Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Повест о хаджии мохамеданския, си ест като ходят мохамеданите на Меку на поклонение гроба Мохамедова

Четвертая ест тая мохамеданская религия, си ест шарт муслиманский, да ходят и да навеждат светия места: Мека, Медини, Йерусалим, Дамаск и „Света София“, що е на Цариград. И тако на все тие места като ходят, каковая церемония и каков устав имат, и коги ходят, и що учинят тамо, и какви са тия места, и защо бивает, во кратце да скажем вам.

Мохамеданите сказуват и веруват, како и меканская джамия от самаго Аврама соградена и снаправена, почто на то място Аврам бил поставил чадър свой, а наоколо табор и войска своя. Известно знаят и имат история написана, како е тая джамия соградена и снаправена в различния времена от сарацинските господари и от турските султани, а най-више от султан селима, що узе и покори арапская земля и много широко и високо воздвигна тая меканская джамия, ала тая речи, що го е Аврам соградил, пак я не оставят никак.

Сказуват, по Божию повелению като начел Аврам да соградява и да прави тая меканская джамия, тогива вси гори подали сами камене на десят каменя един. От някоя невидимая сила Божия от всия свят повдигна са каменето доброволно от само себе си и приносяха са, и прихождаха сами тамо като живи, и сами са зидяха, где беше потребно. (Ето чудная баснословия.)

Ала дявол, като видя, како са созида и направя са таковое святое място, поискал да учини препятие на тая благодатная и на все человеци що е полезная работа. Като се собираха камението сами на грамади да поидат тамо за зид на джамията, тако са противно собираха и дяволите и разсипваха ония грамади каменние. Ала Аврам, като видя тая лукавая дяволская работа, и той час узел от ноия три камене и крепко ударил дявола и пропъдил го оттамо. Но Аврам перво размери джамията и забележи я колко хоче да буде широка и висока и що беше потребно вар, приготви, а после камението от всия свят сами приходяха като живи и всякий камен сам отхождаше на място, где беше прилично и потребно, зидяше ся и нареждаше ся. Тако и варо, и другое устроенния здания сами като живи са повдигаха и тако са джамията направяше и совершаваше. Ала са и другое препятие учинило на Аврама, почто толкова долго и много трудяше Аврам на тая трудная работа, а гледаше, како стените на джамията от един возраст человеческий по-нагоре не могат да излязат никак или по-високи да будут. За тая вещ много са оскорби Аврам и прилежно моляше Бога да би изволил Бог да му помогне на тая скроб. А Бог повелял един час да не чака, ами да покрий сас покров джамията. И Аврам са покорил на Божието повеление и покрил я отгоре сас покров. И като я совершил, тогива оная джамия наченаха стените й наченаха да растят сами из землята — като някоя младая овошка по мало растяха и излязаха нагоре и тако ден от дне приидоха на совершенство и на мерная висота. И тако чудесно совершена била меканская джамия.

И като са совершила, сказуват мохамеданите, како тогива влязъл Аврам внутре и като видял таковая чудная красота, подивил ся и помолил ся Богу и рекъл: „О, Боже! Кой прииде на тая джамия да пролей молби пред теб, да буде услишан и от муки адския и арафския да буде избавлен.“ Тако и Бог не преслуша моление Аврамово.

И още оная джамия, каквато е сеги извнутре керепичная, а отвон каменная и четвероугленая е, и толкова е широка, сказуват, како са собират у нея петнадесят хиляди человеци и повише. Кубето е отгоре отворено като на султанските гробове турбето или на другии гробове велможнии. И насред ея има хауз, сиреч езеро собрание води, и на стране ония, що е между восток и полудне, воздвижен има тамо камен, що го миграб наричат, си ест олтар, и ония камен черен ест наглед. И веруват, како е той камен принесен от рай Мохамеду сас Архангела Гавриила. И още напреди има отделен притвор, що го они гарем наричат. Прилича като нашите церковнии олтари, що не имат позволение всякий муслиманин да влезе внутре. Таково вси храм оний нарича са киябе, ала го они призовават Бейтуллах, сиреч дом Божий, или Бейтулмукадес, сиреч дом светий. Яще го наричат Сифетул дженнет, сиреч образ райский.

