Повест мохамеданская о мощах мохамедових

Мохамед умрял бил на Медини града, тамо и погребен бил по муслиманскому обичаю, но после (белким) пренесли мощи его на Меку и тамо устроили ему гроб. Затова должност имат мохамеданите да посещават и тамо равно, каквото и мека (това после хочем да скажем) (гроб его на Меку ест нине, а защо пише и на Медини, не знам), но зарад мощите Мохамедовии, за все тяло его и зарад зуб и одежда, и знамя, и райско езерно пшеничное, за всите тука хочем известно и пространно да речем како они веруют.

Мохамеданите вси това баснословят, що много сме крати чуяле от них, кои муслимани ходили и посетили гроба Мохамедова, они сас сокрушено сердце сказуват и лъжат, како да са видели труп его и целовали го, и утвержават, како е цял и нетленен (негнил) и бял като памук, и благовонен като крин69, и положен лежи у ковчег мраморен, сас драгими коврами (седжаде), сас многоцветни бисери и маргарити украшении покрит, почто да би рекъл някой, що са нахжда болярство у Индия (Хинд), у Персия (Казилбаш), и у все турецкое царство. От толкова години може бити да са буде собрало у Мека и у Медини десятий дял тамо от все ония царства богатството нихное, може да не би погрешил никак тоя человек. И спроти тая причина славна е тая реч у турците, що е рекъл някой кримский татарин, що е ходил он тамо на Мека. Почто и татарите имат обичай да ходят тамо на поклонение. А като са върнал оттамо и приишел в дом свой, попитали го своему сродници що е видял на ония светлия и блаженния места. И сказуват, како е тако отговорил: „Мал коп, алган джьок“, тоест видял болярство премного, ала не има никой да го узема, а друго е нищо не видял.

Сас таковая прилика чухме от внутрешнии дворнии султанскии служителие и от другие нихнии книжовнии муслимани, що сказуваха сас голямо благоволение и сас обичайнии молитви зарад Мохамедова зуб, що го ударили някоги неприятелие на баталия и избили го. И того зуба муслиманите держат го у царская хазна и до днес и говорят зарад него, како е бял като маргарит, но еднаков ест и на ширина, и на долгота подобен като на другии людей зубите. Ала лесно може да буде и во усумнение оний зуб человеческий ли ест, а не како е Мохамедов, ала у них никой са заради това не усумнява.

Тако и зарад мохамедовая риза веруват и имат я у себе като някое голямое сокровие, що е от всия свят най-скрупое, що я они наричат гиркаи шериф, сиреч святая риза. Ний сами сас свои очи не случи са да я видим, почто я у годината веднъж изваждат, зарад освещения води износят я. Но много я някои видели и от них чух, като сказуват, како е изтъкана от камилская волна и не е украшена сас никой цвят вапний, но каквато е бяла оная волна по естество свое, таковая ест.

Тая харка Мохамедовая имат мохамеданите обичай, та са собират множество книжовници нихниии високии лица напред три дни Рамазана на султанскии внутрении палати и совершават обичния свои молитви. И тогива изваждат оная харка Мохамедовая из позлащен ковчег и принесут една голямая съдина сребреная, сас вода изполнена, и на оная харка поли ея омочават, в оную воду, и после тая вода не токмо що я имат за светая, но веруват, како е нетленна и освещава вся. Зарад това от тая освещенная вода, що е потопена харката Мохамедовая у нея, множество муслиман наполнят от нея стекляница съдини и запечатват ги сас хазненою общию печатию, и проваждат ги по всия град дар на везиря и на реджалите, и на пашите, и на другии достойнейшии и знатнейшия лиц, и тако имат обичай тая вода да я разделяват на все богатия людей. Тая вода они пиют на Рамазана, коги заходи солнцето. Тогива разрешение пост, почто посту перво сас вода разрешават, а после сас ястие. Тогива от оная вода у другий по-голямий сосуд капнат три-четири капки или повише и пют по мало от нея во все Рамазана, и имат я, како нетленна пребивает, а оная ест вода, каквото и другия води.

И още баснословят мохамеданите, како имат у султанското сокровище едно зерно житное, що го е принесъл Архангел Гавриил Мохамеду от райските ниви, зарад тая причина тако сказуват. Някой време Мохамед скорбил и усумнявал са сас мисъл свой: каков ли би бил оний плод в рай, що яде Адам от него и согрешил противно заповеди божии, и принесъл смерт на все естество человеческое? Тогива Гавриил Архангел по Божию повелению принесъл тому това зерно житное и показал му, како не другий плод, но жито Адам ял и согрешил. Ала како е и отгде й то зерно влезло у султанское сокровище, не можихме да издириме. Но сказуват, како е то зерно материя житное и на големина превозходи гусеное яйце, но нест известно твердо каковое ест то зерно материал, житное ли ест, или художеством устроено ест.70

И още имат знамя, що го они зовут санджак-шериф, и твердо веруват зарад него, како е от Мохамеда сочинен, он сам перво направил, едно, во знамение пророчества своего, другое, зарад власт свою, що го наричат алем исанджаки шериф, си ест знамя святое. Нам са много крати случи, та го видяхме, почто го износят, коги хоче да поиде сам султан на воинская похода или виший везир неговий тогива го предава тому и проважда го сас полная власт.

Оное знамя учинено ест из материя севилна (коприн) на зелений цвят и на негое написано ест сас нашвения златия слова изповедание вери мохамеданския. Като вехтое, та го не развият никоги, но свито го носи накиб ефенди (зараз него виж в граве о нихнии джамииники), тогива древо копиеное или желязное не имат, но вместо копие алем носят на таковий образ сочинен от чистое сребро, що е насажена отгоре рогатая луна. Ала са тая работа види, како не е от давное време уредена.

Коги хоче да иде султан или виший везир противонеприятеля своего, носят го напред того сас голямая помба (торжество) славно, сас многое множество войска и велможи идат след него. Пред самия султан преходи една камила, украшена сас златий ковер, и на нея златий ковчег, сас преизрядним мастерством направен и украшен, колико единий лакот има долгота и ширина наполи. У тоя ковчег держат книга Корана (зарад тоя Коран книга мнят, почто е оний Коран, що го е написал Абубекир, Мохамедовий наследник, а оний небесний Коран, каквото они сказуват, не са нахожда сега у них, не знаят камо са дяна и камо липса) и оная харка Мохамедовая, що я до скоро рекохме. И това знамя и все тия вещо носят сас себе, коги пойдут на баталия противно душманина своего, затова са в правду хваляше Йоан Третий Собецкий, крал полский (лешкий), како е узел това знамя Мохамедовое от турците на баталия под Виена. Ала не е то истина, почто тогива бил виший везир Кара Мустафа паша и главнийший вожд над войската турецкая и като разумял и видял своята работа како са разваля войската му и на отчаяние приближава, а он другое сокровище, що е имал, все го оставил, но у зел токмо то знамя и ковчега и приял ги при себе си да ги опази сам и не дал ги другиму никому. И още отнапред ги бил узел, докле още не бил пришел в Стригонию. Воистона тогива поляка (ляси) узели едно знамя от турците, ала било то знамя пашовое, що имат пашите обичай, та носят сас себе си таковое знамя, що прилича и то на Мохамедовое знамя. И тогива поляки мнели, како да са узели оное Мохамедовое знамя, но ест това истиное.


Загрузка...