Повест о разводе мохамеданския, сиреч коги хоче да си напусти някой мохамеданин жена своя

Развод по коранову и арапскому речению нарича са далак, ала то бива двояко — едно возратное, а другое невозвратное. Но явно да покажем що е далак возратний и що е невозвратний. Зарад лесно да разумей читател наш, за това е потребно нам явно да речем: далак возвратний ест някой мохамеданин муж, ако напусти жену свою и подаде ей от судия разводное писмо, ала после, ако хоче он, може да я уземе пок, ако не е поишла за другий муж, но по деветдесят и едни ден после я узема сас вторий брак. А невозвратний развод, що са нарича по турецки общо уч далак, тоест три крати напустена, или каквото другии зле толкуват — от три селезенки93. Селезенок се нарича по турецки далак. Коги я напусти сас три далакя оний мохамеданин, тая жена вече не е возможно пак да я уземе за жену себе, докле не поиде она перво за другий муж и после от него да буде напустена, тогива може да я уземе за жену себе, докле не поиде она перво за другий муж и после от него да буде напустена, тогива може да я уземе пак себе за жену. Почто, като уразумехме различное развождение причината, сиреч како и зарад каковая причина бива тоя развод.

Коги му хоче да напусти жену свою, предоволна причина ест, коги я вече не хоче за жена, токмо должност има он да й заплати никягу, що са е обещал тогива договор на супружество пред имаму и пред ония мартории. Ама ако ли найде у нея порок, како е курва или не седи у дом, или без воля мужа своего ходила у чуждий дом, тогива не токмо що я напустява свободно, но не има должност и никяг ея да заплати, що са е подоговорил.

Но муж, коги положи на мисъл свою, като да напусти жену свою, он перво востане заутра должен ест да повелей ей да покрие лице свое и вече сас открито лице пред него да са не являва. И на то повеление должна ест тая жена той час да покрий лице свое, почто, ако не стори това, пречита са за курва и за прекурварница. И ако са случи да са напустят на то село или на той град, гдето са узеха на супружество, потребно е известие да подадут на имама своего. Ако ли будут на другое място, потребво е той час да поидут на судия града того да му скаже, како е отпустил жену свою от союза супружества свободну. Тогива судия повелява да приведут жену его пред себе и оная жена, коги иде пред судия, узема си договорния никяг от мужа своего по изречению судническому и отходи в дом отца своего. Ако ли жената зарад почест свою или зарад упрямство свое не хоче да са покори на судническое повеление, не може да буде понужена, ала договорний никяг затрива. Но по случение, кога буде призована жената през судия, тогива судия пита мужа ея защо отпущава жену свою. И он, ако не може да найде ей някоя причина, должен ест почестно да отговори, како е тая жена добра и почестна и на мохамеданская вяра совершенна, и никой кабахат не нахождам у нея, ала не хочу вече сас нея да живея, затова я свободна отпущавам и договорний никяг, що е по закон уставлен, готов есм да го заплатя. На това жената нищо не може да отговори, Ако ли хоче муж да окабахати жената сас някое согрешение, должен ест оний муж това обвинение противно жени своея да го потверди сас крепкии и достовернии мартории, како истина говори муж ей. Ако ли наложе он на нея грешки, а мартории да не може да приведе, тогива от судия люто наказан хоче да буде и договорний никяг должен ест два ката да заплати на жената. Като знаят родителей девическия, како, кога похече муж, возможно ему да си напусти жената, затова, кога хочут да отдадут дъщер свою за мужа е супружество, трудят ся и кайратят ся сас по-много пари сума никяг да обверзат зетя своего, та да не може лесно да го заплати и без никоя грешка да си напусти жената.

Ала кой уземе на супружество султанская дъщеря, макар и голямая сума да налагат денги никяг, ала не гледат толкова на това, почто муж ей не е возможно никак да я напусти, почто от султана той час посечен бива в главу.

Но жена мужа своего не е возможно да го напусти токмо освен за три причини. Перво, коги не има доволное ядение и одежди, каквото е по закон уставлено, сиреч да не будет гола и на всякий ден да има една пара да си купи хляб и другая пара да си купи сиряне, и другая пара да си купи свещ. Вторая, ако уразумей мужа своего, како не ради о намазе, сиреч не учиня намаз, не держи Рамазан и другии пят шартове вери мохамеданския. Третия и важнейшия ест, ако са е смесил сас жену свою, ала не по естественному обичаю, но по содом си понудил ю или хочел да я понуди. Ала зарад двое ти причини возможно е да приведе мартории, зарад да утвердят реченая ея, ала зарад третая причина не е возможно никои мартори, да приведе и да потверди, почто вещ оная не може да буде при очевиднии мартории, но токмо сас самий муж свой. Зарад това всякая жена варди почест свою и не смей сас дума да изяви таковая нелепотная умишления и нечестоя на мужа своего, но превръща си папуча пред судия и спроти това показува, како мужа ея содомская работа искал да учини сас нея или учинил, а не по естество законное. Ама ако са он отрече, како не е сторил таковая беззаконная работа, тогива е потребно жената да са заклене, како е таковое мерзостное и по естество страшное претерпяла утеснение или веднож, или много крати била понуждена на таковая гнусная работа изкушена. И коги стори клятва клятва, тогива е потребно да рече пред судия и пред всия народ, що са тамо найдут, явно сас глас таковия хорати: „Никкягум галал, джанум азад“, сиреч „Никяг мой, що ми е обещал, да му буде позволен и душа моя свободна да буде“, и що са тамо, подпишат ся вси часиджилю. Тогива й даде судия свободное писмо и като го уземе, макар муж ея начене немало противнии хорати, ала она си отходи свободна и що има предадено от своите родители, узема го сас себе си и отходи у дом родителей свои или где сама хоче, токмо ако има оружие, не може да го уземе.

Загрузка...