Самая тая джамия има седем минарета, що поят на них езан. Сказуват, затова е тако соградена и снаправена, почто е землята на седем страни разделена, та от всякая страна да текут муслиманите тамо и да са превлачат като сас някоя вишная сила магнитеская и сас благословение Аврамомое да са собират тамо.

Онова място, гдето е гроб Мохамедовий, направен е и положен отгоре камен като тюрбе гробищное. На всякая година турецкий султан проважда тамо по едно седжаде черное платом, що е сас златом ткано и сас маргаритом швено и изперщрено, и покриват оное турбе тамо сас него. И тако сас султанское произволение проважда тамо и индийския цар, и именския било от султана и на персийския шах, та и он пратил тамо новое седжаде и покрил меканския гроб. И като занесут тамо новое седжаде и покрият сас него гроба, а вехтото сокриват у джамийское сокровище. Затова сказуват, како има оная джамия безчетное и неоцененное сокровище и богатство.

Определено е на всякая година из всеа лиотманское царство четиринадесят хиляди хаджии да поидат на Меку на поклонение. Ако ли не е возможно толкова да са изполнят от самоволное собирание, султан должност има от свое сокровище да откупи сиромаси муслимани и да ги изполни толкова, каквото рекохме.

Имат обичай всуемудренници на три места да са собират, коги отхождат: на Цариград и на Елкаир, и на Дамаск. Почто от Цариград два путя има — еднии отхождат по морето и минуват от Елкаир, а другии отхождат през Анадолия по сухо. Ала на месеца Рамазана вси должност имат да са соберут на Дамаск и тамо Рамазана да держут и да го совершут и коги учинят Байрама, след третия ден пут уземат къмто Мека. Почто должност имат да поидат и да са найдут тамо преди Кубран — байрами три дни. Ала должност имат перво на Медини града да поидут, що го наричат Мединей муневерре (Медина Божиим сиянием озарена) и още го наричат Мединетул Неби (град пророческий), почтое тое град ест отечество Мохамедовое, а гроб его у Мека ест, тамо го почитат и целуват го.

Гробница неговая ест соградена от камене мраморнаго и са черное серджаде покрита ест, каквото рекохме. И две таблици мраморни има тамо на него — една таблица до главу его, а другая до нозе его. И тая таблица, що е до главу его, на тая написано е арапским словам: „Сей гроб ест мохамедовий.“ Ала никой от человек не е видял труп неговий. Ала мохамеданите сказуват и крепко утвердяват, и несумнено веруват, како стои и до нине цял и нетленен и като памук бял, сас колко ли благоволение почитат оное място той лъжевероятний народ и неговий и невидимий и незнайний труп. Но да скажем зарад това вкратце и добре да разумей обмана и лъжа нихная читател наш.

Някой перский цар пожелал да поиде на Мека и изменил свое царскии одежди, почто на царя лесно не е возможно да остави свое царское управление и да се отдалечи толкова от землю свою и да ходи да навежда светии места. Ала он все това оставил и поишел на Меку, и много многоценний дар обещал оному началнику шейху, и молил го да изволи и да му покаже пророческое тяло. Ала оний шейх, макар да бил толкова сребролюбив и хочеше да му учини волята, но или не имаше що да му покаже, или мнеше, како не е достоен человек грешний да види таковое блаженное тяло, и рече му: „О, приятелю, аз тебе да тя покажа това тяло пророческое, возможно е мене да учиня това. Ами како смееш да погледнеш на оное тяло сас такива грешнии очи, що е то сас Божия светлост озарено?“ А цар му отговори: „Дай, Боже, веднъж да са удостоя да го видя, и у той час сляп да буду.“ Ала видял ли, или не видял, или не имаше нищо да види, историк за това не сказува нищо.

