлата на Тун. Ку решава да убие и двамата грешници, като едновременно си върне златото и се сдобие с перлата която толкова копнее да притежава. По време на гощавката на екипажите в село Мраморен мост Ку е имал десетки възможности да отрови Тун. След като вече се е отървал от него, оставало е само да наеме някой главорез, който да отиде на срещата в запуснатата къща, да убие Кехлибар, да вземе кюлчетата злато и да намери перлата, която Тун е скрил в павилиона. Това са двете ми версии, но пак повтарям, те са само предположения. Предстои ни да проучим още много неща около замесените лица и едва тогава можем да предприемем конкретни действия.

Сержантът кимна умислен. После каза с тревожен глас:

— Ваше превъзходителство, при всички случаи трябва да направим нещо във връзка с перлата. Неочакваната ви поява е попречила на убиеца да я потърси и нищо чудно тя все още да се намира в павилиона. Дали да не се върнем още сега в запуснатата къща и да претърсим всичко?

— Не, не е необходимо. Наредих на началника на местните доброволци да постави усилена охрана. Утре сутринта ще идем и ще претърсим на светло. Има обаче и друга възможност: Тун да е носил перлата със себе си. Тук ли са дрехите му?

Сержантът вдигна един голям запечатан пакет от масичката до стената. Съдията Ди разчупи печата и Двамата с Хун най-подробно претърсиха дрехите. Опипаха всички шевове, сержантът дори разряза подметките на обувките, но не откриха нищо.

Сержант Хун опакова отново дрехите, а съдията мълчаливо изпи още една чаша чай. После изрече бавно:

— Фактът, че това убийство е свързано с кражба от императорския дворец, превръща случая в най-тежко престъпление. Трудно ми е да преценя що за човек е Ку. Необходими са ми повече сведения за него. Жалко, че най-меродавният източник, първата му съпруга, не може да ни съдейства поради умопомрачението си. Хун, да знаеш кога и как я е сполетяло това?

— Чувал съм да приказват, ваше превъзходителство. Преди четири години се вдигна доста шум. Госпожа Ку, или Златен Лотос, както е личното й име, тръгнала една вечер на гости у своя приятелка, която живее на съседната улица. Но така и не стигнала дотам. Изглежда, навън е получила мозъчно възпаление, от което загубила паметта си. Продължила напосоки и както изглежда, излязла от града през Източната врата и се скитала цяла нощ по безлюдните поля наоколо. На сутринта някакви селяни я намерили да лежи в тревата. Известно време имало опасност за живота й. Когато пристъпът отминал, разсъдъкът й останал неизлечимо увреден.

Сержантът замълча. Опипа разсеяно тънките си прошарени мустаци, след това продължи:

— Когато излагахте първата си версия, ваше превъзходителство, споменахте, че е възможно Тун да е убит по друга причина, без връзка с продажбата на перлата. Спомням си, веднъж Тао Ган ми каза, че докато простолюдието залага дребни суми при състезанията с драконите, богати търговци и съдържатели на магазини нерядко правят помежду си огромни залози. Според него покрай тези залози се вършели какви ли не фалшификации и измами. Сега при това състезание всички бяха убедени, че ще спечели лодката на доктор Пиен. Ако някой мошеник предварително е знаел, че с барабанчика от лодката на Пиен ще се случи нещастие, като нищо е прибрал в джоба си цяло състояние. Не е изключено отравянето на Тун Май да е свързано именно с такива машинации.

— Да — с одобрение кимна съдията Ди, — ето още една версия, която трябва да проверим.

На вратата се почука. Влезе началникът на стражата и се поклони на съдията. После постави на бюрото един изцапан плик и каза:

— При обиска в тавана на двамата студенти, ваше превъзходителство, намерих този плик в раклата на Ся. В сандъка на Тун имаше само стари дрехи. Не открихме никакъв документ.

— Добре, свободен си.

Съдията разкъса плика и извади от него три сгънати листа. Първият бе диплом от Класическото училище, удостоверяващ, че Ся Куан успешно е взел първия си изпит, вторият бе разрешителното му да пребивава в Пуян. Когато разгъна третия лист, съдията учудено свъси вежди. Приглади внимателно хартията върху писалището, придърпа свещта и каза:

— Хун, погледни!