Султан Баязид, като умрял отец его, Мохамед Вторий, позован бил от всия началнейший народ да возприемне царския престол. А он не хочеше да прииде, но рече: „Не могу сеги да поида за царство, почто имам намерение да поиду на Меку и на Медини на поклонение и надея са да видя святое тяло Мохамедовое и да го целуна, и да си отрия лицето от ония прах, що са ходили ноги неговии. Това е мене по-благополучно, а не да возляза на престол на това световное царство. И тако за девет месяци возприял время и царство свое оствали. Предал го да го управя Куркуд, син его, докле иде он на Меку и да са възвърне у Цариград. Тако и он видял ест или не имаше нищо от види, не има никакво показание, ни говорка нигде ни от кого.“

Зарад това нихное благоговение да би рекъл някой человек, како са тие муслимани много люботрудни и непреодолянная трудност возприемлют, мни ми са, како не би погрешил. Почто освен другии широкия земли, що путува той род от страни европейския и от азиатическия, и от африканския страни, що са простира и до дамаска, а после от Дамаск до Медини, а от Медини до Меки, що е оная земля весма пуста, песчана и пут безводен, що не има ни гостинници, ни реки, ни източници, затова какво по морето, що плават, тако и тии игли полюс указующии, и требуют по звездное управление у пут да поидут. На няколико места сас помощ турецкаго султана направена има стелни широки зарад вода и гостиници, ако са случи някоги много дожд, да са собира няколико вода, ако ли са случи суша, а они стерни празни останват. А навремени случава са бурний и силний вятър и всите сас песком засипва, макар да са поставени люди тамо и определени на това зло да помогват. Ала сказуват, почто тамо прах и песок повдигат ся от вятру като талази морския от място до верху височайшии фиников (фурми), и ония песок и прах вси води засипват и покриват. Та спроти това всякий муслиманин нужда има да приготви себе водонос, от кожи сошитий, и наполня го сас вода, и верзи го на камилата, и носи го. И он пий из него, и скот свой напоява и у толкова пек, що кипи горечост като море, сас това угасява жадност свою. На тая нужда безводная помогва и султану, почто повише от две хиляди водоносци наема и проважда ги сас началник, що ги наричат саккабаши, и сас неговое повеление вси водоносци сас хаджиите заедно отвождат сас них и сас голямии водоноси носят на камилите свои вода. И близо вечерта, где обнощуват, приносят тамо вода и разделяват на все хаджии по мало, и тако проминуват ония безводния места.

Освен тая беда излазват на пут и разбойници (хайдути) от арапския народ и докле не уземат четиридесят хиляди жълтици, що ги имат на всякая година от хаджиите като милостиня. Наричат го сурре. Проважда ги султану сас емиргаджа, що го поставя султану или от двора султанскаго някого началника, или повелява султан на дамаския паша на тая служба да поиде сас хаджиите заедно. Почто, ако не дадут онии обичайнии жълтици на арапските шейхове, не е возможно на хаджиите да проминат ония пут без препятствие (без кидер), почто арапите арапите стерините воднии изпразнят или мертвие псета хвърлят у стерните воднии, или другии нечистии животния мертвечини. А навремени сас явная баталия сас оружие нападват на них, грабят и убиват ги. Ала макар арапите да будут мирнии, пак не е возможно, докле не има сас началника мало войска от сиромаси человеци, наемани сас хак да ги вардят.

Ами колико ли умират от них от жад и от ония лютий пек и от другии много различния болести и недуги бедно погинват на пут. Ала тая смерт имат я они и мнят, како е оний муслиманин равен сас мучениците. И сас таковий труд и сас таковая беда приходят на ония кладенец, що течет изобилно и що е далеко от мека на три дни, що го зовут Абиземзем, и зарад той източник баснословят: като разплодил Аврам Сара и она поишла у тая пустиня и вода не имало тамо да напои сина своего Исмаил, и хвърлила го и оставила го тамо сам, зарад да не види гибел его. И он тамо толкал сас ноги свои и произвел тая вода. И тамо от тая вода благоговейно пият вси и прохлаждают ся, и три дни седят тамо, и оттамо проваждат емиргаджа вест (хабер) до меканския шейх и подава му известие, како идат хаджии вси здравии и неповредени и приишле са на земзем вода. И ония шейх, колико гостей будут, толина курвей приготвя, должност има сас цена да ти наемне, почто сас них онии хаджии должност имат на все нощ оная пред байрама да са смесят сас ония курви на горе Араф, за да возмогнут да отблагодарят на Адама и на Ева и сас своя похот и вожделения да принесут като благоприятное приношение, сиреч като курбани, толкови фараши, сиреч слуги, да оставят тамо от семето свое. Зарад да очистят тамо домовете и гостиниците нихнии и да слугуват на хаджиите, що и имат обичай за уземат они от всякого хаджия всякий слуга, що му е слугувал тамо у онии дни, докле й седял тамо, по една жълтица. И като седят три дни, на утре са подемат и востанват от ония кладенец и хватят пут къмто Мека и в четвертия ден постигват град Мека (той град доволно широк ест, ала не има наоколо ограда и броят го, како има у него колко до тридесят хиляди жители.) И оги поидут хаджиите тамо, всякий хаджия отходи, що му е наготвено и показанная тому гостяница, сиреч одая, и тамо токмо два дни седят и поудъхнат си. А на третия ден вси мусафири, тако ги називают, докле не са поишле да са поклонят на меканская джамия и на горе Араф, собират ся по пладне на джамията и тамо перво пред судия показуват марториннии свое писма, що го они гуждевет зовут, и обявляют, како или сас себе си свои жени привели, или другии тамо наемнали (почто тамо не е возможно никому хаджию да буде вдовец, без жена, що хоче на другая нощ да са смеси сас нея; ако ли не има жена сас него тамо да са смеси сас нея на оная нощ, не е лепо тому да влезе у святий храм Мохамедовий повише са смертний грях вменява у них), и от них що са заченат и родят деца, узема ги шейх и отхраня ги, и облача ги, и гледа ги от джамийския доход, докле приидут на возраст. И от них някои дава да са научават книжное учение, а другии на другое някой мастерство. Ала по-много биват фараши, сиреч слуги, на хаджиите, тамо докле седят, и зовут ги на име нефес огулари, сиреч синове духа, почто са родени по любов и по вожделение Адама и Еви. (Боже благий, дали си ти тако создал человека за напусто на свето!) И тако, коги изпита судия вси, повелеят им вси хаджии да си соблякут одежди свои все и да останат голи весма, токмо срамнии удове свои да покрият сас бялое платно да са обверзат и тогива тако гол всякий да влезе у джамията. И като хочет менци и всякий на верх глави ги похвърля. Каменци ония наричат алхумар. Това като учинят, сказуват, како са уподобяват на Аврама, каквото сас камъние разподил он дяволите, тако ги они разгонват, после огледват четирите рогове на джамията и ония камен, що сказуват, како са на него изображени ногите Мохамедовии, и целуват тамо. После приходят до гарема, що е като олтар. Ала е запрещено да влязат внутре, но има желязная рашетка и през нея принесен (зарад того сказахме на другом месте). После учинят обичния молитви, сиреч кланят ся, и коги свершат кланяние, тогива пак облачат одежди свое и отходят у гостиници свои.