Сержантът видя небрежно нахвърлян план на областта южно от града.

— Това е мандрагоровата горичка — посочи с пръст съдията Ди. — А този правоъгълник е къщата на стария Тун. Отбелязан е само източният павилион. Излиза, че и Ся е имал нещо общо с продажбата на перлата. Пречисти небеса, непременно трябва да намерим този човек. И то час по-скоро!

— Сигурно се шляе някъде из центъра на града, ваше превъзходителство. Нашият стар познайник Шън Ба, бившият самообявил се цар на подземния свят, сто на сто ще ни помогне да го намерим.

— Да, може да го попитаме. Откакто го назначих за старейшина на гилдията на просяците, се проявява като много отзивчив сътрудник.

— За жалост не е лесно да го открием, ваше превъзходителство. Единствено късно вечер със сигурност може да бъде намерен у дома му. Тогава просяците идват да му предадат дела от печалбата. Най-добре да ида веднага да го потърся.

— И дума да не става. Ти си капнал от умора и никъде няма да ходиш. Отивай да спиш, Хун!

— Но това ще ни забави с цял ден, ваше превъзходителство. А и аз се разбирам с Шън Ба, вече му научих номерата на стария дявол. Ако не се лъжа, и той ме уважава за разлика от другите ви трима помощници. Веднъж ми каза на четири очи, че според него моите приятели Ма Жун и Цяо Тай били неуки грубияни, а Тао Ган — коварен хитрец.

— Значи така каза за тях негодникът — засмя се съдията. — Иди тогава, щом настояваш. Но вземи служебна носилка и четирима стражници. В онзи квартал гъмжи от всякаква измет.

След като сержант Хун излезе, съдията Ди изпи още една чаша чай. Всъщност бе много повече разтревожен, отколкото показа пред дългогодишния си съветник и помощник. Убийството на един беден студент неочаквано се разрасна до престъпление от национална значимост, свързано с кражба от императорския дом! Трябваше бързо да се справи със случая, защото не можеше дълго да бави доклада за перлата пред по-висшите власти. Но трябваше и да действа много предпазливо. Той въздъхна дълбоко и стана. Прекоси централния двор умислен, с намерение да прекара нощта на нара в библиотеката си. Но когато домоуправителят му отвори вратата, съдията дочу звънък смях откъм осветената женска част на къщата. Щом забеляза учуденото изражение на господаря си, беловласият служител побърза да обясни:

— Първите съпруги на генерал Бао и на почитаемия Уън, пенсионирания съдия, пристигнаха на гости, ваше превъзходителство. Дамите поднесоха традиционните дарове за небесната царица и вашата Първа съпруга ги покани да поиграят на карти. Нареди ми да й съобщя, когато се приберете, за да отпрати гостенките и да бъде на разположение на ваше превъзходителство.

— Кажи й да излезе в преддверието за минута.

Когато Първата съпруга се появи в малкото помещение, съдията със задоволство забеляза колко е красива в любимата й роба от виолетов брокат, извезана със златни цветя. Тя му се поклони и попита тревожно:

— Не сте имали, надявам се, неприятности след състезанието?

— Възникна един случай и трябваше незабавно да се намеся. Повиках ви само за да ви кажа в никакъв случай да не отпращате гостенките си заради мен. Вечерта беше доста уморителна и ми се иска да си легна. Ще спя в библиотеката, домоуправителят ще се погрижи за мен.

Тя понечи да му пожелае лека нощ, когато той неочаквано запита:

— Между другото, намери ли се липсващата плочка от доминото?

— Не. Решихме, че сигурно е паднала във водата.

— Изключено! Масата ни беше посред палубата. Къде ли може да се е дянала?

Тя вдигна показалец и полусериозно, полушеговито каза:

— През всичките години, откакто сме женени, не помня да сте се ядосвали за дреболии. Надявам се, няма тепърва да ставате педант, нали?

— Няма, няма — с лека усмивка отвърна съдията Ди.

Кимна й и се отправи към библиотеката.