На втория ден, сиреч преди малия байрам три дни, собират са вси хаджии на едно място и тогива уземат сас себе ония наемния жени и сас голямое торжество и сас толкова пушки и топове хвърление возлязват вси пешие на оная Араф гора и всякий хаджия носи сас себе си по един овен за курбан да го заколи. И тамо на оная гора три дни и три нощи седят и сас непрестанное плотское сладострастие проминуват и смесят са сас жени свои кой има сас себе, а кой не има своя жена, а он смеся сас оная наемная жена. И тамо има близо река и у нея учинят гусл и абдест, по примеру каквото хочут да са очистят на оная огненная река. Веруют, како са очистят и освобождават са от вси простителния и смертния грехове. Затова са пазят да не са случи някако занапред да согрешат.

И тако като са очистят в ония поток все мресоти и беззакония свое, тогива возлязат на верх гори Араф и перво тамо заколят овните свои и оставят ги тамо зарад сиромасите арапи да ги уземат и да си разделят месото им. Заради тие овни веруват, како на судния ден хочут да будут камили и на них хочут да възседнат и да преминут огненная река по моста Сират и да поидут у рай (о чем гледай в главе о Арафе). После, коги возлязат на верх гори, перво тамо два поклона учинят на памят или за услугвание любов на Адама и на Ева. Почто (мохамедан мнение) они, като ги изпъди Бог из рая, перво на оная гора видели един другий и по естеству плотское смесили себе и причестници били на общее утехи, и сообщили себе взаимно общим изволением от двое страни благая, що отнапреди това не знаяли, сиреч Ева подала на мужу своего цвят девство свое (що са то перво празнува у мохамеданите на рай това да имат), а от Адам отдал Еви чадородие плодоносие зарад умножение рода человеческаго орудие и канони сообщили, що без них не бива ни грешник, ни праведник на тоя свят (по нихное мнение и на ония свят). Това все коги учинят на преотца Адама и Еви воздание, тогива учинят обичния молитви и по них после обемат ся взаимно един другий и целуват ся братя бивают сас хаджилику, и марторисват ся пред Бога един другии да го вардят и да го почитат, и оттогива наченат да са назовават сас новое назование хаджи, сиреч, како са совершили това странствование, и сас това именование бива и до смерт свою. Ако са е назовал някой муслиманин, докле не е поишел на Меку, Мустафа, а коги поиде тамо и прииде, тогива го именуват гаджи Мустафа или приложават му алтикула ел гаджи Мустафа. Тако и на другии говорят.

Има и другое сказание защо е оная гора Араф у мохамеданите толкова славна и за свята я имат, да скажем читателю нашему. По мохамеданскому баснословию, като са созидал мекинския храм, сиреч меканская джамия (каквото и отнапред рекохме), всите световная гори отдали и пратили на десят каменя един камен от себе си, а тая гора не е знайно от каковое случение удержана била и не подала от десятину камение свое на време благопотребное и не предпочела тая вещ. А като са свершила тая мекинская джамия и камение вече не били потребни, тая гора после са разбудили и наченала горко да оплаква свое нещастие (злочестие). Като я видял Авраам, че плаче, аджидися я и повеле ей да не плаче и да не скорби. И показа ей място, да поиде тамо, гдето е сега. Почто отнапреде много на далечно място била, у някоя индийская страна, и десятину свою тамо да положит. Още това прорекъл Авраам, како всякиму муслиманину хаджию, кой прииде у Меку на поклонение, ако не возлезе на тая гора да са помоли и ако са облени, тому муслиманину хаджилику не е полезен, нито е сработно поклонение и моление неговое, ако не учини вся това на тоя гора, каквото и рекохме.

И като совершат хаджиите все тая церемония, вси заедно возвращават паки сас един табор до дамаска града, а от Дамаск позволено ест е всякиму хаджию да поиде в своя си. Ето това е муслиманское кябе и хаджилик, що го веруват, како е тоя хаджилик ключ на райское царство. А онаго шейха и шерифа, що е первоначалник на мохамеданское пророчество и на престол его наместник, мнят его мохамедане толико власт да има голямая, каквото мнят и католиките папа римскаго. И ето това у мохамеданите перво е и почтеннейшии място.

Второе място имат след кябето почестно и свято Мединей муверре, светлая и божием сиянием озаренная Медина (ала заради нея по-изперевн сказахме).

Третое място за поклонение достойное имат Кудсшериф, сиреч святая святих град святий Йерусалим. Някой муслиманин, макар и да не посети гарем шериф (тако нарицают храм йерусалимский), може пак да са нарича гаджи, ала хоче да буде совершен, должен ест непременно да посети и того храма, почто може и друго да са наречи — ел гаджи билакудс, тоест хаджи без святаго Йерусалима. Почто у йерусалимския храм кой пойде, обичай имат благоговейно да го посетят. Ала не знаят историята, що пише заради римските императори и заради вавилонския цар колико ли крати тоя град и тоя Соломонов храм бил разсипан и не останало било на него камен на камен. А они мнят, како е той храм, що го е Соломон цар еврейский создал. Почто и той храм приличен на меканския храм, свод има отворен. Воистину изрядна работа, како е след великаго царя Константина сас многое иждивение от великаго царя Юстиниана обновлен и разширен. И внутре друго нищо не има, токмо камени, що баснословят мохамеданите зарад него, како виси на яра и без никоя подпора на воздух стои. Сказуват мохамеданите, како е оний камен той, що хочеше Мохамед сас него да возлезе на небето, тогива и камен той наченал след Мохамеда да поиде. Но Гавриил Архангел рекъл на Мохамеда, како е повелял бог тому до токмо того самаго да вознесе на небето, а не и камен. Тогива рекъл Мохамед на каменя: „Дур я мубарек“, сиреч блаженне. По това и веруват, како той камен и досега стои на то място и кой муслиманин поиде тамо на посещение храма, минува и проходи под него.

Още сказуват, како някое време една благородная жена проходила под него да промине, ала била непразна и като видяла каменю како висял над главу ея, нищо не има отдолу да го подкрепи, убояла са много и тоя час на оное, самое място изфърлила недоношений плод свой. Затова, заради да помогнат на това зло, още и тая фабула да са покрай истино сас изрядное покривало, зарад да са уверят лесничко простите человеци, два мраморнии столпове положили на предния двое рога камения, но краювете на столповете каменя като не достигат, оградили все камен наоколо сас желязная рашетка, да са някако не познай оная лестная хитрост оное място откуду и како висит тоя камен.

Тая истинная вещ сказа мене някой турчин, що беше мене много дружний приятел и на мохамеданское безумствию не беше от все сердце толкова прилежателен. Камен той като трапеза ест четвероборочний и на долгота четири лакти, а на широта три лакти и едино му край водружен ест на самой стене церковний, що е къмто пладне внутре скрито, може да буде сас олово или сас свинц (куршун), сас желязо крепко заклепан. Ала края му, що е у стената, близо до стената колко две пяди стесан ест тако нагоре от половината повече и види ся, како е весма отлучан от средата. И истина тако ест, почто е он повече от средината у стената вдялан и сас крепкое сверзание отвнутре утвержден, като да буде толщината му равна и на голямина, и на тегота, и що е у стената долгота, не са види. Да са някако не усмотри и не уразумей от человеците, како е на оний камен средината на стената прилепен, обложили го сас онии густии железнии рашетки. От положение камени онаго всякий лесно може да разумей, почто на оное време, като цветяше церков йерусалимская, оний камен бил приватний олтар, каквото е и у церквата „Светая София“ на Цариград. Повише от дванадесят преброихме, що са сас епистимия и сас хитрост майсторска ятако са и они у стената вложени и утверждени и видят ся на вси человеци, като че висят и стоят, без подхора никоя не имат. Но това да оставим ний да разсуждават това онии, що имат остър разум.